Периодичното гладуване подобрява лечението на диабет

Периодичното гладуване представлява регулярно приемане на малко или никакви калории за определен период от време, който може да варира от 12 часа всеки ден, до 1 или повече дни всяка седмица. Някои хора спазват тези диети с надеждата да отслабнат, да подобрят общото си здравословно състояние или и двете. 

Прегледът на наличните данни показал, че тези диети могат също така да намалят или дори да премахнат нуждата от медикаменти при хора с диабет тип 2. Все пак са необходими още изследвания, преди лекарите да могат да препоръчат широкото използване на този вид хранене от хора с диабет, пише на сайта medicalnewstoday.com.

През последните години периодичното гладуване придоби популярност като начин за отслабване, подобряване на здравето и повишаване на работоспособността. Някои проучвания показват, че този хранителен подход може дори да удължи живота на човек, без да е необходимо строго ограничаване на калориите, което налагат класическите диети против стареене. Хората, които практикуват периодично гладуване, приемат малко или никакви калории в продължение на 12 часа на ден, до 1 или повече дни всяка седмица. 

Неотдавнашен преглед на доказателствата показал, че този вид диета може да помогне на хората с диабет тип 2 безопасно да намалят или дори да премахнат нуждата си от лекарства. Въпреки това хората трябва да потърсят съвет от ендокринолог, преди да започнат такава диета. 

Прегледът, направен от д-р Майкъл Албоста и д-р Джеси Баке от Медицинския колеж на Централния Мичигански университет в Маунт Плезънт, е публикуван в „Clinical Diabetes and Endocrinology“.

Инсулиновата резистентност

По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) диабетът засяга 34,2 милиона души в САЩ, т.е. около 1 на всеки 10 души. През 2017 г. той е бил седмата водеща причина за смърт в страната. Хората с диабет тип 2 имат необичайно високи концентрации на глюкоза в кръвта, известни като хипергликемия. 

Осем тихи предвестници на диабета

Няколко фактора могат да допринесат за хипергликемията при диабет тип 2. Те включват намалена секреция на хормона инсулин, който регулира нивата на кръвната захар, и ниска чувствителност на тъканите към хормона. Лекарите наричат тази намалена чувствителност инсулинова резистентност.

Състоянието може да доведе до редица тежки усложнения, включително бъбречна недостатъчност и слепота. Целта на лечението на диабет тип 2 е да се предотвратят или забавят тези усложнения, и да се запази качеството на живот на човека. Здравните специалисти насърчават хората с диабет тип 2 да спортуват редовно, да постигнат умерено тегло и да се хранят балансирано. 

Диабетиците обаче, трябва да приемат и лекарства за понижаване нивата на кръвната глюкоза. Повечето от тези лекарства повишават нивата на инсулина, което според авторите на прегледа може да има непредвидени отрицателни последици. „Въпреки, че това работи за намаляване на хипергликемията при тези пациенти, идеята за лечение на заболяването инсулинова резистентност чрез повишаване на инсулина може да бъде контрапродуктивно, което води до изискване на все по-големи количества лекарства за дълъг период от време“, пишат те.

Хората, които приемат лекарствата, могат да наддадат на тегло и да развият повишена инсулинова резистентност. Освен това те могат да имат повишени нива на хормона, наречен лептин, който обикновено намалява апетита. Това предполага, че стават все по-устойчиви и на този хормон. Те имат и по-ниски нива на трети хормон, наречен адипонектин, който обикновено противодейства на диабета и възпалението.

Борба с ограничаването на калориите

Някои хора с диабет могат да намалят нуждата си от лекарства за диабет, като постоянно ограничават приема на калории, което, както знаят учените, намалява телесното тегло и подобрява състоянието на метаболизма. Авторите на обзора обаче отбелязват, че хората трудно могат да поддържат ежедневно ограничаване на калориите за продължителни периоди от време. 

За някои хора може да е по-лесно да практикуват периодично гладуване, което е обещаващ начин за подобряване на рисковите фактори на метаболизма, намаляване на телесните мазнини и насърчаване на загубата на тегло при затлъстяване. За да оценят доказателствата, авторите са огледали база данни за обзорни статии, клинични изпитвания и поредици от случаи, свързани с диабет тип 2 и периодично гладуване, публикувани между 1990 и 2020 г. 

Те стигнали до заключението, че този тип хранене може да подобри няколко основни характеристики на заболяването. Подобренията включват: намалено телесно тегло, овладяна инсулинова резистентност, по-ниски нива на лептин, повишени нива на адипонектин. 

„Някои проучвания установиха, че пациентите са в състояние да намалят нуждата си от инсулинова терапия по време на терапевтични протоколи за периодично гладуване под наблюдението на техния лекар“, пишат учените. 

Например, в проучване са наблюдавани трима души с диабет тип 2, в продължение на няколко месеца, след като са започнали диета с периодично гладуване, която включвала три 24-часови гладувания седмично. В хода на проучването всички участници са имали значително намалени нива на HbA1c, което е мярка за средното количество глюкоза в кръвта. И тримата участници отслабнали и успели да спрат инсулиновата си терапия в рамките на 1 месец от началото на диетата. 

Периодичното гладуване топи мазнините

Важно е да се отбележи, че наблюдаваните участници в проучването съобщили, че диетата е била лесна за понасяне и никой от тях не е решил да я спре в даден момент. 

„В рамките на по-малко от месец те значително подобриха състоянието си на диабет тип 2“, казва един от авторите на проучването, д-р Джейсън Фънг, който е привърженик на периодичното гладуване. - „Дори една година по-късно мисля, че двама от тях са спрели да приемат всички лекарства“, казва д-р Фънг в интервю към „Weight Loss Motivation“. 

Авторите на прегледа цитират и клинично проучване, при което 137 души с диабет тип 2 са били разпределени на случаен принцип да спазват диета с непрекъснато ограничаване на калориите или такава с периодично гладуване. След 12 месеца двете групи имали сходно намаление на нивата на HbA1c. Въпреки това, хората от групата с периодично гладуване били отслабнали повече.

Как работи?

Авторите на прегледа заключили, че периодичното гладуване може да намали телесните мазнини и инсулиновата резистентност не само чрез ограничаването на общия прием на калории, но и чрез „метаболитно препрограмиране“. Това препрограмиране включва преминаване от използването на глюкозата като гориво, към изгаряне на мастни киселини и кетони от разграждането на мастните запаси. 

Те пишат, че чрез намаляването на телесните мазнини периодичното гладуване може също така да подобри чувствителността към лептин и адипонектин, което от своя страна, подобрява контрола на апетита и намалява хроничното възпаление. 

Въпреки това, те заключили, че този вид диета може да не е за всеки, като пишат: „Макар че редуването на дневното и периодичното гладуване са показали ефикасност за подобряване на рисковите фактори на метаболизма, може да е трудно да се убедят пациентите да се откажат или да ограничат сериозно калориите за 24-часов период. В Америка често се храним по три пъти на ден, в допълнение към честото похапване.“

Авторите отбелязват някои ограничения на наличните данни. Например, в много от контролираните проучвания на периодичното гладуване не са включвали хора с диабет. Те призовават за провеждането на повече проучвания сред хора с това заболяване.

Борис АЛЕКСАНДРОВ