Акушерката Надежда Стаменова: 48-годишна жена роди естествено при мен

Надежда Стаменова завършва акушерство в колежа на Медицинския университет в София и специална педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи като акушерка в родилна зала на “Майчин дом”. Днес е част от екипа на болница “Надежда” и завежда предродилната подготовка. 

Разговаряме по повод конференцията “Акушерката - подценената професия”, на която Надежда Стаменова сподели опита си и окуражи колежките си да продължат да се борят за правата си. На същия форум бе приета декларация до здравните и държавните институции с искане да се регламентира правото на акушерките да работят самостоятелно в извънболничната помощ в женски консултации, да се създадат възможности за достойно заплащане и за кариерното им развитие.

- Г-жо Стаменова, как успявате да сте в крак със съвременното акушерство?

- Съвременното акушерство се вижда, когато го търсиш. Ако не го търсиш, правиш това, на което са те учили в колежа на Медицинския университет. Изобщо не подценявам това образование. От старите акушерки съм научила най-много за тази професия. И сега си спомням с благодарност имената на Нина Пълова, Надка Калоянова, Соня Манолова, Донка Дончева.

Но не спирам да чета и да търся нови публикации, изследвания,  да гледам опита в други страни. Цифровизацията ни дава възможност да “надничаме” в родилните зали на хиляди километри от нас. Всички проучвания потвърждават, че колкото по-естествено е раждането, колкото по-спокойна и усамотена е жената, толкова по-леко протича. И това е добре и за нея, и за бебето. Има по-малко травми, по-лесно се адаптират бебетата. Естественото раждане има 

дълготраен позитивен ефект върху детето, 

не само за физическото му, но и за психическото му развитие. Влияе също за изграждането на добър имунитет - колонизацията с бактерии, които би получило детето при нормално раждане и при непосредствен контакт с кожата на майката, формира микробиома в червата на бебето, който го защитава от зарази, включително и от автоимунни заболявания като диабета например. Следователно естественото, спонтанно вагинално раждане с контакт между майката и бебето, веднага означава по-добро здраве. 

- Практикува ли се в българските болници бебето веднага да се сложи на гърда, контактът кожа до кожа?

- В нашата болница - да. Когато започнахме преди пет години, идеята ни беше да бъдем ориентирани към желанията на жената, която ще ражда. Но българската жена в масовия случай не е подготвена за този момент. Когато обсъждаме в родилна зала дали имат желание да гушнат новороденото, болшинството се притесняваха. Практиката ми показа, че няма случай да сложим бебето върху корема или гърдите на майката и тя да го изпусне или да го нарани. Дълбоко сме убедени, че това е най-доброто за жената и за бебето, и го правим за всяка родилка. 

Повечето здравни заведения не го правят. Там бебето се отнася за преглед. Отложеният контакт, например с пет минути, не е съществен за здравето на бебето. Но се оказва съществен за емоциите на майката, както доказват новите изследвания. 

Надежда Стаменова подготвя бременна за раждането

- Кога да е раждане със секцио и кога да е естествено? В старите учебници пише, че след 30 г. задължително се ражда с операция. Но вие сте акуширала естествено раждане при 48-годишна жена, която е имала първо раждане преди 20 г.

- Много хора смятат, че раждането на 48 е екзотика, която граничи с лудостта. Но 

не можем да съдим пациентите, 

не можем да знаем семейните истории на всеки един. Самата възраст не означава, че раждането трябва да е с операция. Учебниците, по които се учи акушерство в България, се актуализират само привидно. Там е записано, че възрастта, след която жената се смята за възрастна първескиня, е 27 години. Но реално съвсем малко жени раждат до тази възраст, защото първо гледат да завършат образованието си, да направят професионална кариера, а и все по-трудно създават здрави семейни връзки. Така първото бебе идва след 30-ата година, което автоматично поставя тези жени в графата “възрастна първескиня”. Много от двойките имат проблеми със забременяването, което отлага още повече първата бременност - на 35-38 години. И вместо да дадем шанс на бебето да получи най-добрия старт в живота, ние бързаме да изтласкаме жената към операционната, защото в нашите книги пише, че след 35 години жената е стара да ражда. Обяснението на този постулат е, че на тази възраст вече може да има усложнения, риск от развитие на токсикози, проблеми с кръвното налягане, с бъбреците, с очите, сърдечносъдови и венозни заболявания, които пречат на нормалното раждане. Но когато жената е здрава и е над 35 г., ние нямаме основание да я насочим към операционната. 

- Защо масово се прилага оперативно раждане в България?

- Световна тенденция е да се увеличават ражданията със секцио. 

Това не е само в България. Но за съжаление това се прави не само в името на здравето на жените. Тук се намесва и бизнесът. По-скъпо е раждането със секцио. А ако си от страната, която взима парите за по-скъпото раждане, за теб е по-добре. Но ако си от страната, която дава парите и същевременно се подлага ненужно на операция, това никак не е добре. 

Обикновено медиците нямат мотив да убеждават жените да раждат физиологично. За тях оперативното раждане е по-доходно. Освен това е изключително контролирано. В днешно време цезаровото сечение е толкова рутинна операция, все едно да отидеш на фризьор. Рисковете от оперативни и постоперативни усложнения - инфекции, голяма кръвозагуба, са минимални. Това дава спокойствие на лекарите с лекота да посягат към скалпела. 

При това секциото е планувано, по график, продължава кратко - от 40 минути до 1 час. Докато нормалното раждане не може да се планува, продължително е, не е известно дали няма да се появят усложнения. Но у жените се насажда убеждението, че секциото е  като да отвориш шкаф, да извадиш бебето и да затвориш шкафа. А всъщност не е така. Неблагоприятните последици звучат имагинерно - би могло да има сраствания и т.н. Но когато попаднеш в този малък процент, при който има усложнения, за теб това са 100%.   

Загубата на връзката между жената и акушерката 

също е причина за по-малкото естествени раждания. Обикновено бременни, които контактуват с акушерки и при тях се подготвят за раждането, се отнасят изключително позитивно към нормалното раждане и пристъпват към него с по-малко притеснения и страх. 

- Какво отчужди бременните от акушерките?

- Женските консултации в последните 15 години загубиха смисъла си и се превърнаха в ехографско проследяване на бременността. Жените свикнаха лекарят да вижда с ултразвук колко е пораснало бебето, иначе все едно не са ходили на женска консултация. Преди се мереха коремите, правеха се тестове на урина и кръв, а останалото бяха беседи с акушерката. Аз съм се учила да работя в такава консултация. Беседите бяха съвети за начина на живот на бременната - хранене, движение, режим на почивка, режим на работа. Освен това акушерката подготвяше жената за усещанията, които да очаква, за особеностите на промяната във влагалищната среда, за развитието на бременността и постепенно правеше подготовка за раждането. Така жените не посягаха толкова смело към операция. За мен е абсурдно здрав човек да иска да бъде опериран. Секциото по желание означава бягане от отговорност и страх. А лекарите, които имат финансов мотив да правят секцио, яхват този страх. 

След цезарово сечение много рядко ще намериш медик да те подкрепи да родиш нормално. От пет жени само една успява. Това са 25%, но те могат да намалят огромния брой повторни цезарови сечения. 

- Какво може да направите вие, акушерките, за да промените нещата?

- Законодателно е разрешено на акушерките да извършват женска консултация, да наблюдават нормално протичаща бременност, да назначават и да тълкуват лабораторни изследвания и да насочват бременните към специалисти, когато установят отклонение от нормата. Акушерката може да води естествено раждане.

На практика обаче, не можем да открием самостоятелен акушерски кабинет за консултация на здрави жени, защото според Закона за здравето това е медицинска дейност и трябва да бъде ръководена от лекар. Ако акушерка реши да отвори кабинет, трябва да наеме лекар и да му плаща, за да има проформа наблюдение от лекар. 

Има и друг проблем. Раждането в здравно заведение се финансира по Здравна каса. Но за изпълнител на клиничната пътека “нормално физиологично раждане” е посочен лекар. Ако аз водя раждане в болницата и лекар изобщо не докосне родилката, не мога да пусна да ми се плати пътеката по Здравна каса. Трябва да е записан лекар като изпълнител. Във формирането на цената на клиничната пътека не е калкулиран труд на акушерка. 

На практика ние не можем да сключваме договори със Здравната каса, въпреки че според професионалната си компетенция и според наредбите на закона водим естественото раждане. Не е регламентиран законен начин, по който да получим заплащане за труда си. 

- Вероятно акушерки не са участвали в писането на нормативните документи, които ги касаят?

- Да. А лекарите, които се занимават с писането на стандарти, ги тревожи, че уреждането на правото на акушерката да води нормално раждане би изтласкало голяма част от лекарите от родилна зала. Те ще трябва 

да работят само усложнени раждания, 

гинекология, патология на бременността, каквато всъщност е ролята на лекаря. Нали човек ходи на лекар само ако има здравословен проблем. А раждането е естествен процес и бременните жени са здрави. Раждането е заложено във физиологията на жената. 

Заплатите на акушерките не са увеличавани от години и това също е наболял проблем. Те са на ръба на оцеляването, оставени са на социалния жизнен минимум. Но откъде могат да дойдат парите за увеличение на заплатите? Едната възможност е да се вземат от парите на лекарите, които проформа изпълняват работата на акушерките. Това обаче означава директно намаляване доходите на лекарите. Кой лекар ще даде да му вземат парите от джоба!?

Вторият начин да увеличат заплатите на акушерките е увеличението на здравните вноски и на клиничните пътеки, за да може и лекарите да получават своето. Ние не сме срещу лекарите. Благодарение на тях усложнените раждания имат щастлив край. Но е факт, много раждания са без лекарска намеса. А и жените споделят после: “Акушерката свърши всичко”.

- Как си обяснявате ниската раждаемост в България?

- Със сигурност познавате жени, които са добре финансово, имат едно дете, но когато ги питате защо не си родят още едно дете, отговарят: “О, този ужас не бих изживяла никога повече”. Оказва се, че те са имали агресивно, медицински дирижирано раждане. Имало е излишни намеси, направени, за да стане раждането по-бързо, да влезе в някакъв график, да се контролира във времето. Ненужните медицински намеси водят до неприятни спомени, емоции и усещания. Когато от страх се оставят да правят с тях каквото преценят лекарите, усещането на жените е като при 

“доброволно изнасилване”

Какво по-лошо от това да родиш детето си в ужас. Затова жените се заричат да не си причинят повече всичко това. Ето защо акушерката трябва да е до жената още в началото на бременността, за да преодолее тя страха си и наистина да почувства максимално добри емоции при раждането.  

Всички жени, на които съм водила ражданията, споделят, че при следваща бременност пак искат да родят естествено, дори да са имали усложнения. Важното е да окуражаваме жените да раждат естествено, защото в по-голяма част от случаите няма усложнения. Ние, акушерките, сме на страната на здравето, на естествените процеси. Жените имат право да раждат, без да бъдат унижавани, имат право да кажат “не искам да ми включвате система, да ми правите епизиотомия (малък разрез на влагалищната стена и мускулите на тазовото дъно), да ми пукате мехура с околоплодните води”. 

Но за да го кажат, трябва да са информирани и подготвени. Защото масово лекарите спекулират със страховете на жените и когато кажат “не искам”, лекарят контрира с “ами ако стане това и това”. Това е емоционален тормоз. Подценява се интелигентността на жените с презумпцията, че не знаят какво правят и взимат решения в тяхна вреда. А това не е така. Някои от тях са чели научна литература, обучавали са се при акушерки и добре знаят какво искат. Ако наистина има усложнение при раждането, нямам случай жената да е отказала медицинска намеса. Защото родилките са интелигентни, а не неразумни същества.

- Как би могла да стане по-престижна и доходоносна работата на акушерката?

- Факт е, че акушерките в България вече изчезват. Когато започвах работа преди 20 г., беше невероятно престижно да работиш в родилна зала и много трудно да намериш свободно работно място там. Сега навсякъде в родилните зали има свободни места Няма кой да върши акушерската дейност. Ролята на акушерките е сведена до писарство и лекарите превземат тяхната територия. Затова смятам, че промяна може да се постигне, ако акушерките се стремим да бъдем възможно най-близо до бременните жени. Когато жените оценят нашата грижа за тях, ще ни търсят. Всички жени, на които съм водила ражданията, сега са мои “рекламни лица”. 

Подготовката на жените за раждането е наша работа, на акушерките. Нищо не пречи на акушерките да правят училища за бременни. Може да е в квартално кафене, просто да сложат обява. Ще дойдат 2 - 3 жени, ще си говорят, ще им разказват как се случва раждането. Следващият път ще дойдат 5 - 6 бременни. Ако тръгнем с това да ни увеличат заплатите, едва ли ще ни се получи. 

Аз водя училище за бременни и вече ме питат “Какво ще ми струва, за да ми водите вие раждането?”. Това означава, че жените са готови да заплатят за акушерския труд, когато са убедени, че той е нужен, качествен, че ще им се даде най-добрата грижа. Но за да стигнем дотам, трябва да спечелим сърцата им. Тогава и те ще ни подкрепят. Както казва съпругът ми (д-р Георги Стаменов), ако вършиш една работа само за пари, тя не става. Трябва да я вършиш заради самата нея, а пък парите сами ще дойдат.   Раждането е физиологичен процес. Затова обичам тази работа - грижа се за здрави хора. Да си лекар, означава да се грижиш за болни пациенти, понякога с тежки заболявания и лоши прогнози. А акушерката работи с млади и здрави хора, посреща новия живот и в 98% от случаите изходът е щастлив и тя участва в това щастие. 

Акуширах на пода в болницата

Имаме съвременни финландски легла, които дават възможност на жените да родят при каквато поза пожелаят - дори на колене, с гръб към акушерката. Някои жени обаче в този момент даже не могат да се качат на леглото и избират да родят на пода. Такова желание в повечето болници води до скандал. Обявяват ги за примитивни създания, които раждат като животните. А истинската причина е, че се работи така, както е удобно на персонала, а не на родилката. 

Аз акуширах раждане на пода в болницата, непосредствено до нашето скъпо и комфортно родилно легло. Защото жената предпочете да роди на земята. Дори се пазарих с нея да мушна под коленете й меко дюшече, да не й убива на пода и да може бебето да падне на мекия дюшек. Неудобното при това раждане беше изцяло за мен, не и за жената. Трябваше да се наведа почти до пода, за да имам видимост. Стерилността обаче беше спазена. И всичко мина прекрасно. Акушерките трябва да подкрепят желанията на жените как да раждат, когато няма медицински проблем. Никъде не е казано, че физиологичното раждане трябва да се случи непременно на гинекологичен стол или легло. Трябва да е най-удобно за родилката. Жените раждат, легнали по гръб, откакто мъжете са в медицината и това е заради наблюдението. Кралиците са първите жени, раждали под наблюдение. 

Мара КАЛЧЕВА