Д-р Георги Гайдурков: Черният бъз е лечебен, но и отровен

Винаги го приемайте дозирано

Д-р Георги Гайдурков: Черният бъз е лечебен, но и отровен

Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 г. в София. Завършва медицина в МА – София през 1985 г. Специализира нутрициология в Свободен медицински факултет с ръководител проф. Божидар Попов.През 1995 г. завършва магистратура по психология в СУ „Св. Климент Охридски” със специалност клинична и консултативна психология.Работи последователно в неотложно звено и бъбречно отделение към МБАЛ „Христо Ботев” – Враца и 12 години в Центъра по хемодиализа към МБАЛ „Св. Анна” – София.От 2001 г. е ръководител на Консултативен център за безлекарствена терапия и личностна промоция „Санитас” – София.

Интересите му са насочени към натуралната хигиена – профилактично и лечебно хранене; холистична медицина, логотерапевтична психология.

Два са най-популярните видове бъз, които се използват у нас. Това са черният бъз (Sambucus nigra) и бъзакът (Sambucus ebulus). Първият е многогодишен храст или дърво, а вторият – тревисто растение, чиято надземна част отмира всяка есен. По отношение на тяхната най-използвана част – плодовете, в западноевропейската традиция предпочитание се дава на дървовидния черен бъз. Там те най-често се използват в кулинарията, след задължителна термична обработка.

У нас, обратно, използват се плодчетата предимно на тревистия бъз – бъзака, и то не в готварството, а с профилактично-лечебна цел. Ако сравним състава на плодовете при двата вида, ще открием, че той е почти идентичен, като при бъзака е значително по-концентриран. Затова, ако искаме да си приготвим домашен имуномодулатор за зимата, трябва да изберем тревистия бъз. Лечебната съставка на бъзака не е в богатия витаминен и микроелементен състав, какъвто се среща при почти всички плодове.

Той е съсредоточен предимно в специфичните за него багрилни вещества – антоцианини, на които се дължи интензивният тъмен цвят. Трябва да припомним обаче основната аксиома, валидна за лечебните вещества, а именно, че тяхната доза прави отровата. Две групи вещества, означени с емпиричните наименования – самбуцин и самбунигрин в бъзака, са силно токсични. Химически те са комплекс от цианид-индуцирани гликозиди и при поглъщане на по-голямо количество в нашия организъм могат да отделят свободен цианид, с всички симптоми на цианово отравяне (подобно на популярния цианкалий).

Всъщност, всички части на растението в сурово състояние са отровни и единствено в плодовете, но само в етапа на тяхната пълна зрялост пред оронване, концентрацията рязко пада. Природата е предвидила прост и универсален механизъм за защита от отровни растения – вкусът е непоносимо горчив и изгарящ. В презрелите плодчета този горчив вкус изчезва, те стават сладникави, с леко натрапчиво неприятен послевкус, който остава в устната ни кухина, и който лимитира спонтанно колко ни е позволено да изядем – не повече от малка шепичка (10-15 зрънца).

Какви са лечебните свойства на бъзака и бъза?

Много са публикациите, изтъкващи лечебните качества на бъза и бъзака. Относно механизма на действие, едно съвременно изследване на института по хранене в Карлсруе (Германия) разкрива, че антоцианините подобряват имунната функция чрез стимулиране производството на цитокини. Те представляват белтъчни молекули, медиатори (посредници) на имунния отговор. Тъй като имунната система е ангажирана на практика при всички физиологични или патологични процеси в нашето тяло, бъзакът може да се използва универсално при изключително широк диапазон от здравословни проблеми, както и профилактично. Смята се за доказана противовирусната му активност – предимно при грип и херпес, противогъбичния и противооточен ефект. Ползва се и външно – при лечение на рани. Едно ново изследване на университета в Грац (Австрия) показва, че екстрактът от бъз намалява оксидирането на липопротеините с ниска плътност (LDL), като по този начин предпазва тази фракция да се превърне в т.нар. лош холестерол. С това той може да участва в подобряването на нашето съдово здраве, от което зависят всички органи и системи.

Как да си приготвим бъзака, запазвайки максимално лечебните му свойства?

Най-простият, евтин и запазващ лечебните качества начин за домашно приготвяне на продукти от бъзак е като изсушим много добре узрелите и спонтанно ронещи се плодчета на бъзака. Това можем да направим и в домашна фурна на около 40 градуса с вентилатор. Съхраняват се после в хартиен (не найлонов!) плик на проветриво сухо място.

Ето и други рецепти за бъзак:

Нужни са ви: 1 кг свежи, добре узрели плодове или 300 г сушени, 1 кг захар и 1 л вода. Смесват се заедно или се реди един пласт плод и един пласт захар. След 10-14 дни сместа е готова. В други варианти сместа може да се прецежда и се ползва само сиропът. Дозата е 1 ч.л. на гладно.

Тагове :

Коментари

йокин 03.09.2018 17:35

В двора на бащината къща,имам,бъзово дърво,към края на м.май,си набирам,ЦВЯТ,за чай,през зимата,чуден е.Иначе,мисля,че е отровен.