Д-р Любомир Кайтазки: Колапсът е основната причина за прилошаване през лятото

Здравейте, уважаема редакция. Аз съм ваш редовен читател от първите броеве на вестника. Благодаря на целия екип за полезните и интересни статии, които намирам във всеки брой на този чудесен “лекар” за всички българи.

Поводът да ви потърся е един проблем на съпругата ми. От началото на лятото започна да й прилошава много често. Усеща се замаяна, отпаднало й е, сякаш някой е изцедил всичките й сили. Може ли това неразположение да е свързано с високите температури? Ако е нещо по-сериозно, с какъв специалист трябва да се консултира?

Разчитаме на вашите съвети!

Николай Желязков, гр. Пазарджик

Д-р Любомир Кайтазки е завършил медицина през 1983 г. в София. От 1988 г. работи в областта на епилептологията, клиничната електрофизиология и електро-енцефалография. Има научни интереси, изследвания и публикации върху епилепсията, пароксизмални състояния, главоболие, неврози, паническо разстройство, депресии, разстройства на съня.

Години наред работи и върху проблемите с нарушения в равновесието и световъртеж, деца със синдром на хиперактивност и нарушения на вниманието, неврологични разстройства при черепно-мозъчни травми, невралгии, полиневропатии и др.

Член е на Българското дружество по неврология, на Българското дружество по главоболие, на Българското дружество по традиционна китайска медицина, на Международната лига против епилепсия, на Международното дружество по главоболие, както и на Световния алианс по главоболие и на Европейската академия по епилепсия.

През лятото - предимно към средата и края на сезона, се наблюдава по-честа изява на някои внезапно настъпващи състояния, свързани с нервната, сърдечносъдовата и ендокринната система на организма.

Кои са основните и най-често срещаните нарушения, чиято честота нараства през лятото поради променящите се метеорологични фактори - високи температури, повишена влажност на въздуха, ниско атмосферно налягане, колебания в геомагнитното поле, посока и сила на вятъра и др., разговаряме с д-р Любомир Кайтазки, невролог.

- Д-р Кайтазки, какви симптоми се крият зад това “прилошаване”, за което ни пише нашият читател?

- Широко разпространение е придобил терминът “прилошаване”, като почти всички засегнати се оплакват от замайване, общо изпотяване, трудно дишане, обща слабост, гадене, замъглено виждане, разтреперване. Много пациенти са принудени да заемат седящо или легнало положение поради чувство за обща слабост и усещане, че всеки момент ще загубят съзнание.

- При кои хора се среща по-често това прилошаване?

- Най-често засегнати са хора в горната възрастова група, жени на средна възраст и с грацилна физика, с по-обилна и продължителна менструация, пациенти с вегетативна и емоционална лабилност, при някои психични заболявания, при нестабилни нива на кръвната захар и инсулина в циркулацията.

- Каква е основната причина за появата на това прилошаване?

- Съществено за пациентите е да не изпадат в паника и да реагират неадекватно при такива състояния, както и да се прецени кога е необходимо провеждане на преглед и при какъв специалист.

Като основна причина за възникването на посочените по-горе симптоми е критичното снижение на мозъчния кръвоток (оросяване) под нивата, необходими за поддържане на нормален мозъчен метаболизъм и степен на съзнание. Мозъчният кръвоток зависи от два фактора - т.нар. перфузионно съдово налягане и съдово съпротивление. Всички фактори от околната среда и вътрешната среда на организма, които водят до рязка промяна в тези показатели, са в състояние да доведат до промяна в мозъчното оросяване и изява на посочените оплаквания.

- Кои основни нарушения са най-често срещани и са ежедневие в клиничната ви практика? Предизвикват ли трудности в поставянето на диагнозата?

- Най-често срещани са например синкопът, колапсът и дроп атаката. Състояния, за които по-малко се говори и за които пациентите имат недостатъчна информация.

Първото състояние е синкоп 

С този термин се означава кратковременната и напълно обратима загуба на съзнание, като трайността при повечето случаи не надхвърля няколко минути. В някои случаи обаче състоянието на безсъзнание може да продължи и по-дълго (около 5 и повече минути ), възможно е и да се наблюдава гърч - т.нар. конвулсивен синкоп.

Д-р Любомир Кайтазки

- С какви симптоми се проявява?

- Началото е остро, почти светкавично. Болният пада, загубата на съзнание е пълна. В повечето случаи възстановяването е бързо, може да има и леко главоболие и гадене след това. Понякога началото може да се предхожда от сърцебиене, профузно изпотяване, световъртеж, замайване.

- Ясна ли е причината за развитието на синкопа?

- Широко застъпена е тезата, която и аз споделям, че синкопът е проява на органична сърдечносъдова патология, главно ритъмно-проводни нарушения (предсърдно мъждене, камерна тахиаритмия, АV-блок, синус арест и пр.).

При съмнение или доказан клинично синкоп наложително е консултация и преглед от кардиолог.

- Има ли разлика между синкоп и колапс?

- Много автори и клиницисти не правят разлика между тези две понятия, но такава съществува, въпреки че в по-голяма част от клиничната си картина синкопът и колапсът може да се припокриват.

Обикновено началото на колапса не е така остро и внезапно. Характерни са бурни вегетативни реакции - сърцебиене, изпотяване, разтреперване, гадене, побледняване, замайване и световъртеж, изтръпване в ръцете, главата, ръцете, трудно дишане, чувство на стягане и дискомфорт в сърдечната област. Болните търсят място да легнат или седнат 

Това нарушение се среща често у вегетативно и емоционално лабилни хора, повече при жени между 30- и 50-годишна възраст, които са с по-ниски стойности на артериалното налягане. В основата му лежи настъпваща дисрегулация на мозъчното оросяване и спазъм на артериолите като резултат на смутената им инервация вследствие на стресови психогенни въздействия.

Често се среща и при пролапс на митралната клапа - една морфологична особеност у някои хора, която не дава симптоми и не подлежи на лечение в кардиологична клиника, а се открива случайно по други поводи.

- Прилошаването в случая, който описва нашият читател, с кое състояние е свързано - с колапса или със синкопа?

- Точно колапсът се определя от засегнатите с понятието “прилошаване”, “стана ми лошо”, “колабирах” и т.н. При синкопа се съобщава за “припаднах”, “получих припадък”.

- Споменахте за дроп атаката. Разкажете ни повече за това състояние.

- При дроп атаката се касае за остро, възвратимо нарушение в оросяването на мозъчни структури, означаващи се като мозъчен ствол и дисрегулация на постуралния мускулен тонус (мускулният тонус, подсигуряващ изправения стоеж и ходенето).

Характерно е внезапното падане, болният пада като подкосен, изведнъж. Съзнанието е напълно запазено по време на пристъпа и след това. Възстановяването е пълно и без остатъчни изяви.

- Много хора през лятото се оплакват от хипогликемични кризи, без да са диабетици. Възможно ли е това?

- Хипогликемична криза се развива при нива на кръвната захар под 4 ммол/л. Характерни симптоми са профузно изпотяване, разтреперване, замъглено зрение, замайване, световъртеж, обща слабост, дискомфорт.

Не се губи съзнание, ако своевременно се вземе нещо сладко. Характерна е за хора с нарушен гликемичен контрол, но може да се развие и у напълно здрави, най-често пусков фактор е психоемоционалният стрес.

В заключение мога да кажа и като съвет към вашия читател, че описаните по-горе състояния не са толкова безобидни, както изглежда на пръв поглед. В редица случаи може да се касае за сериозни подлежащи органични заболявания, които изискват по-задълбочени изследвания. Особено внимание трябва да се обръща при хора над 40-годишна възраст и при повторяемост на тези кризи.

Задължителна е консултация и преглед от кардиолог, невролог, по преценка и от ендокринолог.

Милена ВАСИЛЕВА