Д-р Стойчо Кацаров: Държавният бюджет е на плюс от здравната система, не е на загуба!
Годишният оборот за медицинска дейност у нас е около 7 млрд. лв. - 50% от разходите се плащат на ръка от пациента
Д-р Стойчо Кацаров е председател на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и бивш зам.-министър на здравеопазването в кабинета на Иван Костов. Д-р Кацаров е един от хората, въвели здравната реформа след преломната 1990 г., а сега е сред водещите експерти в този сектор.
Потърсихме го за коментар, тъй като разполагаме със справка за бюджета на НЗОК за периода 2009-2014 г., в която ясно се вижда, че разходите за здравеопазване през въпросните 5 години са се увеличили почти двойно - от 1 млрд. 695 млн. лв. през 2009 г. до 3 млрд. 171 млн. през м.г. Какви са изводите от този феномен, защо институциите постоянно обясняват, че парите за здраве не достигат, поради което и услугите за хората не са платени изцяло от НЗОК?
По тези и други въпроси разговаряме с д-р Кацаров, чиято организация вече 6-та година провежда скрининг за рак на гърдата в градове и паланки из страната, финансиран от “Райфайзен банк” по програмата “Избери, за да помогнеш”.
- Д-р Кацаров, здравноосигурителните плащания на НЗОК са се увеличили от 1 млрд. 695 млн. лв. през 2009 г. до 3 млрд. 171 млн. през м.г. - как си обяснявате този факт?
- Да, това идва главно от увеличението на Брутния вътрешен продукт (БВП), няма връзка според мен с повишението на здравните вноски преди няколко години. 4,3% от БВП е субсидията за здравеопазване през тези години, но самият БВП се променя. Някъде с 10% годишно са нараствали разходите в здравната система.
Следователно през 2015 г. разходът на НЗОК трябва да бъде около 3 млрд. и 400 млн. лв., или с още 10% отгоре. Това означава, че дефицитът на НЗОК за т.г. ще е доста голям. За м.г. разходът на НЗОК е от 3 млрд. и 171 млн. лв., но изплатените реално средства са около 3 млрд. лв., т.е. имаме 170 млн. лв. дефицит априори, той е заложен, в сравнение с изплатеното през 2014 г. Ако добавим и тенденцията за ръст от 10% на разходите, този дефицит на НЗОК ще отиде на 300-400 млн. лв. за т.г. Най-голямото перо и ръст на харчовете е при лекарствата и в болничната помощ.
- Защо нарастват толкова драстично разходите за издръжка на болниците - от 976 млн. лв. преди 5 години на 1 млн. 685 млн. лв. за м.г.?
- Нарастват разходите, защото се увеличава броят на хоспитализациите, а те са повече, защото въведоха медицинските стандарти. Така увеличиха административно броя и разходите за персонала в болниците. Като сложиш вместо двама лекари, да има шестима, това означава, че три пъти си увеличил фонд работна заплата. Повече от половината от разходите на болниците са за заплати и осигуровки на работещите. Понеже цената на клиничната пътека е фиксирана, единственият начин да увеличиш приходите и да компенсираш тези административно наложени разходи, е като увеличиш броя на лекуваните пациенти. Затова стигаме до ръст на хоспитализациите от 1 млн. и 500 000, колкото се движеха до 2008 г., тази година мисля, че са над 2 млн. броя. Има немалко хора, които биха могли да бъдат лекувани и без да влизат в болница.
- Сега министърът смята да прехвърли част от дейностите в доболничната помощ...
- Да, то няма нужда да се мисли, а трябва да се направи. Правили сме преглед на клиничните пътеки, които
могат да се извадят от болничната помощ,
и стана ясно, че една трета от тях, т.е. около 100 клинични пътеки, е напълно възможно да се обслужват в доболничния сектор. Това може да бъде направено, определя се с наредба.
- Сегашните мерки с лимит на бюджета на болниците ще дадат ли резултат според вас?
- Тези мерки не са нови, от няколко години има лимити на бюджетите на болниците и винаги покриват дефицита с актуализация на бюджета. Лимитите ще доведат до фалит на общинските и държавните болници, или те ще спрат да приемат болни - не е това начинът за икономия на средства.
Има какво да се направи по отношение на доставката на лекарства. Разходите няма да могат да се намалят според мен, но може да се намали ръстът - да няма двойно увеличаване на сумата за 5 години, както е сега. И от вашата справка е видно, че през 2009 г. разходът за лекарства за домашно лечение е бил 325 млн. лв., а през м.г. той е вече 644 млн. лв.
Според мен може да се направи по-добър подбор на това какво се покрива от НЗОК, сега се създават механизми за договаряне на отстъпки, също се подготвя и преценка за въвеждане на фармако-икономическа ефективност, с оглед на това не всяка молекула, която излезе на пазара, да влиза в реимбурсната листа на Касата. Трябва да се направи преценка за цена-полза от лекарството. Тези мерки ще дадат резултат по отношение застопоряване разходите за лекарства.
- Винаги дават за пример, че сумите на онколекарствата се увеличиха драстично през последните години - това на какво се дължи според вас?
- Те и болните са повече, а и вече всички получават лекарства - затова разходите са по-големи. Колко пъти осъдихме МЗ за това, че не осигуряваха лекарства, под 50% от хората получаваха медикаменти преди 3-4 години. Сега, когато НЗОК ги плаща, всички имат достъп до лекарствата и затова е нормално да нараснат разходите. Освен това влизат нови по-добри лекарства, животът на хората се удължава, но те по-дълго време ползват медикаменти, което също води до увеличаване на разхода. Цените на онколекарствата също така се увеличиха и защото се направи така, че всеки КОЦ или онкоболница сама да договаря доставката на лекарствата. Винаги съм бил на мнение, че е
по-добре НЗОК да договори цените
и те да са еднакви за всички. Сега мисля, че ще се върне централизираното договаряне на цените за онколекарства.
- Как ще коментирате намеренията и действията на министър Москов за реформи в сектора?
- Може много по-смело да се пристъпи към реформи от това, което се предлага. Като цяло, мерките са по-скоро положителни. Средствата за здравеопазване наистина не са много, немислимо е да ги сравняваме като брутни суми, да ги обърнем в евро и да видим колко се харчи във Франция, в Англия и т.н. 5,7% от БВП е средната величина на разходите за здравеопазване за ЕС, у нас средствата са по-малко очевидно. Затова мисля, че получаваме повече услуги, отколкото може да се очаква с това финансиране.
Генералната грешка е, че гледат на здравната система като на административна и социална дейност, а не могат да разберат, че това е печеливш бизнес.
Според мен това е в основата, че всички опити за реформи са неуспешни. Те произхождат от грешното разбиране, че това е разход на бюджета, а той е печеливш бизнес, дори за държавата. Тя плаща 900 млн. лв. годишно за здравните осигуровки на възрастни, деца, военни, държавни служители, социално слаби и т.н., и 350 млн. лв. за бюджета на МЗ. Това е разходът на държавния бюджет - 1 млрд. 250 млн. лв. общо.
Годишният оборот за здравна дейност у нас е около 7 млрд. лв. - 50% от разходите се плащат на ръка от пациента. Само ДДС върху 7 млрд. лв. е 1 млрд. и 400 млн. лв., защото всички медицински услуги се облагат с този данък.
Така че бюджетът е на плюс от здравна система, не е на загуба в момента. Вместо да се стреми да увеличи този плюс, държавата се чуди как да смачка кокошката, която снася златни яйца, въвеждайки нови ограничения, разпореждания, стопиране на конкуренцията със забраната да се откриват нови болници. Остави ги да се конкурират, това ще ти донесе печалба. Най-доволни ще са потребителите от това.
Маргарита БЛАГОЕВА
Потърсихме го за коментар, тъй като разполагаме със справка за бюджета на НЗОК за периода 2009-2014 г., в която ясно се вижда, че разходите за здравеопазване през въпросните 5 години са се увеличили почти двойно - от 1 млрд. 695 млн. лв. през 2009 г. до 3 млрд. 171 млн. през м.г. Какви са изводите от този феномен, защо институциите постоянно обясняват, че парите за здраве не достигат, поради което и услугите за хората не са платени изцяло от НЗОК?
По тези и други въпроси разговаряме с д-р Кацаров, чиято организация вече 6-та година провежда скрининг за рак на гърдата в градове и паланки из страната, финансиран от “Райфайзен банк” по програмата “Избери, за да помогнеш”.
- Д-р Кацаров, здравноосигурителните плащания на НЗОК са се увеличили от 1 млрд. 695 млн. лв. през 2009 г. до 3 млрд. 171 млн. през м.г. - как си обяснявате този факт?- Да, това идва главно от увеличението на Брутния вътрешен продукт (БВП), няма връзка според мен с повишението на здравните вноски преди няколко години. 4,3% от БВП е субсидията за здравеопазване през тези години, но самият БВП се променя. Някъде с 10% годишно са нараствали разходите в здравната система.
Следователно през 2015 г. разходът на НЗОК трябва да бъде около 3 млрд. и 400 млн. лв., или с още 10% отгоре. Това означава, че дефицитът на НЗОК за т.г. ще е доста голям. За м.г. разходът на НЗОК е от 3 млрд. и 171 млн. лв., но изплатените реално средства са около 3 млрд. лв., т.е. имаме 170 млн. лв. дефицит априори, той е заложен, в сравнение с изплатеното през 2014 г. Ако добавим и тенденцията за ръст от 10% на разходите, този дефицит на НЗОК ще отиде на 300-400 млн. лв. за т.г. Най-голямото перо и ръст на харчовете е при лекарствата и в болничната помощ.
- Защо нарастват толкова драстично разходите за издръжка на болниците - от 976 млн. лв. преди 5 години на 1 млн. 685 млн. лв. за м.г.?
- Нарастват разходите, защото се увеличава броят на хоспитализациите, а те са повече, защото въведоха медицинските стандарти. Така увеличиха административно броя и разходите за персонала в болниците. Като сложиш вместо двама лекари, да има шестима, това означава, че три пъти си увеличил фонд работна заплата. Повече от половината от разходите на болниците са за заплати и осигуровки на работещите. Понеже цената на клиничната пътека е фиксирана, единственият начин да увеличиш приходите и да компенсираш тези административно наложени разходи, е като увеличиш броя на лекуваните пациенти. Затова стигаме до ръст на хоспитализациите от 1 млн. и 500 000, колкото се движеха до 2008 г., тази година мисля, че са над 2 млн. броя. Има немалко хора, които биха могли да бъдат лекувани и без да влизат в болница.
- Сега министърът смята да прехвърли част от дейностите в доболничната помощ...
- Да, то няма нужда да се мисли, а трябва да се направи. Правили сме преглед на клиничните пътеки, които
могат да се извадят от болничната помощ,
и стана ясно, че една трета от тях, т.е. около 100 клинични пътеки, е напълно възможно да се обслужват в доболничния сектор. Това може да бъде направено, определя се с наредба.
- Сегашните мерки с лимит на бюджета на болниците ще дадат ли резултат според вас?
- Тези мерки не са нови, от няколко години има лимити на бюджетите на болниците и винаги покриват дефицита с актуализация на бюджета. Лимитите ще доведат до фалит на общинските и държавните болници, или те ще спрат да приемат болни - не е това начинът за икономия на средства.
Има какво да се направи по отношение на доставката на лекарства. Разходите няма да могат да се намалят според мен, но може да се намали ръстът - да няма двойно увеличаване на сумата за 5 години, както е сега. И от вашата справка е видно, че през 2009 г. разходът за лекарства за домашно лечение е бил 325 млн. лв., а през м.г. той е вече 644 млн. лв.
Според мен може да се направи по-добър подбор на това какво се покрива от НЗОК, сега се създават механизми за договаряне на отстъпки, също се подготвя и преценка за въвеждане на фармако-икономическа ефективност, с оглед на това не всяка молекула, която излезе на пазара, да влиза в реимбурсната листа на Касата. Трябва да се направи преценка за цена-полза от лекарството. Тези мерки ще дадат резултат по отношение застопоряване разходите за лекарства.
- Винаги дават за пример, че сумите на онколекарствата се увеличиха драстично през последните години - това на какво се дължи според вас?
- Те и болните са повече, а и вече всички получават лекарства - затова разходите са по-големи. Колко пъти осъдихме МЗ за това, че не осигуряваха лекарства, под 50% от хората получаваха медикаменти преди 3-4 години. Сега, когато НЗОК ги плаща, всички имат достъп до лекарствата и затова е нормално да нараснат разходите. Освен това влизат нови по-добри лекарства, животът на хората се удължава, но те по-дълго време ползват медикаменти, което също води до увеличаване на разхода. Цените на онколекарствата също така се увеличиха и защото се направи така, че всеки КОЦ или онкоболница сама да договаря доставката на лекарствата. Винаги съм бил на мнение, че е
по-добре НЗОК да договори цените
и те да са еднакви за всички. Сега мисля, че ще се върне централизираното договаряне на цените за онколекарства.
- Как ще коментирате намеренията и действията на министър Москов за реформи в сектора?
- Може много по-смело да се пристъпи към реформи от това, което се предлага. Като цяло, мерките са по-скоро положителни. Средствата за здравеопазване наистина не са много, немислимо е да ги сравняваме като брутни суми, да ги обърнем в евро и да видим колко се харчи във Франция, в Англия и т.н. 5,7% от БВП е средната величина на разходите за здравеопазване за ЕС, у нас средствата са по-малко очевидно. Затова мисля, че получаваме повече услуги, отколкото може да се очаква с това финансиране.
Генералната грешка е, че гледат на здравната система като на административна и социална дейност, а не могат да разберат, че това е печеливш бизнес.
Според мен това е в основата, че всички опити за реформи са неуспешни. Те произхождат от грешното разбиране, че това е разход на бюджета, а той е печеливш бизнес, дори за държавата. Тя плаща 900 млн. лв. годишно за здравните осигуровки на възрастни, деца, военни, държавни служители, социално слаби и т.н., и 350 млн. лв. за бюджета на МЗ. Това е разходът на държавния бюджет - 1 млрд. 250 млн. лв. общо.
Годишният оборот за здравна дейност у нас е около 7 млрд. лв. - 50% от разходите се плащат на ръка от пациента. Само ДДС върху 7 млрд. лв. е 1 млрд. и 400 млн. лв., защото всички медицински услуги се облагат с този данък.
Така че бюджетът е на плюс от здравна система, не е на загуба в момента. Вместо да се стреми да увеличи този плюс, държавата се чуди как да смачка кокошката, която снася златни яйца, въвеждайки нови ограничения, разпореждания, стопиране на конкуренцията със забраната да се откриват нови болници. Остави ги да се конкурират, това ще ти донесе печалба. Най-доволни ще са потребителите от това.
Маргарита БЛАГОЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари