Д-р Стойна Василева: Прочистване на организма и засилване на имунитета са решаващи в борбата с рака!
Съпругът ми пребори тумор на костния мозък
“Сега, когато постигнахме почти пълна победа над тази коварна болест, аз съм готова да помогна доброволно и на други страдащи”. Това каза д-р Стойна Василева, специалист с 40 години стаж. Тя и в момента практикува своята професия - специалист по физиотерапия и рехабилитация. Уважаеми читатели, предлагаме ви една вълнуваща история за борбата с рака на мъж, разказана от неговата съпруга. Тази, която го е мотивирала и заедно двамата са се преборили с една от най-тежките и коварни болести на нашето съвремие. Ето как протече разговорът ни с д-р Стойна Василева.
- Д-р Василева, преди време ни казахте: “Съпругът ми е на крачка от оздравяване”. В предварителния ни разговор се съгласихте да разкажете вашата лична история, която, както се вижда, има неочакван хепиенд.
- Разбира се, с удоволствие ще разкажа за вашите читатели през какво премина моят съпруг и как заедно се справихме с всичко това. Казвам с удоволствие, защото искам да помогна и на други тежко болни.
- Преди да навлезем в подробностите, ще поясните ли в началото за каква диагноза става дума?
- Цитирам ви я точно: Множествен миелом трети В клиничен стадий - BJ-lambda, множествени остеолизи, хронична бъбречна недостатъчност втори стадий. Знаете ли колко страшно е това заболяване? И колко трудно се открива? Единствено доц. Кунчев - изключителен професионалист, реши, че трябва да свърже болката в крака му с бъбречната недостатъчност и заподозря раково заболяване...
- Въпреки чисто медицинската терминология, е ясно, че става дума за рак на костния мозък. Сега да ви помоля да се върнем в началото - кога и как започна всичко?
- Най-напред и преди всичко искам да кажа, че най-важното в лечението на която и да е болест, е навременната и точна диагноза. При моя съпруг всичко започна с една болка в крака. Оплакванията са от миналата година, което наложи да обиколим куп лекари. Веднага казвам, че говоря за най-добрите, водещи специалисти в Пловдив. Въпреки това за съжаление никой от тях не успя да установи от какво е болен той. Разбира се, направихме рентгенови снимки и изследвания на кръвта. Аз като лекар също не заподозрях нищо обезпокоително. Между другото, става дума за едно заболяване, което е тежко, но сякаш общата медицина не набляга много на него. Имам предвид, когато се учи в Университета. Все пак медицината е безкрайна наука и редица заболявания, особено по-редките, не се учат задълбочено и минават някъде в периферията на съзнанието. Типичен е примерът с болестите в хематологията, която като дисциплина се преподава в раздел вътрешни болести. Затова в такива случаи
трудно се стига до диагнозата
А на моя съпруг тя бе поставена, когато постъпи в клиника за операция на простатата. Тогава изведнъж се оказа, че страда от бъбречна недостатъчност и анемия. И оттам се тръгна.
- И какво последва?
- Лекуващият лекар, водещ специалист, каза, че няма нищо обезпокоително. Според него трябвало да се изчака около месец, за да може през това време кръвта да се изчисти от бъбречната недостатъчност. “Ще сложим катетър, бъбреците ще проработят и нещата ще потръгнат” - обобщи този наистина добър специалист. Проблемът е, че не направи диференциална диагноза, а с лека ръка заключи, че това ще премине. Въпреки че бях много разтревожена, аз му повярвах. Когато измина този месец и изследвахме кръвта, се оказа, че бъбречната недостатъчност се задълбочава. Това буквално ни ужаси. А състоянието на съпруга ми се влошаваше...
- Какво предприехте?
- Отидохме на преглед и консултация директно при доц. Кунчев. Той си направи труда да разпита подробно болния, след което реши, че може би има връзка между болката в крака и бъбречната недостатъчност. Предположи, че може би става дума за хематологично заболяване. Но преди това трябваше да направим диференциална диагноза, защото моят съпруг беше пил дексофен.
- Това пък какво общо има?
- Оказа се, че това лекарство, което усилено рекламират по телевизията, може да доведе до бъбречна недостатъчност. Доц. Кунчев обясни, че дори само едно хапче от групата нестероидни противовъзпалителни средства може да доведе до бъбречна недостатъчност и до хемодиализа. В крайна сметка, след като му
направиха пункция на гръбначния мозък,
се оказа че страда от много тежкото заболяване “Множествен миелом”.
- А как се чувстваше съпругът ви през този период? Какви оплаквания имаше?
- Видът му беше много лош - цветът на кожата жълто-зелен, интоксикиран, отровен. По тази причина и доц. Кунчев в началото каза, че му прилича на раково заболяване. Не можеше да се придвижи дори до тоалетната, започна да припада, отслабна много. Коварното е това, че по Нова година изследванията му бяха нормални, а още през март се развиха тези процеси. През април го приеха в Клиниката по хематология, а месец по-късно го изписаха с тази тежка диагноза. Ударът беше голям за семейството ни. Всеки си мисли, че това заболяване е далече от него, както и аз впрочем. Но когато болестта дойде и в нашето семейство, бях шокирана. Чудех се как да му съобщя. Колегите доктори даваха различни прогнози - няколко месеца живот.
- А не му ли приложиха някакво лечение все пак?
- При него се оказа, че процесът е много напреднал. Разбира се, че веднага започнаха лечение - химиотерапия, след това - лъчетерапия. Но... прогнозата - лоша. Трудно ми беше да му съобщя истината, но се наложи, за да може той да се бори. Не може да лекуваш някого, без да знае от какво се лекува. Защото той е в неведение. Искам да наблегна на другия, много съществен проблем. Аз си казах така: щом като официалната медицина не може да го излекува, значи нещо някъде бърка, значи трябва да търсим и други начини. Казах си, че не мога просто така да се разделя с този човек, по този нелеп начин... Това е човешки живот. Аз без борба никога не съм се предавала и този път си казах - няма да се предаваме.
Съпругът ми е със силен характер, прие спокойно нещата и решихме, че ще се борим и ще успеем. Аз като лекар стигнах до извода, че неговият силно интоксикиран организъм трябва да бъде изчистен... Казах си още, че официалната медицина нещо бърка, нещо не достига в лечението. И веднага реших в какво бърка. По принцип болният е силно интоксикиран, той буквално е отровен - един път от бъбречната недостатъчност, заради която в кръвта се натрупват много токсични продукти. Няма да ги изреждам, само ще кажа, че част от тях са толкова опасни, че човек може да умре само по тази причина. Той може да умре от сърдечна смърт заради дисбаланс на електролитите, вследствие на което в организма се повишава нивото на калий и на калций. Самият рак също провокира производство на много токсични продукти, които запушват капилярите и оттам нататък се предизвиква бъбречната недостатъчност. И не само, в такова състояние всички органи работят зле - и сърцето, и бъбреците, и черният дроб. И трето - той няма никакъв апетит, вкусът му е променен, не може да се храни. Един основен пропуск в лечението е, че специалистите се съсредоточават само в унищожаването на тумора, което е много тежка и токсична за целия организъм процедура. А трябва да се мисли за целия организъм на болния. Затова аз стигнах до категоричния извод, че трябва да се приложи терапия, която да изчисти
Болестта не е непобедима, дори когато е с метастази
Преди години у нас е имало препарат на основата на българските лечебни гъби, създаден от проф. Торев
За съжаление и в ония години е било трудно да се патентова ново лекарство и препаратът на проф. Торев не беше патентован, след което изчезна. Сега хората са принудени да купуват продукти от китайските лечебни гъби, които струват 370 лв. на месец. Но нека се върнем към историята на семейството на д-р Василева. Тя съставя план за изчистване на организма на съпруга й. Основното в нейния план е детоксикацията на организма, сама съставя специална диета с такава цел и започва да дава на съпруга си освен лекарствата и хранителни добавки, изготвени на основата на лечебните гъби, които да подпомогнат имунната му система. Тоест, в такива случаи, когато на болния му е казано, че ще живее още най-много три месеца, трябва да започне да приема храни, които детоксикират организма. И трябва да употребяват много витамини, минерални соли, билки. Изключително много витамини. Организмът буквално трябва да се къпе във витамини и полезни съставки.
Специално в случая с пациента, когото коментираме - той е преминал на вегетарианска диета, въпреки че преди това всеки ден е консумирал месо. Вярно е, обикновено болните трудно се пречупват да започнат правилна диета. Това е борба. В момента този човек има подобряване на всички показатели. Ще започнем с бъбречната недостатъчност. Там нивото на креатинин е показател за състоянието.
Нормата е 130, а пациентът е с ниво на креатинина 150. Преди това, забележете, нивото на този показател при него е било цели 500 единици. До голяма степен е преодоляна и тежката анемия, сега е с добро ниво на хемоглобина. Продължаваме с най-важния показател. Преди това да поясним - важен критерий за интензитета на раковия процес е т.нар. бета 2-микроглобулин. С поставянето на тежката диагноза нивото му е 25 500. А в момента е 5060 при норма 2300. Ето това показва до каква степен човекът се е справил с рака. Излиза, че този показател е понижен с цели пет пъти, което означава, че туморният процес е унищожен на 80%.
От позицията на конкретния опит:
Какво лечение можем да ви препоръчаме?
В момента съпругът на д-р Василева вече не използва инвалидна количка. След допълнително проведеното лечение той ходи нормално, кара кола, живее качествен живот. Видът на кожата му е много ясен признак за подобряване. Тези болни обикновено имат жълт цвят, ушите им стърчат изтънени, а като заспи, болният например изглежда като мъртвец. Щом обаче започне лечението, всичко постепенно започва да се променя. Кожата порозовява - от носа, към бузите, към ушите, към челото. И сега в момента, ако го видите, той няма вид на болен. Възвърнал си е розовия цвят на кожата. Т.е. кожата е основен критерий за това дали човек оздравява. Неговото подобрение позволява да му бъде оперирана и простатата. Все пак катетърът е източник на инфекция. В момента той се храни с кълнове от жито с кокосови орехи и български орехи с боровинки и фурми - това му е закуската. Малко се мръщи, защото не му допада такава закуска, предпочита банички като всеки български мъж, но при положение че се чувства толкова добре, той строго спазва диетата... Всъщност нека чуем и неговото мнение:
Пациентът Георги Василев:
Ще се оправя и ще доживея спокойно старините си
- Здравейте, г-н Василев. Впечатлена съм от всичко, което вашата съпруга разказа. Имате страхотна жена до себе си, зареди и нас с оптимизъм. Вие как се чувствате сега?
- Много добре се чувствам. Дори мога да кажа перфектно, като се има предвид как бяха нещата преди това. В момента наистина съм много добре, въпреки че през миналата седмица ми оперираха простатата и това малко ми наруши баланса. Но ще се оправя и ще доживея спокойно старините си.
- От това не се умира. Важното е, че по-лошата болест при вас си отива...
- Да, така е, ние победихме рака...
- Важното е, че сте намерили правилната формула.
- То това е най-важното - нацелихме правилното лечение, благодарение на упоритостта на половинката ми...
- Имали сте късмета до вас да има човек, който да ви подкрепи и мотивира да се борите.
- Разбира се. Трябва да я слушам, защото тя ме върна към живота. Искам да добавя и това, че ние консултираме допълнителното лечение със специалистите. Говоря за лекарствата, подсилващи имунната система, както и за хранителните добавки. Организмът ми има нужда от тях, защото трябва бързо да набави например селен, манган и други вещества. За витамините споменах. Може да се започне с натурални сокове, те само помагат. Много често си говорим със съпругата ми за очистването на организма. В тази връзка ще добавя, че е много важно червата да се поддържат с необходимите бактерии, за да могат всички токсични продукти да се изчистят чрез тях. Затова в нашата лечебна схема има лекарства и за червата. Това, което е изключително важно, е човек да бъде оптимист - да не се отчайва.
Проблемът е не само в това да се убие ракът. Защото нещата, които лекуват рака, повече интоксикират целия организъм. И човек може да умре от химиотерапията. Аз тук искам да изтъкна, че по никакъв начин не мога да призова тежко болни хора да се откажат от химиотерапията например. Не, в никакъв случай. Аз просто споделям по каква лечебна схема ние постигнахме почти пълно излекуване.
- Разбирам. Нашата цел е да покажем на страдащите и на техните близки, че допълнителната терапия е също толкова важна, колкото и основното лечение.
- Трябва допълнително лечение, да се стимулира целият организъм - имунната система и всички органи. Като цяло организмът да се опре на тази тежка болест и да я спре. Не може да се разчита само на хапове, болният трябва да разчита на собствения си организъм. Това е моята система. Разбира се, няма как да се откажем от официалната медицина, но когато тя бъде допълнена от диета, детоксикираща и имуностимулираща терапия, тогава шансовете на онкоболния да оздравее напълно са много, много големи. Затова съпругата ми е готова да даде консултация на всеки, който има нужда и който пожелае. В крайна сметка, на нея това й е професията. Тя има повече от 40 години стаж като лекар и смея да кажа - добър лекар... Мога ли да се възползвам и да благодаря на лекарите, които бяха съпричастни с моя проблем?
- Разбира се!
- Това са проф. Горанов, с когото ни предстои среща, доц. Горанова, д-р Димитрова и д-р Спасов от лъчетерапията. Ние не трябва да забравяме, че всички лекари в официалната медицина са посветили живота си да спасяват тежко болни хора. Но смятам и вече се убедих, че само това не е достатъчно...
Яна БОЯДЖИЕВА
- Д-р Василева, преди време ни казахте: “Съпругът ми е на крачка от оздравяване”. В предварителния ни разговор се съгласихте да разкажете вашата лична история, която, както се вижда, има неочакван хепиенд.
- Разбира се, с удоволствие ще разкажа за вашите читатели през какво премина моят съпруг и как заедно се справихме с всичко това. Казвам с удоволствие, защото искам да помогна и на други тежко болни.
- Преди да навлезем в подробностите, ще поясните ли в началото за каква диагноза става дума?
- Цитирам ви я точно: Множествен миелом трети В клиничен стадий - BJ-lambda, множествени остеолизи, хронична бъбречна недостатъчност втори стадий. Знаете ли колко страшно е това заболяване? И колко трудно се открива? Единствено доц. Кунчев - изключителен професионалист, реши, че трябва да свърже болката в крака му с бъбречната недостатъчност и заподозря раково заболяване...
- Въпреки чисто медицинската терминология, е ясно, че става дума за рак на костния мозък. Сега да ви помоля да се върнем в началото - кога и как започна всичко?
- Най-напред и преди всичко искам да кажа, че най-важното в лечението на която и да е болест, е навременната и точна диагноза. При моя съпруг всичко започна с една болка в крака. Оплакванията са от миналата година, което наложи да обиколим куп лекари. Веднага казвам, че говоря за най-добрите, водещи специалисти в Пловдив. Въпреки това за съжаление никой от тях не успя да установи от какво е болен той. Разбира се, направихме рентгенови снимки и изследвания на кръвта. Аз като лекар също не заподозрях нищо обезпокоително. Между другото, става дума за едно заболяване, което е тежко, но сякаш общата медицина не набляга много на него. Имам предвид, когато се учи в Университета. Все пак медицината е безкрайна наука и редица заболявания, особено по-редките, не се учат задълбочено и минават някъде в периферията на съзнанието. Типичен е примерът с болестите в хематологията, която като дисциплина се преподава в раздел вътрешни болести. Затова в такива случаи
трудно се стига до диагнозата
А на моя съпруг тя бе поставена, когато постъпи в клиника за операция на простатата. Тогава изведнъж се оказа, че страда от бъбречна недостатъчност и анемия. И оттам се тръгна.
- И какво последва?
- Лекуващият лекар, водещ специалист, каза, че няма нищо обезпокоително. Според него трябвало да се изчака около месец, за да може през това време кръвта да се изчисти от бъбречната недостатъчност. “Ще сложим катетър, бъбреците ще проработят и нещата ще потръгнат” - обобщи този наистина добър специалист. Проблемът е, че не направи диференциална диагноза, а с лека ръка заключи, че това ще премине. Въпреки че бях много разтревожена, аз му повярвах. Когато измина този месец и изследвахме кръвта, се оказа, че бъбречната недостатъчност се задълбочава. Това буквално ни ужаси. А състоянието на съпруга ми се влошаваше...
- Какво предприехте?
- Отидохме на преглед и консултация директно при доц. Кунчев. Той си направи труда да разпита подробно болния, след което реши, че може би има връзка между болката в крака и бъбречната недостатъчност. Предположи, че може би става дума за хематологично заболяване. Но преди това трябваше да направим диференциална диагноза, защото моят съпруг беше пил дексофен.
- Това пък какво общо има?
- Оказа се, че това лекарство, което усилено рекламират по телевизията, може да доведе до бъбречна недостатъчност. Доц. Кунчев обясни, че дори само едно хапче от групата нестероидни противовъзпалителни средства може да доведе до бъбречна недостатъчност и до хемодиализа. В крайна сметка, след като му
направиха пункция на гръбначния мозък,
се оказа че страда от много тежкото заболяване “Множествен миелом”.
- А как се чувстваше съпругът ви през този период? Какви оплаквания имаше?
- Видът му беше много лош - цветът на кожата жълто-зелен, интоксикиран, отровен. По тази причина и доц. Кунчев в началото каза, че му прилича на раково заболяване. Не можеше да се придвижи дори до тоалетната, започна да припада, отслабна много. Коварното е това, че по Нова година изследванията му бяха нормални, а още през март се развиха тези процеси. През април го приеха в Клиниката по хематология, а месец по-късно го изписаха с тази тежка диагноза. Ударът беше голям за семейството ни. Всеки си мисли, че това заболяване е далече от него, както и аз впрочем. Но когато болестта дойде и в нашето семейство, бях шокирана. Чудех се как да му съобщя. Колегите доктори даваха различни прогнози - няколко месеца живот.
- А не му ли приложиха някакво лечение все пак?
- При него се оказа, че процесът е много напреднал. Разбира се, че веднага започнаха лечение - химиотерапия, след това - лъчетерапия. Но... прогнозата - лоша. Трудно ми беше да му съобщя истината, но се наложи, за да може той да се бори. Не може да лекуваш някого, без да знае от какво се лекува. Защото той е в неведение. Искам да наблегна на другия, много съществен проблем. Аз си казах така: щом като официалната медицина не може да го излекува, значи нещо някъде бърка, значи трябва да търсим и други начини. Казах си, че не мога просто така да се разделя с този човек, по този нелеп начин... Това е човешки живот. Аз без борба никога не съм се предавала и този път си казах - няма да се предаваме.
Съпругът ми е със силен характер, прие спокойно нещата и решихме, че ще се борим и ще успеем. Аз като лекар стигнах до извода, че неговият силно интоксикиран организъм трябва да бъде изчистен... Казах си още, че официалната медицина нещо бърка, нещо не достига в лечението. И веднага реших в какво бърка. По принцип болният е силно интоксикиран, той буквално е отровен - един път от бъбречната недостатъчност, заради която в кръвта се натрупват много токсични продукти. Няма да ги изреждам, само ще кажа, че част от тях са толкова опасни, че човек може да умре само по тази причина. Той може да умре от сърдечна смърт заради дисбаланс на електролитите, вследствие на което в организма се повишава нивото на калий и на калций. Самият рак също провокира производство на много токсични продукти, които запушват капилярите и оттам нататък се предизвиква бъбречната недостатъчност. И не само, в такова състояние всички органи работят зле - и сърцето, и бъбреците, и черният дроб. И трето - той няма никакъв апетит, вкусът му е променен, не може да се храни. Един основен пропуск в лечението е, че специалистите се съсредоточават само в унищожаването на тумора, което е много тежка и токсична за целия организъм процедура. А трябва да се мисли за целия организъм на болния. Затова аз стигнах до категоричния извод, че трябва да се приложи терапия, която да изчисти
Болестта не е непобедима, дори когато е с метастази
Преди години у нас е имало препарат на основата на българските лечебни гъби, създаден от проф. Торев
За съжаление и в ония години е било трудно да се патентова ново лекарство и препаратът на проф. Торев не беше патентован, след което изчезна. Сега хората са принудени да купуват продукти от китайските лечебни гъби, които струват 370 лв. на месец. Но нека се върнем към историята на семейството на д-р Василева. Тя съставя план за изчистване на организма на съпруга й. Основното в нейния план е детоксикацията на организма, сама съставя специална диета с такава цел и започва да дава на съпруга си освен лекарствата и хранителни добавки, изготвени на основата на лечебните гъби, които да подпомогнат имунната му система. Тоест, в такива случаи, когато на болния му е казано, че ще живее още най-много три месеца, трябва да започне да приема храни, които детоксикират организма. И трябва да употребяват много витамини, минерални соли, билки. Изключително много витамини. Организмът буквално трябва да се къпе във витамини и полезни съставки.
Специално в случая с пациента, когото коментираме - той е преминал на вегетарианска диета, въпреки че преди това всеки ден е консумирал месо. Вярно е, обикновено болните трудно се пречупват да започнат правилна диета. Това е борба. В момента този човек има подобряване на всички показатели. Ще започнем с бъбречната недостатъчност. Там нивото на креатинин е показател за състоянието.
Нормата е 130, а пациентът е с ниво на креатинина 150. Преди това, забележете, нивото на този показател при него е било цели 500 единици. До голяма степен е преодоляна и тежката анемия, сега е с добро ниво на хемоглобина. Продължаваме с най-важния показател. Преди това да поясним - важен критерий за интензитета на раковия процес е т.нар. бета 2-микроглобулин. С поставянето на тежката диагноза нивото му е 25 500. А в момента е 5060 при норма 2300. Ето това показва до каква степен човекът се е справил с рака. Излиза, че този показател е понижен с цели пет пъти, което означава, че туморният процес е унищожен на 80%.
От позицията на конкретния опит:
Какво лечение можем да ви препоръчаме?
В момента съпругът на д-р Василева вече не използва инвалидна количка. След допълнително проведеното лечение той ходи нормално, кара кола, живее качествен живот. Видът на кожата му е много ясен признак за подобряване. Тези болни обикновено имат жълт цвят, ушите им стърчат изтънени, а като заспи, болният например изглежда като мъртвец. Щом обаче започне лечението, всичко постепенно започва да се променя. Кожата порозовява - от носа, към бузите, към ушите, към челото. И сега в момента, ако го видите, той няма вид на болен. Възвърнал си е розовия цвят на кожата. Т.е. кожата е основен критерий за това дали човек оздравява. Неговото подобрение позволява да му бъде оперирана и простатата. Все пак катетърът е източник на инфекция. В момента той се храни с кълнове от жито с кокосови орехи и български орехи с боровинки и фурми - това му е закуската. Малко се мръщи, защото не му допада такава закуска, предпочита банички като всеки български мъж, но при положение че се чувства толкова добре, той строго спазва диетата... Всъщност нека чуем и неговото мнение:
Пациентът Георги Василев:
Ще се оправя и ще доживея спокойно старините си
- Здравейте, г-н Василев. Впечатлена съм от всичко, което вашата съпруга разказа. Имате страхотна жена до себе си, зареди и нас с оптимизъм. Вие как се чувствате сега?
- Много добре се чувствам. Дори мога да кажа перфектно, като се има предвид как бяха нещата преди това. В момента наистина съм много добре, въпреки че през миналата седмица ми оперираха простатата и това малко ми наруши баланса. Но ще се оправя и ще доживея спокойно старините си.
- От това не се умира. Важното е, че по-лошата болест при вас си отива...
- Да, така е, ние победихме рака...
- Важното е, че сте намерили правилната формула.
- То това е най-важното - нацелихме правилното лечение, благодарение на упоритостта на половинката ми...
- Имали сте късмета до вас да има човек, който да ви подкрепи и мотивира да се борите.
- Разбира се. Трябва да я слушам, защото тя ме върна към живота. Искам да добавя и това, че ние консултираме допълнителното лечение със специалистите. Говоря за лекарствата, подсилващи имунната система, както и за хранителните добавки. Организмът ми има нужда от тях, защото трябва бързо да набави например селен, манган и други вещества. За витамините споменах. Може да се започне с натурални сокове, те само помагат. Много често си говорим със съпругата ми за очистването на организма. В тази връзка ще добавя, че е много важно червата да се поддържат с необходимите бактерии, за да могат всички токсични продукти да се изчистят чрез тях. Затова в нашата лечебна схема има лекарства и за червата. Това, което е изключително важно, е човек да бъде оптимист - да не се отчайва.
Проблемът е не само в това да се убие ракът. Защото нещата, които лекуват рака, повече интоксикират целия организъм. И човек може да умре от химиотерапията. Аз тук искам да изтъкна, че по никакъв начин не мога да призова тежко болни хора да се откажат от химиотерапията например. Не, в никакъв случай. Аз просто споделям по каква лечебна схема ние постигнахме почти пълно излекуване.
- Разбирам. Нашата цел е да покажем на страдащите и на техните близки, че допълнителната терапия е също толкова важна, колкото и основното лечение.
- Трябва допълнително лечение, да се стимулира целият организъм - имунната система и всички органи. Като цяло организмът да се опре на тази тежка болест и да я спре. Не може да се разчита само на хапове, болният трябва да разчита на собствения си организъм. Това е моята система. Разбира се, няма как да се откажем от официалната медицина, но когато тя бъде допълнена от диета, детоксикираща и имуностимулираща терапия, тогава шансовете на онкоболния да оздравее напълно са много, много големи. Затова съпругата ми е готова да даде консултация на всеки, който има нужда и който пожелае. В крайна сметка, на нея това й е професията. Тя има повече от 40 години стаж като лекар и смея да кажа - добър лекар... Мога ли да се възползвам и да благодаря на лекарите, които бяха съпричастни с моя проблем?
- Разбира се!
- Това са проф. Горанов, с когото ни предстои среща, доц. Горанова, д-р Димитрова и д-р Спасов от лъчетерапията. Ние не трябва да забравяме, че всички лекари в официалната медицина са посветили живота си да спасяват тежко болни хора. Но смятам и вече се убедих, че само това не е достатъчно...
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари