Д-р Венелин Маринов: Субхордалният ларингит е спешно състояние при децата

Д-р Венелин Маринов е специализант по УНГ-болести и докторант към Катедрата по УНГ-болести в едноименната клиника към Университетска болница “Царица Йонна-ИСУЛ”.

Кога едно заболяване в областта на УНГ се приема за спешно? Какво провокира тези заболявания? Какъв е правилният алгоритъм на лечение на спешните УНГ-състояния? Съществува ли профилактика в това отношение? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Венелин Маринов. 

- Д-р Маринов, преди да преминем по същество, да ви попитам какви са вашите най-чести пациенти от гледна точка на това, че практикувате в единствения спешен кабинет по УНГ в София, които се намира в болница “Царица Йонна-ИСУЛ”?

- В нашия кабинет идват хора с най-разнородни оплаквания - от болка в гърлото, до болка в главата, в ушите. Разбира се, минаваме през ангини и достигаме до наистина спешни състояния, каквито са т.нар. субхордален ларингит, епистакис (кръвотечение от носа), попадане на чуждо тяло в горните дихателни пътища. И още едно състояние е предмет на нашата практика. Става дума за тумор на ларинкса, което само по себе си не е спешно състояние, но може да доведе до спешност.

- Да започнем със субхордалните ларингити. Какво е характерното за тях, какви са оплакванията и защо са спешни?

- Субхордалните ларингити са спешни състояния основно при децата, защото при тях aнатомично по-малкият диаметър на горните дихателни пътища предразполага към много по-тежко протичане. Докато при възрастните едно обикновено възпаление протича с промяна в гласа, то при децата същото това възпаление би протекло с тежък задух и невъзможност да се поеме въздух. В това се изразява спешността - децата не могат да си поемат въздух и това може да прогресира до дихателна недостатъчност. Не е изключено едно такова състояние да доведе дори до смърт, ако, разбира се, се забави неговото лечение. 

- Какви са основните причини за възникването на възпаление в субхордалното пространство на ларинкса (субхордален ларингит)? 

- Основна причина са вирусите, но и  околната среда също има роля в усложняването на тяхното протичане. Обикновено причинителите са грипни, парагрипни и респираторно синцитиални вируси. Бактериалната етиология също не е изключена, но е доста по-рядка.

Д-р Венелин Маринов

- Може ли и как родителят да заподозре, че детето има нужда от спешна помощ?

- Обикновено това състояние се проявява през нощта с една суха кашлица, която започва да се задълбочава. Състоянието се влошава, кашлицата става все по-суха и по-дълбока. Детето сякаш лае, дори може да се каже, че е като магарешки рев и не може да си поеме въздух. Често в учебниците се говори за лаеща кашлица. В такъв момент вече родителите грабват детето, за да го заведат в спешен кабинет, или пък викат “Спешна помощ“.

- Какво предприемате като лечение, когато при вас постъпи дете с такава диагноза?

- Лечението е в болнични условия с венозно прилагане на урбазон. А не мускулно, тъй като приложен мускулно в малки дози, препаратът няма достатъчно силен ефект. Дори напротив - може да усложни състоянието. Причината е, че от болката от манипулацията и препарата, децата започват да плачат, което допълнително стимулира отока на глотиса и състоянието им прогресира. 

- Какво ще препоръчате на родителите от гледна точка на профилактика на тези спешни състояния? Още повече, че сега е сезонът на вирусните възпалителни заболявания.

- Родителите трябва да отдалечат децата от изключително мръсната среда. На първо място да не пушат пред децата си, да не ги водят по заведения и въобще да ограничат задимеността около тях. Тук е мястото да отбележа, че е желателно да имат предвид, че ако детето направи такъв пристъп веднъж, може след време пак да се случи. Затова е хубаво да разполагат с инхалатори с лекарството пулмикорт. И съответно да инхалират детето След което могат да ги изведат на студено, тъй като от студения въздух отокът намалява и симптомите се облекчават.

- Предполагам, че личните детски лекари имат представа какво се предприема, ако родителите се обърнат към тях?

- Да, имат представа, разбира се, защото субхордалният ларингит наистина е спешно състояние, което може да застраши живота на детето.

- Докато сме на тема вирусни заболявания, особено на фона на нахлуващите вируси и очаквания грип, какви общи съвети и препоръки бихте дали и за децата, и за възрастните?

- Като профилактика, на първо място да се консултират с личните си лекари. Има ваксини против грип, особено препоръчителни за децата и възрастните хора, които са доста голяма рискова група. Вижте, ако млад човек би понесъл един грипен вирус (да, той би го свалил на легло, би му попречил за около седмица, може дори да прерасне и в някоя по-тежка бактериална инфекция), той обаче реално ще се оправи, ще оздравее. Докато при един възрастен човек с намалени компенсаторни способности, възможно е болестта да протече пагубно. 

- Д-р Маринов, споменахте за тумор на ларинкса. Какво е характерното, какво трябва да научим за него?

- По принцип това са много големи тумори, които за жалост се срещат при българския пациент, може би защото у нас липсва профилактика. Искам да отбележа, че здравната култура на хората е на доста ниско ниво, колкото и грубо да звучи това. Една голяма част от хората пушат и консумират алкохол в доста големи количества, а именно това води да развитието на тумори на ларинкса и не само. Пациентите обаче неглижират такива състояния.

Българският пациент е свикнал да стиска зъби и едва ли не, когато започне “да умира”, тогава търси лекарска помощ. Пак ще го кажа: ние в България нямаме като здравна политика превенцията, нямаме регулярните пълни медицински прегледи, както е възприето да се прави на Запад. Там хората, дори и в млада възраст, без каквито и да е оплаквания, всяка година се подлагат на пълен медицински физикален преглед. Пуска им се пълна кръвна картина и им се правят изследвания на сърцето и на белия дроб, дори без оплаквания. Превантивно. 

- Пациентите с тумор на ларинкса, които попадат при вас по спешност, диагностицирани ли са, или тепърва разбират за болестта си?

- Една част от тях наистина не знаят за болестта си. Идват при нас с промяна в гласа. Имайте предвид, че първият симптом за карцином на ларинкса е именно промяната в гласа. Ако такова състояние (промяна в гласа) остане, т.е., не се повлияе повече от 20 дни на фона на антибиотичната терапия и приеманите лекарства, пациентът трябва да бъде изпратен при УНГ-специалист, той да го прегледа и предприеме мерки.  

- А в какво се изразява спешността при това заболяване?

- Хората не могат да си поемат въздух. Дали ще имат инспираторен задух, дали ще имат смесен задух..., не могат да поемат въздух. Можете да си го представите образно, защото анатомично намалява отвърстието на горните дихателни пътища (ларинкса). 

Когато възникне пространство заемащ процес, който заема например 2/3 от ларингиалния отвор (така да го кажем, въпреки че не звучи медицински) и когато на фона на това човекът се разболее, възникналото възпаление води до допълнително стесняване. Вследствие на това намалява пространството между гласните връзки, болният трудно поема въздух и започва да се задушава. Идва при нас по спешност в доста драматична ситуация. 

По принцип, това не се лекува с магическа пръчка. Опитва се медикаментозно, ако обаче така не успеем да облекчим състоянието на човека, му се помага хирургично в сферата на спешност. Т.е., извършва му се трахеотомия. Това е една от най-опасните спешни ситуации при нас, когато всъщност извършваме спешни хирургични манипулации. 

- Може ли да се говори за профилактика при рак на ларинкса?

- Може, задължително е, защото превенцията и профилактичните прегледи са изключително важни при това състояние. Когато един човек сам не отговаря за собственото си здраве, той няма как впоследствие да се опитва да прехвърли тази отговорност на лекарите. 

Профилактиката е най-доброто лечение, да не позволяваме да се развиват злокачествени заболявания. Доказано е, че цигарите водят до рак, както и прекалената консумация на алкохол. Не при всеки човек, но при доста голям брой от хората това са основните тригери на болестта. Когато този рак прогресира, може да доведе съответно до доста бърз край. Но ако се хване в по-ранен стадий, могат да се извършат оперативни интервенции, които дори са органосъхраняващи. Т.е., да се премахне част от ларинкса,  което няма да наруши много анатомията на пациента. Но ако се хване късно, тогава се прилага радикална операция, т.е., премахване на целия орган (ларинкса) на пациента. 

- Каква е прогнозата при карцином на ларинкса?

- Прогнозата при напреднали процеси  не е добра. Това е изключително тежко заболяване, затова, пак ще го кажа, е важно да се хване рано, както всеки един рак, разбира се. Превенция, превенция и профилактика - това е изключително важно, затова го казвам за пореден път. 

Тъй като в най-ранните етапи карциномът на ларинкса е наистина с по-добра прогноза. Хората не трябва да се страхуват да отидат на лекар. Българинът все още има такъв страх, страх го е да не чуе нещо лошо. Не си дава сметка, че когато отиде късно, може да чуе нещо още по-лошо. 

И, да, наистина изключително малко се говори за този проблем. Както не се говори достатъчно, да не кажа почти, за връзката между цигарите, алкохола и рака на ларинкса. А тази връзка е многократно доказана.

Яна БОЯДЖИЕВА