Д-р Желязко Арабаджиев и д-р Таня Любомирова: Обучаваме имунната система да атакува само туморите

В началото на юни в Чикаго се проведе най-големият по мащабите си и авторитетен конгрес по медицинска онкология, организиран от Американското дружество по медицинска онкология (ASCO). “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда” беше представена на форума от новия началник на отделението по Медицинска онкология д-р Желязко Арабаджиев и от д-р Таня Любомирова, които се занимават с лечение на солидни тумори. Те обясниха за в. “Доктор” кои са най-новите терапии и постижения на науката в борбата с рака, разисквани на конгреса в Чикаго. 

- Какво представлява конгресът в Чикаго, от който се завърнахте наскоро?

- Д-р Арабаджиев: Това е форум, който е започнал преди повече от 50 години като годишна среща на онколозите в САЩ. А от 15 години събира онколози от цял свят, защото там се изнасят най-новите данни от току-що приключили клинични изпитвания на лекарства за солидни тумори и онкохематологични заболявания. През миналата година на конгреса на Американското дружество по медицинска онкология присъстваха 39 000 души, което беше рекорд, а тази година регистрираните участници бяха 32 500, като 53% са американци, а другите - от останалия свят. Публикуваха над 5000 резюмета на научни статии и изследвания в изданието на конгреса, като 2000 бяха представени устно. Това е изключително по мащабите си събитие.   

- Д-р Любомирова: Аз бях за първи път на конгреса на ASCO и с вълнение отидох, защото там се вижда това, което ще се случи много скоро в диагностиката и лечението на рака, както и тенденциите в следващите години. Обикновено след конгреса в различни държави се организират постсимпозиуми, за да се докладват новостите и на онколозите в техните страни. 

- Какви са промените в лечението на рака?

- Д-р Любомирова: На преден план излиза имунотерапията. Тя е хит в момента в лечението на всички локализации на рака, като имунотерапията се комбинира с таргетна терапия, химиотерапия, лъчетерапия и други видове лечение. Акцентът е върху персонализираната медицина. Затова се търсят непрекъснато нови биомаркери, по които да се селектират пациентите, за да бъде терапията ефективна при конкретния човек. А не, както преди години, когато се предписваше химиотерапия за всички онкопациенти, без да се знае кои от тях са подходящи за това лечение. В ход са много изпитвания и вече има резултати за биомаркери за някои видове тумори. 

При туморите на белия дроб има голям напредък. След таргетната терапия навлезе имунотерапията и тя вероятно ще стане стандартното лечение за всички типове недребноклетъчен рак, а може би в бъдеще и за дребноклетъчния. За някои пациенти ще се прилага като монотерапия, а за други - в комбинация с химиотерапия. Пациентите се селектират в отделни групи на базата на някакъв биомаркер. В момента утвърден биомаркер е PDL1. Пациентите, които имат висока експресия на PDL1 - над 50%, са подходящи за първа линия имунотерапия. 

- Обяснете какъв е принципът на действие на имунотерапията?

- Д-р Арабаджиев: Обществото започна да свиква с термини като PDL1-инхибитори. Това е фармакологичното наименование на имунотерапията. Тя в никакъв случай не повишава общия имунитет

Едно е фоновият имунитет на всеки организъм, друго е специфичното лекарствено повлияване на имунната система, за да бъде насочена да унищожава туморните клетки. Това е имунотерапията в онкологията. С помощта на лекарствени препарати правим разпознаваеми туморните клетки за имунната система, за да може тя да насочи цялата си мощ срещу тумора. От друга страна, имунната система не насочва мощта си към здравите клетки на тялото и се избягва появата на автоимунно заболяване в хода на имунотерапията.

Вече от две години прилагаме изключително ефективно тази имунотерапия при малигнения меланом - най-злокачественият рак на кожата, а от една година прилагаме имунотерапия за недребноклетъчен рак на белия дроб. От април тази година имаме възможност през Здравна каса да изписваме имунотерапия за метастазирал рак на пикочния мехур. 

Новото, което научихме от конгреса на ASCO, са отличните резултати от прилагането на имунотерапията не само като монотерапия, а в комбинация с химиотерапия. По този начин, от една страна, прецизираме унищожаването на туморните клетки от имунната система, а от друга, цитотоксичната терапия допълнително унищожава с мощта си туморните клетки. Това комбинирано лечение на рака на белия дроб очакваме да се въведе и в България в бъдеще.

Моите научни интереси са в областта на рака на млечната жлеза. Имунотерапията навлиза много успешно при лечението на тройно негативния рак на млечната жлеза, който се оказва доста имуночувствителен. Вече има позитивни съобщения от клинични изпитвания II и III фаза с PDL1-инхибитори при рака на млечната жлеза, особено този, който е хормонално нечувствителен (тройно негативен). 

- Това означава ли, че имунотерапията е много по-успешна от досегашните терапии за рак на гърдата?

- Д-р Арабаджиев: Всички досегашни терапии имаха недостатъци в ефективността 

Затова не можем да твърдим, че сме преборили рака. Едно метастазирало заболяване в IV стадий е практически нелечимо досега. Очакваният ефект от лечението на такова напреднало заболяване е удължаване на живота и по-добро качество на живот, а не пълно излекуване. 

- Д-р Любомирова: С имунотерапията в доста локализации на рака освен че се постига удължена преживяемост, има тенденция за достигане на плато, което се задържа дълги години. На този етап стремежът на нас, онколозите, е да превърнем онкологичните заболявания в хронични, които могат да се контролират като диабета например. Това все още не е възможно, но целта на имунотерапията е точно това хронифициране. 

- Д-р Арабаджиев: Драмата с рака е, че туморните клетки са живи, делят се, размножават и променят. Дори да постигнем контрол с даден фармакологичен агент, който унищожава голяма част от тях, за съжаление остават туморни клетки, които са резистентни на медикамента. Резистентният клон на тумора започва да се развива. Това наричаме прогресия на заболяването. Тогава сменяме лекарственият подход с друг вид монотерапия или комбинация от лекарства. Затова има първа, втора и т.н. линия на лечение до момента, в който изчерпваме наличните възможности. Ето защо сме толкова ентусиазирани след конгреса в Чикаго - защото все по-напред се измества хоризонтът на терапиите. 

- Здравната каса започна ли да реимбурсира новите терапии, за които в началото на годината беше наложила мораториум?

- Д-р Арабаджиев: Засягате болезнена за нас тема, защото Болница “Токуда” не беше посочена в списъка на лечебните заведения, които имат право да прилагат новите терапии, получили разрешение миналата година. Вероятно причината е, че още чакаме да бъде утвърден статутът ни на университетска болница. На практика ние разполагаме с финансови възможности да закупим веднага тези терапии и да ги предоставим на нашите пациенти, за разлика от други болници, които трябва да обявяват търгове и нещата да преминат през дълга процедура. 

По този повод дискутирахме какво да предложим на млада пациентка с рак на млечната жлеза, за която ще е много подходяща комбинация от два хормонални медикамента. Но ние нямаме право да изпишем втория медикамент. Да, Касата реимбурсира този медикамент, но само в избрани лечебни заведения. При тази пациентка ще използваме нашите колегиални отношения с онколози в избраните болници, за да я насочим да се лекува при тях. 

Мара КАЛЧЕВА