Д-р Живко Атанасов: Няма нито един пациент с камъни в жлъчката, който да се е излекувал с билки

Д-р Живко Атанасов завършва медицина през 1981 г. в Пловдив. Започва работа в хирургичното отделение в болницата в  Димитровград. Придобива специалност по хирургия през 1986 г. От 1987 г. работи като ординатор в хирургичното отделение при Окръжна болница - Хасково.

От 2000 г. е началник на Отделение по обща хирургия, а от 2006 г. - началник на хирургичното отделение при МБАЛ - “Хасково”.

Специализирал е стомашно-чревна, жлъчно чернодробна, съдова и ендокринна хирургия. Има сертификат за лапароскопска хирургия и мениджмънт по здравеопазване.

- Д-р Атанасов, ендемична зона ли е Хасковска област по отношение на жлъчнокаменната болест? В отделението ви имате много пациенти с такъв проблем.

- Трудно ми е да определя дали е ендемична зона, но наистина Хасковска област е с много голяма заболеваемост по отношение на жлъчнокаменната болест.

- Какви са причините за това?

- Причините са различни. На първо място са генетичните. Имаме цели фамилии с наследствена жлъчнокаменна болест. Второ, заболяването се среща по-често при жените - при такива с наднормено тегло и при дами, които имат много раждания. Може да се каже, че светлите и пълни жени много по-често страдат от жлъчнокаменна болест. Всички тези фактори определят по-високия риск от развитие на заболяването.

- Какви усложнения влече след себе си заболяването?

- Много са. По принцип, на жлъчнокаменната болест се гледа различно от страна на терапевтите и на хирурзите. Ние, хирурзите, препоръчваме при всеки камък жлъчният мехур да бъде премахнат терапевтично. Терапевтите от своя страна, си позволяват да изчакват определено време, прилагат лечение и насочват пациентите за хирургично лечение едва ли не когато вече са започнали усложненията. 

Това, което трябва да се каже, е, че сред хората битува разбирането, че жлъчнокаменната болест може да се излекува с билки или с лекарства. За толкова години практика, аз не съм видял човек, излекуван с билки. Но много пъти съм виждал хора с усложнения след подобни опити за лечение с билкарство. Имал съм пациенти, които като ги погледнеш на ехографа, мехурът им е пълен с камъни. Лекували са се с билки и идват с шепи камъни като мислят, че са ги изхвърлили, след като са пили билките. Погледнеш ги на ехографа, камъните си стоят...

Д-р Живко Атанасов

- А откъде са тези камъни, които си носят?

- От билките най-вероятно се получава нещо подобно на камъни и човек си мисли, че е решил проблема си. Човешкото тяло има анатомични особености, има си закономерности, които не могат да се пренебрегнат. Изходът на жлъчния канал е с диаметър от 2 до 3 мм. Не може през такива размери на жлъчния канал да излезе конкремент с диаметър 1 см. А тези, които ни ги носят пациентите в шепите си, са с такава големина. 

Има си физични закони

При неусложнената жлъчнокаменна болест, единственото лечение е премахването на жлъчния мехур. Като в момента се работи по два начина: ендоскопски и конвенционален, стандартен метод, т.нар. отворена хирургия.

- Напоследък се акцентира изключително активно върху това, че съвременната медицина е органосъхраняваща. Кога вие като хирург преценявате, че този принцип не може да се спази?

- При жлъчнокаменната болест категорично този принцип не може да се спази. Просто няма такава операция, при която мехурът да бъде отворен и да се премахнат камъните в него. Операцията при жлъчнокаменната болест е с премахване на мехура.

- Като пациенти мисълта, че ще ни липсва определен орган в тялото е плашеща. Може ли и как организмът да компенсира липсата на жлъчния мехур? Продължава ли да се произвежда жлъчка след премахването му?

- Определено, всеки орган, който ни е даден, трябва да съществува. Но тогава, когато има проблеми, когато е заболял органът, както е например жлъчният мехур, се налага неговото премахване. И това е метод, при който няма никакви последствия за здравето. 

Жлъчката не се образува в жлъчния мехур. Тя се образува в черния дроб. Има канали, по които се оттича, а жлъчният мехур е само един резервоар, в който жлъчката стои и при приема на определени храни, този резервоар служи за добавяне на жлъчка, която навлиза в дванадесетопръстника и подобрява храносмилането - има си своята функция. Когато няма жлъчен мехур, жлъчката отново се оттича надолу по жлъчните канали, без никакви последствия за болния. Т.е., организмът спокойно компенсира липсата на жлъчния мехур.

- Зимните ни традиции като българи по отношение на трапезите са далеч от т.нар. здравословно хранене. Какви препоръки бихте дали в това отношение?

- Тези, които имат вече жлъчнокаменна болест, трябва да спазват определен диетичен режим. На първо място трябва да се изключат тлъстите храни, пърженото, яйцата, кафето и кока колата, защото съдържат кофеин. Тези храни могат да предизвикат контракция на мехура, която от своя страна води до евакуация на камъните. А оттам започват и усложненията - запушване на жлъчните пътища, възпаление на мехура и т.н.

- Има ли различни видове жлъчни камъни и по-опасни сред тях? При премахване на жлъчката, изследва ли се видът им?

- Разбира се, има различни видове жлъчни камъни - по големина, по състав. И дали ще се образува един или друг вид камък, не зависи нито от храната, нито от мястото, където живее даденият човек.

Видът на камъка не се изследва при жлъчнокаменна болест, за разлика от бъбречнокаменната, където според вида на камъка се определя и по-нататъшното лечение. При жлъчнокаменната болест просто се премахват камъните и се изследва мехурът следоперативно. Не се налага да се изследват, защото се отстраняват заедно с органа, където се образуват и се счита, че са премахнати.

- Споменахте лапароскопската и отворената хирургия. Знаем, че лапароскопската хирургия днес се счита за златен стандарт. Кога и в кои случаи отворената хирургия е за предпочитане?

- Има точно определени индикации за прилагането й. Стремежът ни сега, разбира се, е да се работи лапароскопска хирургия, което е модерен, съвременен, чудесен метод. Но при определени индикации се преминава в някои случаи и към отворена хирургия. Тези индикации ги определя лекарят. Обсъжда ги с пациента, обяснява му и след това се преценява по какъв начин да се извърши операцията. Понякога, когато се започне лапароскопската хирургия и се установи, че не може да бъде премахнат мехурът по този начин, тогава се преминава към конверсия, към отворена хирургия. Но тези случаи в моята практика са по-редки.

- Кога идват при вас пациентите - навреме или отлагат до последно и стигат до вас с вече усложнена жлъчнокаменна болест, когато за вас, хирурзите, е по-трудно да ни помогнете и на нас ни е по-трудно да се възстановим?

- За съжаление, както при всички останали заболявания, България е известна с това, че се изчаква до последния момент, едва когато вече са настъпили усложнения. В интерес на истината, има и пациенти, които идват навреме, но те са малко.

- Кое е най-тежкото усложнение на жлъчнокаменната болест?

- Трудно ми е да определя, тъй като както възпалението на жлъчния мехур може да бъде тежко за даден пациент, така и излизането на камъка в жлъчните канали, при което се получава т.нар. “хирургическа жълтеница”. И двете усложнения са много неприятни и опасни за пациента.

Милена ВАСИЛЕВА