Доц. д-р Димитър Сиврев, д.м.: Учените скоро няма да открият еликсира на вечната младост!

Доц. д-р Димитър Сиврев е доктор по медицина. Той е един от хората, които обучават бъдещите лекари, ръководител е на Катедрата по анатомия в Медицинския факултет на Тракийския университет - Стара Загора. Студентите го обичат, харесват лекциите му, макар че изпитите са доста трудни  и изискват много четене и солидна подготовка. Той е от хората, за които автомобилът и градският транспорт са напълно излишни. Изминава пеш разстоянията и не се притеснява от факта, че Медицинският факултет се намира доста далече от центъра на Стара Загора. Преценява колко време му е необходимо и винаги е точен. Харесва вицовете и винаги има някой в запас за приятелите. Днес го търсим по повод на последната му книга-учебник - “Анатомия на човека с възрастови проблеми”. 

- Доц. Сиврев, нека тръгнем от вашето родословие, познавате ли добре предците си и дали съвременният човек има нужда да знае къде са корените му?
- Разбира се, че познавам родословието си, но не го знам наизуст, защото е много дълго. Баща ми, като се пенсионира, хвърли много усилия, за да оформи родовата хроника. Тя е една от най-старите в нашата страна.  За съжаление поради преселение и поради унищожени при пожар документи не можа да се върне преди 1730 г., когато дядо Радко, който е пътувал с баща си и чичо си с търговски керван, за броени минути е останал сирак поради нападение на турски разбойници. Всички са били избити, а малкият Рад се е скрил в храстите и така е оцелял.  Според родовите предания тези мои деди са били от Балкана - вероятно от Котел. Не само отделният човек, но и всяко общество трябва да познава своята история. Всеки, който не познава миналото си, няма бъдеще. Той е обречен на изчезване и забрава. 

- Кога решихте да станете лекар?
- До 17-годишна възраст мислех да изучавам електронна специалност - радиоинженерство. Никой не ме е насочвал конкретно към лекарската професия. Може би стремежът ми към хуманност, възпитаван от литературата, 

промени живота ми 

и ме насочи към тази благородна професия, която за съжаление в нашата страна е твърде ниско оценявана.

- Сега сте стоматолог, доцент по анатомия, ръководител на катедра “Анатомия”, как съвместявате всичките тези задължения?
- Интересите ми са разнообразни - като се започне от нетрадиционна медицина, през строителство и земеделие, до компютри. Разбира се, в никоя област не мога да се сравнявам с професионалистите, но все пак се справям. Обичам да се занимавам и с дърводелство, с литература, с металообработване и с всичко друго, за което се сещате. Май отмина времето, когато се интересувах от астрономия и електроника, а и съвременните технологии се развиват с такава бързина, че и професионалистите трудно следят всички новости.

- Доц. Сиврев, като специалист вие познавате възможностите на човешкия организъм. Възможно ли е човекът да се поддържа с така наречените “еликсири на младостта”?
- Появяват се много нови съобщения за “еликсир на вечната младост”, но до този момент за никое средство няма данни за 100% ефективност. И в дълголетието, и в младостта важна роля играе наследствеността, но силно въздействие оказва и начинът на живот - хранене, качества на водата, чистота на въздуха. Докато 

99% от средствата в света се влагат във войни и

производството на оръжие, няма да се открие нито лекарство за рака, нито средство за вечен живот и младост. Сега принципът е “спасявай се поединично” или “спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. 

Затова - живейте здравословно и не повтаряйте грешките на дедите си, които са станали причина за болести и ранна смърт при тях.  Когато човек е работил дълги години, не бива да скъсва изведнъж с работата си или ако го направи, трябва да я замени с друга, която е по-лека, но която му харесва и го увлича. Разбира се, такива хора не бива да се преуморяват, нито да се претрупват с работа. Трудът трябва да бъде дотолкова, доколкото ни е приятно да се занимаваме с него.

- А какви са вашите интереси?
- Интересите ми са много широки, но за съжаление през последните 5-6 години не ми остава време за нищо друго освен за пряката ми работа в Катедрата по анатомия. Преди няколко години в един разговор за Радио Стара Загора обясних, че успявам да се справя с всичките си задължения, като работя по 16 часа в денонощието. Сега работата се увеличи и не успявам да се справя с всичко даже за 18 часа, поради което спрях да се занимавам с много от любимите ми дейности. Засега не мога да се разделя само с компютъра...


Таня ИВАНОВА