Доц. Стоян Везенков е магистър по молекулярна биология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър по ерготерапия от Русенския университет „Ангел Кънчев“, доктор по невробиология от университета „Георг-Август“ в Гьотинген, Германия, сертифициран неврофийдбек терапевт от Института в Мюнхен, Германия.

До 2019 г. доц. Везенков е преподавател по неврофизиология и декан на Факултета по обществено здраве, здравни грижи и спорт в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. След това създава „Център за приложни невронауки ВЕЗЕНКОВ“.

Разработил е комплексна програма за биофийдбек невротерапия и неврорехабилитация при вегетативно-съдова дистония и синдром на вегетативна дисфункция (хипертония, безсъние, главоболие, коремна болка, синдром на раздразнено черво, вегетативни кризи, паник атаки, сърцебиене, задух и др.) Доц. Везенков е изследовател и създател на методика за биофийдбек превенция и невротерапия на екранни деца. 

Доц. Стоян Везенков е специалист по молекулярна биология, ерготерапия,  доктор по невробиология, сертифициран неврофийдбек терапевт. Разговаряме с доц. Везенков за откритата от него екранна зависимост и нейните ефекти.

- Д-р Везенков, какво е аутизъм и какво наричате псевдоаутизъм? 

- Децата с аутизъм тотално отказват да се включат в нашия социален живот, не осъществяват зрителен контакт с другите, имат ограничен интерес към точно определени дейности, които ги успокояват, стереотипни прояви, дефицити в сензорната интеграция и много други симтоми, формиращи спектър, който наричаме аутистичен. Но ние повдигаме един друг проблем и той е придобиването на аутистични симптоми при така наречената от нас екранна зависимост. 

Няма дете, което да е дошло в центъра ни, включително с поставени диагнози аутизъм, хиперактивност и дефицит на вниманието и каквото се сетите, което да не е с екранна зависимост. Нормално аутизмът е от 1 до 3% при децата. Но в последните години се диагностицира от 8 до 10% аутизъм. Увеличението всъщност е псевдоаутизъм, който се дължи на екранната зависимост на децата. 

Деца, които не са аутисти, чрез екранната си зависимост придобиват поведение на аутисти и дори се диагностицират като такива. Разликата е, че ако екранната зависимост се терапевтира, за 6 до 9 месеца може да бъде преодоляна и детето се връща на своя път на развитие. Престава да проявява симптоми от аутистичния спектър или хиперактивност и дефицит на вниманието. Докато при класическия аутизъм това е невъзможно. По този начин доказахме, че има причинна връзка между псевдоаутистичните симптоми и екранната зависимост.

- Какво представлява екранната зависимост?

- 99% от хората сме с екранна зависимост в момента. 70-годишна дама с депресия дойде в центъра и след три месеца върнахме живота й, като преодоляхме екранната й зависимост. 

В последните две години почти няма човек от 0 до 80-годишна възраст без екранна зависимост. И това е страшно, защото губим децата си, както и човешкия си образ. Първият признак на зависимост е, че човек става необучаем, а с времето се разгръщат телесни, емоционални и когнитивни дефицити. 

Това дете не подлежи на развитие, а на дресировка, което междувпрочем, е характерно за всяка друга зависимост. Но това в нашия център не се прави. Ние не дресираме детето, за да води безвредно, безобидно съществуване в обществото, а го водим към човешкото.

Връщаме го към онова функциониране на мозъка и нервната система, което го прави обучаемо, за да продължи своето развитие оттам, откъдето зависимостта го е спряла.

Поведенческите кризи на детето например не са проблем въпреки социалната неадекватност, а могат да събуждат мозъка му. Кризите трябва да бъдат използвани подходящо, за да може детето да върви в човешкия си път на развитие. Няма ефективна терапия в ранното детско развитие, ако не се адресира екранната зависимост. 

Тя е повсеместна, въпреки че няма дилъри, а родителите доброволно зарибяват децата си от ранна детска възраст. И колкото в по-ранна възраст стане стимулацията с екрани, толкова по-големи са пораженията върху нервната система и мозъка, а оттук върху поведението и телесното функциониране.  

- Кои са ефективните интервенции, които биха могли да преодолеят псевдоаутизма?

- Веднъж или два пъти седмично терапия на детето, която е авторска на Центъра, като включва и апаратурни методи. Но много често първо започваме терапия на майката, колкото е необходимо, докато се уцели коренът на проблема. Когато направим нужната промяна на майката, настъпва огромна промяна с детето. Защо тогава да дресираме непрекъснато детето?! Работим за промяна на средата, а това става с терапия на родителите и успоредно с това и работа с детето.  

Когато доведат дете в Центъра, не обръщаме внимание на диагнозите, а му правим оценка и се концентрираме на неговите потенциали. Премахваме постепенно онова, което му пречи да се развива като човек, а това най-често е екранната зависимост, в съчетание с токсичен стрес в семейството и обикновено с наличие на зависимост у родителите – екранна, субстанциална (алкохол, трева, наркотици, храна и др.) или поведенческа (хазарт, гледане на порно, садизъм, мазохизъм и др.)

Обикновено това са деца, които прохождат късно, с липсваща добре развита фина и груба моторика. При тези деца масово присъстват примитивните рефлекси. Защото от 6-месечна възраст бебето е оставяно пред екран, дори се храни така, образова се и учи само пред телевизор, телефон, таблет. И една маймунка може да се дресира да казва 100 думи, но това не я прави човек и не е развитие на езиковата система. И това не е целта, когато искаме да развиваме детето си. 

Детето с екранна зависимост няма да развие езикова система, късно ще проговори. Може да произнася думи и фрази, но не ги използва за социална комуникация – отново симптом от аутистичния спектър.

- Кога трябва да започне екранната дейност при децата?

- Има деца, при които и на 18 години ще е рано. Други деца, ако започнат с екраните на 6 годинки, ще има поражения, но няма да са такива, че да дават симптоми на състояния от аутистичния спектър. Но ако давате телефон на 6-месечно бебе, то със сигурност ще развие аутистични симптоми. Важно е да се запомни, че екранната дейност е конкурентна, съответно поразява езиковата система, себерефлексията, развитието на собствената личност и адекватно възприемане на личността на другите.

Мозъкът е изключително пластична система – каквато среда му предложите, той ще се адаптира към нея. Екранът кара мозъка да стане зависим към тази стимулация и дейност, затова екранната зависимост всъщност е поведенческа.

Има много изследвания на този процес, но повечето са ориентирани към съдържанието, което се предлага от екрана. Например гейминг, социални мрежи, насилие, рисувани филми, хазарт, порнография, т.е. точно определени стимули. Но не съдържанието е определящо. Оказа се, че самата екранна стимулация, светещите, динамично сменящи се и блещукащи обекти имитират сънищната дейност на мозъка

Преди в амигдалата да се появи изобщо сигнал за опасност, тази стимулация отключва усещаното „Това е безопасно за мен“. По този начин се задоволява наистина базова потребност. И десетки други потребности се задоволяват по напълно изкривен начин от екранната стимулация. 

Тя тренира преди всичко сънищност, изключване от средата. Тогава на детето му е трудно да прави каквото и да било в средата, защото това са непознати за него стимули. Те не са конкурентни на екранните стимули. Това е зависимост, която спира развитието. Дали ще е амфетамини, дали ще е алкохол, правим всичко само за да си набавим дозата и стимулацията. Същото наблюдаваме и с екраните при децата. Затова най-голямата грешка на родителя е да постави условие „Направи това, за да гледаш клипче“. 

Доц. Стоян Везенков

По този начин родителят остойностява, прави екрана най-голямата ценност за детето. Особено, ако му дава екран, за да се храни. Детето задоволява базовата потребност от храна, като се награждава с екран. Така той вече няма конкуренция в реалността. Действителните обекти и хора вече не са никакъв стимул за детето, не са интересни за него, защото мозъкът е зависим от екрана. Детето не прави зрителен контакт с близките си. Но само като се спрат екраните за два месеца, майката споделя: „То започна да ме вижда, да се интересува от мен, гледа ме в очите“. 

Нужна е реорганизация на мозъка и на цялостната нервна система. Но за това трябва да се спре екранната стимулация постепенно, под зоркото наблюдение на терапевт на екранни деца. Защото рязкото спиране и детокс също не върши работа, същото важи и за психотерапията. Това показва световният опит.

- При всички деца ли е обратим псевдоаутизмът?

- Ако детето е на три години с екранна зависимост, развитието на мозъка му е спряло и е като на дете на една годинка. То ходи с памперси, все още спи при мама и тате, и не иска да се отдели от тях, все още е на монодиета и не може да бъде захранено и т.н.

За да продължи нормалното си развитие това дете, премахваме екранната стимулация и паралелно с това я заместваме с реални активности. Като първата основна задача е мама и тате, живият човек, отново да представлява ценност за детето. Така бавно, търпеливо и системно трябва да извървим същите стъпки от нормалното развитие, въпреки че детето е на 3 – 4 години, но реално функционира като 1-годишно. 

Така наваксваме това, което не се е случило в развитието заради екранната зависимост. Така че не може с магическа пръчка всичко да се оправи само като махнем екраните. Все пак това пропуснато развитие се наваксва много по-бързо в сравнение с децата от аутистичния спектър. Ако видим, че родителят не е достатъчно мотивиран да спре екраните и да работи с детето си, поставяме условие самият родител да се подложи на терапия. 

Пазете се от синьо-зелената светлина от екрана

В нашия Център първо работим с родителите. Те не са виновни за екранната зависимост на децата, просто не са информирани до какви пагубни последици води даването на екрани на деца. Всеки родител прави грешки и да търсим вина у тях не е коректно. Но досега не е имало родителски грешки, които да водят до такива огромни проблеми в развитието на децата. Затова сме се посветили не само на терапията на екранната зависимост, но и на мисията да алармираме обществото за тази огромна опасност.

Екраните се ползват и от възрастните за седатив, за успокоително, за да няма нервни изблици. Така се започва и постепенно настъпва дефицит на внимание, безсъние или лошо качество на съня, вегетативни проблеми, прегаряне и развиване на депресивност и социално отчуждаване и изолация.

Преди 20 години видеата траеха по половин час, после ги намалиха на 12 минути, на 3 минути и накрая дойде Тик-ток революцията – само 15 секунди, защото вече не могат да задържат вниманието на хората повече от 15 секунди. Ето така се задълбочиха пораженията на екранната зависимост и се придоби масово дефицит на вниманието. Затова трябва да предупредим обществото. Не се говори за зависимост при деца, а това всъщност е проблемът днес.

Всички субстанции, които водят до зависимост, са забранени за деца до 18-годишна възраст. За екраните няма забрана. Ето защо трябва да алармираме родителите, специалистите, възпитателите и учителите за тази опасност. Съдържанието няма никакво отношение към зависимостта. Поражда я екранната стимулация – движещите се светещи обекти.

- Как се променя мозъчната активност от екранната стимулация?

- Когато видя ЕЕГ записа, веднага забелязвам индикатори на зависимост. Маркерите, които показват прекомерна употреба на екранна стимулация, са забавяне на мозъчната активност, алфа- и тета-пикове на мозъчни вълни по време и след екранната дейност, обърната асиметрия (лявото полукълбо не е по-активно, както е нормално, и това се изразява в депресивност), значително увеличение на алфа- и тета-пиковете, когато затворим очи. Тези пикове не трябва да се появяват, когато сме будни, когато правим нещо. 

Алфа-вълните са израз на мозъчна активност в покой, когато мозъкът спи и сънува. А когато мозъкът е буден, трябва да премине в бета-активност. При дете с екранна зависимост има алфа- и тета-пикове по време на екранна дейност. Дори да решава когнитивни задачи, мозъкът работи в спящ режим. 

Ето защо децата с екранна зависимост не могат да учат и да се приспособяват към действителността. Техният мозък спи, сънува. И всичко това представлява функционално и структурно увреждане на мозъка. 

Синдромът „екранни деца“

Синдромът “екранно дете” е налице, ако вашият наследник: 

(1) прекарва часове наред пред екрана на телефон, таблет, компютър, плейстейшън или телевизор; 

(2) показва раздразнение, често агресивно поведение, когато екранът му се отнеме или му се ограничи досега с него; 

(3) няма никакъв или много слаб интерес към ежедневните дейности като игра, учене, хранене, живо общуване с връстници, родители и др.; 

(4) проявява симптоми на дефицит на вниманието; 

(5) проявява симптоми на хиперактивност; 

(6) показва всички симптоми и поведение на зависимост към екраните;

 (7) показва свръхпривързаност към някаква вещ (конкретна играчка и др.), определена храна, даден поведенчески стереотип (ритуалност, еднообразно действие или привичка), което го успокоява; 

(8) показва явно отчуждение от живата природа - растения, животни, и демонстрира апатия, страх или дезориентация в реална среда; 

Д-р Малина Топчийска: Сухо око е модерна болест – от взирането в екрани

(9) има проблеми с физическото си развитие - нестабилна походка, лошо равновесие, непохватност в дейности с ръце, не обича игри с топки, защото са му трудни за изпълнение; 

(10) бързо губи интерес към всяка нова дейност или занимание, защото изисква усилие и му е трудно за изпълнение; 

(11) късно си ляга за сън, трудно заспива вечер и обича да спи до късно сутрин, но като цяло продължителността на съня е кратка; 

(12) качеството на съня е лошо, буди се без причина, понякога с плач и емоционални изблици, търси внимание, контакт с родителя през нощта и много често иска да спи с родителите; 

(13) проявява някои от формите на сомнамбулизъм; 

(14) отказва определени храни и има проблеми с перисталтиката на червата (запек и/или диария, коремна болка); 

(15) постепенна поява на повечето симптоми на вегетативно-съдова дистония; 

(16) задоволяване с ролята на аутсайдер в реалния свят и все повече вживяване във виртуалния (постижения в определена игра), намиране на приятелска виртуална група, с която задоволява социалните си потребности; 

(17) не ви чува, изпълнява инструкции само когато си пожелае, без оглед на стойността и значението на дейността; 

(18) показва липса на адекватна обратна връзка както в емоционален и вербален, така и в поведенчески план.

Мара КАЛЧЕВА