Галина Уайнър: Д-р Монтесори работи първо с деца с умствена изостаналост

Галина Уайнър е учител по метода на Монтесори. Завършва обучението си в колеж в Дъблин (Ирландия). Занимава се с обучение, развитие и популяризиране на метода на д-р Мария Монтесори в България. Автор е на книгата „Истинската природа на детето и метода Монтесори“.

Галина Уайнър е основател и председател на Асоциация „Монтесори – ръка за ръка“, както и собственик на Академия „Монтесори“.

Специално за в. “Доктор” г-жа Уайнър обясни смисъла на метода “Монтесори” и огромните му възможности за развитието на деца с всякакви възможности и дефицити.

- Г-жо Уайнър, коя е д-р Мария Монтесори?

- Д-р Мария Монтесори е първата жена лекар в Италия. Първоначално работи с деца с умствена изостаналост. Целта й е да ги приобщи в обществото, като ги образова и подобри общото им здравословно състояние. Не след дълго тогавашният министър на образованието я кани да изнесе лекционен курс за това как да се обучават деца с умствена изостаналост. Този курс поставя основите на създаденото от нея Ортофренично училище, което д-р Монтесори управлява заедно със свой колега.

В училището целодневно се учат деца със смятани за безнадеждни дефицити. Когато част от нейните възпитаници със специални образователни потребности преминават успешно изпитите на държавните училища, д-р Монтесори привлича обществения интерес, тъй като по онова време тези деца са с клеймото необучаеми. Д-р Мария Монтесори си задава въпроса: „Защо децата в обикновените училища не могат да достигнат по-високи нива, след като нямат проблемите на нейните възпитаници?“ Тя вярвала, че нейните методи са подходящи не само за обучение на деца с абнормно развитие.

- Как методът й доказва преимуществата си и при деца без умствени дефицити?

- В края на 1906 г. е поканена от директора на Асоциацията на строителите в Рим да организира училища за децата на работниците. На 6 януари 1907 г. в бедния римски квартал „Сан Лоренцо“ е открит първият „Дом на децата“. Монтесори създава семпла среда, в която присъстват много от обучителните материали, разработени и адаптирани от нея и други учени.

Тя прокарва идеята за обучение чрез сетивата, движението и чрез директния опит в специално подготвена среда, която прилича повече на дом, а всички мебели са в подходящ размер за деца. В рамките на месец след откриването на училището резултатите са забележителни възпитаниците започват да пишат сами имената си, да говорят за математически форми, да се държат много учтиво, настъпват и редица други положителни промени. Не след дълго методът добива популярност в повечето страни на Европа и САЩ.

Д-р Монтесори винаги е твърдяла, че ние не обогатяваме подрастващите деца с познания, а по-скоро те сами се обучават и вследствие на това разкриват истинската си същност. Възрастните само подготвят подходящата среда, която да удовлетвори техните нужди, като по този начин им осигуряват условия да се самоизградят.

Галина Уайнър

- Какви са основните разлики с масовото образование?

- Монтесори вярва, че образованието не би могло да се „даде“ на учениците, а че те ще учат, когато имат свободата за това. Тъй като свободният избор на дейност и спонтанната концентрация развиват дисциплина, чувството за ред и любов към работата, като самата работа е наградата, която децата търсят.

Типичните проблеми с дисциплината в масовото училище в училищата по метода „Монтесори“ изчезват чрез упражняването на свободно избрана работа, която насочва енергията на децата и я канализира. Възрастният стимулира децата да работят и да разрешават всичко самостоятелно, като не манипулира поведението им с награди и наказания. Децата са в смесени възрастови групи, а това много наподобява обществото, в което ще живеят като възрастни.

- Какви са особеностите в различните етапи на детското развитие според метода „Монтесори“?

- Д-р Монтесори разделя годините на детството в три етапа на развитие: 0 – 6 г., 6 – 12 г. и 12 –18 г. Тя твърди, че тези етапи са коренно различни и че преминаването на детето от един към друг е свързано с вътрешна метаморфоза. Първият етап, от 0 до 6 години, се характеризира с особен вид ум, наречен „попиващ ум“. През това време детето преминава през много промени, като основната задача е да се развие личността му в специално подготвена среда.

Най-голямата трансформация се извършва през първите три години от живота на детето (първи подетап). През втория подетап (от 3 до 6 г.) се усъвършенстват, стабилизират и кристализират промените, които са настъпили през първите три години. През този период детето търси преживявания, които влизат в съзнанието му чрез сетивата и създават основната тъкан на неговата личност.

Виждали ли сте някога малко дете да си играе на кухненската мивка? То ще излива водата с чаша отново и отново, без да забележи, че тя се разлива на пода. Няма значение колко пъти сме му казали да престане, то ще го прави, докато съвсем неочаквано вътрешната му нужда не бъде удовлетворена. През цялото време информацията се съхранява – не само за водата и изливането, но и за чувството на удовлетвореност от работата, контрола и дълбоката концентрация.

Вторият етап, от 6 до 12 години, се характеризира с творческо въображение и интерес към социалната група. Това е стабилен период, през който се придобиват много нови знания и умения. Тъй като сега способността на попиващия ум избледнява, силата на въображението е главно средство за обучение

То позволява на детето да си представи неща, които са далечни, случили са се много отдавна или пък не се виждат с просто око.

„Помогни ми да се справя сам!“ – иска детето до 6 г.

През втория етап на развитие (6 до 12 г.) тази мисъл може да бъде разширена в мотото: „Помогни ми да мисля самостоятелно!“

Монтесори смята, че Космическото образование е начинът, по който детето ще стигне до разбирането на своето участие в Космоса. Тя казва: „Нека да му дадем визия за цялата Вселена. Вселената е внушителна реалност и отговор на всичките ни въпроси. Ние трябва да вървим заедно по този път на живота, където всички неща са част от Вселената и са взаимносвързани, за да образуват едно цяло.“

През 1950 г. в лекция, изнесена в Амстердам, д-р Монтесори казва: „В този интелектуален период въпросите на детето са безброй. То иска да знае всичко. Неговата жажда за знания е толкова ненаситна... Възрастните обаче най-често избират по-лесния за тях начин и просто принуждават детето да мълчи и да научи само това, което те смятат за полезно. Но така те разрушават спонтанния му интерес. Ученето след това се превръща в досадна и изморителна работа, а резултатът са всевъзможни отклонения в детската личност“.

Нужна е подходящата методология, която да осигури възможност на детето да открие собствените си отговори

Методът „Монтесори“ представя всички предмети (история, музика, математика, география и т.н.) по различен начин и същевременно като част от единството на Вселената. Във втория етап на развитие децата искат да разберат причините за нещата, като използват въображението си. Ролята на възрастния е да помогне на децата да станат независими мислители, способни да разсъждават върху самите отговори.

Третият етап, от 12 до 18 г., е време, белязано от значителни трансформации – развива се рационалното мислене, съпроводено от огромни физически, хормонални и емоционални промени. Това е периодът, през който децата постепенно се превръщат в независими възрастни.

В книгата си „От детството към юношеството“ Монтесори казва: „Целият живот на подрастващите трябва да се организира така, че да им се даде възможност след време да влязат триумфално в социалния живот; не да бъдат изтощени, изолирани или унижени, а с високо вдигната глава, уверени в себе си. Успехът в живота зависи от самочувствието, породено от реалното познаване на възможностите, съчетано с многоликата сила на адаптацията.

Мария Монтесори непрекъснато повтаря, че е открила не образователен метод, а по-скоро истинската детска природа и нейните безкрайни способности за развитие. Нейните най-съществени идеи за образование са много различни от общоприетите. Тя вярва, че истинската роля на образованието е да помогне на хората в живота и го определя като „външна помощ за душата в напредъка към нейната еволюция“.

Мара КАЛЧЕВА