Гл. ас. Огнян Миков: Тигровите комари не могат да ни заразят с опасни болести!
Те няма да предадат у нас нито западнонилска треска, нито Денга, нито Чикунгуня
През последните дни медиите ни хвърлиха в ужас със заглавия от типа: „Страх и ужас тресат жителите по Южното Черноморие заради смъртоносни тигрови комари. Опасните насекоми наистина убиват. Само едно ухапване е достатъчно, за да пренесе смъртоносна зараза от така наречената Нилска треска”, „Ужас! Тигровият комар-убиец, засечен в Бургас!”, „Откриха смъртоносен тигров комар в района на пристанището в Бургас” или „В Бургас има тигров комар, вземат спешни мерки”... След психозата с ебола, сега ни заливат с информация и за нови ужасни и смъртоносни болести, които ни дебнат в горещото лято.
Опасни ли са българските тигрови комари и могат ли да ни заразят със смъртоносни тропически болести?
За коментар по тези въпроси потърсихме главен асистент Огнян Миков, медицински ентомолог, специалист по медицинска зоология към Националния център по заразни и паразитни болести в Министерството на здравеопазването, отдел „Паразитология и тропическа медицина”.
- Г-н Миков, има ли основание за тревога за откритите в Бургас тигрови комари? В медиите излизат от страшни по-страшни заглавия...
- У нас тигровите комари не пренасят нищо, въпреки широко тиражираната информация, че са преносители на над 22 заболявания. У нас не е доказано засега те да пренасят нещо. Няма човек, който със сигурност да твърди, че е ухапан от тигрови комари и да е доказано, че е заболял от нещо. Мен такива комари са ме хапали много пъти през последните години и още съм жив и нищо ми няма.
- В медиите излезе информация, че има доказани два случая в Бургаско на западнонилска треска след ухапване от тигров комар.
- Това са пак произволни комбинации от факти. Преди години имаше също такава произволна комбинация от факти, че тигровият комар е виновен за западнонилската треска в Гърция... Сега пак някой се упражнява в съчинения! Това, че в Гърция има западнонилска треска и че има и тигрови комари са два факта, които не са свързани един с друг. При хората, които имаха западнонилска треска, след това причинителят беше открит в комари от род кулекс, не в тигров комар.
- Казахте, че тигровите комари в България не пренасят тези 22 заболявания, за които ги обвиняват. Защо?
- Защото тези 22 вида вируси е доказано, че комарът може да ги пренася в лабораторни условия, при експерименти с него. Иначе в природата е доказано носителството от него на вирусите на „Денга” и на „Чикунгуня” в тропиците. Но в България – не! В Италия през 2007 г., когато беше епидемията от Чикунгуня, се счита, че той е основният виновник, като най-подходящ „заподозрян”. А през 2010-а „донесе” случаи на Денга треската във Франция, Хърватия и Германия. Двете болести са с тропически произход. За да се стигне до заразяване с тях в Европа, е необходимо от топлите страни да пристигне болен човек, тук да е налична голяма популация на тигровия комар, та негови екземпляри да смучат кръв от този индивид и да предават болести на европейците.
- Моля още веднъж да потвърдите, че в България няма регистрирани опасни заболявания, причинени от тигров комар!
- Не, няма. И ако тигров комар ухапе човек, нищо няма да му предаде – с 99.99% вероятност. Освен това за него се разпространява абсолютно невярна информация, която се чете в интернет и къде ли не, че се въдел в рибарски селища и канали. Не, той и сродните му не се развиват в открити водоеми! Тигровият комар е вид хралупен комар. В естествените си условия, както наименованието на вида издава, обитава хралупи на дървета. Но се е приспособил към живот във всякакви съдове с форма, сходна с тази на хралупите. А именно – в консервни кутии, захвърлени чашки, дори смачкани найлонови торбички с вода, чинийки на саксии, плитки отточни канали с няколко сантиметра вода и др.
Откъде тръгна психозата?
На 31.07.2014 г. в Регионална здравна инспекция – Бургас от частни лица са донесени възрастни комари (имаго) със съмнение за тигров комар от две места – от нотариална кантора и жилищна кооперация. След микроскопско наблюдение на морфологичните белези, биолог от РЗИ – Бургас определя пробите от имаго на комари като съмнителни за тигрови. Веднага е уведомен НЦЗПБ-София, катедра „Паразитология и тропична медицина” и на 14.08.2014 г. пристига представител на центъра, който потвърждава принадлежността на донесените проби към тигровия комар. Същият ден е извършено проучване на посочените адреси и проведен мониторинг чрез поставяне на специални капани на СЗО за улавяне на този вид комари. Проведените ентомологични и биологични проучвания доказват наличието на популация от тигрови комари в жилищна кооперация, като се открива и биотопът за развитие на ларвите му – застояла вода в канална шахта от гаражни клетки. Находката от първия адрес е в процес на изследване от НЦЗПБ – София.
По този повод потърсихме информация за откритите огнища, съмнителни за тигров комар, от РЗИ - Бургас. Но от там отказаха да ни дадат друга информация, освен тази, публикувана в сайта на ведомството. А тя е следната: „Във връзка с установяване на тигров комар в Бургас са подготвени две писма – до кмета на Бургас и до областния управител за незабавни профилактични мероприятия за борба с този вектор, включващи ларвицидни и имагоцидни обработки в посочените терени и специфичните места на развитие на тяхната популация, с цел поддържане на ниска численост на този вектор.”
Какви мерки са взети?
В изпълнение на писмо на МЗ от д-р Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор, бяха информирани всички общини за конкретни дезинсекционни мероприятия (ларвицидни и имагоцидни) за борба с този вредител. Бяха свикани епизоотични комисии във всички общини в областта, на които беше изнесена информация за биологичните и екологични особености на този вид комар.
Тигровият комар (Aedes albopictus) е инвазивен, тропичен и субтропичен вид, който е характерен за южните ширини – главно в тропиците на Югоизточна Азия, острови в Тихия и Индийския океан, Китай, Япония и др. Глобалното затопляне, увеличеният пътнически трафик и търговският обмен са причина за бързото разпространение на този вид насекоми, както и пренасянето му чрез транспортни средства: самолети, кораби, автобуси. Горещи точки за внос и разпространение са: пристанища, летища, митнически складове, градински центрове, складове с употребявани автомобилни гуми.
Този вид е с подчертана екологична пластичност, като има способността за бързо и трайно установяване в новозаселената площ с последващо разширяване на засегнатите терени. Той е хралупен вид и се среща като синантропен хабитат: всякакви съдове за съхранение на вода, чинийки на саксии, консервни кутии, автомобилни гуми, отводнителни канали. Цикълът на развитието му е по-различен от другите комари, яйцата се отлагат поединично над повърхността на водата, устойчиви са на засушаване и студ и се нуждаят само от 0,6 см воден слой, за да се развият. Този вид комар се храни денонощно, като агресивно напада хора, бозайници, птици, земноводни и влечуги. Медицинското значение на тигровия комар е, че той е вектор на около 22 арбовируса, най-вече причинители на заболяванията – Денга, Чикунгуня, треска Западен Нил.
Милена ВАСИЛЕВА
Опасни ли са българските тигрови комари и могат ли да ни заразят със смъртоносни тропически болести?
За коментар по тези въпроси потърсихме главен асистент Огнян Миков, медицински ентомолог, специалист по медицинска зоология към Националния център по заразни и паразитни болести в Министерството на здравеопазването, отдел „Паразитология и тропическа медицина”.
- Г-н Миков, има ли основание за тревога за откритите в Бургас тигрови комари? В медиите излизат от страшни по-страшни заглавия...- У нас тигровите комари не пренасят нищо, въпреки широко тиражираната информация, че са преносители на над 22 заболявания. У нас не е доказано засега те да пренасят нещо. Няма човек, който със сигурност да твърди, че е ухапан от тигрови комари и да е доказано, че е заболял от нещо. Мен такива комари са ме хапали много пъти през последните години и още съм жив и нищо ми няма.
- В медиите излезе информация, че има доказани два случая в Бургаско на западнонилска треска след ухапване от тигров комар.
- Това са пак произволни комбинации от факти. Преди години имаше също такава произволна комбинация от факти, че тигровият комар е виновен за западнонилската треска в Гърция... Сега пак някой се упражнява в съчинения! Това, че в Гърция има западнонилска треска и че има и тигрови комари са два факта, които не са свързани един с друг. При хората, които имаха западнонилска треска, след това причинителят беше открит в комари от род кулекс, не в тигров комар.
- Казахте, че тигровите комари в България не пренасят тези 22 заболявания, за които ги обвиняват. Защо?
- Защото тези 22 вида вируси е доказано, че комарът може да ги пренася в лабораторни условия, при експерименти с него. Иначе в природата е доказано носителството от него на вирусите на „Денга” и на „Чикунгуня” в тропиците. Но в България – не! В Италия през 2007 г., когато беше епидемията от Чикунгуня, се счита, че той е основният виновник, като най-подходящ „заподозрян”. А през 2010-а „донесе” случаи на Денга треската във Франция, Хърватия и Германия. Двете болести са с тропически произход. За да се стигне до заразяване с тях в Европа, е необходимо от топлите страни да пристигне болен човек, тук да е налична голяма популация на тигровия комар, та негови екземпляри да смучат кръв от този индивид и да предават болести на европейците.
- Моля още веднъж да потвърдите, че в България няма регистрирани опасни заболявания, причинени от тигров комар!
- Не, няма. И ако тигров комар ухапе човек, нищо няма да му предаде – с 99.99% вероятност. Освен това за него се разпространява абсолютно невярна информация, която се чете в интернет и къде ли не, че се въдел в рибарски селища и канали. Не, той и сродните му не се развиват в открити водоеми! Тигровият комар е вид хралупен комар. В естествените си условия, както наименованието на вида издава, обитава хралупи на дървета. Но се е приспособил към живот във всякакви съдове с форма, сходна с тази на хралупите. А именно – в консервни кутии, захвърлени чашки, дори смачкани найлонови торбички с вода, чинийки на саксии, плитки отточни канали с няколко сантиметра вода и др.
Откъде тръгна психозата?
На 31.07.2014 г. в Регионална здравна инспекция – Бургас от частни лица са донесени възрастни комари (имаго) със съмнение за тигров комар от две места – от нотариална кантора и жилищна кооперация. След микроскопско наблюдение на морфологичните белези, биолог от РЗИ – Бургас определя пробите от имаго на комари като съмнителни за тигрови. Веднага е уведомен НЦЗПБ-София, катедра „Паразитология и тропична медицина” и на 14.08.2014 г. пристига представител на центъра, който потвърждава принадлежността на донесените проби към тигровия комар. Същият ден е извършено проучване на посочените адреси и проведен мониторинг чрез поставяне на специални капани на СЗО за улавяне на този вид комари. Проведените ентомологични и биологични проучвания доказват наличието на популация от тигрови комари в жилищна кооперация, като се открива и биотопът за развитие на ларвите му – застояла вода в канална шахта от гаражни клетки. Находката от първия адрес е в процес на изследване от НЦЗПБ – София.
По този повод потърсихме информация за откритите огнища, съмнителни за тигров комар, от РЗИ - Бургас. Но от там отказаха да ни дадат друга информация, освен тази, публикувана в сайта на ведомството. А тя е следната: „Във връзка с установяване на тигров комар в Бургас са подготвени две писма – до кмета на Бургас и до областния управител за незабавни профилактични мероприятия за борба с този вектор, включващи ларвицидни и имагоцидни обработки в посочените терени и специфичните места на развитие на тяхната популация, с цел поддържане на ниска численост на този вектор.”
Какви мерки са взети?
В изпълнение на писмо на МЗ от д-р Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор, бяха информирани всички общини за конкретни дезинсекционни мероприятия (ларвицидни и имагоцидни) за борба с този вредител. Бяха свикани епизоотични комисии във всички общини в областта, на които беше изнесена информация за биологичните и екологични особености на този вид комар.
Тигровият комар (Aedes albopictus) е инвазивен, тропичен и субтропичен вид, който е характерен за южните ширини – главно в тропиците на Югоизточна Азия, острови в Тихия и Индийския океан, Китай, Япония и др. Глобалното затопляне, увеличеният пътнически трафик и търговският обмен са причина за бързото разпространение на този вид насекоми, както и пренасянето му чрез транспортни средства: самолети, кораби, автобуси. Горещи точки за внос и разпространение са: пристанища, летища, митнически складове, градински центрове, складове с употребявани автомобилни гуми.
Този вид е с подчертана екологична пластичност, като има способността за бързо и трайно установяване в новозаселената площ с последващо разширяване на засегнатите терени. Той е хралупен вид и се среща като синантропен хабитат: всякакви съдове за съхранение на вода, чинийки на саксии, консервни кутии, автомобилни гуми, отводнителни канали. Цикълът на развитието му е по-различен от другите комари, яйцата се отлагат поединично над повърхността на водата, устойчиви са на засушаване и студ и се нуждаят само от 0,6 см воден слой, за да се развият. Този вид комар се храни денонощно, като агресивно напада хора, бозайници, птици, земноводни и влечуги. Медицинското значение на тигровия комар е, че той е вектор на около 22 арбовируса, най-вече причинители на заболяванията – Денга, Чикунгуня, треска Западен Нил.
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари