Капките за нос предизвикват тежки отравяния

Особено уязвими са децата

Капките за нос предизвикват тежки отравяния
Алексей Перминов е лекар-отоларинголог, с когото разговаряме за зависимостта към съдосвиващите капки за нос – проблем изключително актуален в сезона на грипа и вирусните инфекции.

- Д-р Перминов, моля ви да поясните за нашите читатели кои капки за нос се наричат съдосвиващи? Как тези капки подобряват носното дишане?
- Съдосвиващите капки за нос (деконгестанти) са препарати, които подобряват носното дишане веднага след употребата им и всъщност принадлежат към „семейството” на адреналините. Aдреналинът е вещество, което се произвежда и в организма ни. Както адреналинът, така и съдосвиващите капки за нос оказват влияние върху диаметъра на лумена на кръвоносни съдове, включително и на носа. След капването в носа на препарат, съдържащ назален деконгестант, съдовете на определени структури в носа се свиват, което води до намаляване на кръвоснабдяването в носната лигавица. Това води до намаляване на обема й и следователно до увеличаване на отвора, през който минава въздухът. Това всъщност и намалява симптомите при запушване на носа.

- На кои пациенти най-често се предписват съдосвиващи капки за нос – на възрастни или на деца, и при кои заболявания?
- Съдосвиващите капки не са „рецептурни” лекарства и пациентът може да си ги „предпише” сам или по препоръка на лекар или фармацевт. Предписват се както на деца, така и на възрастни. Въпреки това не трябва да се забравя фактът, че съдосвиващите капки за нос са токсични и могат да предизвикат тежки отравяния, особено при децата. Те трябва да се прилагат само в съответствие с инструкциите в листовката, като във всеки случай продължителността (дори когато се накапват 1 път на ден) не трябва да надвишава времето, посочено в инструкциите (обикновено не повече от 7 дни). Капките се предписват при деца и възрастни, когато се налага подобряване на дишането през носа за кратко време - около 1 седмица. Най-често - при остър ринит като проява на остра респираторна инфекция.

- Когато се формира зависимост към съдосвиващите капки, колко време може да премине от началото на употребата на лекарството до момента, когато човек не може да мине без тях? Кой е по-податлив на болестта - мъжете или жените, децата или възрастните?
- При всеки отделен човек периодът за развитие на зависимостта е индивидуален – при някои са достатъчни и само два-три дни, за да се пристрастят към капките за нос за дълго време, а други може лесно да се откажат от съдосвиващите капки, който са използвали повече от 2 седмици. Обикновено 

зависимостта се развива за 10-14 дни 

При възрастните - по-често, тъй като те, за разлика от децата, имат възможност сами да си ги „предписват” и купуват. Детето е принудено да помоли родителите си да му капват капките в носа и това намалява риска от зависимост.

Няма статистика, която да показва кой е по-податлив към зависимост от капките за нос - мъжете или жените.

- Колко опасна е продължителната употреба на капките за нос, които предизвикват свиване на кръвоносните съдове в носната лигавица?
- Първо, риск от предозиране, което може да доведе включително и до тежък шок и смърт. В повечето случаи (и в последните години много по-често) - при деца. Особено опасно е съхраняването на такива капки за нос на места, достъпни за деца. Те могат да ги изпият.

Второ, развитие на зависимост към капките за нос. Носът привиква към капките и не може да диша нормално без тях, затова и човек е принуден да ги използва постоянно, често в продължение на години.

Трето, развитие на необратима хипертрофия на носната лигавица. В резултат на това след известно време човек не може да диша нормално дори и след употребата на съдосвиващи капки. Изходът е само един - хирургично лечение, т.е. операция. При това, колкото по-дълго време даден пациент е използвал капките, толкова по-малка е вероятността за постигане на добри резултати след операцията.

Четвърто, развитие на странични ефекти - повишено кръвно налягане, главоболие, появата на постоянно дращене и възпаление на гърлото, корички и кървене от носа и т.н. Съдосвиващите капки се абсорбират и действат не само в носа, но също така и в организма като цяло.

- Как да разберем, че при даден човек се развива зависимост към капките за нос? Какви са симптомите?
- За формирането на зависимост показва 

продължаващото запушване на носа, 

необходимостта от използването на капките повече от 10-14 дни дори веднъж на ден.

- Ако човек си признае, че не може дори и ден без спасителната „капчица” в носа, това означава ли, че е дошло времето да се обърнете към отоларинголог? Често ли идват при вас пациенти с такъв проблем? Може ли да се справим и сами с такава зависимост?
- Да, ако пациентът изпитва нужда най-малко един път на ден да си капва в носа деконгестанти и това продължава повече от 10 дни, крайно време е да се обърне към отоларинголог. Ситуацията е много често срещана, но зависимостта може да се крие под „маската” на остро или хронично възпаление на носа (синузит например), алергия, уголемени сливици, чуждо тяло в носа, злокачествени и доброкачествени тумори на носа и назофаринкса и други заболявания. Човек може и сам да се справи със зависимостта си към капките за нос, като престане да ги използва. Понякога е достатъчно „да стискаме зъби” 2-3 дни, за да се възстанови нормалното състояние.

- Какво е лечението при зависимост към съдосвиващите капки?
- Лечението е в зависимост от причината, която я е предизвикала, продължителността на възникване на проблема, характера на промените на носната лигавица. Гамата от лечебни методи и процедури са от просто отказване от капките за нос, физиотерапия, лекарствена терапия, до хирургично лечение.

Операцията може да бъде извършена с помощта на лазер, радиочестотен скалпел, ултразвук, без специално високотехнологично оборудване. Решението за необходимостта от хирургична намеса и от специално оборудване по време на операцията е на лекуващия лекар-отоларинголог след преглед и направени изследвания. 

- Възможно ли е да се отървем напълно от зависимостта си към капките за нос и колко време може да отнеме това?
- Да, напълно възможно е. Медикаментозното лечение обикновено 

отнема около един месец 

Операцията и възстановяването след нея, т.е. нормализиране на дишането през носа след това - също е около 1 месец. Носът веднага, още на следващия ден след операцията, не започва да диша добре. Това е важно да се знае, включително и за да се предотврати използването на съдосвиващи капки отново.

- Във всяка домашна аптечката има капки за нос с вазоконстриктор ефект. Моля, кажете ни как да лекуваме правилно хремата, за да избегнем капана на зависимостта към капките за нос със съдосвиващ ефект?
- В домашната аптечка трябва да има съдосвиващи капки за нос. Но не трябва да забравяме, че те не лекуват, а само облекчават симптомите. При възрастните е по-добре да се прилагат капки, съдържащи оксиметазолин, при деца - или оксиметазолин или фенилефрин. При това възрастните могат да използват капките за нос за деца, а ефектът ще бъде много подобен на тези за възрастни, но при децата не трябва в никакъв случай да се употребяват лекарства, предназначени за възрастни хора. Не е необходимо да се използват съдосвиващи капки по-често, отколкото е написано в инструкциите (за оксиметазолин - 2 пъти на ден) и не повече от 7 дни. При това смяната на един вид съдосвиващи капки с друг няма да предотврати развитието на зависимост. Тя се развива към ефекта на капките, а не към конкретен препарат.

- Какво друго е важно да знаем за съдосвиващите капки за нос?
- През последните години зачестиха случаите на тежки отравяния при деца със съдосвиващи капки за носа. Друг проблем са инцидентите, при които деца са изпивали капки за носа – тези случаи налагат спешна медицинска помощ, тъй като това може да доведе до смърт на детето. Често срещана ситуация е и предозиране на препарата при деца. Заради непрозрачността на шишенцата, родителите често не виждат колко капки капват на детето си. В случай на предозиране при децата се появява сънливост, отпадналост, слабост. Детето постоянно спи, бледо е, може да се прояви рядък пулс, изпотяване, спадане на температурата. Състоянието често изисква хоспитализация, включително и в реанимация.

Какво представлява радиолечението?

Радиохирургията (радиочестотна аблация или радиочестотно индуцирана термотерапия) е сравнително нов метод за обемно намаляване на тъканите (волуметрична редукция). Този метод се използва в ортопедията, урологията, неврохирургията, както и в отоларингологията. В основата на принципа на действието му лежи отдавна познатият ефект на високочестотните вълни, които, преминавайки през тъканите, създават ускорено движение на йоните в телесните течности.

Методът се прилага от около 10 години и за този период лекарите не отчитат някакви странични ефекти, а резултатите са повече от добри.

При кои заболявания се прилага?

В областта на отоларингологията методът може да се прилага при лечение на:

- затруднено носно дишане (хипертрофия на носните конхи)

- нощно хъркане (когато причината е в спадането на мекото небце)

- намаление на обема на езичната сливица (в основата на езика има струпване на лимфоидна тъкан, която формира т.нар. езична тонзила. Нейното увеличение може да води до постоянен дискомфорт, както и до нощно хъркане)

- намаляване на хипертрофирали небни сливици (това  приложение за съжаление не е много известно, а е уникален начин да се свият увеличените сливици, без да се отстраняват)

Има ли противопоказания?

Радиохирургичното лечение се извършва буквално за минути – от 10 до 20. Би могло да се проведе с местна или обща анестезия (при деца задължително с обща анестезия).

Противопоказанията биха били свързани с наличието на пейсмейкъри при пациенти с кардиологични проблеми, ендокохлеарни импланти и други подобни, при които високочестотните вълни биха създали някакъв проблем. Както и, разбира се, класическите противопоказания по отношение на избраната анестезия.

Не всички народни рецепти в интернет са безопасни 

От няколко седмици носът ми е запушен и капките не ми помагат. Затова реших да пробвам народна рецепта с чесън, мед и малко вода. Но след като започнах да си капвам от тази смес, почувствах силно парене в носа. Безопасни ли са тези домашни капки за нос? Нормално ли е да се усеща толкова силно парене при капването им?

Ако лекувате хрема по такъв начин, тя може да изчезне за известно време заради болковия шок от изгарянето на лигавицата. За съжаление, хората често прибягват до самолечение с народни рецепти, прочетени в интернет, и си капват капки в носа от чесън, цвекло или зеле. Дори разреденият сок от тези продукти е опасен. Прилагането им може да доведе не само до изгаряния на лигавицата, но също така и до постепенната й атрофия, когато тя стане суха или се покрие с корички. Мед при лечението на ринит и синузит наистина се прилага, но само в началните стадии на болестта. След 3-4 дни е безсмислено да се лекувате по този начин. А чесънът, който съдържа лечебни фитонциди, лекува, но не и във вид на капки. Най-добре е да настържете чесъна на ренде или да прекарате скилидките през пресата и да вдишвате изпаренията. Тогава полезните вещества ще попаднат в синусите и евстахиевите тръби, а носната лигавица няма да бъде увредена.

Отокът на лигавицата при ринит, поради което се появява затрудненото дишане, може да се премахне и чрез съдосвиващи капки, съдържащи фенилефрин, ксилометазолин, оксиметазолин или нафазолин. Използването им трябва да бъде в строго съответствие с указанията, не повече от 5 дни. Имайте предвид, че съдосвиващите лекарства за известно време облекчават симптомите, но не лекуват причината за възникване на заболяването, като например вирусите при острите респираторни заболявания. Когато вирусът спре да атакува организма, ринитът, като че ли от само себе си изчезва.

Хремата е истинско вирусно заболяване и е заразна точно толкова, колкото и грипът. Ако при някои заболяването протича леко и се появява само секрет от носа, то при хората от близкото обкръжение същият вирус може да предизвика висока температура, болки в гърлото и други неприятни проблеми.

УНГ-заболяванията са една от малкото области, в които с нетрадиционни методи могат да се постигнат максимални резултати. Поради това не трябва да се използва тежката медикаментозна артилерия още при първите признаци на болестта. Препоръчително е да се приемат колкото се може повече течности, нарязан на ситно лук и чесън близо до вас - при вдишване изпаренията ще дезинфектират носната кухина и носоглътката. Може да си правите промивки на носа със слаб солен разтвор и инхалации с минерална вода. А най-ефективното средство, чрез което ще можете да се справите с хремата още в зародиш, са горещите вани на краката. Стъпалата на краката са свързани рефлексно с носоглътката, така че ако вечерта ги запарите правилно (в продължение на 8-10 минути, при постепенно увеличаване на температурата от 37 до 40-45 градуса), сутринта можете да се събудите без хрема. 

Гаргара на гърлото не се препоръчва - при тази процедура се дезинфекцира само устната кухина, а сливиците и задната част на гърлото (местата, където се развива първичната инфекция) остават недокоснати.

Въпреки това самолечението е до време - ако хремата продължава повече от 10 дни, не отлагайте срещата с лекар. Много е вероятно да е започнало възпаление на синусите (синузит).

Масажни точки по лицето за справяне с хремата

Точка номер 1. Тя се намира точно между веждите. Притиснете я за около минута.

Точка номер 2. Тези точки се намират в областта на слепоочията или по-точно на 2 сантиметра от външния край на веждите. Трябва да ги натиснете едновременно.

Точка номер 3. Две симетрично разположени точки в основата на носа, близо до вътрешния ъгъл на очите. Масажирайте ги едновременно.

Точка номер 4. Симетрично разположени точки на около половин сантиметър странично от ноздрите.


Милена ВАСИЛЕВА

Коментари