Проф. д-р Атанас Темелков: Рекламите за болкоуспокояващи лекарства често са подвеждащи
След излизане от упойка пациенти разказват за фантастични преживявания
Едва ли има човек, който да не се страхува от упойката по време на операция. Общата анестезия много често е сравнявана с малка смърт. Затова сигурно всеки, който трябва да се подложи на операция, си задава въпроса: “Ще се събудя ли след упойката?”. За анестезията, евентуалните рискове от нея и за принципа й на действие по време на операция разговаряме с професор д-р Атанас Темелков, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Александровска болница - София. Проф. Темелков е председател на Експертния съвет по анестезиология и интензивно лечение към Министерството на здравеопазването и републикански консултант по анестезия и интензивно лечение.
- Какво се случва с нас, когато сме под упойка, проф. Темелков?
- Анестезията е временно обратимо състояние на организма, което позволява да се извърши оперативна интервенция или диагностична и терапевтична процедура. Това временно обратимо състояние се постига с прилагането на медикаменти по два основни начина. Единият - чрез дихателните пътища, когато се използват т.нар. инхалационни анестетици. Попадайки в белия дроб, а след това в кръвообращението, те достигат до главния мозък и довеждат организма до състояние, което позволява извършването на оперативната интервенция.
Другата група медикаменти, които се прилагат, това са т.нар. венозни анестетици. Те се прилагат основно чрез венозната система - в повечето случаи по периферен път. Тези венозни анестетици се прилагат за увод в анестезията, както и за поддържането й. Кой метод за анестезия ще се предпочете, зависи от оперативната интервенция и възрастта на пациентите. Обикновено инхалационните анестетици се използват по-масово при малки деца - до 5-, 6-годишна възраст, докато венозните анестетици намират приложение при по-възрастните пациенти. Комбинацията от прилагането на един инхалационен анестетик и един венозен анестетик довежда до използването на т.нар. многокомпонентна балансирана анестезия, която се състои от четири основни елемента. При нея с помощта на приложените венозни медикаменти постигаме заспиване на пациента, потискане на съзнанието, на второ място потискаме мускулната му активност, довеждаща до отпускане на организма, и приложените мускулни релаксанти позволяват извършването на оперативната интервенция.
Прилагането на инхалационен и венозен анестетик ни позволява да проведем по-продължителна анестезия при пациентите. Някои от венозните анестетици могат да се използват за самостоятелна венозна анестезия и това се извършва най-често при краткотрайни оперативни интервенции и основно при диагностични и терапевтични процедури.
- Страхът на всеки пациент е ще се събуди ли след упойката. Какви рискове крие анестезията?
- Рисковете, които крият и двата вида анестезия, са различни, тъй като медикаментите попадат по различен начин в човешкия организъм.
Попадайки през дихателните пътища, анестезиологът има възможност да контролира дълбочината на анестезията по-лесно и в даден момент да прекрати подаването на този медикамент. Но веднъж приложен този медикамент във венозната система, той не може да бъде елиминиран по-бързо от организма, тъй като е необходимо време. В това време анестезиологът не може да окаже никакво влияние. Рисковете, които са свързани с анестезията, се делят на три основни етапа. Рискове в увода в анестезия, рискове по време на самата оперативна интервенция и поддържането на анестезия и рискове при събуждането на пациента - в следоперативния период. Най-опасният риск при увод в анестезия е когато се получи т.нар. регургитация на стомашното съдържимо и аспирацията му в дихателните пътища на пациентите. Затова 5-6 часа преди оперативната интервенция пациентът не трябва да е поемал храна и течности през устната кухина. Това е времето, за което се изпразва стомахът и стомашното съдържимо преминава в тънките черва. Т.е. стомахът трябва да бъде празен, за да не попадне храна в дихателните пътища.
При венозната анестезия рискът при увод в анестезия съществува, когато се приложи по-голямо количество медикамент, несъобразено с клиничното състояние на пациента. Това може да доведе до потискане на дишането и в такава ситуация анестезиологът е длъжен да поеме по изкуствен начин дишането на пациента.
Професор д-р Атанас Темелков
- Може ли да проявим алергия към упойката?
- Този проблем съществува и той се решава чрез предварително тестуване на пациентите в клиники по алергология с определените медикаменти, които се прилагат за анестезия. И в резултат на това изследване се отчита каква е чувствителността на пациента към определения вид медикамент. Това позволява на анестезиолога да го изключи от гамата медикаменти, които прилага за анестезия.
- В последните години масово навлязоха в оперативната медицина т.нар. местни упойки. Каква е разликата между спинална и епидурална анестезия?
- Спиналната и епидуралната упойка са два вида, които влизат в домена на локорегионалната анестезия. Това е вид анестезия в различни части на гръбначната площ, която се постига с инжектиране на медикаменти, които временно прекъсват предаването на нервните импулси от оперативната област към главния мозък. При този вид анестезия се запазва съзнанието, възможен е контакт с пациентите. Основната разлика между спинална и епидурална упойка е в попадането на анестетика в определено пространство на гръбнака. Когато е спинална, медикаментът се инжектира в спиналното пространство, а когато е епидурална, този медикамент попада в епидуралното пространство. Това позволява извършването на оперативна интервенция.
Ако се прецени, може в епидуралното пространство да се постави катетър, който да се използва както за провеждането на анестезия, така също и за постоперативното обезболяване на пациента. Спиналното пространство е течната среда в гръбнака, докато епидуралното пространство е кухата среда. И когато се направи спиналната анестезия, попадайки в спиналното пространство, от иглата започва да изтича спинална течност - това е индикатор, че сме в спиналното пространство.
- За какъв вид операции може да се използва локорегионалната анестезия?
- Прилага се в коремната хирургия, урологията, гинекологията, съдовата хирургия на долните крайници. Операции при родилки, на тазобедрената става могат да се извършват със спинална анестезия, могат и с епидурална. Това вече е по преценка на анестезиолога, който трябва да се съобрази със състоянието на пациента, с продължителността на оперативната интервенция, все пак и с възможностите на оперативния екип - доколко те могат да се вмъкнат в тези граници за времето, когато ще оперират. Регионалната анестезия е по-безопасна от общата и затова се прилага при пациенти с риск от усложнения от общата анестезия.
- Сравняват общата анестезия с малка смърт. Какво разказват пациентите ви след излизане от упойка?
- Повечето пациенти нямат никакъв спомен за оперативната интервенция и времето, в което те са под анестезия. Но има единични случаи, в които съобщават за някакви сънища, че са ходили някъде, че се чувстват много добре. Даже някои от тях искат и повторна такава анестезия, защото преживяването, което описват, е било нещо фантастично за тях. Но какво точно е станало, ние няма как да разберем, а и те няма как да го обяснят. Защото половин, един час, след като отзвучи действието на медикамента, някои от тях нямат и спомен за това, което са “преживели” по време на операцията.
- Медиите ни заливат с реклами за обезболяващи препарати. Трябва ли да им се доверяваме?
- Болката е неприятно сетивно усещане на пациентите, което щом се появи, би трябвало всеки да се допита до личния си лекар, а не да провежда самостоятелно лечение и да не се влияе от рекламите по телевизията. Тези реклами в повечето случаи са доста подвеждащи. Така че моята препоръка е на първо място консултация с лекар и след това да се назначи някакво лечение.
Румяна СТЕФАНОВА
Коментари
Pepa 04.12.2018 15:01
7 дена след обща упойка заради операция направих пълен АБ блок/трета степен/. Била съм почти умряла около 5 часа ,но благодарение на един млад ,упорит лекар ми е поставен временен пейсмейкър. И оживях! Сега съм с постоянен пейсмейкър.