Проф. д-р Борис Богов, д.м.: Българите с болни бъбреци са 2 пъти повече от европейците

Проф. д-р Борис Богов има специалности по вътрешни болести и нефрология. Доктор по медицина от 2002 г. В момента е директор на Александровска болница. Секретар е на Българското научно дружество по нефрология, диализа и трансплантация.

Проф. д-р Валентин Икономов, д.м.н.: Хипертонията и диабетът неминуемо увреждат бъбреците

Разговаряме с проф. Богов за връзката на артериалната хипертония със заболявания на много органи, включително и на бъбреците.

- Проф. Богов, каква е връзката на хипертонията със заболяванията на бъбреците?

- Връзката артериална хипертония - бъбречни заболявания е пряка. Медицинската наука е установила при кои бъбречни заболявания хипертонията е една от причините и при кои е следствие.

Артериалната хипертония е вторият по значимост фактор за възникване на хронично бъбречно заболяване, но хипертонията може да се появи вследствие на интерпаренхимните бъбречни заболявания - хроничните громерулонефрити. Във втория случай артериалната хипертония е вторична.

Тя се среща при 5 до 15% от пациентите с хронични бъбречни заболявания. 

Високото кръвно прогресивно уврежда бъбречната функция. Хроничната бъбречна недостатъчност, независимо от произхода й, налага стриктен контрол над артериалното налягане, за да бъде отложена във времето заместителната терапия - хемодиализа.

А когато пациентите са по-млади хора, тогава се прави подготовка и осъществяване на бъбречна трансплантация. За съжаление, трансплантациите у нас са недостатъчни.

Пациентите с хипертония, която е довела до увреждане на кръвоносните съдове в бъбреците и до бъбречно страдание, са повече от 48%. Това означава, че половината от хората с хронична бъбречна недостатъчност са хипертоници. 

Профилът на тези пациенти показва, че имат не само хипертония. 

Те обикновено са с наднормено тегло и хипертония или с диабет и хипертония, или пък злоупотребяват с алкохол и с тютюнопушене, или имат генетично предразположение за бъбречни заболявания в семейството.

- Каква е заболеваемостта в България от хронични бъбречни заболявания?

- За България статистиката сочи, че 12,89% от хората страдат от някакво хронично бъбречно заболяване. Заболеваемостта у нас е почти два пъти по-висока от тази в западноевропейските страни, където е между 6 и 8%.

Хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) са от най-разпространените при хора в зряла и в напреднала възраст, особено в развитите страни със застаряващо население, където бъбречните страдания са на едно от първите места сред причините за смърт. 

Хроничните бъбречни заболявания са свързани и с нарастване на сърдечносъдовия риск, който расте успоредно с понижението на гломерулната филтрация под 60 mL/min. В крайна сметка, повечето пациенти с ХБЗ умират от сърдечносъдови инциденти. 

 

 

- Кога пациент с високо кръвно трябва да отиде за консултация при нефролог?

- Дори, когато е контролирана една хипертония, тоест пациентът е на модерна антихипертензивна терапия с органосъхраняващи медикаменти, задължително трябва да направи нефрологична консултация на четвъртата - петата година от заболяването.

Прави се кръвен тест, който показва бъбречната функция и гломерулната филтрация. Прави се също изследване на урина за уринен седимент, което отнема десетина минути, но е изключително информативно.

- Какво се предприема, когато с помощта на изследванията се установи бъбречен проблем?

- Следва комуникация между кардиолога, който следи сърдечносъдовото състояние на пациента, и нефролога, който следи бъбречното му здраве, за да намерят най-доброто лечение. Много често при откриване на бъбречен проблем се налага промяна в терапията на артериалната хипертония.

Съществуват някои разногласия между нас, нефролозите, и колегите кардиолози по отношение таргетни нива на артериалното налягане и по отношение на използваните класове медикаменти. Кардиолозите определят за хипертоници пациенти със систолно (горно) налягане над 140 mmHg, а за диастолно - над 90 mmHg, и това го приемаме.

Но определено имаме разногласие за целевите стойности на кръвното при пациенти, които вече имат бъбречен проблем - с някаква степен на бъбречна недостатъчност и с поява на белтък в урината (протеинурия), което е един от първите белези, че бъбрекът страда. 

6 навика, които могат да "убият" бъбреците ни

Според нефролозите при пациентите с протеинурия - над 30 микрограма албуминурия и над 1 грам белтък в урината за денонощие - целевите стойности на кръвното налягане трябва да слязат по-ниско - 125/75 mmHg или максимум 130/80 mmHg.

Защото е доказано, че при по-високи от тези стойности на артериалното налягане е много голяма вероятността пациентите по-бързо да достигнат терминална бъбречна недостатъчност. 

- Случвало ли се е вие да откриете хипертония у пациент с бъбречно страдание?

- Това се случва ежедневно. При нас идват пациенти, които или не знаят, че са хипертоници, или не знаят, че са бъбречно болни. Но някой по веригата се е сетил, например общопрактикуващият лекар е видял отклонение от нормалните кръвни показатели или кардиолог е изпратил пациента си за консултация с нефролог. 

Повечето ни пациенти са възрастни, при тях съпътстващо страдание е когнитивната дисфункция (съдова деменция). Тя често се оказва в основата на неконтролираната хипертония - тези хора забравят да си пият лекарствата или понякога съвсем умишлено спестяват от някои медикаменти, не ги купуват от аптеката. В резултат на това артериалното налягане се покачва, а от него следват другите усложнения.

- Какво е полезно да ядат и да пият тези пациенти?

- Заради артериалната хипертония ограничаваме приема на сол в рамките на 2 до 6 грама. Практически това означава една щипка сол на ястието, не повече. Имайки предвид, че най-често тези хора са и бъбречно болни, солта задържа течности в организма и по този начин влошава бъбречната функция. 

Препоръчваме на тези пациенти да наблегнат на вегетарианската храна и да ограничат белтъчната си храна, особено месото, бобовите и прясното мляко. Сиренето и кашкавалът не са забранени, но в малки количества. 

Нужен е нормален прием на течности - от литър и половина, през литър и 800 мл, до два литра вода. Голяма част от пациентите ни в основната терапия за хипертония имат включени диуретици. Те са нож с две остриета при възрастните пациенти.

Шегувам се, че възрастните са като малките деца - много бързо се дехидратират, особено ако диуретикът е в по-високи дози. За да не се получава дехидратация, трябва да се балансира количеството на диуретика с количеството на приеманите течности.

Мара КАЛЧЕВА