Проф. д-р Емил Паскалев: Всеки осми българин е с хронична бъбречна недостатъчност
Не 1050, а 16 000 трябва да са в листата на чакащи орган. Болните трябва да се страхуват повече от диализата
На 15 март отбелязахме Световния бъбречен ден, като мотото тази година беше “Бъбречно здраве за всеки по всяко време”. По този повод в Пампорово се състоя Пациентска академия за трансплантирани и диализирани пациенти с участието на водещи специалисти в областта на нефрологията, травматологията, дерматологията и гастроентерологията.
Ето какво отговори на пациентите проф. д-р Емил Паскалев - началник на Клиниката по нефрология на Александровска болница и председател на Българското нефрологично дружество.
- Проф. Паскалев, какви пациенти основно лекувате?
- От 40 години с министерска заповед Втора нефрологична клиника на Александровска болница е определена за клиника по трансплантация, за да поеме грижата за трансплантираните. Така е и до днес. Нашата клиника освен това лекува пациенти от цялата страна с най-тежките бъбречни заболявания, гломерулонефритите. Имаме голям опит с имуносупресията, какъвто нямат в другите нефрологични клиники. Затова прехвърлят тези пациенти към нас.
Тези 13 продукта са истински спестители! Забравете за тежестта в корема и други проблеми!
Ние лекуваме и диализни пациенти с усложнения, особено тези на перитониална диализа. Още една клиника в София лекува тези пациенти - нефрологията в “Царица Йоанна”-ИСУЛ. В крайна сметка натоварването на нашата клиника е по-голямо, отколкото можем да поемем нормално. Освен това се занимаваме и с амбулаторно лечение и наблюдение на трансплантирани. Имаме и направление редки болести. Всеки ден работи приемно-консултативният ни кабинет, където колегите са ангажирани извън работното си време в клиниката, което е 160 часа месечно. Наистина са много натоварени.
- Колко бъбречно трансплантирани наблюдавате в клиниката и какво е тяхното състояние?
- В момента наблюдаваме 670 бъбречно трансплантирани, които са над 18-годишни. 61% от трансплантираните са мъже, защото те по цял свят боледуват по-често от бъбречна недостатъчност. Най-дълъг живот след трансплантация е 32 години и пациентът продължава да живее. Трансплантирани българки са родили 21 деца, някои от жените имат и две деца. Естествено, броят на бъбречнотрансплантираните мъже, които са станали бащи, е много повече.
Имаме пациенти, които са достигнали нормална преживяемост, каквато имат напълно здравите хора. Трансплантираните успешно се връщат в обществото. По наши данни 68% възстановяват трудоспособността си, работят, плащат данъци, включително здравните си вноски.
Проф. д-р Емил Паскалев
- Колко души са в листата на чакащите за бъбречна трансплантация и колко са на диализа?
- Бъбречната трансплантация в България е три пъти и половина по-евтина в сравнение с диализното лечение. Забележете обаче, че в листата на чакащите за бъбречна трансплантация са около 1050 души, а на диализа са около 4000 души. От тях почти всички трябва да са в листата за трансплантации, но по една или друга причина, не са. Когато бъбречната функция падне под 10%, се прави заместващо лечение с диализа. Пациентите обаче трябва да се подготвят за трансплантация още преди да минат на диализа, защото така е по-добре за тях. За трансплантация трябва да се готвят пациенти с 20 - 30% функция на бъбреците. Но това обикновено не им се обяснява.
Диетолози изброиха храните, които не трябва да се консумират студени
Честотата на хроничната бъбречна недостатъчност в България е 12,74%, тоест всеки осми българин. Над 4000 се лекуват по Здравна каса с еритропоетин, което означава, че са с около 15% до 30% функциониращ бъбрек. От което следва, че в листата за чакащи за трансплантация на бъбреци трябва да има 16 000 души. Само че в нашата здравна система никой не се грижи за подготовката на пациентите за трансплантация. Това е оставено единствено на тях. Ако имаше 16 000 души в листата за чакащи, разбирането на институциите за важността на донорството и трансплантациите щеше да е друго.
Преди 10 години първата ни цел беше пациентът с тежко бъбречно заболяване да остане жив. Тези заболявания за кратък период водят до бъбречна недостатъчност. Сега целта е пациентите ни да останат живи, но не на диализа. Вече работим по варианта диализата да бъде далечна перспектива.
- Тези 16 000 българи с различна степен на бъбречна недостатъчност знаят ли, че за тях най-добрата перспектива е да бъдат включени за трансплантация?
- По-голямата част от тях не знаят. Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) първа степен е при човек с нормален креатининов клирънс 70 мл на мин, без болка, само лабораторните изследвания показват белтък в урината или едно плюшче кръв. Пациентът все още не усеща нищо, нищо не го боли, но това е хронична бъбречна болест първа степен и е важно да не се пропуска. При хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) втора степен и креатининов клирънс под 60 мл на мин вече няма връщане назад, настъпила е необратима бъбречна увреда. Нефрологът може само да забави с лечението си този прогресивен ход.
Американски учени установиха как кафето и чаят причиняват рак
Нашата идея е да хващаме пациентите в първа степен, когато всичко може да се върне назад. От 60 до 30 мл на минута са първите изяви на заболяването.
Най-често се появява хипертония и пациентите отиват обикновено при кардиолози. Затова не знаят, че имат бъбречно заболяване. Под 30 мл на мин креатининов клирънс настъпват тежки изяви на ХБЗ и няма как пациентът да не стигне до нефролог. Тези пациенти вече трябва да са в листата на чакащите за трансплантация. Но това не се случва често.
- Има ли страх от трансплантиране у хората?
- Може и да съществува, но според мен пациентите трябва да се страхуват повече от диализата.
- Какво правите, за да се увеличи броят на трансплантациите в България?
- Само при живото донорство нещата опират до нефролозите. Ние, уви, нямаме отношение към откриването на трупни донори. За това е отговорна Изпълнителната агенция по трансплантации. От края на февруари 2020 г. тя няма да съществува самостоятелно. Това какво ви говори!? Според мен ще западне трупното донорство. То и сега е изключително ниско. Песимист съм на 100%, въпреки че изобщо не ми се иска да е така.
По отношение на живото донорство, ще продължаваме да работим при всеки пациент, който има възможност да намери подходящ роднина. Който няма такава възможност, може да се подложи на кръстосано донорство в някоя европейска страна. В България кръстосаното донорство не е разрешено административно. Не защото не можем да ги правим, а защото кръстосаното донорство е свързано с повече харчове. Институциите са заинтересовани само да се намали консумацията на финансови средства. Ако кажем, че едно лечение струва 5 лева, те искат да го направим 1 лев.
- Защо се налага потискане на имунната система при трансплантирани?
- За да може да функционира трансплантираният бъбрек, той трябва да бъде защитен от атаките на имунната система на гостоприемника. Колкото и донорът да е близък роднина - майка, баща, брат, сестра, включително еднояйчни близнаци, винаги организмът на гостоприемника атакува органа Затова трябва да разчитаме на имуносупресия. В България се използва цялата гама от съвременни медикаменти за потискане на имунната система при трансплантирани, с малки изключения (делатосепт, тъй като фирмата, която го произвежда, няма търговски интерес да го регистрира в България).
Професор от Хайделберг посочи 3 начина за предпазване от рак
И всички тези медикаменти - кортикостероиди, цитостатици и калциневринови инхибитори - са оригинални. Колкото и да се развива имуносупресията, тя не е идеална. Тя има много странични ефекти, които са по-тежки от самия супресивен ефект. Например някои водят до стомашно-чревни разстройства.
Заедно с имуносупресията върви и очистване на антителата, което става с плазмообмен (плазмоферезата в частност). По света най-широко се използва, защото е много ефективен. У нас обаче е забранено да го използваме в нефрологията. Използва се само в хематологията при някои малигнени кръвни заболявания.
Не ни разрешават също да изписваме моноклонални антитела, които струват десетки хиляди левове. Изписват ги други специалисти, за да стигнат до пациента./zdrave.to
Интересни факти
► Трансплантираният бъбрек е лишен от нерви и не боли, но има чувство за допир, натиск и т.н.
► Трансплантираният бъбрек, ако е десен на донора, се слага отляво на гостоприемника. И обратно.
► Има трансплантирани българи, приключили земния си път на повече от 80 години и с функциониращ донорски бъбрек (креатинин малко над 70). Те са починали по друга причина - най-често от инсулти, инфаркти, диабет.
► Жените живеят по-дълго с трансплантиран орган.
► Първата в света успешна трансплантация на бъбрек е през 1954 г. между еднояйчни близнаци, млади мъже.
► На 24 декември 1968 г. в Института за спешна помощ “Пирогов” е направена първата бъбречна трансплантация на дете. Донор е друго дете с несъвместима с живота малформация на мозъка. Бъбрекът не тръгва, защото е недоразвит. Една година по-късно, 1 март 1969 г., е направена първата успешна бъбречна трансплантация, 50-годишнината от която чествахме на 11 март. Трансплантираната е жена с балканска ендемична нефропатия, заболяване, от което България е била най-засегната и все още не се знае причината. В днешно време вече не се открива това заболяване. Донорът е мъж с тумор на мозъка и увреждане, несъвместимо с живота. Екипът, извършил трансплантацията, се е подготвял две години. Първата трансплантация - в Александровска болница - е успешна, тъй като започва бъбречна функция на графта (дарения орган). След втория месец обаче трансплантираната жена умира от пневмония. По това време пневмонията е била една от основните причини за смърт при всички хора, а трансплантираните са били обречени при пневмония.
Мара КАЛЧЕВА
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
Коментари