Проф. д-р Явор Енчев, д.м.: При счупен прешлен болката е продължителна и упорита

Вертебро- и кифопластика лекуват ефективно това състояние

Проф. д-р Явор Енчев, д.м.: При счупен прешлен болката е продължителна и упорита

Проф. д-р Явор Енчев, д.м., е началник на Клиниката по неврохирургия в Университетска болница “Света Марина”, Варна. Проф. Енчев е ученик на български светила в неврохирургията и е специализирал при световни величия в сферата на детската неврохирургия, васкуларната неврохирургия и неврологичната онкология. 

Каква е основната причина за счупвания на гръбначни прешлени? До какво води остеопоротичното счупване на гръбначен прешлен? Какви са предимствата и ефектът от вертебро- и кифопластиката в лечението на остеопоротичните прешленни фрактури? Има ли рискове? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с проф. д-р Явор Енчев.

- Проф. Енчев, да започнем с това: при какви състояния и заболявания се прилагат вертебро- и кифопластиката?

- Това са методи за лечение на остеопоротични прешленни компресионни фрактури, т.е. такива, които са в резултат на остеопороза. Тя е много масово разпространено заболяване, което за съжаление в България не получава адекватно и съвременно лечение. Засяга обикновено жени след менопауза, но нерядко и мъже. Остеопорозата като цяло представлява намаляване на костната плътност, а това прави костите по-меки и чупливи. На практика, болните от остеопороза са изложени на риск от счупване на всички кости, особено на прешлените на гръбначния стълб. Имайте предвид, че лечението на счупени гръбначни прешлени се отличава от терапията на счупвания на ръката или крака. 

2 трика, които отключват седалищния нерв и облекчават болката след няколко минути! (СНИМКИ)

При счупване на ръка или крак двата края се алинират, т.е., наместват се, гипсират се и чакаме костта да зарасне. При остеопороза обаче това зарастване не е пълноценно. Счупването на прешлен е различно, то е динамично във времето, т.е., не е едномоментно. Прешленът има особена структура, която може да се оприличи с тази на сварено яйце. Счупи ли се черупката на яйцето, сърцевината вече не е стабилна, не е здрава. Прешленът има здрав контур, който е изграден от компакта, а отвътре - от мека костна структура, наречена спонгиоза, или гъбесто вещество. 

Т.е., веднъж нарушена целостта на контура на прешлена, той вече няма тази здравина. В момента, в който болният се изправи, цялата тежест на тялото продължава бавно и постепенно да смачква счупения прешлен. Както казах, счупването продължава във времето. Затова тези болни се оплакват от продължителни и упорити болки, които се усилват при изправено положение, при някаква физическа активност, при вдигане на нещо тежко. Една остеопоротична фрактура завършва тогава, когато горният и долният край на прешлена се допрат един до друг, т.е., когато прешленът изгуби изцяло височината си. 

Проф. д-р Явор Енчев

- До какво води счупването на гръбначен прешлен или на повече от един?

- Остеопоротичното счупване води до изкривяване на целия гръбнак. Тъй като обикновено прешленът не се снижава симетрично, обикновено предната част се смачква по-бързо и изразено от задната част. Това води до изкривяване на гръбнака и до оформяне на гърбица. Когато обаче болният има не само един, а няколко счупени прешлена, това изкривяване сумарно е доста по-голямо и тогава се стига не само до оформяне на гърбица, но и до затруднено дишане. Т.е., тези болни освен че имат силни болки, те страдат и от затруднено дишане, тъй като това състояние може да доведе до непълно разгъване на белите дробове. И, евентуално - до застойни пневмонии. А и може в един момент да се окаже фатално като усложнение на това състояние и болният да загине. 

Д-р Таня Ракаджиева: Иглотерапията помага на организма да се възстанови сам и не му вреди

Остеопорозата е широко разпространено заболяване, което води до постепенна инвалидизация на болните и значително нарушава качеството им на живот. Затова всички методи за лечение на остеопороза са добре дошли, активно се търсят все по-нови и ефикасни методи. Именно вертебропластиката и кифопластиката са едни от тези методи за лечение на остеопоротични усложнения, защото счупването на прешлените е усложнение на остеопорозата.

- В какво се изразяват тези методи?

- Вертебропластиката е първоначалната методика, наименованието произлиза от “вертебро” - прешлен и пластика - възстановяване на прешлена. И двете методики се осъществяват под обща анестезия. Болните се позиционират по корем на специални стойки на операционната маса и с помощта на рентгенов апарат се установява кои и колко са счупените прешлени - един или повече. 

След което под рентгенов контрол се въвежда игла в тялото на прешлена. Когато достигнем тялото на прешлена, следва въвеждането на т.нар. вещество вертеброцимент. Представлява смес от мономер, който е прахообразен и катализатор, който е течен. И започва полимеразна верижна реакция. Т.е., първоначално имаме течна смес, която постепенно се втвърдява, докато добие консистенция, близка до тази на паста за зъби. Тогава под налягане със специален еднократен инструментариум вертеброциментът се въвежда през тази игла в тялото на прешлена и изпълва фугите, т.е., пукнатините, счупванията в прешлена. 

След като ги запълни, той започва да се втвърдява и прави прешлена по-здрав дори от съседните прешлени. Обезболяването има три ефекта: единият - вертеброциментът обездвижва микрофрагментите, чието движение води до болка; вторият - при тази полимеразна верижна реакция се отделя голямо количество енергия под формата на топлина, която унищожава окончанията за болка; третият - това е токсичният ефект на самата химична субстанция върху окончанията за болка. Посредством тези три направления се постига обезболяване. Болните получават абсолютно пълно или значимо намаляване на болката, ако се третират всички счупени прешлени.

- А кифопластиката?

- Кифопластиката е по-нова и съвременна методика. Тя се развива на базата на вертебропластиката. При нея иглата се въвежда по абсолютно същия начин в тялото на счупения прешлен. Наименованието произлиза от пластика на кифозата, възстановяване на кифозата - извивка на гръбнака в определен участък, която се стремим да възстановим. Тук целта е не само да стабилизираме прешлена, а да възстановим височината му и оттам - извивките, кривините на гръбнака. При кифопластиката през тази игла се въвежда катетър, който накрая има балон. С помощта на специално устройство с манометър под налягане този балон се раздува и повдига прешлена, като възстановява височината му. Така се оформя пространство, в което се въвежда вертеброциментът - идентичен с този, който се използва и при вертебропластиката. Само дето в случая въвеждането на цимента не е под налягане. Той се въвежда в оформените кухини. Тази методика позволява първо да се възстанови височината на прешлена и кривините на гръбнака. И второ - рисковете при нея са по-ниски. 

Когато научите за тези свойства на фолиото за здравето винаги ще го използвате!

- Защо?

- Рисковете при кифопластика са по-малки. Когато вертеброциментът се вкарва под налягане, както е при вертебропластиката, той може да влезе към гръбначния канал, да притисне гръбначния мозък или пък гръбначно-мозъчните нерви в зависимост от нивото на фрактурата. Може да тръгне по кръвоносен съд, да стигне до белия дроб и да доведе до белодробна тромбемболия, което е потенциално животозастрашаващо състояние. 

Докато при кифопластиката тези рискове са редуцирани. Може да има някакво изтичане на вертеброцимент, но в огромния процент от случаите то е клинично незначимо. Т.е., липсват оплаквания или състояние, което да застрашава живота на болния. 

- Проф. Енчев, поемат ли се тези методики от Здравната каса? 

- Здравната каса вече покрива изцяло вертебропластиката като методика, т.е., здравноосигурен пациент не заплаща никакъв консуматив. Кифопластиката е по-скъпа методика, но Здравната каса и при нея покрива съществена част от импланта. Налага се болните да доплащат определена сума, не мога конкретно да посоча в момента. Но така или иначе, кифопластиката си заслужава да бъде прилагана при остеопоротични прешленни комресионни фрактури. Тези два метода нямат алтернатива. Само 2-3 часа след интервенцията болният се изправя и може да започне да се раздвижва, като до 2-3 дни се движи съвсем нормално. Може на следващия ден да се върне на работа, но клиничната пътека е за 3 нощувки в болницата, за да сме убедени, че всичко е наред. 

Яна БОЯДЖИЕВА 

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментари