Социалната тревожност не е просто срамежливост или нервност

д-р Катя Казакова - специалист по нервни болести и психиатрия бе така любезна да коментира въпрос от наш читател, свързан с т.нар. социална тревожност. Какво обхваща това понятие?

“Социалната тревожност не е просто срамежливост или нервност, когато трябва да говориш пред непознати. Това е форма на тревожност, която пречи на хората в общуването, работата, търсене на нови възможности, намиране на партньор. Хората с тази форма на тревожно разстройство имат силното желание да избегнат всяко социално общуване и често се изолират. Те са уплашени от това, което другите мислят за тях. Постоянно се чувстват преценявани, съдени и винаги в негативен план. Имат опасението, че всяко социално взаимодействие ще доведе до отхвърляне. Стават жертва на своеобразни мисловни капани”, обясни експертът. 

Тя допълни, че мисловните модели обикновено са негативни мисли, приети за абсолютни истини. “Един да скъсат на изпита и това ще съм аз”. “Сигурно ще се изложа и това ще е краят”. Предполагат какво мислят другите и то винаги е критично. Намират “доказателство“ за предположенията си в изражението на лицата или жестовете им. “Тя наистина ме мисли за глупав и скучен”, “Присмиват ми се”. 

Често правят генерални изводи за себе си на базата на част от събития. “Аз съм пълен неудачник. Нямам сериозна връзка, а сега загубих и работата си”. Така тези хора развиват компенсаторно поведение, стига се до избягване на контакти, изолация. 

“Когато социалното общуване не може да бъде избегнато, идват физическите симптоми - недостиг на въздух, сърцебиене, виене на свят... Добре познатите симптоми на панически пристъп. Кои са причините за това страдание? Обикновено се касае за комбинация на генетични фактори, особености в химията на мозъка, преживени психотравми, особено в детството. Може да се касае за заучено поведение. Ако родителите са по-тревожно реагиращи, те могат да предадат своите поведенчески модели на децата си. 

Преди медикаментите и психотерапията, предлагам някои основни стъпки за самопомощ.

1. Първата крачка е да се оспорят негативните мисли. Защото те стоят в основата на проблема. Защо да ме смятат за глупав и некомпетентен? Аз не съм неудачник. 

2. Второ, тревожността е дълбоко свързана с физическото състояние. Още щом се появи безпокойството, цялото внимание да се концентрира върху дишането. Не се чака появата на симптомите на паника. Повърхностното и учестено дишане може да ускори паническия пристъп. Затова овладяването на дълбокото, диафрагмално дишане ще помогне за овладяване на безпокойството. Овладява се нервността и чак тогава се пристъпва към общуване. 

3. Придържането към здравословен ритъм и начин на живот са леснодостъпни, но изключително важни. Редовните спортни занимания понижават общото ниво на стресхормоните. Пребиваването на открито вдига нивата на серотонина и стимулира секрецията на мелатонин. Те са важна страна от химията на мозъка, която има отношение към безпокойството, тревожността и страха. 
4. Преодоляване на тревожността. Може да се започне с малки крачки. Прекарване на известно време в позната среда с по-близък приятел. Проява на внимание към съседи и познати. Ако към тези стъпки се добави психотерапия, мускулна релаксация, постепенна промяна в мисловните модели, успехът е близо.

Яна БОЯДЖИЕВА