Стоичко Миличин: Сериалите „зомбират” възрастните хора

Стоичко Миличин е дипломиран магистър-психотерапевт в областта на индивидуалната психология, с дългогодишен опит и квалификация, придобита в България и Русия. Основни направления в практиката му са: личните кризи, страховете, депресивните състояния, преодоляването на зависимости, семейната терапия и бизнес-психологията.

Внимание! Прекаляването с телевизията е вредно за хората на средна възраст

Водещи методи в работата му са: гещалт психотерапия, невро-лингвистично програмиране, Ериксонова хипноза, позитивно мислене и методика на Вирджиния Сатир.

- Г-н Миличин, капан за възрастните ни родители е масовото “осапуняване” на психиката им с турските сериали например. Въпреки предупрежденията на специалистите, че такива филми увреждат тотално психиката, те не могат да се откъснат от телевизорите. Защо позволяват да им погълнат изцяло живота, да го обсебят?

- На първо четене възрастните хора са обсебени изцяло от медиите, защото по този начин те компенсират възможностите си за общуване. При по-голямата част от тях вече са ограничени възможностите за истинско общуване. Те губят социалната си среда, част от приятелите им са починали или живеят далече, а те са загубили мобилността си. Не използват съвременните начини за комуникация, както по-младите хора. И в този момент, в който се усетят по-самотни, се отдават на телевизора. 

А там ги очакват най-различни изненади. Както малко дете, така и един възрастен човек е много по-податлив на влиянието на медиите като цяло. Факт е, че възрастните хора са раснали във времето, когато са свикнали, че всичко, което се показва по телевизията, е истина и единственият правилен модел за съществуване. 

А турските сериали привличат възрастните хора с една много важна тяхна характеристика: показват света, общуването в семейството и в обществото такова, каквото са свикнали да го имат преди 40-50 г. Те показват един завършен патриархален модел, в който е ясно разграничено кое е добро и кое - лошо. Няма толкова оттенъци на сивото, нещата са показани в черни и бели цветове. Там хората са или добри, или лоши. И те виждат в тези сериали общество, в което биха се чувствали комфортно. И това е основната кукичка, на която се хващат. Като в началото ги гледат с лек, а след това - с огромен интерес. 

Големият проблем, които идва, е, че преди да започнат да се отдават на сериалите, те в една или друга степен общуват с децата си, чакат ги да дойдат на гости или излизат на пейката пред дома си и общуват със съседите си. В момента, в който сериалът започне да ги обсебва, те се отказват от реалното общуване в името на това да не си изтърват сериала. Дори често се случва дете или внуче да отиде при тях и той да им каже: “Чакай, сега ми започва сериалът. После ще си говорим”. Липсата на общуването, което е довело до гледането на сериалите, в един момент още повече се задълбочава от неговото следене.

- А тази самоизолация как се отразява на психиката на възрастния човек? Един възрастен господин наскоро ми сподели: “Поболях се от притеснения, че мога да умра и да не разбера как ще свърши сериалът”.

- Той живее в измислен свят, живее живота на героите, не собствения си живот. Губи изцяло личността си. Приема личностите на някой от героите и за него започва да не е толкова важно как живеят децата и внуците му или как живее самият той, а по-важно му е това, което се случва в сериала. Приоритетите му стават много изкривени в посока, която е разрушителна, а не градивна. Те стават като наркотик за него. Те са единственото нещо, което му дава смисъл да се събуди сутрин, единственото нещо, което може да го зарадва или натъжи. И им се отдава изцяло, личността му изчезва - тя просто не съществува в този момент.

Тест: Умеете ли да си почивате?

 

Стоичко Миличин

- Тъй като тези сериали са с изключително ниско художествено качество, защо няма съпротива към пошлото от гледна точка на всяко изкуство - да отговаря на високи естетически критерии? 

- Като интелектуална или художествена стойност сериалът няма значение за тях. Те търсят отдушник, а не развитие, в смисъл, нещо да научат, да се усъвършенстват, да се променят те самите и да станат по-добри. Осъзнават, че са в един краен етап от живота си и смятат, че нищо повече не им трябва да учат. А това е твърде невярно и много тъжно, защото самоограбват личността си. 

Аз имам пациент на 60 г., който се бори успешно със зависимостта си към алкохола заедно с мен. И този човек се стреми към бъдещето си с желание да направи някаква промяна, да се самоусъвършенства, като се отърве от много сериозен порок. 

А когато един човек спре да се развива, той започва да деградира, защото мозъкът е устроен така, че започва да забравя, да губи ценна информация и полезни знания. И не набавяйки нови такива и не поддържайки това, което вече има, човек за три-четири години тотално може да се промени като личност.

За 5 мин. можете сами да разберете дали страдате от деменция!

 Т.е. сериалите променят самата личност на възрастния човек?

- Да, в един момент я променят. Защото личността деградира, тя няма никакъв собствен живот. Така, както младото поколение се отдава на социалните мрежи и компютърните игри и се отказва от реалното общуване, така и при възрастните същият проблем идва от сериалите. Това са рисковете на поколенията и двата големи капана, които в момента са актуални за обществото ни.

- Какво може да накара един възрастен човек да осъзнае, че животът му протича напразно и да заживее истински, щастлив и пълноценен живот извън сериалите?

- Единственото, което може да им помогне, е общуването с хора на тяхната възраст и с техните проблеми, които са намерили друг път към изживяване на старините си. И ако медиите със същите усилия, с които показват турските сериали, заложат на предавания, насочени към възрастните хора и техните проблеми, ще им бъдат изключително полезни. Ако погледнем и на факта, че те са най-голямата аудитория, четяща вестници, могат да намират там информация например за хора, които изживяват пълноценно старините си. Ще имат и пример, и стимул да бъдат себе си в своя си живот. 

Или да се излъчват български сериали, като например старият “Дом за нашите деца”, в който се показваше как дори и след пенсионирането си възрастните хора започват да търсят начини за нова реализация в живота си, за да не се чувстват безполезни. Тогава киното ни търсеше начини да разреши проблемите на дадена група хора, правейки филм или сериал, а сега целта на такива сериали е да ги зомбира и да ги направи абонати, които да не могат да се откъснат от него, защото става дума за бизнес. Първо се продават самите сериали, след това се продава рекламата за тях с цел да се изкарат повече пари от това. Колкото и недостатъци да е имало старото ни общество, по отношение на култура, на качество на изкуството, в това число и на киното, имаше много по-голяма стойност. Сега имаме само количество - праправнуците на актьорите завършват сериала.

Милена ВАСИЛЕВА

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!