Живеем в свят, в който изкуственото преобладава. Онова, което консумираме обаче, дори когато спазваме здравословен хранителен режим, не винаги се оказва полезно за нас. Освен че ни бърка в джоба, често ни бърка и в здравето! Днес обръщаме специално внимание на антибиотиците – към които прибягваме, за да помогнем на организма да се пребори с бактериите. Всичко хубаво, само да имахме предвид и вредните ефекти от употребата му!

Дори и да залагате по-рядко на антибиотиците като средство за лечение, не бива да забравяте, че след това задължително трябва да се погрижите за възстановяването на чревната си микрофлора. Да, някои от антибиотиците могат да бъдат животоспасяващи, но други създават и сериозни здравословни проблеми. Затова е добре, когато ги използваме, да знаем как да сведем до минимум вредата, извличайки максимална полза от тях.

Антибиотиците (в превод от старогръцки – άντί „срещу” и βίος „живот”) са вещества, които притежават способността да

убиват или задържат растежа на микроорганизмите

Те се изолират от гъби (плесен), висши растения, бактерии, актиномицети. Терминът е използван за пръв път през 1942 година от американския микробиолог Селман Ваксман.

Антибиотици се съдържат и в организма на човека – например лизоцим (в слюнката и сълзите) и интерферон.

Могат да доведат до резистентност

Не са един или два случаите, когато антибиотиците не помагат за оздравяването. Хубаво е да знаете, че всъщност те са ефективни единствено при лечение на бактериални и гъбични инфекции. Или с други думи – няма как да ви помогнат срещу вирусни заболявания като грип или настинка.

Освен това приемът на който и да е антибиотик може да доведе до резистентност – организмът привиква и живеещите в него микроби престават да реагират на антибиотика. Затова и

самоволното избиране на антибиотик е безполезно

а може да бъде и много опасно за здравето. Единствено лекар може да направи точната преценка, защото иначе самоинициативата в тази посока може да доведе до астма, копривна треска или проблеми с бъбреците и черния дроб, както и до нарушаване в баланса на чревната микрофлора.

Ако сте решили да пиете антибиотик, добре е да знаете също, че не трябва да прекратявате сами курса на лечение. Подобряването на здравословното състояние или намаляването на температурата 2-3 дни след началото на приема, не е повод за спиране на антибиотика. Грешка е, също така, сами да намалявате дозировката. Или да променяте точния час на прием на антибиотика. Следвайте стриктно лекарското предписание!

Много вредна е и прекомерната употреба на антибиотици

защото може да доведе до дисбактериоза на червата, тъй като тези препарати убиват не само вредните микроорганизми, но и нормалната микрофлора на червата. Ако балансът не бъде възстановен, това се отразява на работата на имунната система.

Не трябва да се забравя също, че микроорганизмите умеят да се приспособяват и често не се повлияват втори път от действието на същия антибиотик. Съществува и индивидуална чувствителност към антибиотиците и затова те трябва да се назначават само от лекар, който ще открие възбудителя на заболяването, ще избере подходящия антибиотик и ще определи точната му доза и начин на прием.

Унищожават и вредните, и полезните микроорганизми

Както е известно, в някои отношения антибиотиците въздействат отрицателно на организма, защото заедно с вредните бактерии, те унищожават и полезните микроорганизми, които живеят в червата и допринасят за правилното им функциониране. В резултат на това най-често се появява силна отпадналост. Поради намаляването на полезните бактерии имунитетът отслабва.

Често е налице следният парадокс: от една страна, имунитетът е отслабнал, организмът не може да се справи с вредните бактерии и приема на антибиотик е задължителен. Но от друга, когато имунитетът е отслабнал, антибиотиците са особено опасни! Затова, когато говорим за възстановяване на микрофлората след употреба на антибиотици, визираме един нито лесен, нито бърз процес. Процесът, макар и доста условно, може да бъде разделен на 3 етапа:

► През първия етап трябва силно да бъдат ограничени употребата на бял хляб, тестени и сладки храни. Могат да се заменят с пълнозърнест хляб или мюсли, които стимулират работата на червата;

► През втория етап трябва да бъдат унищожени вредните микроби, живеещи в червата. Употребявайте повече лук, чесън и ябълки, както и зелен чай. Полезни са и отварите от лайка и жълт кантарион;

► По време на третия етап идва ред на млечните продукти, обогатени с бифидобактерии. За най-добър ефект те следва да се ядат/пият сутрин на гладен стомах или вечер преди сън.

 

Класификация

Антибиотиците обикновено се класифицират според техния начин на действие, химична структура или спектър на активност. Според ефекта си върху микроорганизмите те биват:

♦ Бактерицидни – убиват бактериите, като увреждат клетъчната стена (пеницилини, цефалоспорини) или клетъчната мембрана (полимиксини), или възпрепятстват синтеза и дейността на важни бактериални ензими (хинолони, сулфонамиди);

♦ Бактериостатични – прекратяват растежа и размножаването на бактериите, като увреждат синтеза на протеини (аминогликозиди, макролиди, тетрациклини).

Според обхвата на действие антибиотиците биват:

♦ Тесноспектърни – активни са срещу малки групи микроорганизми, например грамотрицателни или грамположителни бактерии;

♦ Широкоспектърни – засягат широк кръг микроорганизми.

Важни препоръки

Съществуват много препоръки, които вървят ръка за ръка с антибиотиците и химиотерапевтиците. От една страна, са спазването на интервалите, дозите и продължителността на лечение. Тези лекарства не се взимат никога на празен стомах, защото ефекта им се повлиява от състава на храната, и то по разнообразен механизъм.

Млякото и млечните продукти (сирене, кашкавал, извара, кефир, кисело мляко) съдържат в изобилие калциеви йони. Факт е обаче, че тези калциеви йони могат да се свържат с някои от антибиотиците на ниво стомашно-чревен тракт и да намалят ефекта им, дори да ги неутрализират. Затова е добре да се спазва дистанция от около 3-4 часа между двете.

Грейпфрутът е един от цитрусовите плодове с неоспоримо много полезни свойства. Освен витамините и антиоксидантите, които ни доставя, не бива да се забравя, че той е и една „коварна” храна поради сериозните и опасни ефекти, които може да предизвика. Това важи с особена сила за прясно изцедения сок от грейпфрут. Един от ефектите е намесването му в чернодробната обмяна на веществата, включително на антибиотиците. Така се намалява активността на разграждащите ги ензими и може да настъпи „натравяне” от свръхдоза на антибиотиците. Затова е хубаво този плод да се избягва при антибиотично лечение.

При антибиотично лечение е добре да се взима и витамин В комплекс (по-специално В2, В3, В6 и В12). Една от важните му функции в този случай е подпомагане на лечението и възстановяването на организма след инфекция. Комплексът способства чревната абсорбция на лекарствата, подпомагайки естествената микрофлора.

Подготви Анелия ПОПОВА