Силното окосмяване при млади жени може да е заради ендокринни болести

Хипертрихозата е свързана с увеличаване на броя и пигментиране на космите по тялото

Силното окосмяване при млади жени може да е заради ендокринни болести
Жалнек Амин – Чарли, е магистър-фармацевт. Завършил е МУ-София, специалност „Фармакология” през 2000 г. Специалист е по медицинска козметика, фитотерапия, билково дело. В момента специализира анализ на лекарствата. Автор е на първия в България учебник по козметика „Козметиката – наука за красотата”, издаден съвместно с проф. Златка Димитрова. Защитил е докторска дисертация по фитокозметика. В практиката си прилага съвременна терапия по фитокозметика – мезотерапия с фитопродукти, ултразвуково лечение и лазерно лечение. На неговия професионализъм се доверяват звезди като Стоянка Мутафова, дъщеря й Муки, бизнесдами и други известни личности.

Неприятното окосмяване при млади момичета и жени се счита основно за козметичен проблем, затова и проявата му обикновено се неглижира. Но дали хипертрихозата е само въпрос на красота и перфектен външен вид, или може да е сигнал за определено, по-сериозно заболяване? Трябва ли да се лекува? Какви изследвания могат да ни покажат къде се крие проблемът? По тези въпроси днес разговаряме с магистър-фармацевт Жалнек Амин - Чарли.

- Г-н Амин, кога говорим за наличие на заболяването хипертрихоза – прекомерно окосмяване?
- Хипертрихозата е състояние, свързано с увеличаване на броя, задебеляване и пигментиране на космите по тялото. Те се удължават и загрубяват.

- Има ли различни видове хипертрихоза?
- Да, хипертрихозата се проявява под няколко разновидности. Генетично обусловената хипертрихоза е вродена. При нея първичните лануго косми достигат значителна дължина. Има и локализирана хипертрихоза, заедно със засилена пигментация на кожата – окосмените невуси или хипертрихоза в кръстната област при спина бифида. Този проблем може да е проява и на ендокринни заболявания след спиране функционирането на яйчниците при жените в климактериум и по време на бременност.

Хипертрихоза се проявява и при някои заболявания на кожата като порфирия кутанея тарда, например.

Употребата на някои медикаменти също води до хипертрихоза: кортикостероиди, хидантоин, миноксидил, пенициламин, псоралени, циклоспорин А и др.

- Кое състояние се определя като хирзутизъм?
- Хирзутизмът представлява необичайно за жената окосмяване, което наподобява окосмяването при мъжа. Космите над горната устна, брадата, бузите, около гръдните зърна, средната линия на корема и вътрешната повърхност на бедрата стават твърди, нарастват и се увеличават по брой. 

- Има ли различни видове хирзутизъм?
- Хирзутизмът бива два вида: идиопатичен – при него е увеличена чувствителността на рецепторите на космения фоликул към нормално ниво на андрогени в кръвта и се среща при жените от Средиземноморието. Вторият вид е симптоматичният и се дължи на увеличеното ниво на андрогени, гестагени и прием на глюкокортикостероидни препарати. Възможно е причината да се окаже и друга, например: адренокортикотропен хормон, анаболни стероиди, ацетазоламид, фенотиазинови деривати, циклоспорин, диазоксид, фенитоин, хидрохлортиазид, псоралени и пенциламин. Когато хирзутизмът се дължи на високи нива андрогени, се съчетава обикновено със себорея, акне, алопеция, затлъстяване, акантозис нигриканс. Високите андрогенни нива са асоциирани с по-висок риск от карцином на ендометриума и остеопороза  - разреждане на костното вещество. Симптоматичният хирзутизъм може да е част от клиничната картина на някои ендокринни заболявания като синдромите на Кушинг, Стайн-Ловентал, овариални тумори, заболявания на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, диенцефално-хипофизарни смущения и др.

- А кога говорим за върилизъм?
- Когато хирзутизмът се съчетава с други белези на мъжки тип структура - например 

загрубяване на гласа, атрофия на млечните жлези, 

уголемяване на клитора, челно оплешивяване. В тези случаи вече се говори за върилизъм.

- Може ли типът на окосмяване да ни ориентира към източника на увеличена хормонална продукция?
- Въпреки, че не можем да бъдем категорични за източника на патологично окосмяване по неговия вид, може да се ориентираме приблизително за следното:

•    При източник на патологична секреция от надбъбречните жлези окосмяването е локализирано предимно по тялото - гърди, средна линия на корема, и може да се съчетае с оплешивяване от мъжки тип, сравнително нормално телесно тегло и липса на менструални разстройства. 

•    Среща се и при адренална хиперплазия, синдрома и болестта на Кушинг и при питуитарни аденоми, продуциращи адренокортикотропен хормон и пролактин.

•    При източник на патологична секреция от яйчниците окосмяването е локализирано предимно по лицето и се придружава от менструални разстройства и затлъстяване. Причина за такава патологична секреция е най-често синдромът на поликистичните яйчници на Стайн-Ловентал. Макар и по-рядко, трябва да се имат предвид и овариални и адренални тумори с хормонална продукция.

- Какво лечение се прилага при хирзутизъм?
- Поради факта, че заболяванията, които могат да се изявят с хирзутизъм не са малка група, е необходима прецизна лекарска помощ. Давността на оплакванията, ходът на заболяването, фамилната анамнеза, заедно с оценката на типа хирзутизъм, наличието на акне, себорея, затлъстяване, акантозис нигриканс трябва да насочат лекаря към откриване причината за екцесивна секреция на андрогенни хормони.

- Какви изследвания трябва да се направят в този случай?
- За доказването на такава секреция се използват две групи тестове: контролни, които включват три основни хормона – тестостерон, дехидроепиандростерон сулфат и андростендион, и разширени, които изследват и фоликулостимулиращия хормон, лутеинизиращия хормон и нивата на глобулините, свързващи половите хормони. Трябва 

да се направят тестове 

и на дихидротестостерона, естрадиола, пролактина, адренокортикотропния хормон, на кортизола и на 3–алфа андростендиолглюкоронид.

- Епилацията може ли да се справи с хирзутизма?
- Методите за епилация и едновременното прилагане на антиандрогенна терапия наистина повлияват положително хирзутизма. Въпреки това андрогенните хормони в циркулиращата кръв не могат да бъдат трайно отстранени. Това е причина лечението да бъде дълго и периодично. От козметичните процедури основно приложение намират студената епилация с колофонова маска, химичните депилатоари, както и термодеструкцията с електрическа игла и пинсета. От новите методи се използва фототермодеструкцията с лазер със сравнително траен ефект. Недостатък на всички тези процедури е зачервяването на кожата, иритация - локално дразнение и зачервяване на кожата, промяна в пигментацията и макар и рядко оформяне на белези.

- Кога се налага предписването на антиандрогенни препарати?
- По преценка на гинеколог на базата на хормоналните изследвания се назначават антиандрогенни препарати и при необходимост – диета за намаляване на телесното тегло. Антиандрогенни свойства имат някои орални контрацептиви, ципротеронацетата, ниски дози кортикостероиди, агонист на Гонадотропин-рилизинг хормона, спиронолактон, флутамид, финастерид и др. Всеки един от тези антиандрогени е показан при точно определена локализация на увеличения андрогенен синтез. Поради това тези препарати не се назначават или прилагат самопроизволно, а след преценка на гинеколог. Например агонистът на гонадотропин-рилизинг хормона е ефективен при повишение на тестостерон с произход от яйчниците, но е неефективен при увеличени андрогени с адренален произход.


Милена ВАСИЛЕВА

Коментари