Лили Иванова: Обичам българските лекари и проф. Богов - той знае защо!
Персоналът на „Александровска“ заслужава на своя празник да получи най-голямото уважение от всички нас
На 3 ноември в Зала 1 на НДК Александровска болница събра елита на държавата и медицината по повод 135-годишнината от основаването й. Болничните легла от 60 при създаването на болницата сега са 860. От няколко десетки в началото броят на лекарите нараства на над 1550 днес. И ако броят на преминалите болни през 1897 г. е едва 4512, то сега те надхвърлят 200 000 души.
В своята история болницата оцелява след две бомбардировки по време на съдбоносни за отечеството събития, каквито са Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Голямото събитие, довело до формирането на Александровска болница като университетска, е откриването на Медицинския факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1917 г.
Постепенно тя се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.
На територията на болницата функционират 32 клиники, които изпълняват уникални функции и имат огромно значение за здравето на нацията.
Служителите на Александровска болница бяха поздравени от виртуоза на диригентската палка, цигуларя Максим Ешкенази, долетял от Америка специално за концерта. Залата бе омаяна от таланта на Кирил, Александър и Илиян, заслужено носейки прозвището българските “Трима тенори”, а темпераментното им присъствие и настроението, което носят изпълненията им, закономерно ги превърнаха в любимци на публиката.
В програмата се включи фолклорният ансамбъл “Българе”, които до полунощ веселиха заслужилите лекари и гостите на събитието. Уникалната Янка Рупкина отново доказа, че българският фолклор няма да се загуби.
Зала 1 на НДК посрещна на крака поп дивата Лили Иванова. “Тук съм, защото обичам българските лекари, защото обичам д-р Костадин Ангелов. И проф. Богов обичам, той си знае защо... Тук съм, защото медицинският персонал на Александровска болница заслужава на своя празник да получи най-доброто, най-голямото уважение от всички нас. Искам да ви пожелая здраве, много сили, защото те са ви необходими, успех. Поклон пред вас, медици!”, с вълнение каза любимката на поколения българи.
Наградата “Най-добър специалист, на когото бих поверил здравето си”, единодушно беше връчена на доц. д-р Маргарита Атанасова, анестезиолог. Наградени бяха и старшата медицинска сестра на панкреатичния блок Алексиева, работеща от 50 години в болницата, д-р Николай Чобанов, невролог, д-р Йордан Борисов, анестезиолог - като най-млад лекар и специалист, както и офталмологът д-р Александър Оскар.
Медиците и гостите бяха поздравени от изпълнителния директор на Александровска болница доц. д-р Костадин Ангелов.
Доц. д-р Костадин Ангелов:
От 2001 г. работя тук - преминах в кариерата си от санитар до лекар!
“Тази година Александровска болница отбелязва своя 135-годишен юбилей като безспорен модел в сферата на българското здравеопазване. Нашият успех се дължи преди всичко на хората с големи сърца, които се раздават безрезервно в името на здравето и живота.
Дойдох през 2001 г., щастлив съм, преминах в кариерата си от санитар до лекар с подкрепата на всички, които имат призванието да обучават и да се раздават. Основната ни грижа са нашите настоящи и бъдещи пациенти - те идват, защото са убедени в качеството на лечението, което ще получат при нас, те ни благодарят, те ни критикуват, за да ставаме все по-добри.
От името на ръководството на болницата благодаря на всички служители за техния неуморен, денонощен труд”, изрази емоционално благодарността си към служителите на здравното заведение доц. д-р Ангелов.
В своята история болницата оцелява след две бомбардировки по време на съдбоносни за отечеството събития, каквито са Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Голямото събитие, довело до формирането на Александровска болница като университетска, е откриването на Медицинския факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1917 г.
Постепенно тя се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.
На територията на болницата функционират 32 клиники, които изпълняват уникални функции и имат огромно значение за здравето на нацията.
Служителите на Александровска болница бяха поздравени от виртуоза на диригентската палка, цигуларя Максим Ешкенази, долетял от Америка специално за концерта. Залата бе омаяна от таланта на Кирил, Александър и Илиян, заслужено носейки прозвището българските “Трима тенори”, а темпераментното им присъствие и настроението, което носят изпълненията им, закономерно ги превърнаха в любимци на публиката.
В програмата се включи фолклорният ансамбъл “Българе”, които до полунощ веселиха заслужилите лекари и гостите на събитието. Уникалната Янка Рупкина отново доказа, че българският фолклор няма да се загуби.
Зала 1 на НДК посрещна на крака поп дивата Лили Иванова. “Тук съм, защото обичам българските лекари, защото обичам д-р Костадин Ангелов. И проф. Богов обичам, той си знае защо... Тук съм, защото медицинският персонал на Александровска болница заслужава на своя празник да получи най-доброто, най-голямото уважение от всички нас. Искам да ви пожелая здраве, много сили, защото те са ви необходими, успех. Поклон пред вас, медици!”, с вълнение каза любимката на поколения българи.
Наградата “Най-добър специалист, на когото бих поверил здравето си”, единодушно беше връчена на доц. д-р Маргарита Атанасова, анестезиолог. Наградени бяха и старшата медицинска сестра на панкреатичния блок Алексиева, работеща от 50 години в болницата, д-р Николай Чобанов, невролог, д-р Йордан Борисов, анестезиолог - като най-млад лекар и специалист, както и офталмологът д-р Александър Оскар.
Медиците и гостите бяха поздравени от изпълнителния директор на Александровска болница доц. д-р Костадин Ангелов.
Люба МОМЧИЛОВА
Проф. Борис Богов:
Единствено при нас се прави 3D изследване на пикочния мехур!
Болницата отбеляза 135 г. от основаването си със суперобновена Клиника по нефрология
По случай 135 години от основаването и 130 години от именуването на Александровска болница бе официално открита реконструираната и супермодерна Клиника по нефрология на болницата. Тя е една от водещите в страната, където се прилагат класически и иновативни методи за ултразвукова диагностика на бъбреците и отделителната система и биопсични методи в нефрологията. Началник на клиниката е проф. Борис Богов. Той завършва Медицинския факултет в Медицинска академия - София през 1985 г. Има специалности по вътрешни болести и нефрология. Специализирал е в болници във Франция и Осака, Япония. Ето какво разказа за работата на обновената клиника проф. Богов.
- Проф. Богов, на тържествения концерт в НДК легендарната Лили Иванова обяви от сцената, че ви обича - ще кажете ли защо?
- Да, така каза, наистина. Ами, какво да направя, Лили Иванова ми е приятелка. Повече нищо не мога да кажа.
- Бихте ли разказали какъв точно ремонт е извършен в клиниката, която ръководите?
- Клиниката по нефрология на “Александровска” заема сутерена и част от триетажна сграда, строена преди повече от 110 години, в която до февруари 2014 г. не бяха извършвани генерални ремонти. Сега са ремонтирани 1250 кв. м площ на стойност 850 хил. лв., отпуснати от Министерството на здравеопазването. Извършен е вътрешен основен ремонт на стационара, с цялостна подмяна на подовата настилка, на дограмата и на няколко вида инсталации (електрическа, отоплителна, ВиК, инсталация за медицински газове). След ремонта болничните стаи разполагат със собствен санитарен възел и душ кабина, един от тях е приспособен за хора с увреждания. В новоизградените пространства в сутерена са обособени нови стаи за лабораторни и учебни цели, битови и складови помещения, санитарни възли. Преди това мазето изобщо не можеше да се използва, там имаше само хлебарки и мишки.
- Споменахте, че имате и нова апаратура - бихте ли пояснили каква точно е тя?
- Клиниката по нефрология е единственият клиничен център в страната, в който се извършва контраст-усилена ехография, както и 3D ултразвуково изследване на пикочния мехур, или т.нар. “виртуална цистоскопия”. Те са за търсене на тумори на пикочен мехур, на простата и на бъбреците.
Имаме най-модерната и съвременна ултразвукова платформа, последно поколение, с възможност за доплерово изследване на бъбречните съдове. С тази апаратура може да се диагностицира наличие на тумори над 3-5 мм, което е изключително ранна диагностика. Остава да се повиши здравната култура на пациента, за да идва на преглед поне веднъж годишно. Тази апаратура е единствена в цялата страна. Нашата амбиция е да започнем да подготвяме пациенти за трансплантация на бъбрек в клиниката и след това да ги проследяваме при нас.
На клиниката е дарен нов апарат за плазмафереза, ултрафилтрация и диализа за септични състояния. В случая се използват специални филтри за пациенти със сепсис. Те обаче трябва сами да си плащат филтрите. Една плазмафереза излиза от порядъка на 4500 лв., а обикновено са необходими от 3 до 5 такива процедури. Опитваме се от няколко години това да влезе към НЗОК, но до този момент не е постигнато от нас. Това би спасило пациенти с миастения гравис, както и с бъбречни заболявания - имунни нефропатии, лупус, синдром на Вегенер. При тези заболявания смъртността достига до 95%, а апаратът би могъл да спаси живота им.
- Каква е най-честата патология, с която работите?
- Туморите на бъбреците и на пикочния мехур зачестиха - доброкачествени и злокачествени. Наблюдава се увеличаване на глумерулонефритите и на системния лупус. Идват късно пациентите с хронична бъбречна недостатъчност, която е най-вече заради хипертония и диабет. Специалистите от доболничната помощ не изследват функцията на бъбреците им - най-елементарното е да се следи нивото на креатинина в кръвта, който показва как работят бъбреците.
Маргарита Благоева
В своята история болницата оцелява след две бомбардировки по време на съдбоносни за отечеството събития, каквито са Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Голямото събитие, довело до формирането на Александровска болница като университетска, е откриването на Медицинския факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1917 г.
Постепенно тя се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.
На територията на болницата функционират 32 клиники, които изпълняват уникални функции и имат огромно значение за здравето на нацията.
Служителите на Александровска болница бяха поздравени от виртуоза на диригентската палка, цигуларя Максим Ешкенази, долетял от Америка специално за концерта. Залата бе омаяна от таланта на Кирил, Александър и Илиян, заслужено носейки прозвището българските “Трима тенори”, а темпераментното им присъствие и настроението, което носят изпълненията им, закономерно ги превърнаха в любимци на публиката.
В програмата се включи фолклорният ансамбъл “Българе”, които до полунощ веселиха заслужилите лекари и гостите на събитието. Уникалната Янка Рупкина отново доказа, че българският фолклор няма да се загуби.
Зала 1 на НДК посрещна на крака поп дивата Лили Иванова. “Тук съм, защото обичам българските лекари, защото обичам д-р Костадин Ангелов. И проф. Богов обичам, той си знае защо... Тук съм, защото медицинският персонал на Александровска болница заслужава на своя празник да получи най-доброто, най-голямото уважение от всички нас. Искам да ви пожелая здраве, много сили, защото те са ви необходими, успех. Поклон пред вас, медици!”, с вълнение каза любимката на поколения българи.
Наградата “Най-добър специалист, на когото бих поверил здравето си”, единодушно беше връчена на доц. д-р Маргарита Атанасова, анестезиолог. Наградени бяха и старшата медицинска сестра на панкреатичния блок Алексиева, работеща от 50 години в болницата, д-р Николай Чобанов, невролог, д-р Йордан Борисов, анестезиолог - като най-млад лекар и специалист, както и офталмологът д-р Александър Оскар.
Медиците и гостите бяха поздравени от изпълнителния директор на Александровска болница доц. д-р Костадин Ангелов.
Доц. д-р Костадин Ангелов:
От 2001 г. работя тук - преминах в кариерата си от санитар до лекар!
“Тази година Александровска болница отбелязва своя 135-годишен юбилей като безспорен модел в сферата на българското здравеопазване. Нашият успех се дължи преди всичко на хората с големи сърца, които се раздават безрезервно в името на здравето и живота.
Дойдох през 2001 г., щастлив съм, преминах в кариерата си от санитар до лекар с подкрепата на всички, които имат призванието да обучават и да се раздават. Основната ни грижа са нашите настоящи и бъдещи пациенти - те идват, защото са убедени в качеството на лечението, което ще получат при нас, те ни благодарят, те ни критикуват, за да ставаме все по-добри.
От името на ръководството на болницата благодаря на всички служители за техния неуморен, денонощен труд”, изрази емоционално благодарността си към служителите на здравното заведение доц. д-р Ангелов.
В своята история болницата оцелява след две бомбардировки по време на съдбоносни за отечеството събития, каквито са Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Голямото събитие, довело до формирането на Александровска болница като университетска, е откриването на Медицинския факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1917 г.
Постепенно тя се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.
На територията на болницата функционират 32 клиники, които изпълняват уникални функции и имат огромно значение за здравето на нацията.
Служителите на Александровска болница бяха поздравени от виртуоза на диригентската палка, цигуларя Максим Ешкенази, долетял от Америка специално за концерта. Залата бе омаяна от таланта на Кирил, Александър и Илиян, заслужено носейки прозвището българските “Трима тенори”, а темпераментното им присъствие и настроението, което носят изпълненията им, закономерно ги превърнаха в любимци на публиката.
В програмата се включи фолклорният ансамбъл “Българе”, които до полунощ веселиха заслужилите лекари и гостите на събитието. Уникалната Янка Рупкина отново доказа, че българският фолклор няма да се загуби.
Зала 1 на НДК посрещна на крака поп дивата Лили Иванова. “Тук съм, защото обичам българските лекари, защото обичам д-р Костадин Ангелов. И проф. Богов обичам, той си знае защо... Тук съм, защото медицинският персонал на Александровска болница заслужава на своя празник да получи най-доброто, най-голямото уважение от всички нас. Искам да ви пожелая здраве, много сили, защото те са ви необходими, успех. Поклон пред вас, медици!”, с вълнение каза любимката на поколения българи.
Наградата “Най-добър специалист, на когото бих поверил здравето си”, единодушно беше връчена на доц. д-р Маргарита Атанасова, анестезиолог. Наградени бяха и старшата медицинска сестра на панкреатичния блок Алексиева, работеща от 50 години в болницата, д-р Николай Чобанов, невролог, д-р Йордан Борисов, анестезиолог - като най-млад лекар и специалист, както и офталмологът д-р Александър Оскар.
Медиците и гостите бяха поздравени от изпълнителния директор на Александровска болница доц. д-р Костадин Ангелов.
Люба МОМЧИЛОВА
Проф. Борис Богов:
Единствено при нас се прави 3D изследване на пикочния мехур!
Болницата отбеляза 135 г. от основаването си със суперобновена Клиника по нефрология
По случай 135 години от основаването и 130 години от именуването на Александровска болница бе официално открита реконструираната и супермодерна Клиника по нефрология на болницата. Тя е една от водещите в страната, където се прилагат класически и иновативни методи за ултразвукова диагностика на бъбреците и отделителната система и биопсични методи в нефрологията. Началник на клиниката е проф. Борис Богов. Той завършва Медицинския факултет в Медицинска академия - София през 1985 г. Има специалности по вътрешни болести и нефрология. Специализирал е в болници във Франция и Осака, Япония. Ето какво разказа за работата на обновената клиника проф. Богов.
- Проф. Богов, на тържествения концерт в НДК легендарната Лили Иванова обяви от сцената, че ви обича - ще кажете ли защо?
- Да, така каза, наистина. Ами, какво да направя, Лили Иванова ми е приятелка. Повече нищо не мога да кажа.
- Бихте ли разказали какъв точно ремонт е извършен в клиниката, която ръководите?
- Клиниката по нефрология на “Александровска” заема сутерена и част от триетажна сграда, строена преди повече от 110 години, в която до февруари 2014 г. не бяха извършвани генерални ремонти. Сега са ремонтирани 1250 кв. м площ на стойност 850 хил. лв., отпуснати от Министерството на здравеопазването. Извършен е вътрешен основен ремонт на стационара, с цялостна подмяна на подовата настилка, на дограмата и на няколко вида инсталации (електрическа, отоплителна, ВиК, инсталация за медицински газове). След ремонта болничните стаи разполагат със собствен санитарен възел и душ кабина, един от тях е приспособен за хора с увреждания. В новоизградените пространства в сутерена са обособени нови стаи за лабораторни и учебни цели, битови и складови помещения, санитарни възли. Преди това мазето изобщо не можеше да се използва, там имаше само хлебарки и мишки.
- Споменахте, че имате и нова апаратура - бихте ли пояснили каква точно е тя?
- Клиниката по нефрология е единственият клиничен център в страната, в който се извършва контраст-усилена ехография, както и 3D ултразвуково изследване на пикочния мехур, или т.нар. “виртуална цистоскопия”. Те са за търсене на тумори на пикочен мехур, на простата и на бъбреците.
Имаме най-модерната и съвременна ултразвукова платформа, последно поколение, с възможност за доплерово изследване на бъбречните съдове. С тази апаратура може да се диагностицира наличие на тумори над 3-5 мм, което е изключително ранна диагностика. Остава да се повиши здравната култура на пациента, за да идва на преглед поне веднъж годишно. Тази апаратура е единствена в цялата страна. Нашата амбиция е да започнем да подготвяме пациенти за трансплантация на бъбрек в клиниката и след това да ги проследяваме при нас.
На клиниката е дарен нов апарат за плазмафереза, ултрафилтрация и диализа за септични състояния. В случая се използват специални филтри за пациенти със сепсис. Те обаче трябва сами да си плащат филтрите. Една плазмафереза излиза от порядъка на 4500 лв., а обикновено са необходими от 3 до 5 такива процедури. Опитваме се от няколко години това да влезе към НЗОК, но до този момент не е постигнато от нас. Това би спасило пациенти с миастения гравис, както и с бъбречни заболявания - имунни нефропатии, лупус, синдром на Вегенер. При тези заболявания смъртността достига до 95%, а апаратът би могъл да спаси живота им.
- Каква е най-честата патология, с която работите?
- Туморите на бъбреците и на пикочния мехур зачестиха - доброкачествени и злокачествени. Наблюдава се увеличаване на глумерулонефритите и на системния лупус. Идват късно пациентите с хронична бъбречна недостатъчност, която е най-вече заради хипертония и диабет. Специалистите от доболничната помощ не изследват функцията на бъбреците им - най-елементарното е да се следи нивото на креатинина в кръвта, който показва как работят бъбреците.
Маргарита Благоева
;void(0);){kind=link}
Коментари