Надежда Алексиева: Здравето не е даденост, можем да предотвратим болестите!
В името на спорта зорлем ме оперираха от апендицит в Коми
Надежда Алексиева е само на 46 години, но вече е легендарно име в българския биатлон и в световния елит. Малцина знаят, че в първия сезон от учредяването на Световната купа по биатлон 1987/88 тогава 18-годишната Надежда заема трето място в генералното класиране. Има две победи и три втори места в състезания за Световната купа, както и десетки класирания в топ 10 на света. На Олимпийските игри в Албервил 1992 г. остава на косъм от медалите - четвърта в спринта и в щафетата, пета на 20 км. С женския отбор е спечелила още сребърен и два бронзови медала от световни първенства.В момента Надежда Алексиева е мениджър в Българската федерация по биатлон и се грижи за новото поколение състезатели в този спорт.
- Надежда, участието ви на Олимпийските игри в Албервил'92 е било под въпрос заради проблеми със сърцето. Какво се случи тогава?
- Функционалните изследвания показаха някакъв проблем със сърцето и имах временна лекарска забрана да тренирам един месец. Направиха ми изследвания и се оказа, че проблемът е вследствие от голямото натоварване. Ние наистина много тренирахме. Трябваше ми малко почивка, за да се възстановя и всичко си дойде на мястото. На игрите в Албервил станах четвърта в спринта. Малшанс ми попречи да взема медал - просто стартирах в по-задна група, заваля сняг и ските ми станаха много бавни. С две нули в стрелбата 5 секунди не ми стигнаха да спечеля бронзовия медал. Тогава ни спрягаха за едни от фаворитите за отличията, целият ни отбор беше много силен. Очакванията върху нас ни тежаха. Затова е много важно с отборите да работи и психолог. Невинаги един треньор може да се справи с психологическата страна, а тя е огромен резерв за постиженията на спортистите. Възможностите на съзнанието са неограничени, стига човек да съумее да ги използва.
- Сега имат ли психолог в националния отбор?
- Да, и това ще даде резултати с времето. Нещата не стават с магическа пръчка, иска се работа и постоянство. Психолог на отбора е бившата състезателка по ски ориентиране Ценка Местанска, която има дипломи от САЩ, Великобритания, Русия. Тя прилага нови психологически техники, мисловни модели, изчистване на негативните емоции, които блокират нашата енергия. Ценно е също, че разбира психиката на състезателите, защото и самата тя е била спортист. Националите я приеха доста добре и работата върви успешно.
- Какви здравословни проблеми ви останаха от спорта?
- Елитният спорт не е за здраве. Здравето е цената, която плащаме, за да бъдем професионални спортисти. Аз не съм допуснала големи негативи в това отношение. Имах малки проблеми с кръста, със ставите, но ги преодолях.
Много ми помогна руският треньор Николай Захаров,
който навремето водеше женския ни национален отбор, а сега е начело на мъжкия тим. Захаров ме научи, че здравето не ни е даденост и че трябва да се грижим за него, да водим определен начин на живот. Има значение с какво се храним и каква физическа активност ще практикуваме, когато спрем с елитния спорт.
- Какво според вас е здравословното хранене?
- В днешно време не е достатъчно само да си подбираме храната, защото качеството й стана много ниско. За да не стигаме до сериозни заболявания, трябва да ползваме хранителни добавки. Това е друга култура, за която се изисква много информация, но си заслужава човек да потърси и да прочете. Важно е не само какви точно хранителни добавки да приемаме, но и как са създадени - да бъдат естествени, а не синтетични продукти. За съжаление в аптеките най-често се предлагат синтетични добавки. Но човек трябва да търси и да се интересува. Тогава ще открие каквото му трябва. Тази здравна култура Николай Захаров ми е изградил, а аз съм си я доразвила и се опитвам да я предам на децата си.
- Хората не разбират защо да приемат хранителни добавки, ако ядат достатъчно плодове и зеленчуци...
- И аз така си мислех. Много хубаво е да се ядат плодове и зеленчуци, но в последните години точно те нямат хранителна стойност. В тях вече има повече вредни, отколкото полезни вещества. Освен това трябва да изядем доста голямо количество плодове и зеленчуци, за да попълним липсите на организма от витамини и минерали. Преди 20 години, когато пътувах по състезания в чужбина, ядяхме “пластмасови домати и краставици”, без вкус, и се радвахме, че в България имаме истински. Но сега и при нас пазарът се наводни с генномодифицирани храни. Така че нуждите ни са повишени и трябва да вкараме допълнително качество в храната си чрез качествени хранителни добавки.
- Какви добавки приемате всеки ден?
- Всеки ден приемам по една мултивитаминна таблетка. Това е базисното, което ми е нужно за здравето.
Взимам и витамин С, за да се справям с вирусите,
а и за да имам здрава кожа. Омега-3 ми помогна да се справя с проблемите си със ставите, защото хрущялът им се износва от натоварванията. Добавям си и продукти, които регулират хормоналния дисбаланс. Това е полезно за всяка жена, когато дойде време да влезе в климактериума. Също за мен е важно да вземам качествен растителен протеин, който изгражда всички тъкани в организма. Съчетан с калций и магнезий, това е моята профилактика за остеопорозата. В сезона на вирусните инфекции си добавям чесън на таблетки и си правя курсове за повишаване на имунната система с ехинацея. Това са основните неща, които приемам не само аз, но и цялото ми семейство. Затова и не мога да се оплача, че съм боледувала сериозно. Карала съм само вирусни пневмонии. Не взимам антибиотици. Това е благодарение на моята превантивна грижа за здравето. Само физическата активност не ми е на ниво, с изключение на това, че участвам в състезания за ветерани. На 6 и 8 март имаше такъв шампионат в Добринище, на който се събраха над 500 мастери от 30 до 90 години.
- Лежали ли сте някога в болница?
- Ако не броим ражданията на двете ми деца, съм лежала само веднъж в болница, и то за операция от апендицит. Историята е любопитна. Бях на тренировъчен лагер в Сиктивкар, столицата на руската република Коми. В началото на 90-те години ходехме в Мурманск и в Сиктивкар да караме през ноември на ранен сняг. Това беше през 1988 г., която се оказа успешна в спортната ми кариера, но и с много инциденти. Имах леки симптоми за възпален апендицит, но не беше ясно дали съм за операция. Влизах в състезателен сезон и белята можеше да се случи на всяко следващо състезание. А не можех да си позволя да съсипя цялата си подготовка и пот заради един апендицит. Трябваше зорлем да ме оперират точно сега, преди сезона. Така ми се наложи
да издържа една седмица в руска болница
Докторът на отбора ми каза: Като те натискат по корема, и да не те боли много, ще казваш, че те боли, защото трябва да те оперират. По този начин можах да се възстановя навреме и операцията не ми попречи да карам на всички състезания. Тогава имаше и важен кръг от Световната купа по биатлон в Боровец. Просто знаех, че няма друг начин, освен да ме оперират, стиснах зъби и изтърпях всичко.
- Какво ви бе впечатлението от руската болница?
- Като българска навремето - доста мизерно, неприветливо, но хирурзите си свършиха добре работата. Белегът е незабележим. Имаше един парадокс. На този лагер бях в една стая с Цветанка Кръстева. Първо тя влезе в болницата, за да й лекуват веждата от някакъв възпалителен процес. Тъкмо тя се прибра и влязох аз за операция. Не беше от приятните ми преживявания. Имах и други инциденти този сезон. Точно преди да замина за световното първенство в Шамони, паднах и си сцепих коляното. Шиха ме и участвах на първия си старт - спринта - с конците на раната. Само заради това, че не можех да си свия коляното и да легна бързо на постелката за стрелба, загубих 8 секунди и станах четвърта. 1988 г. беше много специална година за мен. Случиха се и много хубави неща, като четирите ми медала за Световната купа и третото място в генералното класиране.
- А естествено ли родихте децата си, или със секцио?
- Родих естествено и двата пъти. С първото раждане беше много трудно, защото стана само две години след като бях спряла с биатлона и коремната ми мускулатура беше много силна.
Имах големи болки и акушерката ми обясни, че спортистките раждат болезнено. Но не поисках секцио. После след години бях с нагласа за секцио при раждането на дъщеря ми, но мина бързо и не се стигна дотам.
Мара КАЛЧЕВА
- Надежда, участието ви на Олимпийските игри в Албервил'92 е било под въпрос заради проблеми със сърцето. Какво се случи тогава?
- Функционалните изследвания показаха някакъв проблем със сърцето и имах временна лекарска забрана да тренирам един месец. Направиха ми изследвания и се оказа, че проблемът е вследствие от голямото натоварване. Ние наистина много тренирахме. Трябваше ми малко почивка, за да се възстановя и всичко си дойде на мястото. На игрите в Албервил станах четвърта в спринта. Малшанс ми попречи да взема медал - просто стартирах в по-задна група, заваля сняг и ските ми станаха много бавни. С две нули в стрелбата 5 секунди не ми стигнаха да спечеля бронзовия медал. Тогава ни спрягаха за едни от фаворитите за отличията, целият ни отбор беше много силен. Очакванията върху нас ни тежаха. Затова е много важно с отборите да работи и психолог. Невинаги един треньор може да се справи с психологическата страна, а тя е огромен резерв за постиженията на спортистите. Възможностите на съзнанието са неограничени, стига човек да съумее да ги използва.
- Сега имат ли психолог в националния отбор?
- Да, и това ще даде резултати с времето. Нещата не стават с магическа пръчка, иска се работа и постоянство. Психолог на отбора е бившата състезателка по ски ориентиране Ценка Местанска, която има дипломи от САЩ, Великобритания, Русия. Тя прилага нови психологически техники, мисловни модели, изчистване на негативните емоции, които блокират нашата енергия. Ценно е също, че разбира психиката на състезателите, защото и самата тя е била спортист. Националите я приеха доста добре и работата върви успешно.
- Какви здравословни проблеми ви останаха от спорта?
- Елитният спорт не е за здраве. Здравето е цената, която плащаме, за да бъдем професионални спортисти. Аз не съм допуснала големи негативи в това отношение. Имах малки проблеми с кръста, със ставите, но ги преодолях.
Много ми помогна руският треньор Николай Захаров,
който навремето водеше женския ни национален отбор, а сега е начело на мъжкия тим. Захаров ме научи, че здравето не ни е даденост и че трябва да се грижим за него, да водим определен начин на живот. Има значение с какво се храним и каква физическа активност ще практикуваме, когато спрем с елитния спорт.
- Какво според вас е здравословното хранене?
- В днешно време не е достатъчно само да си подбираме храната, защото качеството й стана много ниско. За да не стигаме до сериозни заболявания, трябва да ползваме хранителни добавки. Това е друга култура, за която се изисква много информация, но си заслужава човек да потърси и да прочете. Важно е не само какви точно хранителни добавки да приемаме, но и как са създадени - да бъдат естествени, а не синтетични продукти. За съжаление в аптеките най-често се предлагат синтетични добавки. Но човек трябва да търси и да се интересува. Тогава ще открие каквото му трябва. Тази здравна култура Николай Захаров ми е изградил, а аз съм си я доразвила и се опитвам да я предам на децата си.
- Хората не разбират защо да приемат хранителни добавки, ако ядат достатъчно плодове и зеленчуци...
- И аз така си мислех. Много хубаво е да се ядат плодове и зеленчуци, но в последните години точно те нямат хранителна стойност. В тях вече има повече вредни, отколкото полезни вещества. Освен това трябва да изядем доста голямо количество плодове и зеленчуци, за да попълним липсите на организма от витамини и минерали. Преди 20 години, когато пътувах по състезания в чужбина, ядяхме “пластмасови домати и краставици”, без вкус, и се радвахме, че в България имаме истински. Но сега и при нас пазарът се наводни с генномодифицирани храни. Така че нуждите ни са повишени и трябва да вкараме допълнително качество в храната си чрез качествени хранителни добавки.
- Какви добавки приемате всеки ден?
- Всеки ден приемам по една мултивитаминна таблетка. Това е базисното, което ми е нужно за здравето.
Взимам и витамин С, за да се справям с вирусите,
а и за да имам здрава кожа. Омега-3 ми помогна да се справя с проблемите си със ставите, защото хрущялът им се износва от натоварванията. Добавям си и продукти, които регулират хормоналния дисбаланс. Това е полезно за всяка жена, когато дойде време да влезе в климактериума. Също за мен е важно да вземам качествен растителен протеин, който изгражда всички тъкани в организма. Съчетан с калций и магнезий, това е моята профилактика за остеопорозата. В сезона на вирусните инфекции си добавям чесън на таблетки и си правя курсове за повишаване на имунната система с ехинацея. Това са основните неща, които приемам не само аз, но и цялото ми семейство. Затова и не мога да се оплача, че съм боледувала сериозно. Карала съм само вирусни пневмонии. Не взимам антибиотици. Това е благодарение на моята превантивна грижа за здравето. Само физическата активност не ми е на ниво, с изключение на това, че участвам в състезания за ветерани. На 6 и 8 март имаше такъв шампионат в Добринище, на който се събраха над 500 мастери от 30 до 90 години.
- Лежали ли сте някога в болница?
- Ако не броим ражданията на двете ми деца, съм лежала само веднъж в болница, и то за операция от апендицит. Историята е любопитна. Бях на тренировъчен лагер в Сиктивкар, столицата на руската република Коми. В началото на 90-те години ходехме в Мурманск и в Сиктивкар да караме през ноември на ранен сняг. Това беше през 1988 г., която се оказа успешна в спортната ми кариера, но и с много инциденти. Имах леки симптоми за възпален апендицит, но не беше ясно дали съм за операция. Влизах в състезателен сезон и белята можеше да се случи на всяко следващо състезание. А не можех да си позволя да съсипя цялата си подготовка и пот заради един апендицит. Трябваше зорлем да ме оперират точно сега, преди сезона. Така ми се наложи
да издържа една седмица в руска болница
Докторът на отбора ми каза: Като те натискат по корема, и да не те боли много, ще казваш, че те боли, защото трябва да те оперират. По този начин можах да се възстановя навреме и операцията не ми попречи да карам на всички състезания. Тогава имаше и важен кръг от Световната купа по биатлон в Боровец. Просто знаех, че няма друг начин, освен да ме оперират, стиснах зъби и изтърпях всичко.
- Какво ви бе впечатлението от руската болница?
- Като българска навремето - доста мизерно, неприветливо, но хирурзите си свършиха добре работата. Белегът е незабележим. Имаше един парадокс. На този лагер бях в една стая с Цветанка Кръстева. Първо тя влезе в болницата, за да й лекуват веждата от някакъв възпалителен процес. Тъкмо тя се прибра и влязох аз за операция. Не беше от приятните ми преживявания. Имах и други инциденти този сезон. Точно преди да замина за световното първенство в Шамони, паднах и си сцепих коляното. Шиха ме и участвах на първия си старт - спринта - с конците на раната. Само заради това, че не можех да си свия коляното и да легна бързо на постелката за стрелба, загубих 8 секунди и станах четвърта. 1988 г. беше много специална година за мен. Случиха се и много хубави неща, като четирите ми медала за Световната купа и третото място в генералното класиране.
- А естествено ли родихте децата си, или със секцио?
- Родих естествено и двата пъти. С първото раждане беше много трудно, защото стана само две години след като бях спряла с биатлона и коремната ми мускулатура беше много силна.
Имах големи болки и акушерката ми обясни, че спортистките раждат болезнено. Но не поисках секцио. После след години бях с нагласа за секцио при раждането на дъщеря ми, но мина бързо и не се стигна дотам.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари