Немски лечител излекувал хиляди хора с “целебен ток”!

Бруно Грьонинг е необикновен човек, в България се увеличават неговите последователи

Немски лечител излекувал хиляди хора с “целебен ток”!
В далечната 1949 г. за един ден името Бруно Грьонинг застанало в центъра на интереса на обществеността. Преса, радио и списания съобщавали за него. В продължение на месеци събитията около “Чудодейния доктор”, както той скоро бил наречен, държали младата германска република в затаен дъх. Бил заснет филм, свикани научноизследователски комисии, а и властите, до най-високите инстанции, се занимавали със случая Бруно Грьонинг. Той е излекувал хиляди германци в тежките години след Втората световна война. Много от изцелените хора са доказали медицински, че са се отървали от заболяването си. 

Баварското вътрешно министерство окачествило неговата дейност като “свободна практика, извършвана от любов”. Бруно Грьонинг е роден в Данциг и емигрирал след войната в Западна Германия, като прогонен от родното си място бил обикновен работник. Преживявал от различни дейности, бил е дърводелец, фабричен и пристанищен работник, разносвач на телеграми и слаботоков техник. И изведнъж застанал в центъра на обществения интерес. Вестта за неговите чудодейни изцеления се разпространила по целия свят. От всички страни идвали болни, писма с молби и предложения. Десетки хиляди се стичали към местата, където той действал. Очертавала се революция в медицината.

Обаче и противодействащите сили били на линия. Влиятелни лекари, църковни функционери, юристи и някогашни сътрудници мобилизирали всичко, за да възпрепятстват дейността на Бруно Грьонинг. Преследвали го забрани, инспирирани били съдебни процеси. Пропаднали всички стремежи делото му да бъде поставено в нормални рамки. От една страна, поради съпротивата на влиятелни обществени сили, от друга, поради неспособността или алчността за печалби на неговите сътрудници. Когато през 1959 г. 

Бруно Грьонинг умира в Париж, 

последният процес срещу него бил в пълен ход. Делото било прекратено, никога не била произнесена присъда. 

След смъртта му негови последователи създали “Приятелския кръг на Бруно Грьонинг”, който получи международно отличие за мир в Обединените нации преди 2 години. Доброволческата организация има последователи в много страни по света, включително и в България. Хората, които се интересуват и прилагат учението на немския лечител у нас, непрекъснато се увеличават. 

Учението на Бруно Грьонинг не е плод на самообучение или развитие, то му е дадено по духовен път. Той го “довежда до знанието” на слушателите си в свободни беседи, както нашият легендарен Учител Петър Дънов. Истината се потвърждава чрез добрите последици или “добрите плодове”, когато се следва неговото учение.

В своите беседи за вярата Бруно Грьонинг винаги изхождал от влиянието на духовните сили върху човека. Влиянието на тези сили е по-голямо, отколкото мнозина считат. Особено място между духовните сили имат мислите. Постепенно науката също открива духовните взаимовръзки на живота. Помощта и изцелението по духовен път чрез учението на Бруно Грьонинг разкрива възможността всички хора да се освободят от болка, грижи и страдания. Доколко търсещият помощ ще следва учението, зависи от самия него. Бруно Грьонинг казвал: “Бог изпраща и човек получава лечебната сила.”

Бруно Грьонинг сравнява човека с акумулатор. В ежедневния живот всеки отдава от своята сила. Обаче необходимата нова жизнена енергия често не се приема в достатъчно количество. Така както изтощен акумулатор не е в състояние да функционира, така и едно обезсилено тяло не може да изпълнява своите задачи. 

Последствията са отпадналост, нервност, депресии 

и накрая болести.

Бруно Грьонинг давал обяснения как отделният човек може да се сдобие отново с енергия. Вярата в доброто е също така предпоставка за това, както и волята да бъдеш здрав. Навсякъде човекът е заобиколен от целебни вълни, които трябва само да приеме. Според Бруно Грьонинг няма нелечима болест, което се потвърждава от проверените от лекари съобщения за успех. Изцеленията стават само по духовен път и при това не са свързани с материалното тяло на Бруно Грьонинг.

За да приеме този “целебен ток” (б.а. той го нарича ХАЙЛЩРОМ), търсещият помощ седи с отворени ръце. Ръцете и краката не са кръстосани, за да не се спре протичането на хайлщром. Мисли за болести и грижи действат възпиращо, в замяна на това мислите за нещо хубаво принасят голяма помощ.

Когато хайлщром протича през тялото, среща органите, които са обременени с болести и започва своето почистващо действие. При това може да се стигне до болки, които са сигнал за почистването на тялото. Тъй като болестта по своето същество не е желана от Бог, тя бива постепенно отстранявана. Това може в единични случаи да стане и спонтанно. При това е необходимо, човекът да не се занимава в своите мисли с болестта, а да вярва в това, че за Бог няма нищо “нелечимо”.

И за да продължат да бъдат и след това здрави, приятелите на Бруно Грьонинг се настройват ежедневно за приемане на хайлщром. Здравото тяло създава базата за живот в съзвучие със себе си, с другите хора и с природата.

Лечителят не е преглеждал хората, не е лекувал в медицинския смисъл на думата. Не е питал никога за заболяването на търсещия помощ. Напротив: решително е възразявал срещу това да му се съобщава дори името на болестта. Въздействал е единствено чрез словото на вярата в беседите си, в които е апелирал към големия обрат вътре в самия себе си. Не е давал обещания за изцеление. Ведно с помощта и изцелението се наблюдава положително въздействие върху нагласата и поведението на човека спрямо живота. Много хора потвърждават това, свидетелствайки как са открили позитивното развитие на личността си.

Бруно Грьонинг казвал: “Aз ви давам правилата на играта живот, за да станете майстори в живота!” и още: “Моята работа и трудът ми служат единствено на това, да водят всички хора по Земята отново към правия, Божия път.” Великият лечител е вярвал, че: “Има по-висша сила, която е основата на всичко живо и може да дава изцеление!”.

Повече за дейността и личността на Бруно Грьонинг можете да прочетете на едноименния сайт на български език.


Маргарита Благоева

Коментари