Орхан Мурад: Два пъти ми оперираха ухо

Както съм сляп, не искам да бъда и глух

Орхан Мурад: Два пъти ми оперираха ухо
Певец, композитор и продуцент - Орхан Мурад е създател и вокалист на рок група “Лотос”, станала известна с песента “Искам да съм негър в щата Алабама”. Роден е в Кърджали на 27 януари 1967 г. В кариерата си работи в почти всички музикални жанрове на музиката. 
Първият самостоятелен албум на Орхан Мурад през 1996 г. “Какъв живот” става хитов. “Хиляди слънца” през 1996 г. печели награди за албум и песен на годината, а Мурад е отличен за певец и композитор на годината. Орхан Мурад пее също турски и български народни песни. Напоследък нашумя като певица и неговата дъщеря Сузи Мурад, по-известна като Сузанита. Ето какво сподели за начина си на живот музикантът пред в. “Доктор”.


- Господин Мурад, как чрез начина си на живот се грижите за вашето здраве?
- Аз съм човек, който активно работи, по мъничко спортува и се стреми да се храни по-здравословно в сравнение с масовия случай. Когато съм свободен, с моята съпруга се разхождаме на въздух и на слънце. Дори да не е хубаво времето, пак излизаме навън. Обичам да ходя в Родопа планина, сред гора, но това се случва по-рядко. С голямата дъщеря ходя на фитнес веднъж или два пъти седмично. 

- Как се храните?
- Хапвам умерено. Избягвам колбаси и други храни с консерванти. Избягвам и бялото брашно. Ако ще ям хляб, предпочитам да е пълнозърнест или черен. Сутрин не закусвам, защото не ми се яде. Карам на кафета и сокчета. Не знам дали е правилно, но понеже работя до късно нощем и вечерям късно, сутрин не чувствам нужда от закуска. 
Обичам хубавото вино с качествени мезета сред хубави приятели и приятни веселби. Щастлив съм, че и работата ми е свързана с тези неща. Трябва да се храним разумно и да пием умерено. Ако можем да живеем без стрес, без злоба и завист в сърцата, ще бъдем със сигурност много по-здрави. 

- Къде живеете сега?
- В Пловдив. 

- Там земята е плодородна, предполагам, че си купувате местни плодове и зеленчуци?
- Препоръчвам на всички хора да се снабдяват с хранителни продукти от нашите села, от български производители. Нашето семейство се снабдява с мляко, масло, сирене, извара, месо основно от наши производители в планинските райони. Плодове и зеленчуци също основно купуваме от пловдивските села. Съветвам също хората да гледат какво пише на етикета на пакетираните храни. 

- Хранителни добавки ползвате ли?
- Да, взимам омега-3, особено преди пеене. Помага. Взимам и други добавки от време на време. Имам нужда на пролет или на есен да пия витамини и минерали, за да попълнят липсите в организма и да подобрят имунитета ми. 
Правя си и изследвания - пълна кръвна картина, следя си състоянието профилактично. Ходя два пъти в годината на прегледи при нашия семеен лекар - д-р Тодоров. Той е много добър специалист и изцяло му се доверявам.


Орхан Мурад с дъщеря си Сузанита

- Имате ли някакви хронични заболявания?
- Имам гастрит на дванадесетопръстника. Заради този проблем внимавам с храната. От готвен ориз винаги получавам киселини и го избягвам. Човек на моите години вече знае от какво му е добре и от какво не се чувства комфортно. Но каквото и да правя, това е хронично заболяване, което се обостря, когато дойде съответният сезон. При мене това става през есента. Тогава взимам нексиум по препоръка на светилото в гастроентерологията - доц. Ханджиев.

- Ползвали ли сте алтернативни методи на лечение?
- Да, чел съм много и вярвам на алтернативните методи. Особено когато става въпрос за превенция, билковите продукти и хомеопатичните средства вършат чудесна работа. Но помагат и когато човек се разболее. Само че трябва да се мине на специален режим на хранене. Темата е много широка, изисква човек да бъде добре информиран и да има силна воля, защото резултатите не идват изведнъж или за една седмица. Лечението не става много бързо, но е чисто, без странични ефекти и окончателно. 

- Лежали ли сте някога в болница?
- Лежал съм в болница, когато ми оперираха ухо преди повече от 20 години. Оперираха ме два пъти, през около година. Точно по един месец се лежеше тогава за тези операции. Имах дългогодишен отит на средното ухо и вследствие на това получих частична загуба на слуха. За мое огромно щастие попаднах на проф. Емил Богданов от второ УНГ-отделение на ИСУЛ - светла му памет, професорът вече не е между живите. Проф. Богданов беше измислил и въвел така наречената пластика на средното ухо, с която лекуваше оперативно усложненията на хроничния отит. С неговия екип успяха да съхранят голям процент от слуха ми. В момента си помагам доста с оперираното дясно ухо, защото под въздействието на огромните децибели, при които работя в продължение на много години, пострада слухът и на неоперираното ляво ухо. Може да се каже, че слабото ми място са ушите. 

- Защо се наложи на два пъти да ви оперира проф. Богданов?
- След първата операция не можах да опазя ухото си, то се възпали и се наложи през януари 1993 г. да бъде оперирано отново. Но оттогава нямам никакви проблеми с него. В момента ученикът на проф. Богданов - д-р Спиридон Тодоров, ме наблюдава в ИСУЛ. През 5 - 6 месеца ходя при него на профилактични прегледи. Следя си състоянието, защото представяте ли си, както съм сляп, да бъда и глух! Трогателна картинка!

- А как сте загубили зрението си?
- Имам атрофия на зрителния нерв по рождение. 

- Достъпна ли е средата за незрящ човек в България?
- Откакто съм известен певец, спрях да ходя самичък където и да било. Но преди това си ходех напълно самостоятелно или с други незрящи приятели, с които съм учил и израснал. Справях се с придвижването, както и с другите неща от ежедневието като пране, миене, чистене и така нататък. Има само няколко неща, които не можем да правим без зрение, например да си караме колите. Но за четене и писане нямаме проблем благодарение на Брайловото писмо. Чрез компютърните технологии всяка информация, образование и обучение са достъпни за нас и сме пълноценни в доста професии - например програмисти, учители, рехабилитатори и кинезитерапевти, музиканти като мене. И в много други дейности слепите хора се справят добре в живота. Само че нашата държава не е добре уредена по отношение на достъпността на средата за хора с увреждания - не само за слепите, но и за хората с двигателни проблеми. В това отношение управляващите и политическата класа са голям длъжник на всички хора с увреждания. Достъпната градска среда и безпроблемното наемане на тези хора на работа са решени брилянтно в повечето държави. А тук не е така. Оставени са да живеят с по една мизерна инвалидна пенсия от около 179 лева. С парите за асистент може да стигне до 300 лева. Но ако си първа група инвалидност, с право на асистент, ти се налага да плащаш за толкова много неща, че 300 лева доникъде няма да ти стигнат. 

- Какво ви е мнението за здравната система в България?
- За мое щастие не боледувам често и не се сблъсквам със здравната система. Но по това, което чета и слушам за нея, мисля, че тя не е организирана добре, че не е в полза на пациентите. За лечението на много тежки заболявания не се плаща достатъчно от Здравната каса, въпреки че хората се осигуряват. Пенсионните и здравните фондове са източвани много пъти, за да се пълнят партийните каси и да се печелят избори. А за пенсионерите и за болните никога не остават достатъчно пари. Постоянно се събират пари за лечение на деца и възрастни в чужбина. Откъде накъде, при положение че плащаме здравни осигуровки цял живот! Цинично е от страна на властта спрямо народа да няма пари за лечение. Това е геноцид.
 
- Вас молили ли са да пеете в благотворителни кампании за набиране на средства за лечение?
- Много пъти и помагам. Смятам обаче, че не е редно това да е основният начин за събиране на пари за лечение на тежкоболни хора. Редно е Здравната каса да посреща абсолютно всички разходи по лечението. 

Мара КАЛЧЕВА
 

Коментари