Венеция Караманова: Заради тендовагинит вместо пианист станах диригент
Ръцете ми отказаха да се движат по време на изпит
Професионалният живот на диригент Венеция Караманова започва в Детския радиохор на БНР. Вече 39-ти сезон тя работи с малките певци, като от три години е главен диригент на хора на мястото на покойния акад. Христо Недялков. Паралелно с това тя е преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Караманова е участвала и в основаването на детския хор “Български славей” към хоровата школа “Христина Морфова”, а през 1994 г. създава детския хор “Децата на Орфей”, който с израстването на хористите се превръща в камерна формация “Гласовете на Орфей”, изпълняваща основно църковнославянски репертоар.
- Г-жо Караманова, била сте пианистка, а ставате диригент. Защо?
- Още като се създаваше Детският радиохор през 60-те години на ХХ в., исках да пея в него. Моята майка не ми разреши, защото тогава учех пиано. Плаках много, но продължих с пианото. Влязох в Консерваторията (сега Музикална академия) и след втората година започнах да изпитвам болки в ръцете - появи се тендовагенит (възпаление на сухожилията). Стана заради смяната на постановката на ръцете от новия ми преподавател. Имах болки, схващане на ставите. Няма да забравя този драматичен момент. Случи се на изпит по пиано: изпълнявах Бетовен, първия концерт, изведнъж ръцете ми просто отказаха да се движат. Преподавателите разбраха драмата ми, оставиха ме да почина и чак тогава продължих. Но тази случка ми показа, че не трябва да упражнявам активно професията пианист, че е добре да съм на щадящ режим.
Ето така Господ си свърши работата - завърших и пиано, и хорово дирижиране. Почти веднага след дипломирането си започнах работа в Детския радиохор като помощник-диригент.
- А как се справихте със заболяването тендовагенит?
- С тендовагенита не се справих. Имам го и сега. Не мога да свиря продължително, веднага се проявява заболяването. Но пък мога да
дирижирам 8-10 часа без проблем
Помага ми правилната постановка на ръцете. Като студентка си правех затоплящи компреси с морска сол, ходех на нагревки. Сега сигурно има и по-модерни начини за лечение. Доколкото знам, правят се и инжекции.
- Какви са грижите ви сега?
- Готвим се за прослушване. През 3-4 години приемаме нови хористи, които обучаваме в тригодишен стажантски период. Обикновено дечицата са от София, защото репетициите са три пъти в седмицата и държим на присъствието. Новото прослушване ще започне от 15 март. Приемаме момчета на 7 - 8 г. и момичета от 7 до 11 г. Разликата между момчетата и момичетата е, че момчетата с прехода от детски към мъжки глас вече не могат да пеят в Детския радиохор. Докато момичетата пеят дори до 17 - 18 г. Търсим деца с природни дадености. За разлика от училището, което има педагогическата задача да възпита слуха, ние откриваме вродената способност, за да я развием и за да изпълнява творчески задачи. Основите на системата постави акад. Христо Недялков и тя доказа своята жизненост. Водени сме от принципа за запазване на детския глас и неговото развитие.
- Какви проблеми с гласа имат вашите хористи?
- Детският глас е много чувствителен орган. Хигиената на гласа трудно се постига, защото в училище много се крещи, пренапряга се. Гласовите връзки са само 6 - 7 мм, а писъците провокират надебелявания. Доктор ларинголог направи изследване на гласните връзки на децата след прием в хора.
Половината деца имаха възли
на гласовите връзки, получени от пренапрягане. Лечението в такъв случай е спокойствие и тишина, детето да запази мълчание. Самото пеене е вид гимнастика на гласовите връзки. При пеене кръвоснабдяването е много по-добро и гласовите връзки заздравяват, стават по-гъвкави. Ето защо децата, които се занимават с пеене, по-лесно преодоляват дискомфорта по време на заболяване и кризата на пубертета. Тези деца са и по-здрави. От цялото тяло тренираният глас най-късно остарява.
- Имало ли е спешни ситуации, при които сте търсили лекарска помощ на турнета в чужбина?
- Преди години маестро Христо Недялков заведе хора в Брюксел и доста от децата заболяха от грипоподобен вирус, паднаха им гласовете. Нямаше начин да отменим концертите и трябваше спешно да се справим със ситуацията. Добре, че винаги водим лекар с нас, който трябваше да им даде по-силни лекарства. Хубавото е, че
при тренирания глас детето
може да има затруднения да говори, но може да пее хубаво.
Две сестри близначки имаха точно този проблем с говоренето, но излязоха на сцената и пяха чудесно.
Пътуванията и самите концерти не са леки, те са свързани със стрес за децата. Преминаваме през различни климатични пояси, през няколко часови зони. Затова вземаме всички мерки, за да предпазим детския организъм от срив - какъвто представлява болестта. На турне децата са на режим за хранене и почивка. Спят много, хранят се по определен начин, гласът им също почива. Следим и физическото натоварване, какви дрехи и обувки да носят според времето. Интересното е, че когато са с нас, децата по-рядко боледуват. Ето на турнето в Китай преди три години заради режима, който наложихме, не позволихме нито един от хористите да се разболее. Когато са в домовете си, децата са пренатоварени: ходят на училище, на уроци, на репетиции. Точно затова и са по-податливи на болестите.
- По някаква причина влизало ли е дете от хора в болница?
- Спомням си един-единствен случай отпреди повече от 20 години, когато едно момиче си скъса ахилесовото сухожилие, докато се разхождаше в Мюнхен на обувки с висока платформа. Ние имаме медицинска застраховка, разбира се, и момичето влезе в детското отделение в болница. Гипсираха й крачето и остана там до нашето заминаване. Призна, че си е прекарала страхотно в болницата - много приятелчета си намерила, много я глезили (смее се).
Всяко лято ходим на творческа подготовка за 10 дни в Кранево. Националното радио ни я осигурява. Там се е случвало да се възпали апендицита на дете и да го закараме за операция във Варна. Лично аз след един концерт в Балчик си счупих коляното.
Подхлъзнах се и паднах на каменни стъпала пред църквата. Тогава Маестрото ме закара до болницата и ме гипсираха. Семейството ми ме прибра в София и няколко месеца отсъствах от работа. Направиха ми операция в “Пирогов”, сложиха ми пирон в ставата. Още си нося пирона в тялото, ще видим докога ще издържи (смее се).
Който пее, се и лекува
“Има ли човек на 64 години, който да е напълно здрав! Имам си мои физически проблеми - високо кръвно и ставни заболявания, но се поддържам с правилните лекарства. Затова пък работата ми с децата и музиката ме зареждат, те ме карат да мисля само за хубави неща. Два часа репетиция ме тонизират изключително. Всяка добре изпята песен от децата ме радва и сякаш ме държи на 5 см от земята. Абсолютно вярно е, че музиката лекува. От произведения от човешкия глас звук 30-40% излиза навън. Всички останали трептения, вибрациите на гласа остават в тялото и масажират органите. Те помагат за балансирането на организма. Така че който пее, се и лекува”, допълни диригентката.
Мара КАЛЧЕВА
- Г-жо Караманова, била сте пианистка, а ставате диригент. Защо?
- Още като се създаваше Детският радиохор през 60-те години на ХХ в., исках да пея в него. Моята майка не ми разреши, защото тогава учех пиано. Плаках много, но продължих с пианото. Влязох в Консерваторията (сега Музикална академия) и след втората година започнах да изпитвам болки в ръцете - появи се тендовагенит (възпаление на сухожилията). Стана заради смяната на постановката на ръцете от новия ми преподавател. Имах болки, схващане на ставите. Няма да забравя този драматичен момент. Случи се на изпит по пиано: изпълнявах Бетовен, първия концерт, изведнъж ръцете ми просто отказаха да се движат. Преподавателите разбраха драмата ми, оставиха ме да почина и чак тогава продължих. Но тази случка ми показа, че не трябва да упражнявам активно професията пианист, че е добре да съм на щадящ режим.
Ето така Господ си свърши работата - завърших и пиано, и хорово дирижиране. Почти веднага след дипломирането си започнах работа в Детския радиохор като помощник-диригент.
- А как се справихте със заболяването тендовагенит?
- С тендовагенита не се справих. Имам го и сега. Не мога да свиря продължително, веднага се проявява заболяването. Но пък мога да
дирижирам 8-10 часа без проблем
Помага ми правилната постановка на ръцете. Като студентка си правех затоплящи компреси с морска сол, ходех на нагревки. Сега сигурно има и по-модерни начини за лечение. Доколкото знам, правят се и инжекции.
- Какви са грижите ви сега?
- Готвим се за прослушване. През 3-4 години приемаме нови хористи, които обучаваме в тригодишен стажантски период. Обикновено дечицата са от София, защото репетициите са три пъти в седмицата и държим на присъствието. Новото прослушване ще започне от 15 март. Приемаме момчета на 7 - 8 г. и момичета от 7 до 11 г. Разликата между момчетата и момичетата е, че момчетата с прехода от детски към мъжки глас вече не могат да пеят в Детския радиохор. Докато момичетата пеят дори до 17 - 18 г. Търсим деца с природни дадености. За разлика от училището, което има педагогическата задача да възпита слуха, ние откриваме вродената способност, за да я развием и за да изпълнява творчески задачи. Основите на системата постави акад. Христо Недялков и тя доказа своята жизненост. Водени сме от принципа за запазване на детския глас и неговото развитие.
- Какви проблеми с гласа имат вашите хористи?- Детският глас е много чувствителен орган. Хигиената на гласа трудно се постига, защото в училище много се крещи, пренапряга се. Гласовите връзки са само 6 - 7 мм, а писъците провокират надебелявания. Доктор ларинголог направи изследване на гласните връзки на децата след прием в хора.
Половината деца имаха възли
на гласовите връзки, получени от пренапрягане. Лечението в такъв случай е спокойствие и тишина, детето да запази мълчание. Самото пеене е вид гимнастика на гласовите връзки. При пеене кръвоснабдяването е много по-добро и гласовите връзки заздравяват, стават по-гъвкави. Ето защо децата, които се занимават с пеене, по-лесно преодоляват дискомфорта по време на заболяване и кризата на пубертета. Тези деца са и по-здрави. От цялото тяло тренираният глас най-късно остарява.
- Имало ли е спешни ситуации, при които сте търсили лекарска помощ на турнета в чужбина?
- Преди години маестро Христо Недялков заведе хора в Брюксел и доста от децата заболяха от грипоподобен вирус, паднаха им гласовете. Нямаше начин да отменим концертите и трябваше спешно да се справим със ситуацията. Добре, че винаги водим лекар с нас, който трябваше да им даде по-силни лекарства. Хубавото е, че
при тренирания глас детето
може да има затруднения да говори, но може да пее хубаво.
Две сестри близначки имаха точно този проблем с говоренето, но излязоха на сцената и пяха чудесно.
Пътуванията и самите концерти не са леки, те са свързани със стрес за децата. Преминаваме през различни климатични пояси, през няколко часови зони. Затова вземаме всички мерки, за да предпазим детския организъм от срив - какъвто представлява болестта. На турне децата са на режим за хранене и почивка. Спят много, хранят се по определен начин, гласът им също почива. Следим и физическото натоварване, какви дрехи и обувки да носят според времето. Интересното е, че когато са с нас, децата по-рядко боледуват. Ето на турнето в Китай преди три години заради режима, който наложихме, не позволихме нито един от хористите да се разболее. Когато са в домовете си, децата са пренатоварени: ходят на училище, на уроци, на репетиции. Точно затова и са по-податливи на болестите.
- По някаква причина влизало ли е дете от хора в болница?
- Спомням си един-единствен случай отпреди повече от 20 години, когато едно момиче си скъса ахилесовото сухожилие, докато се разхождаше в Мюнхен на обувки с висока платформа. Ние имаме медицинска застраховка, разбира се, и момичето влезе в детското отделение в болница. Гипсираха й крачето и остана там до нашето заминаване. Призна, че си е прекарала страхотно в болницата - много приятелчета си намерила, много я глезили (смее се).
Всяко лято ходим на творческа подготовка за 10 дни в Кранево. Националното радио ни я осигурява. Там се е случвало да се възпали апендицита на дете и да го закараме за операция във Варна. Лично аз след един концерт в Балчик си счупих коляното.
Подхлъзнах се и паднах на каменни стъпала пред църквата. Тогава Маестрото ме закара до болницата и ме гипсираха. Семейството ми ме прибра в София и няколко месеца отсъствах от работа. Направиха ми операция в “Пирогов”, сложиха ми пирон в ставата. Още си нося пирона в тялото, ще видим докога ще издържи (смее се).
Който пее, се и лекува
“Има ли човек на 64 години, който да е напълно здрав! Имам си мои физически проблеми - високо кръвно и ставни заболявания, но се поддържам с правилните лекарства. Затова пък работата ми с децата и музиката ме зареждат, те ме карат да мисля само за хубави неща. Два часа репетиция ме тонизират изключително. Всяка добре изпята песен от децата ме радва и сякаш ме държи на 5 см от земята. Абсолютно вярно е, че музиката лекува. От произведения от човешкия глас звук 30-40% излиза навън. Всички останали трептения, вибрациите на гласа остават в тялото и масажират органите. Те помагат за балансирането на организма. Така че който пее, се и лекува”, допълни диригентката.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари