Весела Петрова е сертифициран нутриционист и здравен коуч в столична клиника. През 2009 г. завършва бакалавърска степен по управление и социология в “University of Konstanz”, Германия, а през 2011 г. магистърска степен в “University of Vienna”, Австрия. Завършва обучението си като нутриционист във Виенския институт за холистично здраве “Vitalakademiе”. Дипломира се на тема “Фитохимикалите и техните антиоксидантни свойства за предотвратяване и лечение на хронични заболявания”.

Поканена е в графската рехабилитационна клинка “Хайнрих Каспар” (Gräfliche Kliniken Heinrich Kaspar Klinik) в Германия, където работи с пациенти с наднормено тегло, стомашно-чревни заболявания, хранителни разстройства и сърдечни заболявания.

Участва в кампанията “Shopping for my future” - програма на “LFI Austia” с подкрепата на Европейския съюз с цел възпитаването на устойчив начин на консумация и потребление на храна.

Взема участие в семинари на тема “Лечение и оздравяване с йонизирана вода” по метода “Ашбах” и “LNB Schmerztherapie” по иновативния метод за лечение на болката на д-р Брахт.

Посещава успешно обучения във Виена в областта на лидерството и коучинга (Emotional Leadership, Leading by Influence, Psychology of Behavior Change). Освен че е експерт по здравословно хранене, тя практикува активно ащанга и виняса йога.

Пречистването на организма е тема, която вълнува почти всеки, особено в пролетния сезон. Освен с разтоварващия си характер детокс режимите се свързват главно със загуба на излишни килограми и бърз начин да влезем във форма. Как се случва пречистването на организма, по какво да разберем, че имаме нужда от разтоварване и как да го направим правилно и балансирано съветва експертът по здравословно хранене Весела Петрова. Основната цел на всяка програма за разтоварване е да е богата на ценни вещества, да е противовъзпалителна и да олекоти работата на храносмилателната ни система.

- Г-жо Петрова, какво се крие зад понятието “токсини” в диетологията?

- Под “токсини” се разбират всички химични вещества, съдържащи се в храната, въздуха, водата, козметиката и продуктите, които използваме, както и тези, които тялото само образува.

- Какви са механизмите им на действие?

- Механизмите, по които действат отровите, са разнообразни и варират от нарушаване на биохимични процеси, претоварване на функции, до директно увреждане на клетките.

- Коя е опасната доза, водеща до сериозни вреди за здравето?

- Каква е опасната доза на всяко вещество е много индивидуално и зависи от фактори като концентрация на приема, смесване с други вещества или храни, способност за изхвърляне от организма, устойчивост на самите органи и тъкани и т.н.

- Кога организмът ни може успешно сам да се справя с токсините?

- Предпоставката за това организмът естествено да се справя с токсините, е нормалната работа на органите, включени в процеса на детоксикация (черен дроб, бъбреци, лимфа, кожа), както и разумното количество вредни вещества. За съжаление поради начина на живот, хранителни навици, липса на физически упражнения и стрес ние приемаме повече токсини, отколкото тялото ни естествено може да изхвърли без последствия. Но дори и в този случай има решение - ако естественият капацитет за детоксикация е изчерпан, а организмът е претоварен, тялото неутрализира това състояние, като “депонира” токсините на места, които са от второстепенно значение за функционирането на организма. Такива места са мастната и съединителната тъкан - тук се складират органичните киселини, тежките метали и биохимичните съединения вследствие на обмяната на веществата. Ако съединителната и мастната тъкан вече са претоварени, тялото търси нови депа - сухожилия и фасции.

- Каква е по-точно връзката между мастната и съединителната тъкан и метаболизма?

- Съединителната тъкан (така наречените фасции) винаги е била разглеждана като запълваща тъкан, без специално значение и функция. До скоро се смяташе, че задачата й е да запълва пространствата между костите, органите и мускулите. Оказва се, обаче, че тя не само държи всички органи на тялото заедно, но и представлява връзката между клетките и кръвта. Тя има важна функция при транспортирането на елементи, участващи в обмяната на веществата (кислород, въглероден диоксид, хранителни вещества, киселини, основи, вода и т.н.) от кръвните капиляри в клетките и обратно. Съединителната тъкан активно участва в тези транспортни процеси, тъй като филтрира и съхранява.

- Този краен вариант на организма за справяне с токсините чрез отлагането им в мастната и съединителната тъкан решава ли проблема?

- Въпреки, че тялото защитава жизнените органи чрез отлагането на токсините в мастната и съединителната тъкан, това не е решение в дългосрочен план. Отложените в съединителната тъкан вредни вещества също имат негативни ефекти. Ако има повишено отлагане на токсини, ефектът на филтрация на съединителната тъкан е нарушен. Това означава, че крайните продукти на метаболизма вече не са напълно отстранени от клетките. В същото време обаче клетките вече не могат да бъдат снабдени с хранителни вещества. Резултатът е недохранени клетки, от които не може да се очаква пълна функционалност.

С напредването на възрастта и увеличаващото се натоварване с токсини, функцията на съединителната тъкан става все по-ограничена. Това се забелязва например по състоянието на кожата (отпусната и набръчкана), ставите (по-малко мобилни), както и състоянието на сухожилията и ставните връзки (те не са толкова силни, колкото в по-млада възраст).

- Може ли тези токсини да се отстранят напълно от организма и как?

- За облекчаване на съединителната тъкан и възвръщане на функциите й токсичните натоварвания трябва да бъдат отстранени от тялото. Първата стъпка към пречистването е възможно най-ниският прием на нови токсини.

Когато говорим за токсини, трябва да разграничим интоксикацията (състояние на отравяне след приемането на голяма доза (обикновено) безвредни вещества или при попадането в тялото на отрови) и цялостното натоварване на организма с вредни за него вещества. Интоксикацията е акутно състояние, при което вредните вещества попадат в кръвта в недопустимо голямо количество и директно увреждат, а при цялостното натоварване става дума за затрудняване на естествените механизми на тялото да се пречиства. Тук говорим за второто състояние.

Весела Петрова

- Подава ли някакви сигнали организмът ни, по които може да разберем, че сме натрупали повече токсини в тялото си?

- Складирани в мастната и съединителната тъкан, токсините увреждат клетките и техните функции, включително и нервната система, така че е възможно да се наблюдават широк спектър от симптоми. 

• Хронична умора - намалена енергия и чувство на отпадналост, дори след достатъчно сън - често се свързва с натоварване на черния дроб - най-важният орган за детоксикацията

• Невъзможност за загуба на излишните килограми, дори след спазване на хранителен режим - натоварването на организма с вредни за него вещества повлиява хормоналния баланс

• Лош дъх -  токсините засягат и променят не само чревната, но и оралната флора. Здравословното равновесие на бактериите, пребиваващи там, се измества в полза на неблагоприятни бактерии, в резултат на които се появява нежелан дъх

• Запек - свързва се с нарушение на чревната флора и чревната лигавица

• Чувствителност към миризми - след прием на определени химикали, тялото може да развие свръхчувствителност към тях. Чувствителността към миризми често е свързана с главоболие

• Мускулни болки - токсините могат да се натрупват директно в мускулната тъкан или в ставите, причинявайки тъканни увреждания или хронично възпаление

• Проблемна кожа - например акне, обриви или сърбеж, подути тъкани около очите, псориазис. Ако черният дроб, бъбреците и червата вече не могат бързо да преработват и изхвърлят токсините, кожата е допълнително натоварена

- Как се пречиства тялото ни? 

- Както стана ясно, тялото ни има способността само да се справя с вредните вещества, които попадат в него или то само образува вследствие на метаболитните процеси. Детоксикацията е естествен за всеки процес, който работи безотказно, стига да имаш на разположение здрави и правилно функциониращи органи и достатъчно “помощни средства”. Това са “превозвачите”, с чиято помощ организмът неутрализира и пренася токсините до отделителните органи 

Тези “помощни средства“ са главно минерали, витамини с антиоксидантно действие (А, С и Е) и антиоксиданти. Ако те не се набавят в достатъчно количество с храната, тялото започва да извлича тези вещества от резервите си (например калций от костите, минерали от косата и ноктите). Ето защо всеки разтоварващ режим включва храни, богати именно на антиоксиданти, витамини и минерали.

- Каква е нашата роля в процеса на пречистване?

- Най-важното нещо тук е разбирането, че пречистването е процес, който се случва постоянно в организма ни. Със или без наше участие тялото прави най-доброто с ресурсите, с които разполага, за да останем максимално здрави. Знаейки всичко това, нашата роля е да помогнем всичко това да се случи, естествено, като следваме 4 основни принципа: храни, които да избягваме, храни, които можем да консумираме рядко, преобладаващи храни и подпомагащи практики. Основното правило е следването на принципите в 80% от времето, като даваме толеранс от 20% за не планирани ситуации.

- Какво ще препоръчате на нашите читателите още освен спазването на препоръките ви за храните, които да предпочитаме и да избягваме?

- Първо, пийте повече вода - 2-3 литра на ден, за извеждане на освободените токсини от тялото. Отделяйте време за релакс и любими занимания - усвояването на хранителните вещества се регулира от парасимпатиковата нервна система. Това означава, че за да се храни клетката пълноценно, трябва да й осигурите спокойствие.

Не подценявайте удоволствието от храната - не включвайте в режима си храни, които са здравословни, но не са ви вкусни! Почти всяка от “здравословните” храни си има еквивалент - кейлът може да бъде заменен със спанак, кориандърът - с магданоз, годжи бери - с други берита. Важно е разнообразието.

Най-доброто разтоварване е да не поемате храни, които натоварват храносмилането, съдържат токсини и вредни вещества. Хранете се бавно и дъвчете дълго.

И нека не забравяме, че храненето е най-естественото състояние на организма ни. Да се научим да слушаме тялото си и да преценяваме неговите нужди е основната ни цел, която изисква малко помощ, поне в началото.

Пречистването на организма е сложен процес

• Дебелото черво пречиства токсините от храносмилателната система и черния дроб. Пречистването на дебелото черво проправя пътя за детоксикация на други органи

• Кръвообращението е от решаващо значение за транспортирането на токсините извън тялото през други отделителни органи

• Кожа - чрез изпотяването отпадъчните продукти и токсините се изкарват през порите на кожата. Поради голямата си повърхност кожата всъщност изхвърля повече отпадъци от бъбреците и червата заедно

• Бъбреците изхвърлят чрез урината отпадъчните продукти от кръвта, получени във водоразтворима форма от черния дроб. Бъбреците имат капацитет да филтрират големи количества кръв. Те поддържат водния баланс на организма и отделят токсините и излишната течност през пикочния мехур

• Лимфната система транспортира отпадъците и токсините от клетките и кръвоносната система до отделителните органи

• Белите дробове отделят токсини чрез издишването. Дълбокото дишане увеличава лимфния поток за допълнителна детоксикация

• Черният дроб трансформира химически разрушителните отрови в по-малко вредни вещества, които могат да бъдат елиминирани чрез дебелото черво и бъбреците

Храни, които трябва да избягваме:

►Всички млечни продукти, без киселото мляко

►Всичко със захар

►Рафинирани и обработени храни

►Трансмазнини, нагрети растителни мазнини, маргарин

►Всичко с глутен

►Безалкохолни напитки, пакетирани сокове и лимонади

Храни, които можем да консумираме, но рядко:

►2-3 пъти седмично - бобови (леща, нахут, грах, боб)

►1 път седмично - ориз, обикновено при хранене навън, за предпочитане див или кафяв

►1-2 пъти седмично дива риба, 

►1-2 пъти пасищно птиче и телешко месо

►2-3 пъти седмично - кисело мляко (пълномаслено, не плодово)

►2-5 пъти седмично - масло

►Алкохол, кофеин - рядко, по възможност да се изключат

Отрови от околната среда

♦ Вещества, които приемаме с храната. Те включват токсични микроелементи като олово, кадмий, живак, арсен

♦ Хранителни съставки, добавени по време на производство, преработка, съхранение на храната, като нитрати, пестициди, фармацевтични продукти, оцветители, консерванти

♦ Естествени токсични хранителни съставки като соланин, оксалова киселина, нитрат, фитинова киселина, токсични протеини, хистамин (биогенни амини)

♦ Промишлени и автомобилни газове

♦ Тежки метали (ваксини, амалгамни пломби)

♦ Различни химикали: козметика, перилни препарати, препарати за бита, дрехи, мебели, строителни материали, лекарства, пластмаси, опаковки и др.

♦ Токсини, които се образуват в организма вследствие на обмяната на веществата 

♦ Киселини, пурини, соли, които нарушават алкално-киселинния баланс

Милена ВАСИЛЕВА