Д-р Красимира Чалова, д.м.: Не при всяка миома се налага лечение

Женското здраве е необятна тема, но в това интервю с д-р Красимира Чалова, д.м., ще се постараем да дадем отговори на някои важни и основни въпроси, свързани с него.

- Д-р Чалова, какви са най-честите оплаквания при пациентки с миома?

- Според някои проучвания миома може да бъде открита при до 40% от жените на възраст над 35 г. Много от тях нямат оплаквания и вероятно никога няма да разберат за наличието й. Миомата често предизвиква по-обилни и продължителни менструации, неправилни кръвотечения или болка. Нерядко обаче при по-слаби жени първият симптом е подуване на долната част на корема. Анемия, предизвикана от честата и повишена загуба на кръв също може да бъде първи симптом. Някои определени форми на миома могат да предизвикват повтарящи се аборти, но ролята на заболяването за безплодието при жената по принцип се надценява. Срещат се и симптоми от притискане на съседни органи - пикочен мехур и дебело черво.

- В каква възрастова група се среща миомата?

- Миомата по правило се наблюдава при жените с менструация. Тъй като в повечето случаи е зависим от хормоните тумор, след спирането на менструацията (поради липса на яйчникови хормони след менопаузата или при приложение на лекарства) миомата може да намали, понякога значително, обема си.

- Ясно ли е защо при някои жени се развива миома, а при други – не?

- На практика в момента медицината не може да отговори защо точно определена жена има миома, а друга - не. Ясна е връзката с наследствеността – често се наблюдава при майка и дъщеря, сестри, но това не е абсолютно правило.

- Как се поставя диагнозата?

- Диагнозата може да се постави при профилактичен преглед или такъв вследствие на оплаквания на пациента. Често обикновеният гинекологичен преглед ориентира лекаря в достатъчна степен. Ехографията (ултразвуково изследване) показва прецизно размера на матката, възлите, тяхното положение.

Тъй като миомата, заедно с матката, откъдето произхожда в повечето случаи, са представени като една цяла формация, за нуждите на проследяването големината й се сравнява с размера на бременна матка в съответната седмица и месец. Затова при преглед пациентката може да чуе например, че „миомата е с големина на двумесечна бременност”.

Миомата се среща по-често при пълните жени

- Има ли разлика между миома и миомен възел?

- Миомата може да бъде представена като един голям възел или множество по-малки.

- Трябва ли всяка жена с миома да се лекува?

- Категорично, не. Много лекари не предприемат никакви действия при пациентки без оплаквания. На лечение подлежат само жените с оплаквания – с болки, кървене, значително нарастване (в много страни за такова се приема големина на тумора над 3-месечна бременност – или 12-а гестационна седмица).

- Какви са възможностите за лечение?

- Единственото, 100% сигурно лечение, е оперативното отстраняване на матката. В много случаи това не е необходимо – може да се отстрани само миомният възел или възли. Това се прави при жени, желаещи да забременеят или когато пациентката иска да запази матката си. В определен процент от случаите след такава съхраняваща матката операция може да се наблюдават повторно миомни възли.

По правило това са новопоявили се миомни възли, които са били с микроскопични размери преди операцията. Отстраняването на миомния възел може да се направи с операция при отворен корем, с лапароскоп или с хистероскоп (при възли под маточната лигавица, т.нар. субсерозни миоми). Сравнително по-нов метод е емболизацията на маточните артерии. Казано опростено, в кръвоносните съдове на пациентката се вкарва специална сонда, достигаща до артерията, която храни матката или миомата. 

В нея се инжектира вещество, което я запушва. По такъв начин храненето спира и миомата се „умъртвява”. Успехът е около 90%. Друг още по-нов метод е унищожаването на миомата с помощта на фокусиран ултразвук – HIFU. Изисква специална техника и крие немалко рискове и усложнения, а резултатът е трудно предвидим. Подходящо е за дами, които са изпълнили репродуктивните си желания.

Д-р Красимира Чалова

- Възможно ли е с лекарства да се „свие” миомата?

- Съществуват лекарства, които могат да „свият” значително размерите на миомата. Те предизвикват изкуствена менопауза, понижавайки значително половите хормони. Приложението им води до странични явления, което ограничава продължителността на приема им. След спирането на лечението вероятността миомата да възвърне размерите си е голяма. Затова те са подходящи само за подготовка за оперативно лечение на големи миоми при млади жени, целящо запазване на матката.

- Трябва ли при оперативно отстраняване на матката за миома да се премахнат и яйчниците?

- Логиката „да махнем всичко, за да няма повече проблеми, така и така сме отворили корема” е несъстоятелна. Наличието на менструация е белег за запазена яйчникова функция. Отстраняването на яйчниците води до всички негативни състояния, наблюдавани в менопаузата, при това по-бързо и по-тежко. Вероятността пациентката да се разболее от рак на яйчника е многократно по-малка от възможността да получи счупване вследствие на остеопороза или съдово заболяване с не по-малка смъртност от рака. Профилактичното отстраняване на яйчниците може да се дискутира единствено при по-възрастните пациентки, особено при съмнение за злокачествено заболяване.

- Може ли с билки да се „стопи” миомата? Това се твърди за много от т.нар. натурални продукти.

- До момента не ми е известно сериозно проучване, подкрепящо подобни твърдения. От личния ми опит по-скоро съм склонна да мисля, че става въпрос за естествено намаляване на размера на миомата в климакса, грешки при диагностиката или неточни измервания. Как ще се развие дадена миома – дали ще се уголеми или намалее, практически е невъзможно да се предвиди

Затова и фактът, че определена миома е намаляла при приема на дадена билка, сам по себе си не е доказателство за ефективност.

Миомата по време на климакс често изчезва сама

- Миомата може ли да се превърне в злокачествено новообразувание?

- Маточният сарком – злокачественото новообразувание на матката, е много рядко заболяване – от 0,5 до 3,3 случая на 100 000 жени. Имайки предвид голямата честота на доброкачествения тумор – миомата и рядкото срещане на злокачествения вариант – саркома, може да се каже, че практически миомата не се изражда. Такова съмнение може да се породи при бързото нарастване на размера на миомата и повишеното й кръвоснабдяване при УС с цветен доплер. Предложението за оперативно лечение с цел да се предотврати злокачествено израждане е несъстоятелно от медицинска гледна точка.

- Трябва ли при жени с миома да се извършва специален контрол?

- Въпреки че много колеги съветват пациентките да посещават гинеколог на 6 месеца за контрола, при отсъствието на симптоми едва ли интервали на по-малко от 1 година са оправдани. Измерването на миомата може да се направи по време на рутинния профилактичен преглед с вземане на цитонамазка, който трябва да се извършва ежегодно.

- Може ли да се забременее с миома?

- Да, това е възможно. Миомата може да се приеме за причина за безплодие само след щателно елиминиране на всички останали причини.

- Какво е отношението на миомата към бременността?

- Някои форми на миома могат да са причина за спонтанни аборти – това са миомите, намиращи се непосредствено под лигавицата на матката. По принцип е трудно да се предскаже как ще се развие миомата през бременността. Най-често през първите 3 месеца тя нараства.

Противно на широкоразпространеното мнение, включително на колеги, че през бременността миомата винаги расте, проучванията показват, че това се наблюдава в по-малко от половината случаи. Нерядко дори има намаление на размера, особено във втората част на бременността. В повечето случаи е възможно бременността да завърши успешно, но могат да се наблюдават и сериозни усложнения, зависи от конкретния случай.

Отстраняване на миомни възли по време на бременност или раждане, макар и възможно е рисковано поради опасност от силно кръвотечение, загуба на бременността, а дори и на матката. Медицинското прекъсване на желана бременност с довода, че първо трябва да се отстрани миомата и след това жената да забременее, е груба грешка.

Милена ВАСИЛЕВА