Проф. д-р Александър Оскар: Специални очила спират прогресията на късогледството

След боледуване от ковид много бързо се развива старческо далекогледство

Проф. д-р Александър Оскар: Специални очила спират прогресията на късогледството

Здравето на очите е много крехко и зависи от редица фактори. Как да се грижим за очите си - вижте в разговора с проф. д-р Александър Оскар.

Визитка

Проф. д-р Александър Оскар има две медицински специалности – неврология и офталмология, както и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. От 2019 г. е началник на Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска“. Същата година е избран и за ръководител на Катедра „Офталмология“ на Медицински университет – София. Председател е на учреденото през 2021 г. Българско дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика.

Разговаряме с проф. Оскар по повод второто издание на Академия „Офталмология” в Пловдив (25 – 28 април 2024 г.). 

- Проф. Оскар, какво ново научиха младите лекари на Академия „Офталмология”?

- Тази година Академия „Офталмология” е посветена на рефракцията, тъй като рефракционните аномалии са най-честата причина за зрителни нарушения по света. Над 25% от хората имат пресбиопия – така нареченото старческо далекогледство. А броят на хората с късогледство непрекъснато се увеличава. Ако днес те са 30%, към 2050 г. се очаква над половината от населението на земята да е с късогледство.

За съжаление, голяма част от тези рефракционни нарушения остават некоригирани. По тази причина решихме тази година тема на Академия „Офталмология” да бъдат рефракционните аномалии и възможностите за тяхното коригиране – като се започне с носенето на подходящи очила, преминем през контактни лещи, лазерни корекции и други методи. 

По време на Академия „Офталмология” проведохме и 17 уъркшопа, на които младите лекари имаха възможност да придобият практически умения за коригирането на рефрактивните нарушения.  

- Има ли новости в диагностиката и лечението на най-масовите очни заболявания? 

- Разполагаме с апаратура, която ни позволява ранна диагностика. Още на шестмесечна възраст на бебето можем да изследваме рефракцията и да установим дали то има нужда от очила или не. Във всеки период от човешкия живот можем да осъществим много добра диагностика и да предложим лечение. Новостите през последната година са свързани с лечението на късогледството в детска възраст. В България има очила, които контролират прогресията на късогледството. Един от главните проблеми е бързата прогресия на късогледството – нарастването на диоптрите при децата поради прекомерната употреба на дигитални устройства. 

- Кои са най-честите заболявания при деца и възрастни?

- Най-честият проблем при деца и възрастни са некоригираните рефракционни аномалии, свързани с нужда от оптична корекция и носене на очила. При по-възрастните късогледството също е проблем. За тях предлагаме лазерна корекция – операции, които наричаме рефрактивна хирургия. На Академия „Офталмология” младите лекари и специализантите в рамките на уъркшопите придобиха умения за лазерна корекция на късогледство. 

Очила менте вредят на здравето

- От какво произтичат рефракционните нарушения при възрастните?

- Човешкото око е оптична система и пречупва около 65 диоптъра светлина. Когато говорим за рефракционни нарушения, имаме предвид отклоненията от нормалната рефракция, която позволява да виждаме ясно обектите. Старческото далекогледство е нормален физиологичен процес, който започва да се развива след 40-годишна възраст и е свързан с остаряването на тъканите в човешкия организъм, при което намалява прозрачността на вътреочната леща, еластичността и силата на мускула, който е отговорен за акомодацията на окото. Най-често след 40 – 45-годишна възраст хората имат нужда от очила или контактни лещи за близко виждане. 

- Гимнастиката за очи може ли да отложи старческото късогледство?

- Не може да помогне. В обществото ни битуват предразсъдъци, че ако сложиш очила, очите ти ще станат мързеливи. Затова по-добре да не слагаш очила. И затова в практиката срещам хора, които се мъчат без очила и получават съпътстващи усложнения, като дискомфорт, главоболие и други проблеми. Така че призивът ми е, когато човек има нужда от очила, да не се страхува да ги носи.

Самият аз допреди три години не носех очила. Но след боледуване от ковид много бързо се развива старческо далекогледство. Наложи се да сложа очила с прогресивни стъкла за близко и за далечно виждане. Оттогава не ги свалям.  

- Какво наложи създаването на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика?

- Специалисти, които се занимаваме с детско очно здраве, с невроофталмология и с офталмогенетика, създадохме това дружество преди повече от две години. Организираме различни форуми, включително Академия „Офталмология”, на която сме съоснователи заедно с Българското дружество по ретинология.

Правим и други форуми, посветени на детското очно здраве и на редките офталмогенетични заболявания. По този начин се стремим да подобрим компетентността на специалистите в България. Работим много активно и с колеги в чужбина. В началото на април бяхме на кратка специализация в болницата „Жул Конен“ в Лозана (Швейцария) във връзка с лечението на злокачественото рядко заболяване ретинобластом.

През последните няколко години си партнираме с колегите в тази болница и съм щастлив да споделя, че нито едно дете с ретинобластом не е починало, а същевременно, спасяваме и зрението на децата с това заболявание. 

-  Кои заболявания диагностицира и лекува невроофталмологията? 

- Невроофталмологията е интердисциплинарна област, която обединява неврологията и офталмологията. Аз самият имам двете специалности. 

Обект на невроофталмологията са заболяванията на централната нервна система (ЦНС), които оказват влияние върху човешкото зрение. Ние, хората, гледаме с очите, но виждаме с мозъка. Над 90% от информацията от заобикалящия ни свят постъпва чрез зрителната система, а очите са само рецептивният орган, в който светлината се трансформира в нервен импулс. От очите започват зрителните сензорни пътища, които достигат до първичната зрителна кора, а в мозъка настъпва осъзнаване на това, което сме видели. Нервната система е отговорна и за движението на очите – така нареченият очен мотилитет. 

Грубо казано, половината от мозъка е ангажиран със зрителната система. Ето защо, редица заболявания на ЦНС може да увредят зрението. Например, множествената склероза, която е демиелинизация на ЦНС, може да доведе до оптичен неврит. Мозъчни инсулти и мозъчни тумори също може да увредят зрението. Това се случва и при аденом на хипофизата.  

7 признака, че имате нужда от очила за четене

- При какви симптоми спешно трябва да търсим очен лекар?

- Спешна консултация с очен лекар се налага след внезапна загуба на зрение; светкавици, последвани от тъмно петно, говорят за потенциално отлепяне на ретината. Когато родителите забележат разлика между двете зеници на децата си, особено ако едната зеница е сивкавобелезникава или на снимки се вижда „котешки рефлекс“, също се налага спешен преглед.  

- Кога децата трябва да се водят на преглед при очен лекар за профилактика? 

- Профилактичните прегледи при децата трябва да започнат още на 6-месечна възраст. Ако всичко е наред, следват прегледи на 3 години, преди започване на училище и ежегодно преди началото на учебната година. Тези прегледи се правят по инициатива на родителите.

В последните години работим активно да насърчаваме родителите да водят децата си при офталмолог и това даде резултат. Ако преди десетина години над 90% от децата в Северозападна България в ранна училищна възраст не бяха консултирани от очен специалист, то сега все повече ученици са обхванати от тези прегледи. Нашият стремеж е да няма дете в училищна възраст, което да не е консултирано от очен специалист. 

Преди седмици Народното събрание включи очното здраве на деца и възрастни в Националната стратегия за здраве до 2030 г. Има социалнозначими очни заболявания при възрастните, които също изискват редовни прегледи, например глаукомата. Тя засяга 7% от хората, но протича без симптоми, докато пациентът не загуби необратимо здрението си.

Нужни са и редовни очни прегледи за диабетиците, защото голяма част от тях получават и зрителни увреждания. Надяваме се да убедим институциите, че инвестицията в профилактика и превенция е несравнимо по-малка спрямо потенциалните разходи за компенсиране загубата на зрение.

Мара КАЛЧЕВА

Коментари