Инициативата “Заедно за повече здраве” е на Българския лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). В навечерието на парламентарните избори трите професионални организации в областта на медицината призоваха за надпартиен консенсус как да се развива ускорено здравеопазването в България до 2025 г.
На пресконференция в БТА своята обща визия за здравната система очертаха д-р Иван Маджаров - председател на БЛС, проф. Асена Сербезова - председател на БФС и Деян Денев - изпълнителен директор на ARPharM. Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите агенции прогнозират, че биха могли да влязат в следващото Народно събрание.
Публичните инвестиции за здраве да се увеличат от 4,2% на 8% от Брутния вътрешен продукт (БВП), тоест двойно, е едно от исканията на членовете на инициативата “Заедно за повече здраве“. Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България - Деян Денев, обоснова това искане с факта, че у нас публичните инвестиции в здравеопазване са почти два пъти по-ниски като процент от Брутния вътрешен продукт. Ако страната ни инвестира в здравеопазване същия процент от БВП както петте най-развити европейски държави, увеличението на човек от населението ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек.
Публичните разходи за лекарствени продукти в България също са значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от три пъти по-ниски от тези в петте най-големи държави от ЕС. Ако големите държави отделят по 355 евро за медикаменти след отчитането на ДДС и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 г. са били едва 106 евро. Денев отбеляза още, че по-високите нива на публични инвестиции в здравеопазване водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничаване на достъпа до медицинска грижа.
Деян Денев на пресконференцията в БТА
Според анализа, между 2015 и 2018 г. пациентите в петте най-големи държави в ЕС са имали достъп до над два пъти повече иновативни терапии от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, за да получат достъп до нови лекарства, които са разрешени за употреба между 2015 и 2018 г.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова коментира, че по-ниските нива на публичните разходи на България за лекарства са свързани с по-лоши здравни резултати.
Доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в петте най-големи държави от ЕС. Освен това високото доплащане влошава здравните резултати, защото пациентите не могат да се придържат точно към предписаната им терапия.
Проф. Сербезова бе категорична, че е нужно значително подобрение на ефективността на здравеопазването в България. България сериозно изостава от най-големите държави от ЕС и страните в Централна и Източна Европа. Пациентите у нас получават неподходяща или неефективна грижа с ниска или никаква полза, лошо се управляват ресурсите и разходите за лекарства и правителствената политика е неефективна ( с голяма административна тежест, злоупотреби и др.).
Според проф. Сербезова чрез инвестиции в дигитализация могат да се подобрят ефикасността на здравната система и да се увеличи достъпът на пациентите до здравни грижи. По думите й е необходимо страната ни да намали „ хартиеното здравеопазване“
Ефективността на лечението може да бъде подобрена и чрез намаляване на доплащането от пациентите. По този начин ще се повиши степента на придържане към терапията.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров отбеляза, че през последното десетилетие страната ни има напредък в развитието на здравеопазването, но все още изоставаме от страните в Западна Европа. Продължителността на живота у нас се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко в сравнение с гражданите на тези държави. Със сегашните темпове на развитие на здравеопазването ще са ни нужни 38 години, за да догоним средната продължителност на живота (82 години) в 5-те най-големи държави от ЕС.
Страната ни изостава и по отношение на предотвратима смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Смъртността от сърдечносъдови заболявания в страната ни намалява, но все още е два до три пъти по-висока спрямо петте държави. Със сегашните темпове на развитие на здравеопазването на България ще й отнеме повече от 50 години, за да догони 5-те най-големи държави в ЕС по отношение на предотвратимата смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови заболявания.
Д-р Маджаров представи основните политики, около които следва да се обединят партиите в следващия парламент, според партньорите в инициативата “Заедно за повече здраве”:
• Ускореното развитие на здравната система може да доведе до догонване на европейските здравни показатели в следващите 10 години.
• През следващите 5 години България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП, или от 6 милиарда да станат 10 милиарда лева.
• Нарастването на инвестициите в здравеопазване да бъде съпроводено от повишаване на тяхната възвращаемост чрез ефективно използване и ускорена дигитализация, измерена чрез подобрени здравни резултати за обществото и засилено икономическо развитие на страната.
• Нужно е надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата.
• Нужна е държавна политика в областта на финансиране на кадрите по региони.
Мара КАЛЧЕВА
