5 погрешни схващания за болестта на Алцхаймер

Стигмата и погрешните схващания за болестта на Алцхаймер могат да окажат отрицателно въздействие върху социалното взаимодействие между приятели, членове на семейството и хора с болестта на Алцхаймер. Социалната подкрепа е от жизненоважно значение за благосъстоянието на хората с болестта на Алцхаймер на всички етапи.

Месецът за повишаване на осведомеността за болестта на Алцхаймер и мозъка, отбелязван през юни, има за цел да обогати информацията за състоянието. За да отбележи това събитие, Асоциацията на болните от алцхаймер публикува статия, в която хора с това заболяване описват често срещаните погрешни схващания за заболяването, пише сайтът medicalnewstoday.com.

Деменцията описва група симптоми, характеризиращи се със загуба на паметта, езикови проблеми, промени в настроението и дефицити в мисленето и разсъжденията, които пречат на ежедневните дейности. Деменцията засяга над 6 милиона души в Съединените щати.

 Тя е прогресиращо заболяване, при което симптомите се влошават постоянно с течение на времето. В ранните етапи на заболяването хората с алцхаймер често са в състояние да функционират самостоятелно, но с напредването на болестта все повече трябва да разчитат на своите болногледачи за ежедневните си дейности. Хората, на които наскоро е поставена диагноза болест на Алцхаймер, може да изпитват затруднения да се справят с нея и да се нуждаят от подкрепа. 

Въпреки че приятелите и членовете на семейството често имат желание да бъдат в подкрепа, те може да избягват да общуват с близкия си поради страх да не повлияят негативно на настроението му. Избягването на общуване с хора с алцхаймер насърчава чувството за изолация и заклеймяване и може да навреди на усещането им за собствена стойност. По-долу са представени някои от най-често срещаните погрешни схващания за алцхаймер, които приятелите и членовете на семейството поддържат към хората с ранна деменция.

Смартфоните и „умните“ часовници могат да доведат до алцхаймер

• Запазване на автономността

Благодарение на по-доброто наблюдение все повече хора се диагностицират в ранни стадии на болестта. Важно е да се признае, че хората с ранни стадии на алцхаймер все още са способни да живеят самостоятелно и продължават да имат цели, които биха искали да постигнат. Хората, полагащи грижи и членовете на семейството, могат да помогнат на пациентите да планират бъдещето си и да поддържат добро качество на живот, докато заболяването им напредва.

• Вариране на симптомите

Симптомите на хората с алцхаймер могат да варират в различните дни. В определени дни те демонстрират подобрена когнитивна функция и по-добро настроение. За разлика от това в лоши дни същият човек може да прояви по-тежки симптоми, включващи тревожност, възбуда, раздразнителност и повтаряне на думи. Затова членовете на семейството трябва да разберат, че някои поведения могат да бъдат извън контрола на хората със състоянието и да проявят търпение към тях.

• Ранна поява на алцхаймер 

Въпреки че болестта засяга предимно хора на възраст над 65 години, около 5-10% от всички случаи са при по-млади пациенти. Появата на това заболяване при хора под 65-годишна възраст се нарича ранна поява на болестта на Алцхаймер. Схващането, че тя е състояние, което засяга само по-възрастните хора, може да накара по-младите да пренебрегват симптомите и да отлагат търсенето на необходимата помощ. Ранното откриване може да помогне за започване на лечение, което да забави развитието на болестта.

• Директна комуникация

Приятелите или членовете на семейството може да не са сигурни как да реагират на новината за диагнозата на даден човек. Това често ги кара да водят дълги опознавателни разговори с потърпевшия им близък. Но хората, живеещи с деменция, са склонни да възприемат такива разговори като покровителствени, което засилва чувството им за самота и срам. Вместо това е по-вероятно директният разговор с пациента с алцхаймер за неговото здраве да бъде възприет като грижовен.

Как рано да разпознаем, че ще се разболеем от Алцхаймер

• Избягване на осъждане

Отричането също е често срещана реакция сред приятелите и членовете на семейството на хора с наскоро поставена диагноза. Това отричане може да се прояви в коментари, в които се намеква, че близкият им е твърде млад или изглежда, че функционира „нормално“, за да бъде диагностициран с алцхаймер. Въпреки че не са злонамерени, подобни коментари могат да изглеждат пренебрежителни. Възможно е те да пренебрегнат психологическите трудности, свързани със справянето с диагнозата, които изпитва пациентът, както и уврежданията, причинени от самото състояние.

Тези митове подчертават необходимостта от целенасочени усилия за изкореняване на стигмата и погрешното възприятие, свързани с болестта на Алцхаймер. Д-р Джоузеф Гаулер, директор на Центъра за здравословно стареене и иновации в университета на Минесота, казва:

„Твърде често разглеждаме болестта на Алцхаймер през биомедицинската оптика на заболяването, но както подчертават хората, живеещи с деменция, те все още са „тук“ и имат мечти и предпочитания, които трябва да уважаваме. Важно е да премахнем заклеймяването на деменцията, което е толкова лесно видимо в нашите общности, по време на здравни грижи и по начина, по който организираме и предоставяме дългосрочни услуги и подкрепа.

Кампания в областта на общественото здраве, която повишава осведомеността, откриваемостта и подобрява „дружелюбността“ на нашите общности към деменцията, е важна първа стъпка в тази посока. Хората се нуждаят от различна подкрепа в зависимост от това кои са, какви са били интересите им през целия живот и от какво заболяване страдат в момента“.

Борис АЛЕКСАНДРОВ