Периодичното гладуване води до диабет?

Периодичното гладуване води до диабет?

Някои специалисти предупреждават, че така популярните “разтоварващи” диети не са толкова добри, както си мислим. Периодичното гладуване заради отслабване може да  навреди на задстомашната жлеза и да увеличи риска от диабет втори тип, предупреждават бразилски учени на ежегодното събрание на Европейското общество по ендокринология.  

 

На основата на изследвания и експерименти те твърдят, че гладуването през ден заради понижаване на теглото влошава действието на инсулина, в резултат на което може да се увеличи рискът от развитие на диабет. Простичко казано, диетите, основани на гладуване, могат да бъдат свързани с дългосрочни рискове за здравето. Между другото, резултатите от тези изследвания противоречат на много други разработки, публикувани през последните години. Немалко публикации препоръчват именно такава диета за сваляне на наднормените килограми, но специалистите смятат, че тези нови данни задължително трябва да се вземат под внимание. 

Новото изследване, проведено от екип учени от Университета в Сао Пауло, Бразилия, било посветено на изучаване на влиянието на гладуването върху масата на тялото, нивото на свободните радикали и функцията на инсулина. 

“Това първо изследване показва, че независимо от свалянето на килограми при изпитания с лабораторни плъхове, периодичното гладуване в рамките на диетата фактически може да навреди на задстомашната жлеза и да повлияе на функциите на инсулина. А всичко това може да доведе до диабет или сериозни проблеми със здравето”, заявява един от изследователите в този проект Ана Бонаса. 

Според нея специалистите трябва да вземат предвид факта, че хората с наднормено тегло или затлъстяване, избиращи периодичното гладуване, могат вече да имат инсулинова резистентност. 

“Въпреки че тази диета води до бързо сваляне на килограми, в дългосрочна перспектива могат да възникнат сериозни разрушителни последствия за здравето, като развитие на диабет втори тип”, допълва д-р Бонаса.  

Резултатите от тази научна разработка обаче са коренно противоположни на няколко други изследвания. Благодарение на тях учени стигат до извода, че именно такъв ритъм на гладуване може да подобри здравето на човека. В частност, разработка на специалисти от Университета в Южна Калифорния през 2017 г. показала, че диета, имитираща гладуване, фактически възстановила изработката на инсулин и стабилизирала нивото на глюкоза в кръвта на лабораторни мишки с диабет. След това такива резултати били възпроизведени и върху хора. 

Но защо тогава това ново изследване демонстрира съвсем други данни? Никола Гуес от Кралския колеж в Лондон заявява, че е важно да се има предвид разликата между лабораторните плъхове и хората, особено по отношение на храненето. 

“Например диета с високо съдържание на мазнини предизвиква инсулинова резистентност у плъховете, но това не се случва при хората. - обяснява д-р Гуес. - Точният механизъм не е ясен, но е факт, че ако плъховете гладуват един ден, това е еквивалентно на три-четиридневно гладуване при хората. Затова не може да се прави изводът, че гладуването през ден ще доведе до диабет. Също така през 2017 г. е било проведено тримесечно изследване с участието на 71 души. Всеки месец включвал пет последователни дни, имитиращи гладуване. Това означава, че хората не се отказвали съвсем от храна за тези пет дни, просто значително съкращавали употребата на калории, в резултат на което организмът влизал в състояние, наподобяващо гладуване. След три месеца се оказало, че при тях намалели мастните отлагания и се понижило кръвното налягане. Още повече, намаляла белтъчината, свързана с възпалението“.

В крайна сметка излиза, че няма еднозначен отговор на този въпрос, тъй като все още не може да се постави точка на подобна дискусия. Възможно е най-важният извод от изследването на бразилските учени да се изразява в това, че абсолютното гладуване, т.е. нула калории на ден, може да навреди на здравето по-нататък във времето. А към днешна дата учените възнамеряват да проучат как такива диети влошават функцията на задстомашната жлеза и инсулина. 

Коментари