Да не хабим живота си в бленувания

Диета в желанията, за да разберем от какво наистина имаме нужда

Да не хабим живота си в бленувания
В седмицата, в която пиша тези редове, от този свят на 90-годишна възраст си отиде Луиз Хей. В нейните книги срещнах идеи, които откликват у мен, - че отношението към случващото се  определя начина, по който го преживяваме (с радост, тъга или болка); че е от значение как формулираме това, което искаме да кажем. Чувствителна съм към думите, вглеждам се в тях и продължавам да се уча да бъда внимателна към словото, което изричам. Няма да преповтарям идеите на Луиз Хей, че мислите случват живота ни, а нагласата, която имаме за него, се материализира в действителността. Но се замислих за ролята, мястото и посланията на всеки, от когото уча и който с посланията си добавя нюанс към палитрата от цветове,  които използвам при консултациите си. Замислих се за приноса, за развитието на психологията, за преплитанията и многото инструменти, с които работим днес. 

Роли, игри, приказки, себеизразяване чрез артдейности, утвърждения, допускане на чужда, различна, друга гледна точка, писане, използване на абсурд... Един от инструментите, които си взех от Луиз Хей и често използвам в работата и личния си живот, са утвържденията Те работят първо скрито, на дълбоко ниво - събуждат защити, съпротиви, отричане, водят към осъзнавания, а после и явно - реализират това, което утвърждаваме, тоест изпълнява се, случва се това, което повтаряме.

И така унесена, започнах да чувам няколко пъти хора усложливо да ме уведомяват, че скоро ще завали. А пък аз искам да се радвам на морето и започнах да повтарям: “Всеки ден времето е хубаво, слънчево и топло , морето е спокойно, а водата приятна за къпане”. За да подействат утвържденията, е необходимо да се изричат по 100 пъти на ден. Повтарям аз, повтарям и неусетно следвам посоката на мисълта си - за желанията и изпълненията, за контрола и манипулацията, за властта и съпротивата, за това 4 да се получава само от 2+2 (без 3+1, 5-1)...
Защо исках времето да е като в туристически справочник? - За да ми е почивката безоблачна. Нямах ли какво да правя, ако времето се развали? Имах. Интересно ли щеше да ми е? Да. Кое гласче се прокрадваше? - Ето това: “Ама, от толкова време не съм почивала, искам на плажа, слънцето да ме пече, да се къпя в морето донасита!”. А какво ли ще се случи, ако вали и се разхождам с дъждобран по крайморската алея? Не е ли и това почивка? Да, почивка е, но не е идеалната почивка! Кой определя идеалната почивка? Рекламните брошури, статусите в социалните мрежи, представите, фантазиите, очакванията. Какво означава почивка? Да си почина от работа, задължения, срокове, динамика, да оставя да се погрижат за мен, да забавя темпото, да отделя  повече време за отпускане и безгрижие, да си почина от ... желанията си. 

Замислих се за тънката граница между това да приема реалността на живота и това да опитвам с визуализации и утвърждения да я променя.
Замислих се и за съпротивата, която усетих в себе си, когато чувах близките да ми съобщават прогнозата. Ясно усетих недоволството, което се надигаше у мен срещу тях, че искат да ми развалят настроението, да ми вкарват негативни мисли в главата, да ми скапят почивката. Кой всъщност ми вкарваше мислите? Аз или те? Аз, разбира се! Чувах това, което ми казваха, и на автопилот отивах в лошото време! Спомних си, че от заобикалящата ни информация, послания и отношения, чуваме и виждаме само тези, с които сме израснали и сме чували от най-значимите си хора (близки или авторитети). Като например: “Времето е непредвидимо”, “Много хубаво не е на хубаво”, “По-умерено с удоволствията, по-пестеливо с парите”, “Не всичко, което хвърчи, се яде”. Днес си дадох сметка, че понякога използвам наученото от психологията, защото се съпротивлявам на подобен мироглед и заставам срещу него, използвам знанията си за противодействие. Водя война. В такива ситуации позитивните утвърждения и оптимистичното отношение не са моя “характеристика”, не ги генерирам спонтанно, а са реакция на нещо, което не ми харесва. Щом не ми харесва, значи го имам в себе си... 

Огледала и сенки
Тези послания (които не ми харесваха) идват да осветлят “тъмното” (непознатото, неосъзнатото, несъзнаваното), чрез хора огледала (хора, които отразяват това, което имам у себе си). И се запитах: използвам това, което зная, за да “неутрализирам” (преработя) вътрешните си програми, или защото наистина мисля оптимистично, виждам възможностите (не само ограниченията) и искам да живея ведро, наслаждавайки се на живота, изпълвайки го с цел и смисъл? И двете, разбира се. Отново видях, че драматичната актриса в мен има доста реплики и богат репертоар от поведения... Онази част от мен, която смяташе, че още не е случила живота, който иска, е склонна да визуализира и да хаби енергията си в неизяснени бленувания. Тази част от мен, която беше в мир със себе си, беше по-честна и откровена и можеше да приеме реалността на живота такава, каквато е, без да се  опитва да я подменя. За да илюстрирам разсъжденията си, ще разкажа една от любимите си приказки. 

Имало едно време една принцеса. Баща й бил цар на богато царство. Тя разполагала с всичко. Каквото и да поискала - баща й веднага се отзовавал и изпълнявал желанието й. И тя, разбира се, искала. Но не била удовлетворена. Царят виждал, че дъщеря му била сприхава, недоволна и сърдита. Един ден я повикал да поговорят и я попитал какво би я направило радостна, ведра, изпълнена с надежда, сияеща. Какво би я направило щастлива. Царкинята погледнала баща си и му отговорила: “Уморена съм от всичките си желания, татко. Днес ще направя нещо различно - няма да ти поискам нищо“. Царят се съгласил. В следващите дни се случило нещо интересно и за двамата. Царкинята ходела и си повтаряла: “На диета съм от желанията си”, казвала: “Не!” на всяко желание, което минавало през ума й. Вършела си царските работи, а по някое време забелязала колко много неща има. Започнала да ги употребява. А те, от своя страна, започнали да се “разполагат” в живота й, да се развиват, да заемат мястото си, да се разпростират. Да я насищат, засищат, удовлетворяват. Продължила и на следващия ден да бъде на “диета” от желанията си. Срещнала интересни хора, разговорите били не само вдъхновяващи, но и давали отговори на въпроси, които отдавна занимавали ума й. Продължила диетата трети ден... От “нищото” се появявали или случвали хора и събития, от които имала нужда. Царкинята усетила първите трепети на радост и благодарност. Не след дълго разбрала и видяла колко много има и открила как да го употреби с полза за себе си и околните.

Като във всяка приказка и в тази, казвам едно, а имам предвид друго. Царят е образ и символ на живота. Той е отредил за всеки дял от своята съкровищница. Царкинята е всеки от нас. Диетата е умението да спираме и да видим какво имаме и от какво се нуждаем. 

Диетата е умението да забелязваме какво имаме
за какво да го употребим и какво влиза в живота ни. Последното провокира темата за доверието. 

Всеки, на когото съм разказала тази приказка и техника, е споделял с мен, че в дните, в които е “на диета от желанията си” се чувства спокоен. Планираните дейности извършва леко и лесно, нерядко получава и външна подкрепа. Сякаш от само себе си успява в срок и качествено да изпълни задачите, която си е поставил, а “от нищото” се появява нещо, което го радва и изпълва дните му със съдържание и смисъл. 

Диетата не е липса на цел и посока. Диетата е почивка от желания, за да разберем от какво наистина имаме нужда.

Борянка БОРИСОВА, психолог
 

Коментари