Д-р Любомир Кайтазки: Резките климатични промени предизвикват невралгия

Акупунктурата е с категорично доказан ефект

 Д-р Любомир Кайтазки: Резките климатични промени предизвикват невралгия
Д-р Любомир Кайтазки е завършил медицина през 1983 г. в София. От 1988 г. работи в областта на епилептологията, клиничната електрофизиология и електро-енцефалография. Има научни интереси, изследвания и публикации върху епилепсията, пароксизмални състояния, главоболие, неврози, паническо разстройство, депресии, разстройства на съня. Години наред работи и върху проблемите с нарушения в равновесието и световъртеж, деца със синдром на хиперактивност и нарушения на вниманието, неврологични разстройства при черепно-мозъчни травми, невралгии, полиневропатии и др. Член е на Българското дружество по неврология, по главоболие и по традиционна китайска медицина, на Международната лига против епилепсията и на Международното дружество по главоболие.

Има ли връзка между климатичните и метеорологичните фактори и човешкия организъм? Кои са най-често срещащите се неврологични, психосоматични и невротични разстройства на човешкия организъм, които имат голямо клинично и социално значение? 


- Д-р Кайтазки, кои хронични неврологични и психосоматични заболявания са най-чувствителни към резките климатични промени?
- Някои хронични неврологични и психосоматични заболявания показват ясно изразено изостряне, зачестяване при резки метеорологични и климатични промени. А при други симптоматиката се усеща по-силно и неприятно. Най-голяма честота на тези оплаквания се наблюдава в периода февруари-май. Например краниалните невралгии. Това са възбудни прояви, засягащи някои от черепно-мозъчните нерви. Най-чести в клиничната практика са тригеминалната и окципиталната невралгии.

- Как се проявява тригеминалната невралгия?
- Клиничната картина на тригеминалната невралгия е доста характерна – поява на внезапна, често пулсираща болка дълбоко зад орбитата, постепенно усилваща се, силна, почти нетърпима, в зоната на едната лицева половина, челото, горна и долна устна. Възможно е да има и изтръпване на едната лицева половина. При някои пациенти може да се появи гадене, позиви за повръщане, повръщане, световъртеж и замайване. Характерни са непоносимост към светлина, шум, дъвчене, гълтане, докосване в зоната на лицето (фото- и фонофобия). Кризата продължава различно време – от няколко минути до часове. Честотата може да е няколко пъти дневно, до един-два пъти седмично или месечно.

- По какво се различава окципиталната невралгия от тригеминалната по отношение на симптомите?
- Окципиталната невралгия протича с болки в областта около ушната мида, изтръпване в теменните и окципитални части на главата, също са възможни гадене и позиви за повръщане, но като цяло клиничната картина и симптоматиката са по-слабо изразени и не носят драматизма и засягане на общото състояние на болния, както това е при тригеминалната невралгия.

- Мигрената също ли се влияе от резките промени в температурата?
- Доста от хората, страдащи от мигрена, са предразположени към зачестяване и 

утежняване на пристъпите 

в периоди на резки атмосферни, климатични и метеорологични аномалии. Все още не е изяснено по какъв начин внезапните и ондулиращи метеорологични промени водят до зачестяване и клинично по-тежко протичане на мигрената. Някои го асоциират с тригеминалната невралгия и отричат съществуването му като отделна нозологична единица, а дебатът в литературата и научните среди продължава и до днес.

- Едно от най-тежко протичащите е кластъровидното главоболие. С какво се характеризира то?
- Това е вид унилатерално (едностранно) пристъпно главоболие, което не трябва да се бърка с тригеминална невралгия и мигрена. Среща се значително по-рядко в сравнение с коментираните по-горе, но показва много по-осезаема зависимост и свързаност с метеорологични промени именно в края на зимата и през пролетния сезон. Наблюдава се повече при мъже на възраст 30-60 години. Протича като сгрупирани кризи (от англ. „cluster” – грозд, нещо събрано в едно) за даден период от време - например месец или два. През този период кризите могат да достигнат до 8-12 за 24 часа; няколко на ден, на седмица или на месец. Характерно е, че са чести през нощта, особено рано сутрин. Предполага се абнормен отговор и медиация в хипоталамуса към климатичните промени.

- Какви са първите прояви на кластъровидното главоболие?
- Самата криза започва с постепенно засилваща се, пулсираща болка, винаги дълбоко зад окото, сълзотечение, инекция на конюнктивата, назална секреция от същата страна, запушване на хомолатералната ноздра, гадене, позиви за повръщане и общо неразположение. В някои случаи има оток на клепача, птоза (леко притваряне на клепача), промяна в размера на зеницата, непоносимост към светлина и шум. След периода на такива сгрупирани пристъпи е възможно да се влезе в ремисия, продължаваща при някои болни над десет години.

- Децата, за съжаление, също страдат от главоболие. Какво е специфичното за детското главоболие?
- Пароксизмално главоболие при деца, подрастващи и юноши се проявява във възрастовата група 6-18 години. Касае се за тип дифузно главоболие, обикновено двустранно челно, темпорално или обхващащо цялата глава. Може да се 

наблюдава през всеки сезон, 

но е значително по-често в края на зимата и пролетта.

- Как могат родителите да разпознаят този вид главоболие?
- Почти винаги е придружено от замайване по централен тип, прилошаване, пребледняване, обща отпадналост. В редица случаи след пристъп има повишена сънливост и заспиване. В почти всички случаи се наблюдават ЕЕГ абнормности и се приема като изява на парциални епилептични пристъпи.

- Кои са най-разпространените психосоматични и невропсихични разстройства?
- Паническите атаки и невровегетативната дистония - това са най-масовите, най-разпространените и с най-голямо клинично значение психосоматични и невропсихични разстройства. Променливите климатични и метеорологични фактори, особено през пролетта, довеждат да зачестяването на тези разстройства при предразположени хора (емоционално лабилни, подложени на стресови изживявания и пр.).

- Има ли симптоми, сигурен признак за наличие на такова заболяване?
- Внезапни, остри пристъпи на страх, тревожна напрегнатост, замайване, сърцебиене, профузно изпотяване, игра на артериалното налягане, чувство на „задушаване“, невъзможност да се стои на едно място, разтреперване, слабост в ръцете и краката, позиви за уриниране, за повръщане и редица още симптоми от вътрешни органи и системи. Такива пациенти не понасят присъствието на много хора и то на открито – „агорафобия“, както и страдат от страх и напрегнатост, ако останат сами, особено в затворени помещения – „клаустрофобия“. Тези симптоми са почти сигурен признак за такова нарушение. Трябва да се знае от вашите читатели, че симптоматиката на това нарушение може да симулира или да се появи в хода на почти всяко вътрешно заболяване, без да има реална основа за това, както и обратно – много вътрешни заболявания с органичен характер могат да започнат по този начин. Така че ролята на тези разстройства не трябва нито да се хиперболизира, нито да се неглижира.

- Какво лечение прилагате при тези заболявания, за които говорихме досега?
- Медикаментозното лечение на изброените досега разстройства и заболявания е добре известно и на пациентите, и на тесните специалисти, поради което няма смисъл да ги повтаряме. Акупунктурата например е с категорично доказан ефект при тригеминалната невралгия. Съществуват и специализирани програми в тази посока за различните типове разстройства и заболявания.

Мениеровата болест се среща по-често при жени в менопауза

Болестта на Мениер се среща два до три пъти по-често при жени, особено преди и по време на менопаузата. Конкретните причини остават неизяснени и досега, почти два века от първоначалното му описание от френския клиницист Мениер. Класическата триада е световъртеж, повръщане и шум в ухото – обикновено, едностранно. Предполага се, че причината е в затруднената циркулация на т.нар. ендолимфа в полуокръжните канали (орган на равновесието).

Пристъпите са тежки, трудно поносими от пациента, почти винаги са налице гадене, сърцебиене, фото- и фонофобия, профузно изпотяване, засилване на световъртежа от движение на главата и тялото, общо неразположение и отпадналост. Пристъпите не показват тясна корелация с годишните сезони, но са по-чести в преходните климатични периоди.

Телефони за връзка с д-р Кайтазки:

0897447742
0887447748


Милена ВАСИЛЕВА

Коментари