Акад. д-р Богдан Петрунов: Чревният микробиом предпазва от алергична реакция

Акад. д-р Богдан Петрунов е един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България. Създател е на първата у нас Лаборатория по алергия, в която са разработени и внедрени в практиката над 200 вида алергенни препарати за специфична диагностика и лечение на алергичните заболявания. Бил е директор на Националния център по заразни и паразитни болести (1993 - 2010), а сега е председател на Отдела по медицински науки към БАН.  

 Акад. д-р Богдан Петрунов откри Пролетната конференция на Българското дружество по алергология в Боровец (28 - 30 май) с лекция за ролята на пробиотиците в превенцията на алергичните заболявания. Публикуваме лекцията с незначителни съкращения. 

„Говорим за три вида микробиота (микробиом) – въздушен, кожен и чревен. – уточнява акад. Петрунов. – Бактериалната и фунгиалната въздушна микробиота играе голяма роля в развитието на дихателните алергични заболявания, особено при бронхиалната астма и хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Проучванията са доказали наличието на бактериомна и микробиомна дисбиоза при бронхиална астма. 

Най-често изолираните бактерии във въздушната микробиота на белия дроб са от родовете Стрептококус, Найсерия, Стафилококус и Хемофилус, а от плесените преобладават Фузариум, Алтернария и Аспергилус. Това беше доказано и за българските пациенти с астма и алергичен ринит. Всички тези бактерии и плесени участват в алергичния отговор на човешкия организъм. 

При здрави хора въздушният микробиом (микроорганизмите в респираторния тракт) съдържа разнообразие от бактериални и плесенни видове. Те зависят от генетиката и фактори на околната среда, както и от начина на живот на човека. 

При нелекувани болни от асма във въздушния микробиом категорично е доказано преобладаване на представители на Стрептококус и Найсерия, и високо ниво на плесени от родове Алтернария и Аспергилус.

При лекувани с инхалаторни кортикостероиди болни от астма се откриват по-малко представители на Стрептококус и Найсерия, но значително по-високо ниво на Фузарум и Мортиерела, и незначително количество представители на Алтернария. Последното е много важно, защото Алтернарията участва най-често в заболяванията на дихателната система, особено на бронхиалната астма и ХОББ“. 

Ученият обясни, че съществува и кожна микробиота, за която вече са събрани доказателства, че има връзка с имунитета и атопична свръхчувствителност при болни от бронхиална астма и ХОББ. Основните провъзпалителни микроорганизми, които се откриват по кожата, са Кабалерония, Лактобацилус, Ралстония, Пеломонас, Кървибактер, Асинетобактер, Термоактиномисес вулгарис и др.

Те имат разнопосочно действие в човешкия организъм. Например, видовете микроорганизми от рода Кабалерония водят до намаляване на белодробната функция и до развитието на фиброза. Микроорганизмите от рода Т. вулгарис причиняват така наречения „фермерски бял дроб“ или хиперсензитивен пневмонит.

Акад. д-р Богдан Петрунов

Асинетобактер стимулира интерлевкин 10 (IL-10) и потиска интерлевкин 5 (IL-5). Порфиромонас потиска синтеза на IgE антитела. Анаерококус имат негативна корелация с екстресията на интерлевкин 4 (IL-4). Лактобацилус пък имат позитивна връзка с експресията на интерлевкин 10 (IL-10) и на интерферон гама (Inf-γ). 

Освен въздушния и кожния микробиом, голяма роля за възникването на алергичните заболявания играе и чревният микробиом – той има специфична биологична активност и взаимодейства с имунокомпетентните клетки в чревната лигавица.  

Имунната система действа интегрално – при стимулиране на чревната имунна тъкан (GALT) се стимулира също имунната тъкан в бронхите (BALT), която е част от цялостната имунна тъкан на лигавиците (MALT). Ето защо, когато се приемат пробиотици през устата и се стимулира чревната имунна тъкан, така се въздейства и на имунната тъкан в бронхиалното дърво. 

За имуномодулиращия потенциал на чревната флора и неговата роля в първичната профилактика и лечение на алергичните заболявания има много клинични проучвания и метаанализи. 

„Това определя и интереса към пробиотиците и мотивира учените за проучвания на ролята на пробиотиците за предотвратяване на алергиите. За съжаление, има и взаимноизключващи се резултати на различните проучвания. Но имуномодулиращата активност на чревния микробиом продължава да привлича вниманието на изследователи и клиницисти. Пробиотиците съдържат живи микроорганизми, които могат да допринесат за превенцията и лечението на алергичните заболявания чрез своите ендотоксини, липотейхоеви киселини, пептидогликани и др.    

Пробиотиците са смеси от различни щамове микроорганизми от родовете Лактобацили и Бифидобактерии. Подобно на пробиотиците действие имат и микробиални екстракти или синтетични бактериални продукти от типа ДНК продукти. 

Чревният микробиом предпазва от алергична реакция на организма, като потиска алергичния тип имунологична реактивност Тх2. При което се увеличава броят и активността на CD25, CD4 и регулаторните лимфоцити, които отделят IL-10, трансформиращ растежен фактор бета (TGF-β), транскрипционният фактор FoxP3.

Те на свой ред стимулират имунната реактивност Тх1, при която се синтезират интерферон гама (Inf-γ), тумор некротизиращ фактор алфа (TNF-α), IL-2 и IL-12, а те от своя страна, потискат активността на алергичните IgE антитела. Ето това е механизмът, по който чревният микробиом би могъл да модулира имунния и възпалителния отговор на организма, като по този начин да повлияе на алергичните реакции“, обясни академикът. 

Това разбиране за действието на чревния микробиом върху имунния и възпалителния отговор на организма потвърждава „хигиенната хипотеза“, според която увеличаването на алергичните заболявания в света се дължи на намаления досег с микроорганизми на съвременния човек поради начина му на живот.

Доказано е също, че приемът на антибиотици в първите 6 до 12 месеца от живота на детето може да увреди чревната микробиота и така да наруши имунитета, както и нервната система на бебето по съществуващата връзка черва – мозък 

По този начин се обясняват някои поведенчески разстройства, включително и аутизмът. 

В тази връзка се възлагат големи надежди на пробиотиците да възстановят баланса в микробиома и съответно да предотвратят алергичните реакции и дори да участват в лечението на алергичните заболявания, а също да предотвратят увреждането на нервната система на малки деца. 

„Има ли обаче категорични доказателства за такова действие на пробиотиците? Световната алергична асоциация (WAO) направи широк и системен анализ на 21 двойнослепи рандомизирани проучвания на ефекта на пробиотиците в профилактиката на алергичните заболявания. Тези проучвания са проведени от 22 медицински институции от 12 страни. На базата на техните изводи Световната алергична асоциация препоръчва използването на пробиотици при бременни с висок риск от възникване на алергични заболявания при техните деца; при жени, които кърмят, и при здрави деца за превенция на алергии. 

От метаанализа на проучванията става ясно, че е постигната превенция на екзема/атопичен дерматит у новородени на жени с алергичен риск, приемали пробиотици основно в последните три месеца на бременността. При това, не са установени разлики в приема на един пробиотик или на смеси от пробиотични бактерии. Същият ефект за превенцията на атопичния дерматит при деца се наблюдава категорично и когато техните майки са ги кърмили и са приемали пробиотици.  

Няма обаче, достатъчно достоверни данни, че приемът на антибиотици от бременни жени и от кърмещи майки може да бъде превенция у децата им за друг тип алергии – алергичен ринит, бронхиална астма, хранителна алергия и др. Проучване върху здрави деца от 4 до 36 месеца, приемали пробиотици, също доказва намален риск от появата на екзема/атопичен дерматит. 

Логично е да предположим, че приемът на пробиотици е уместен и като част от лечението на вече възникнал атопичен дерматит в ранна детска възраст. Според мен има смисъл използването на пробиотици също и в лечението на алергичен ринит, бронхиална астма и ХОББ“. 

С тези изводи акад. Петрунов отговори на въпрос от аудиторията и завърши лекцията си. 

Мара КАЛЧЕВА