Българите имат ценен житейски опит в справянето с трудности и кризи

В живота си човек търси цел, посока, смисъл. В живота си човек търси партньор, приятели, среда. В живота си човек търси общност, в която да се чувства добре, да споделя интересите си, да е сред свои. В живота си човек търси дейност, която да го вдъхновява.

Изборът да е свързан или свободен, всеки от нас прави, воден от различни мотиви.

Някои избират да останат сами, защото не могат да се доверят отново след приключила връзка. Причините може да са различни - чувство за провал, усещане за несправяне в партньорските отношения, разочарование, непреодоляна болка, неизживян траур по приключилата връзка, страх от ново нараняване.

Други остават сами, защото не намират партньор, който да ги вдъхновява, привлича, да им е интересен.

Трети остават сами, защото след загубата на дългогодишния си партньор не могат да си представят друг да заеме мястото му.

Четвърти просто предпочитат на този етап от живота си да са сами.

Лицето и съдържанието на самотата по време на карантина, за всеки, който е сам, са различни - заради индивидуалната лична история и заради възрастта, на която е. 

Самотата може да е изпитание, но и да е време за рефлексия, осъзнаване, почивка, презареждане, отпускане, прозрения, ново начало, занимания с любими дейности или почивка.

Болезнено преживяване на самотата

Ако във времето преди карантината сте били сами, то напрежението, което изпитвате, може да дойде от това, че обичайните начини  (разходки, посещения на културни или спортни мероприятия, пазаруване, обучения, семинари, срещи с приятели, пътувания и т.н.) за разтоварване са недостъпни в момента. 

Ценно е да разберете какво “казва” напрежението. Моето предположение е, че, ако има напрежение, породено от оставането сам вкъщи, то има и стаена болка, която е добре да бъде видяна, открита, облекчена.

Време за живот в изолация

Не пиша тази статия с намерението да ви дам съвети как да се справите със самотата. Психологията не притежава отговора на всички загадки или трудни ситуации. Тя по-скоро помага на човек да види затрудненията си и да открие ресурса си за справяне. Целта ми е да ви насоча към надеждата, както и към това да потърсите какво е посланието на стоенето под карантината у дома лично за вас. Надявам се в тези редове да откриете идеи и насоки как да изживеете тези дни пълноценно, да разберете кое е от значение за вас. Сигурна съм, че креативният ви дух и човешката ви мъдрост ще ви подскажат как да се справите.

В периода между 20 и 30 години 

човек е ориентиран към това да избере професия и да се реализира в нея. Ако това е актуално за вас, то може да използвате тези дни да попълните знания или развиете уменията си в професионалната област. 

Разбира се, че може да контактувате с приятелите си онлайн и да измислите различни виртуални занимания с тях. Ако потребността ви не е свързана с професионално развитие, то може да четете, рисувате, пишете, плетете, творите и да оставите въображението ви да създаде начина на живот, който искате да живеете. Защо ли? Защото нищо не се е появило в реалността, преди първо да се е родило в ума. 

Възрастта между 30 и 40 години 

е свързана с избор на партньор, създаването на семейство, устройване на дом. В тази възраст искаме да уседнем, да се свържем, да създадем връзка и отгледаме деца. Ако това е вашата възраст и сте сами, може да насочите вниманието си към потребността си от свързване и към уменията за това. Ако имате нужда, може да повишите информираността си за партньорството и взаимоотношенията чрез книга или уебинар. В момента са актуални и онлайн консултациите с психолог - това също е възможен вариант за работа в тази посока.

Ако сте в тази възраст и нямате нужда от партньор в настоящия момент, може да поработите за връзката си със себе си. Да потърсите отговорите на въпросите: как се чувствате със себе си, какво имате нужда да си дадете, какво може да направите за себе си, каква своя потребност може да удовлетворите в този момент. Какво от това, което сте отлагали, може да направите сега, или да откриете какво е това, което ви кара да отлагате и ви спира. Човек винаги знае в каква ситуация натиска спирачките и каква е причината за това.

Ако сте във възрастта между 40 и 50 години 

и сте сами, вероятно дискомфортът идва от липсата на партньор, семейство, деца. Възможен е натрупан негативен опит във връзките и взаимоотношенията. Възможно е да се обостри дългогодишна трудност по отношение на връзките или партнирането. Възможно е и осъзнато да сте направили избор да сте сами. 

Дискомфортът може да идва от липсата на активност и постижения в дните на карантина. Как бихте могли да ги трансформирате в настоящия момент? Чужд език, ново техническо умение? Помнете, че това е възрастта, в която човек е много продуктивен - заради натрупаните знания и опит от една страна, а от друга, защото има енергия и физически сили. 

Ако не се боите от “трудните въпроси”, може да работите върху това, кое е нещото, което поражда или нагнетява напрежението у вас в настоящата ситуация на социална дистанция - липса на посока, на цел, на дейност, на среда, на постижения, на собствен живот. Какви са постиженията, към които се стремите? Какво е онова, което ви липсва? Чрез кои свои качества и умения може да го постигнете, ако го превърнете в цел? Има ли тема, в която усещате, че сякаш удряте в стена, “зацикляте”, потъвате, енергията ви изтича? Нея бихте могли да отработите в лична терапия.

Във възрастта между 50 и 60 години 

причините за самотата също са различни - загубен партньор, развод, деца, напуснали семейството, отчужденост между партньорите. Постиженията в професията вече не са на първо място сред приоритетите. Човек е ориентиран повече  към удовлетвореност в личен план. 

Фокусът тук, може да бъде насочен към ново свързване с децата - да ги видите пораснали, като справящи се с живота си, да обмените опит като възрастни, през зрелостта; да промените позицията си на родител, който говори с  неопитното си дете и да говорите от позицията на родител, който говори със сина/дъщеря си, който на свой ред е станал родител, да обмените опит, да им “позволите” да споделят с вас своите постижения от позицията на възрастни. Разбира се, че ако имате внуци, може да ги оставите да ви въведат в новите технологии и да си направите една онлайн семейна среща.

От нас зависи да преодолеем ограниченията и пречките

В онлайн консултациите през последните дни с хора на възраст над 45 години, в мен се зароди идея. За мен те имат ценен житейски опит в справянето с трудности и кризи, защото са преминали през случилото се в страната ни от смяната на режима през 1989 г. и последвалите го 

икономически, обществени и семейни кризи 

след него. Хрумна ми, че тези хора могат да споделят как са успели да се справят, да създадат семейства, домове, да отгледат деца, да съхранят приятелства. В моята фантазия, ако всеки от тях се обърне назад към опита си и опише как се е справил, това би била ценна семейна история. А защо не и ценна национална история. 

Тези кризи са ни научили на нещо - да ценим живота, да познаваме стойността му, да не се отказваме от него, да сме устойчиви на изпитания, да работим за стила и нивото на живот, които искаме. Може да насочим погледа си към това какво би било нещото, което ще ни помогне в дните на карантина да не се подаваме на страха и отчаянието, да не мислим за бъдеща икономическа криза, а за благоприятен изход и добра перспектива? Какво е това, което може да ни помогне да открием надеждата и начина да се справим отново?

Не знам как остана за финал, но последната ми идея е в посока на спомените - и семейни, и приятелски. Представям си стари приятели в онлайн среща да разказват щастливите си спомени, да пеят, да си припомнят как заедно са преминали през трудностите, да почетат тези, с които вече са се разделили. Представям си как жена към 60-те (или прехвърлила ги), пише рецептурник на своите вкусни ястия и десерти, за да ги остави на внуците си. Или прави родословно дърво, за да съхрани паметта за предците.

Сигурна съм, че на вас ще ви хрумнат и още ценни идеи!

Борянка БОРИСОВА, психолог, системен фамилен и брачен консултант