Д-р Десислава Безинска-Шеинкова: Най-много се самоубиват хора с хазартна зависимост

Докторът по психология Десислава Безинска-Шеинкова консултира клиенти в София и в Благоевград. Сертифицирана e от университета в Северна Каролина в “Позитивна психология”, а също обучена и сертифицирана в направления “Позитивна психотерапия” и “Хипноза и хипнотерапия”.

От 2022 г. е член на Европейската асоциация по приложна психология. Д-р Безинска консултира хазартно зависими и техни близки от осем години. В момента развива собствен център за работа с хазартна зависимост “Психоника” в София.

Докторът по психология Десислава Безинска-Шеинкова споделя в интервю как се лекуват хазартните зависимости.

- Д-р Безинска, какви са мащабите на проблема хазартна зависимост в България?

- Поддържам връзка с Националната телефонна линия за алкохол, наркотици и хазарт. Факт е, че в последната година обажданията към тях са били основно за хазартна зависимост. Моята мисия е да обръщам общественото внимание към хазартната зависимост, да се гледа на нея по-сериозно и да достига до повече хора информация за същността на този проблем.

С течение на времето осъзнах, че успявам да намирам подход към хазартно зависимите, което не е лесно, и реших това да бъде полето, където да надграждам, а същевременно да помагам на хората. 

- Какъв е профилът на хазартно зависимия човек?

- Родители, които са ми звънели за хазартната зависимост на детето си, казват почти винаги едно и също: „Моето дете е изключително умно, завърши с отличие, има диплома за икономист, например. Защо отива да играе, при положение, че е толкова интелигентен човек?!“ 

Доц. д-р Калоян Стойчев, д.м.: Причините за зависимостите са генетични

Това дали някой е интелигентен, няма значение. За да се стигне до хазарта, има много и различни предпоставки в живота. Нещата тръгват още от детството. Хазартно зависимият иска да се впише в група, търси внимание, иска да бъде забелязан и много харесван.

Тези хора са най-добрите, които може да срещнете. Те винаги са готови да помогнат на приятел, при всяка ситуация. Но това се случва в онази част от живота им, в която се опитват да бъдат приети, харесани, да получат внимание. Когато отидат да играят, тази личност сякаш изчезва и една маска я покрива. 

Всичко зависи от това доколко те се виждат приети в дадена среда – дали се виждат лидери, най-добрите, тези, на които може да се разчита, или напротив – винаги не им достига нещо. И понеже интелигентният човек има все по-високи изисквания към себе си и се съмнява доколко ги е реализирал, точно съмнението изиграва ролята на спусък за отключването на хазарта. 

В хазартните игри винаги се започва с малки суми, докато се стигне до сериозните залози и загуби. 

Както при наркотиците. Първоначално дозата е малка и постепенно се вдига. През цялото време в човека съществуват два отделни образа на две отделни личности. На единия може да се разчита във всяка ситуация и на другия, който щом влезе в казиното или започне да играе онлайн, изключва себе си за околния свят и каквото и да става, него го няма за когото и да било. 

След като играе, у него се поражда срам да не би да разбере някой близък или колега и страх, че няма да се справи с поредния заем и да прикрие новите загубени пари. С времето хазартната зависимост го изцежда емоционално и човекът започва да изглежда безчувствен на околните. 

- Защо човекът не може да се овладее, когато играе хазартни игри?

- Ще го сравня с магистралната хипноза – хора, които дълго шофират по магистралата и заспиват на волана. Нещо подобно се случва с човека, когато играе. Ние сме устроени така, че при продължително повтарящо се действие нашето съзнание се увлича и постепенно влизаме в транс.

Когато човек застане пред машинката или пред рулетката, или пред телефона, се фокусира само там, изпада в нещо като хипнотичен транс. Това е затваряне на съзнанието и никакви други стимули не достигат до човека. Зависимите от хазарт ми казват: „Все едно не играя аз, а друг човек вместо мен.“

В момент на игра човекът сякаш не чувства себе си и не се разпознава в действия, в думи и не осмисля ситуацията. Липсва критичността на съзнанието, която по принцип притежава. 

Тези хора са изключителни професионалисти и се стараят в работата си, а една от причините за това е, защото това е единственият им доход. Те знаят, че за да имат пари за следващата игра и да върнат кредитите, на тях ще им трябват доходи. Това обяснява тази дуалност на личността – между човека, който е изключително стриктен и отдаден на работата си, и този, който прахосва всичко в играта. 

Доктор по психология Десислава Безинска-Шеинкова

- Каква е стратегията ви за справяне с хазартната зависимост?

- На базата на световните тенденции и на собствен опит съм си изградила стратегия. Винаги започвам с това да разясня на човека каква е зависимостта, да му покажа кой е врагът, срещу когото се изправя.

Първата ми консултация с човека с хазартна зависимост е да му разясня зависимостта до най-малката подробност. За да остане в процеса по справянето, след всяка наша среща човекът има задача, която да изпълни.

Във всяка следваща среща изчистваме ситуации от ежедневието, защото хазартната зависимост е обвързана с цялото ежедневие на човека, с всяка ситуация, в която е попадал. И ако преди си е намирал оправдания, че тази ситуация го е провокирала да играе, следва да изградим за него нова реакция на проблема, който се появява в живота му.

Така постепенно и поетапно му изграждаме нови стратегии за справяне в житейските ситуации, различни от това: „отивам да играя, защото майка ми ме ядоса или понеже се скарах с приятелката си“. 

Забелязала съм, че мъжете са по-склонни да си признаят, че имат проблем и да потърсят помощ. Докато жените се опитват да се крият и да търсят изход сами много по-дълго време. При тях търсенето на помощ идва в по-късен момент, когато са затънали прекалено много.

Това е обяснимо, защото всяка жена се опитва да бъде силна и да докаже, че може да премине през всичко и сама. Но при тази зависимост битката е „сам срещу себе си“, а тя е много трудна, ако нямаш съюзник.

- Какво може да се направи, когато хазартно зависимият не желае да му се помогне?

- Няма как човек да дойде на терапия при психолог, ако не желае да се справи с проблема. Вариант е да се потърси психиатър, който да предпише правилните медикаменти. Защото след всяка загуба следва депресия

А тя може да бъде разрушителна. Статистиката показва, че най-много самоубийства има при хора с хазартна зависимост. При едно от мащабните изследвания в САЩ през 2017 г. се установява, че 1 на всеки 5 патологично залагащи е правил опит за самоубийство, което обяснява и резултатите от друго изследване, че процентът опити, завършили с фатален край, при хазартно зависимите е близо 17%.

Теодора Георгиева: Зависимостта към храната е вик за внимание

Отиването при психиатър е добър вариант, но ако зависимият не желае, то трябва да се потърси друг начин да стигне до кабинета на психиатъра. При всички положения близките е добре да спрат да му дават пари и да му плащат дълговете, защото това е равносилно на купуването на поредната доза на наркозависим. 

Практиката показва, че вземането на куче, което да е отговорност на зависимия, помага много. Хазартно зависимият обикновено не поема отговорност за нищо друго, освен за работата си.

Контактът с кучето обаче, преобръща мисленето и живота на зависимия, защото то дава безусловна любов, привързва се към стопанина си и му отдава цялото си внимание. А точно от това хазартно зависимият има нужда. Играта може да престане, защото човекът става отговорен за животинката и се привързва към нея. 

При някои хора помага и заминаването за чужбина. Работата в чужбина дава възможност да осъзнаят, че имат проблем, и те самите започват да търсят начин да се справят.

Какъвто и метод за справяне да се предприеме – дали терапия при психолог, дали групова терапия или нещо друго – щом то съществува като практика и работи за едни хора, може да е полезно и за конкретния човек. Просто зависимият трябва да избере това, към което е предразположен или има по-малко резерви. 

Аз самата освен лични консултации, организирам и групи за помощ и взаимопомощ, и хората в тях се чувстват добре. Един на друг си дават сила да продължат с борбата с този толкова саморазрушителен порок. Справянето с него започва от признанието, че проблем има и трябва да му се намери решение.

Хазартно зависимият в душата си е добър човек и моята работа е да го извадя на преден план, за да може всички да го видят в истинската му светлина и да бъде оценен по достойнство.  

Мара КАЛЧЕВА