Д-р Елена Чорбаджиева: 13 000 българи са с болест на Паркинсон

Тремор в спокойно състояние е един от характерните симптоми на заболяването

Д-р Елена Чорбаджиева: 13 000 българи са с болест на Паркинсон

Д-р Елена Чорбаджиева е невролог в Клиника по нервни болести за двигателни нарушения в болница “Св. Наум” в София.

Д-р Александър Горячев: Леглото е враг на хората с болестта на Паркинсон

Основните професионални интереси на д-р Чорбаджиева са в областта на двигателните нарушения и нови методи в лечението на късна Паркинсонова болест.

- Д-р Чорбаджиева, по повод кампанията за безплатни прегледи на пациенти с Паркинсонова болест в края на миналата година, в началото искам да ви попитам знае ли се броят на болните в България, в т.ч. и на тези в напреднал стадий?

- Знае се. Макар че няма проведени епидемиологични проучвания по тази тема, горе-долу се счита, че около 12-13 хиляди са болните, диагностицирани с Паркинсонова болест, а 10% от тях са в късна фаза, т.е., около 1200-1300 човека.

- Висок ли е този процент в сравнение с други държави?

- Като се има предвид все по-намаляващото и застаряващо население в България, реално процентът е съизмерим с останалите държави от Европейския съюз.

- Колко пациенти преминаха през неврологичните прегледи в рамките на кампанията?

- Над 600 човека в цялата страна се подложиха на безплатните прегледи по време на кампанията, като в София, разбира се, беше най-големият брой. Само в нашата болница прегледахме повече от 250 човека. Както знаете, това стана в края на ноември и началото на декември месец м.г. Преобладаваха мъжете и това е закономерно, тъй като болестта се среща по-често при мъжкия пол. Средната възраст е около 74-75 години.

- Поставя ли се навременно диагнозата или закъснява? Ако е така - защо?

- Зависи дали пациентът ще попадне при лекар, който разбира от Паркинсонова болест или при невролог с общ профил. Но реално колегите и в провинцията се ориентират добре, ако не могат да се справят, изпращат пациентите в университетските клиники.

Затова е относително да се каже дали диагнозата закъснява или не. Все повече хора попадат при специалист още в началото на болестта, с проявата на първите симптоми. Не малка част от тях обаче имат неспецифични оплаквания, като например болки в ставите или уморяемост.

И съответно, посещават други колеги - ортопеди, ревматолози. Някои болни се доверяват само на джипитата си. Често те не ги изпращат при точните специалисти и не могат да определят диагнозата. Такива пациенти се лутат между различни лекари, докато накрая се установи, че се касае за Паркинсонова болест. 

- Какви са обичайните симптоми на заболяването? 

- Принципно Паркинсоновата болест се проявява с три основни симптома. Единият от тях е треморът като характерно за това заболяване е, че той се появява в спокойно състояние. Т.е., когато човекът е седнал или легнал, и не върши нищо.

Отбелязвам го, защото има и други видове треперене, например т.нар. есенциален тремор. Той е много по-често срещан и разпространен от Паркинсоновия тремор. Затова понякога се бъркат двете заболявания, поради което пациентите често биват неправилно диагностицирани 

Вторият симптом е скованост на движенията (ригидност) и третият - брадикинезия (забавени движения). Затова, ако човек забележи, че има промяна в походката (станал е по-тромав, или има провлачване на краката), много вероятно е да става дума именно за Паркинсонова болест.  

Д-р Елена Чорбаджиева

- А има ли и нетипични симптоми?

- Има, да. Те могат да започнат да се проявяват години преди изявата на двигателните симптоми. Например, промяна в настроението, депресивната симптоматика е доста изразена при пациентите с Паркинсон. Може да се наблюдават и нарушения в съня, често такива пациенти се будят през нощта или имат кошмарни сънища.

Или пък движения на крайниците по време на сън, т.е., неспокоен сън. Забелязва се и намаляване на обонянието. А един от честите недвигателни симптоми е запекът.

- Прочетох, че има простичък тест за вече диагностицирани пациенти, чрез който да определят степента си на заболяване. В какво се изразява?

- Има различни тестове и въпросници за пациентите и те достатъчно активно ги търсят в интернет. Но да, има едно правило, показващо кога пациентът навлиза в късната Паркинсонова болест. Става дума за формулата 5-2-1. Пет означава петкратен прием на лекарствата.

Две, когато пациентът е скован 2 и повече часа на ден и едно означава 1 час неволеви движения на крайниците, които са страничен ефект от лечението с медикаментите за Паркинсонова болест. Но този тест е по-скоро за лекарите.

- Д-р Чорбаджиева, какво е съвременното лечение на Паркинсоновата болест и какъв е ефектът от него?

- То се разделя на лечение на ранната Паркинсонова болест и лечение на късната. Медикаментите за ранната Паркинсонова болест съществуват от години, например леводопа е още от 60-те години, няма кой знае какво различно. Разбира се, сега учените разработват ваксини срещу тази болест.

Също така, много модерни сега са терапиите на генно ниво, т.е., атакува се клетката, субстратът, за да може да се постигне някаква промяна. За късните фази на заболяването прилагаме три метода, които са напълно поети от Здравната каса

Единият е приложение на леводопа/карбидопа гел в тънките черва чрез помпичка. Другият е подкожно приложение на апоморфин и третият - имплантиране на електроди в мозъка за дълбока мозъчна стимулация.

- Какво трябва да е поведението на болните от гледна точка на хранене, начин на живот?

- Много важна за тях е двигателната активност, защото това спомага за вътрешното ендогенно образуване на допамин. И по този начин те се чувстват по-добре, по-подвижни, намалява нуждата от прием на лекарства. Т.е., съществено важно е подходящ двигателен режим с разходки, с леки упражнения.

Доц. д-р Олга Григорова: Болестта на Паркинсон се подмладява

Дори и у дома да са, да си правят обиколка из стаите, а не да се залежават. Да не изпадат в лоши мисли за болестта и прогнозата за нея, да не четат неверни информации в интернет, за избягват да коментират с други хора изходът от заболяването, защото при всеки то протича индивидуално.

Друг важен момент е да спазват хранителен режим, като наблягат на храни, по-богати на витамини и влакнини. Тъй като имат смутена перисталтика и запек, по-добре да приемат такива храни, които спомагат за придвижването в червата. А пациенти, които са на лечение с леводопа, трябва да ограничат в диетата си приема на протеини. 

- Предполагам, че не може да се говори за профилактика на Паркинсоновата болест?

- За съжаление, няма как, тъй като все още не е открит точният причинител на болестта, това е невродегенеративно заболяване. Т.е., случва се нещо в мозъка, което води до намаляване на веществото допамин - отговорно за движенията. 

Обвиняват се вируси, бактерии, различни фактори на околната среда, но до момента не е открито точно какво го причинява. Затова няма как да се профилактира, освен, разбира се, страдащите да живеят по-целесъобразно.

- Открива ли се заболяването и при млади хора?

- Открива се, да - от 20 до 40-годишна възраст. И се нарича Паркинсон на младата възраст. Така или иначе заболяването е по-характерно за възрастните, хората над 60 години. Проблемът при тях е, че те имат и редица други болести, затова понякога е трудно да се постави диагнозата.

Някои от тях имат и съдови изменения в мозъка в резултат например на артериална хипертония или захарен диабет, както и някои други фактори. Така че понякога е трудно да се прецени в първия момент дали се касае за Паркинсонова болест или за нещо друго. 

- Дълги години ли продължава нейното развитие?

- И в това отношение всичко е индивидуално: някои болни се влошават доста бързо. Например, още на 4-та, 5-та година. Други пациенти и след 15 години са в добро състояние. Имаме пациенти с по 20 години развитие на заболяването.

За по-възрастните болни, с дълги години развитие на заболяването, които са и с други соматични заболявания, искам да препоръчам много да внимават да не паднат. Могат да си счупят крайник, да се залежат. А това не е желателно, защото реално оттам са усложненията - от фрактури, от пневмонии. 

Да се пазят непременно или да използват помощни средства за придвижване, без да се притесняват. Защото някои болни са доста суетни, не искат да ходят с бастун. Но за съжаление, такова е естеството на заболяването. Относно въпроса ви реално няма как да дадем някаква прогноза общо за всички пациенти. 

Яна БОЯДЖИЕВА   

Коментари