Д-р Цветелина Великова: 60% от хората страдат от непоносимост към храни

Д-р Цветелина Великова е специалист по клинична имунология, с докторска степен в областта на имунологията на гастроинтестиналния тракт.

Дали магнезият държи ключа към ползите от витамин D?

Работи в имунологичната лаборатория на Университетска болница “Лозенец” в София. Диагностицира пациенти и провежда научни изследвания. Преди една година започва да пише и блог, за да представи информация в достъпна форма относно имунната система и как тя реагира при болест и здраве.

- Д-р Великова, имате ли лични причини да се насочите към имунологията като специалност? С какво ви привлече тази област от медицината?

- По време на следването имунологията ме спечели, от една страна, със сложността и разнообразието си, а, от друга - с възможностите за диагностика, лечение и научни изследвания. И до днес се изумявам как имунологията е свързана с всички други области в медицината. Не на последно място ми харесва, че имунологията постоянно се развива като наука.

- Какви пациенти срещате най-често в своята практика?

- Работейки в болница, най-често срещам пациенти с автоимунни заболявания. Покрай блога ми все повече бременни жени и майки се обръщат към мен с интересни въпроси относно стимулиране и поддържане на детската имунна система.

- Как да се стимулира детската имунна система и защо? 

- Детската имунна система започва да се развива веднага след раждането. Тъй като първоначално тя е незряла, детето може по-често да боледува. През първата половин година от живота на бебето обаче то е протектирано от майчините антитела (имуноглобулин Г), които са преминали през плацентата. След този период антитела от майката почти не са останали, но детето започва да произвежда собствени антитела, бавно и по малко. Точно в този преходен момент зачестяват инфекциозните заболявания, най-често остри респираторни. Към пубертета продукцията на антитела вече е достигнала тази при големите хора, а и имунните клетки вече са достатъчно обучени. 

Дали трябва да се стимулира детската имунна система и как може да каже само личният лекар на детето и имунолог. След преглед и при необходимост се правят изследвания, за да се види дали се касае за истински имунен дефицит, или инфекциите се дължат на все още незрялата детска имунна система. Едва след това може да се прецени какъв имуностимулант да се предпише и за какъв период. 

Като общи препоръки е важно детето да се храни разнообразно, да консумира достатъчно белтъчини, пресни плодове и зеленчуци, да се движи, да се наспива добре, да се закалява. Това поддържа крехкия детски организъм тонизиран, а имунната система - в най-добро състояние.

Д-р Цветелина Великова

- С какви научни изследвания се занимавате в момента?

- Последните проведени изследвания от екипа ни бяха свързани с хранителната непоносимост и с биомаркери за проследяване на трансплантирани пациенти. В момента сме се насочили към това да развием предишни наши изследвания в областта на имунологията на червата, за които ще ни е необходима и помощ от имуногенетиката.

Инсултът се развива и при високо, и при ниско кръвно

- Какво всъщност се случва в организма при хранителна непоносимост? Какви са причините за хранителните непоносимости? 

- Изчислено е, че около 60% от населението на света страда от хранителна непоносимост - към едно или повече хранителни вещества. Другото име на това състояние е хранителен интолеранс. Човешкият организъм започва да развива много висока степен на толерантност към хранителните вещества веднага след раждането. Когато чревната бариера е нарушена или при други състояния имунната система може да разпознае хранителните антигени като опасни и да активира имунната система срещу тях с цел да ги унищожи.

Хранителната нетолерантност може да се дължи както на имунни, така и на неимунни реакции към храните. Един от най-известните имунни механизми на хранителна непоносимост е свързан с производството на специфични IgG антитела. Тяхната роля обаче не е потвърдена научно, както и те не се препоръчват като диагностично изследване според Европейската асоциация по алергология и клинична имунология (EAACI). 

Други причини за хранителна непоносимост не са свързани с имунитета, не са имуномедиирани, а се дължат на промени във функцията на ензими, рецептори и др., например лактазен дефицит, синдром на дразнимото черво, чувствителност към добавки в храната (оцветители, консерванти и др.).

- Каква е разликата между хранителна непоносимост и хранителните алергии?

- Хранителната алергия е патологичен имунен отговор към определени хранителни съставки с участието на имуноглобулин Е, докато при хранителния интолеранс има образуване на антитела от клас Г или А.

При алергиите симптомите обикновено се появяват в рамките на минути, до часове след консумиране на определена храна. Хранителният интолеранс се проявява със забавен отговор от един до пет дни след консумацията на проблемни храни и могат да доведат до постоянни симптоми. Симптомите при хранителна алергия най-често са: уртикария, ангиоедем, кашлица, задух, повръщане, диария, в редки случаи анафилактична реакция. Докато тези при интолеранс са от страна на храносмилателната система. Но също могат да бъдат и раздразнения на кожата, неврологични нарушения, мускулно-скелетни симптоми и др.

Хранителните алергии се диагностицират сравнително лесно по анамнезата и след провеждане на няколко изследвания. Диагностиката на хранителната непоносимост обаче отнема повече време и често е диагноза “на изключването”, т.е. поставя се, след като са отхвърлени други диагнози с подобни симптоми и протичане.

- Вярно ли е, че всички автоимунни заболявания започват от червата? 

- Повечето ми научни търсения досега са били свързани с тази тематика. Не бих казала, че всички автоимунни заболявания започват от червата, но много от тях могат да имат отражение върху лигавиците на храносмилателната система поради това, че там има повече лимфоидна тъкан, отколкото в останалата част от тялото. 

Имунната система на червата е много важна, тъй като там се обучават имунните клетки да бъдат толерантни към хранителните вещества, които приемаме, и да не реагират срещу тях. Ако този баланс бъде нарушен, възникват различни заболявания.

Ето как да намалим лесно риска от инфаркт и инсулт

- Толкова ли е “глупава” имунната система, че да атакува собствените си тъкани? Какво всъщност атакува имунната система? 

- На пръв поглед може би действията на имунната система да атакува собствени клетки и тъкани на организма изглеждат неразумни. От една страна, имунната система има за цел да реагира срещу инфекциозни причинители, за да ни предпазва от разболяване, като в същото време се старае да не реагира срещу собствения организъм.

Още преди да се родим, клетки на имунната ни система, наречени лимфоцити, започват да се обучават как да разпознават “свое” от “чуждо” за организма. Ако някои от тези лимфоцити атакуват собствения организъм, те се отстраняват веднага. Много малка част от тях са способни да се изплъзнат от този контрол и някой ден от тях да тръгне заболяване. Освен това вече е доказано, че при повечето случаи има сериозна генетична предразположеност за развитие на автоимунно заболяване.

- Доказано ли е, че вируси участват в патогенезата на автоимунните заболявания? 

- Смята се, че вирусната инфекция може да бъде пусков механизъм за развитие на автоимунно заболяване. Така по време на имунната реакция срещу инфекциозния причинител може да се наруши толерантността и имунната система да започне да атакува и собствения организъм.

За няколко вируса е доказано, че могат да предизвикат автоимунни реакции, например вирус на Epstein-Barr (EBV), вирусите на морбили, заушка, рубеола, коксаки вирус B4, цитомегаловирус (CMV), вирус на хепатит С, herpes simplex вирус и други.

Разбира се, не всички хора, които са прекарали вирусни инфекции, ще развият автоимунно заболяване Обикновено автоимунните заболявания, свързани с тези вируси, възникват у хора с “генетичен терен”.

- Какво означава “генетичен терен”?

- “Генетичен терен” използваме за хора, при които има предразположеност да развият дадено заболяване, автоимунно или друго. Не е задължително тази предразположеност да се дължи на генна мутация, може да е поради индивидуални генетични особености на дадения човек. Ако предразположеността е наследствена, това обикновено означава, че в семейството на пациента има други болни от същата болест или група заболявания.

- Какви заболявания може да предвиди имунологията на гастроинтестиналния тракт?

- Имунологията на гастроинтестиналния тракт се занимава с редица заболявания, повечето от които - автоимунни. Тук се включват хроничните възпалителни чревни заболявания (болест на Крон, улцерозен колит), глутенова ентеропатия (целиакия), атрофичен гастрит. Има и няколко заболявания на черния дроб, които са с имунна природа - напр. автоимунен хепатит.

Имунологията на гастроинтестиналния тракт е насочена да търси подходящи имунологични биомаркери, които да подпомагат както диагнозата, така и избора на лечение и проследяване на болните.

- Можем ли да влияем на микробиома си така, че да облекчаваме, дори да профилактираме заболявания?

- Това е много нова и апетитна тема, затова и дискусиите са големи. Намерена е връзка между много заболявания и нарушенията в нормалната чревна флора на децата и възрастните. Дали 

промените в микробиома ще подпомогнат справянето с някои болести и дори излекуването им, ще се разбере в бъдеще, когато се натрупат повече данни в областта.

Редица заболявания са свързани с нарушения на човешкия микробиом: затлъстяване, захарен диабет, метаболитен синдром, атеросклероза, алкохолно и неалкохолно мастно чернодробно заболяване, цироза и хепатоцелуларен карцином, хронични възпалителни чревни заболявания и др.

Употребата на пробиотици е много разпространена и те имат своето място в здравословния начин на живот на хората. Трябва обаче да се внимава с прилагането им, тъй като те могат да имат и странични ефекти или да не са ефективни при различните хора в зависимост от включените щамове в тях и индивидуалните особености на организма. 

- Какво изследване може да се направи, за да изберем подходящия за нас пробиотик?

- В момента не се правят рутинни тестове преди употребата на пробиотици, те се използват повсеместно от деца и възрастни. Има няколко доказани научно индикации за употребата им: при лактазен дефицит, остра инфекциозна диария, диария на пътуващите, антибиотик-асоциирана диария, инфекция с Клостридия (Clostridium difficil)e, при атопична екзема и атопичен дерматит, за превенция на кариеси, премахване на патогени в носа, при хронични чревни възпалителни заболявания и др.

- Какво представлява мукозният имунитет и за какво е отговорен в организма?

- Мукозният имунитет това са имунните клетки и молекули като антитела (особено имуноглобулин А), антимикробни белтъци и т.н., разположени в лигавицата, или т.нар. мукоза. Този имунитет е изключително важен, защото той е първата линия на защита за органи и системи в тялото, които са пряко свързани с околната среда. Мукозната имунна система се разполага освен в храносмилателната система, където имунните клетки са най-многобройни, така и в дихателните пътища, урогениталния тракт, дори лактиращата гърда.

Мукозната имунна система започва да се развива и усъвършенства след раждането заедно със заселването на нормалната микрофлора и първото хранене на бебето.

Мара КАЛЧЕВА