Много хора смятат, че самият шип причинява остра болка в петата, т.е. нарастването на костите на петата. Всъщност не е така. Шипът не боли.
Това не е причината, а резултатът от нарушенията, възникващи в стъпалата. А причината за болката е възпаление или т.нар. фасцит, който като правило се формира на фона на плоскостъпие.
От първия пръст на стъпалото до петата има плътна сухожилна пластинка - нарича се апоневроза. Ако арката на крака е нормална, тогава апоневрозата е добре опъната, като каучук, и всичко се движи както трябва: работи динамично и стъпалата амортизират натоварването без проблем. А когато стъпалото е сплескано, възниква проблем със ставния апарат и в този случай апоневрозата се разтяга прекомерно и се уврежда хронично при ходене. От това, на мястото на прикрепването й към петата, възниква възпаление. Не гнойно, инфекциозно, но все пак е възпаление.
И то се проявява с болка.
Между другото в този случай често изпращат човека за рентгенова снимка и не откриват нарастване върху костите на петата, въпреки че той не може да стъпи върху нея. Това изненадва пациентите, ортопедите - не. Защото болката, както вече казахме, не се дължи на шиповете, а на фасцита. И когато се овладее възпалението, болката отзвучава, дори и самият шип да не е изчезнал.
Следователно в хирургичното отстраняване на шиповете няма никакъв смисъл. Ако болката е много силна, може да се подложите на ударно-вълнова терапия. Този метод е необходим, не за да разруши шиповете, а да облекчи възпалението. Шипът ще остане, но болката ще изчезне. За да бъде лечението по-ефективно, то трябва да се извършва комплексно. Първата стъпка е да носите стелка за облекчаване на натоварването върху апоневрозата, за да предотвратите травмирането й. В допълнение може да се използва и ударно-вълнова терапия или физиотерапия, рентгенова терапия. Както и лечение с глюкокортикоиди (хормони), които понякога се предписват и в този случай.