Проф. д-р Иван Стайков е един от водещите специалисти по медицина на съня. Завършил е Медицински университет - София през 1988 г. В периода 1991 - 2006 г. работи в Клиниката по неврология - нервно-интензивно отделение при Университетска болница “Царица Йоанна”. От 2006 г. до момента проф. Стайков е началник на Клиниката по неврология на “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда” в столицата.
През 1993 г. придобива специалност по неврология. През 1998 г. му е присъдена научната степен “Доктор по медицина” от Медицинския факултет при Университета в гр. Берн, Швейцария, а през 1999 г. му е присъдена научната степен “Доктор“ от Медицинския университет в София, България. От 2005 г. има призната правоспособност по ултразвукова диагностика на нервната система от МУ-София. Същата година му е присъдено научното звание старши научен сътрудник II степен - доцент по неврология. Има завършена магистратура по здравен мениджмънт. От 2011 г. има призната правоспособност по отоневрология от МУ-София. През 2015 г. придобива академична степен професор.
Проф. Стайков има международни специализации в гр. Берн, Швейцария, гр. Линден и гр. Фрайбург, Германия, гр. Кеймбридж, Англия, както и в болниците на Корпорацията “Токушукай” в Япония.
- Страда ли българинът от безсъние, проф. Стайков?
- Сънят заема около 1/4 до 1/3 от нашия живот, т.е., ако живеем средно 80 години, 20-26 от тях минават в сън. Затова той е толкова важен. За съжаление, 30% от населението на Земята страда от някакъв вид нарушение на съня и българите не правят изключение. Нямаме официална статистика, но се предполага, че отговаряме на световните нива и около 20 до 30 на сто от популацията ни е засегната от подобни проблеми.
- Всеки може да се оплаче в даден момент от безсъние, но кога то става диагноза?
- Според най-новата класификация има над 60 вида нарушения на съня, които са групирани в шест групи. Групата на инсомнията - безсънието; групата на дихателните нарушения, свързани със съня; групата на двигателните нарушения, свързани със съня; групата на т.нар циркадни нарушения и т.н. Тоест нарушенията на съня са изключително разнообразни, като най-чести от тези 60 вида са инсомниите - безсънието.
Това е голяма група, в която влизат психофизиологична инсомния, остро настъпила инсомния, инсомния при нарушение на хигиената на съня, парадоксална инсомния и др. Тези видове безсъние имат специфични параметри, които са не само по отношение на оплаквания, но и по отношение на полисомнографски параметри, които отчитаме. В най-общи линии инсомнията се характеризира с трудности при заспиването, трудности при поддържането на съня, трудно събуждане сутрин и прекомерна дневна сънливост.
Другите групи нарушения са значително по-малко. Тези безплатни прегледи за нарушения на съня, които провеждаме в “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда” ще бъдат в рамките на два месеца и целят да идентифицират пациентите, които са с истинско нарушение на съня, за да ги насочим към правилната терапия.
- От колко часа сън на денонощие се нуждае един здрав човек?
- Нуждата от сън е различна в различната възраст. Например, новородените бебета спят около 16 часа на денонощие. С течение на годините нуждата от сън намалява и на тийнейджърите са им достатъчни 8-10 часа сън. Счита се, че хората в активна възраст - между 18 и 65 години, имат нужда от около 7-8-часов сън. 90-годишните се наспиват и за 6 часа.
- Може ли проблемът със съня да бъде симптом на друго заболяване?
- По-скоро някои заболявания могат да бъдат причина за нарушения на съня. Инсомнията например се повишава рязко с увеличение на възрастта. Ако 15-18% от хората между18- и 54-годишна възраст имат някакъв вид нарушение на съня, то над 65-годишна възраст страдащите от безсъние стават 25%.
Според една статистика около 70% от възрастните хора, които имат например 4 други, странични заболявания, страдат от инсомния. Хроничната болка, причинена от артрит или от някакво друго заболяване, също може да доведе до инсомния. На мъжете с доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза заради честото ходене до тоалетната сънят им през нощта също се накъсва и те могат да развият определен вид безсъние. Пациенти, които имат болки поради захарен диабет, хора с дерматити, причиняващи значителни кожни сърбежи - всичко това може да доведе до някакъв вид безсъние, трудно заспиване, накъсан и неспокоен сън.
- Какво представлява заболяването синдром на неспокойните крака?
- Синдромът на неспокойните крака е специфичното неврологично заболяване, което се причислява към двигателните нарушения на съня и често пъти води до безсъние, дължащо се на неприятните усещания. Симптомите имат циркаден (денонощен) ритъм и се проявяват главно вечер след лягане и през нощта. Пациентите описват неразположенията като сърбеж, болка, мравучкане, иглички, затопляне или изстудяване, съклет. Тези неразположения предизвикват необходимост от движения в крайниците, появява се нужда пациентите да масажират краката си, да стават и да се разхождат или пък да слагат краката под топла или студена вода, за да се облекчат симптомите. Явява се частично подобрение, след което симптомите пак се появяват. Състоянието може да бъде подлудяващо и влошава съня. Оплакванията обикновено преминават през втората половина на нощта. Поради тази причина то се нарича синдром на неспокойните крака и е “циркадно нарушение“. За съжаление, има много хора, които страдат от този синдром - около 10% от по-възрастното население в Европа. Ние имаме много такива пациенти. Хубавото е, че има лечение, което доста бързо може да повлияе оплакванията.
- Как се диагностицира нарушение на съня?
- Първо, със съответната анамнеза и неврологичен статус. Второ, има дневници, в които пациентите отразяват как са спали през последните седмици. Основното изследване обаче е полисомнографията. Тя представлява нощен запис, при който имаме възможност да отчетем мозъчната дейност, скърцането със зъби, движението на краката, дихателната дейност, нивото на кислорода в кръвта, сърдечния ритъм. Освен всички параметри проследяваме и стадиите на съня. А ако има съмнения за т.нар. обструктивна сънна апнея - т.е. спиране на дишането по време на сън, тогава правим респираторна полиграфия, с която отчитаме главно дишането по време на съня, сърдечната дейност, нивото на кислород в кръвта и най-вече честотата на спиране на дишане по време на сън, което е много важно.
За съжаление, има хора - повечето са пълни мъже, които на час спират да дишат по 60, 70, 80 пъти и това спиране може да продължи и до 1-2 минути. От няколко години насам сънната апнея вече е официален рисков фактор за инсулт - рискът се увеличава с около 2,5 пъти. Значително се повишава и рискът от развитие на сърдечносъдови заболявания. За жалост, пациентите сами не могат да установят това нарушение, отчитат го през деня, когато започне да им се доспива, като в най-тежките ситуации заспиват, докато шофират. Около 15 - 20% от катастрофите в глобален мащаб са вследствие на заспиване зад волана, а за голяма част от тях причина е обструктивната сънна апнея.
Румяна СТЕФАНОВА
