Диафрагмалната херния води до анемия

Храня се трудно, отслабнах много. Може ли т.нар. повдигната диафрагма да създава такъв проблем? Диагнозата ми е диафрагмална херния. Моля да ми помогнете.

В отговор на нашата читателка характерното за диафрагмалната херния коментира д-р Веселин Люцканов – хирург, херния специалист.  

„Вродената или придобита слабост в защитата на диафрагмения или хиатален отвор води до разширяването му и постепенното навлизане на част от стомаха в гърдите, защото налягането в корема е по-голямо от налягането в гърдите - обяснява той. - Ето това състояние се нарича диафрагмална или хиатална херния.

Тя причинява смущения на белия дроб и сърцето, предизвиква рефлукс, а впоследствие гастроезофагеална рефлуксна болест. При напредване на болестта се получава стесняване и скъсяване на хранопровода с промяна на лигавицата или т.нар. Баретов хранопровод. Това е доста напреднало състояние и тогава операцията вече трудно може да помогне. Симптомите са болки в гърдите, парене и киселини зад гръдната кост, връщане на храната при легнало положение, сърцебиене и аритмия, пневмония, анемия. Много често пациенти с диафрагмална херния попадат при кардиолози поради сърдечни оплаквания, а също и при хематолози поради анемия. Диагнозата се поставя на рентген, скенер и гастроскопия”.

Според д-р Люцканов най-подходящото и ефикасно лечение на диафрагмалната херния е операцията. Той твърди, че много често това заболяване се лекува необосновано дълго с лекарства и се забавя същественото лечение, а междувременно болният се измъчва. Той обяснява, че лечението с лекарства може да намали симптомите, но не и да спре нарастването на отвора и преминаването на стомаха през диафрагмения херния-отвор. Затова се препоръчва операция. Тя може да бъде конвенционална с коремен или гръден разрез, но, разбира се, за предпочитане е по-щадящата – лапароскопската операция – много по-лесна за извършване, по-малко болезнена, с бързо възстановяване и добри резултати. Чрез нея по-лесно се достига до херния-отвора, прибира се стомахът, отстранява се херния-сакът. Съответно се укрепва диафрагмалният отвор и се възстановява сфинктерът между стомаха и хранопровода. Резултатът, както вече е известно, е значително по-бързо възстановяване. 

„Твърде често по-възрастните хора биват съветвани да се откажат от планова операция заради съпътстващи заболявания, заради възрастта и т.н. - казва в заключение д-р Люцканов. – Искам да кажа обаче, че в нашия дългогодишен опит много рядко сме отказвали помощ на такива „безнадеждни” случаи. Най-възрастният наш пациент бе опериран на 95 години от голяма ингвинална херния с 20-годишна давност, превърнала живота му в мъчение. Човекът продължи да си живее спокойно и да се радва на внуците си. Затова аз твърдя, че възрастта сама по себе си не е противопоказание за такава операция. Вярно е, че в напреднала възраст има повече съпътстващи страдания, но съвременните нараснали възможности за компенсиране и лечение на тези заболявания, щадящи методи за местна упойка и операция на херния, значително понижиха рисковите до минимум. Говоря за плановите операции. Искам да припомня обаче, че при заклещена херния и спешна операция рискът варира от 6 до 23%. Запомнете, хернията е анатомичен, т.е. механичен дефект, който с времето нараства и лечението може да бъде само оперативно. А напредналата възраст сама по себе си, както вече споменах, не е противопоказание за планова операция на херния. И още нещо важно трябва да се изтъкне – коректно е всеки отделен случай да се обсъди обстойно след преглед и консултация със специалист”.

Яна БОЯДЖИЕВА