Не всяко хъркане е заради болестта сънна апнея!
При над 85 на сто от случаите на т.нар. резистентна хипертония виновни са именно нарушенията в съня
Д-р Румен Тихолов е управител на болница “Св. Иван Рилски”, гр. Козлодуй, специалист по вътрешни болести, пулмология и медицина на съня. Д-р Тихолов ръководи една от първите лаборатории по съня в България - тази в болницата в Козлодуй, където работят специалисти с европейска квалификация. В днешния брой на в. “Доктор” ви предлагаме много интересен и полезен разговор с д-р Тихолов именно в качеството му на един от малкото специалисти, способни да диагностицират и успешно да лекуват болестта сънна апнея.
- Д-р Тихолов, предлагам да започнем разговора с малко повече информация за т.нар. лаборатории по съня. Каква е ролята на такава лаборатория? С какво допринася тя за лечението, за диагностиката?
- Ако трябва да сме точни, става дума за “Лаборатория за дихателни нарушения по време на сън”, но името не е от такова голямо значение. То може да е всякакво, важно е какво се прави в тази лаборатория. Основно - изследват се болни по време на нощен сън. По принцип повечето пациенти, които имат някакви оплаквания в това отношение, се преглеждат по време на будно състояние. Те посещават специалисти, споделят оплаквания, като част от тях се дължат на нарушения по време на сън. Но ако такъв болен не бъде изследван в състояние на сън, не могат да бъдат обективизирани тези причини, които водят до дадените нарушения.
Веднага ще дам един от най-ярките примери в това отношение. В осемдесет и пет на сто от случаите на т.нар. резистентна хипертония има пряка връзка със сънната апнея. Всъщност именно това заболяване стои зад резистентната хипертония.
Представяте ли си - цели 85 на сто. Може би някои от вашите читатели не знаят, нека припомним що е то резистентна хипертония - тази, която или не се поддава на лечение, или се лекува много трудно и се налага например да се сменят медикаменти - да се добавят втори, трети и четвърти. Но накрая все едно хипертонията не се повлиява от тези лечебни варианти, или се влияе само отчасти. Което ще рече, че след месец стойностите на кръвното налягане пак ще са високи.
И пак ще се повторя, за да се запомни, за 85 на сто от случаите на резистентна хипертония причина са дихателните нарушения по време на сън. Ако болният не бъде изследван именно по време на сън, реално лечението е симптоматично и на сляпо.
- Да се концентрираме върху самото заболяване. Що е то сънна апнея - болест, състояние, нарушение, какво?
- Това е състояние, при което се случва отпускане на меките тъкани, които изграждат горните дихателни пътища. Като цяло това така или иначе става в по-зряла възраст, след 30 навършени години и нагоре. Но искам веднага да подчертая, че и детската възраст не е пощадена. При тях има конкретни причини - възпалени сливици, аденоиди и други подобни състояния. Като цяло обаче заболяването съпътства най-вече хората в средна и по-напреднала възраст.
- Тук е мястото да припомним, че има разлика между хъркане и болестта сънна апнея...
- Не всяко хъркане е сънна апнея, но имайте предвид, че голяма част от тези хъркащи във времето развиват това заболяване. Тук става дума за степенно отпускане на меките тъкани във времето. Да речем, че тези тъкани са се отпуснали и провокират хъркане, след време обаче те се отпускат още и още, и започват вече частично, степенно да запушват горните дихателни пътища. Така се появява сънната апнея.
- Да посочим симптомите, основните. Хъркането е ясно. Какво друго е типично за това заболяване?
- Болестта се изразява в три кардинални симптоми - шумно хъркане, т.нар. апноични паузи, които са степенно изразени и продължават около 10-ина секунди, а може и повече. И третият кардинален симптом във времето е степенно изразена дневна сънливост. Тъй като болните многократно спират дишането си, те продишват с микросъбуждане. За да възстановят дихателния поток, те правят едно микросъбуждане, което де факто дава възможност на човека да направи тази част от горните дихателни пътища по-ригидна и да продишат.
Това са няколкостотин събуждания по време на сън, зависи каква е честотата. Например при болен, който има тежка сънна апнея, се случват по 40-50 събуждания на час.
- На час?
- Да, на час, което означава, че през нощта този човек се буди цели 500 пъти. Представете си как той се буди на всяка минута. Колкото и да се радва на добър сън, в един момент просто развява белия байрак, както се казва. А тук говорим за седмици, за месеци, за години. Един проблем, който ескалира, и в крайна сметка се появява и дневната сънливост. Това всъщност е симптомът, който най-често води пациентите до съответния специалист.
Говорим за напълно лечимо заболяване!
Сънната апнея е напълно лечимо заболяване със съвременните средства. Вече близо 20 години в помощ на тези болни са специални апарати. Това всъщност е едно простичко апаратче, което дава въздух на човека. И всеки страдащ пациент трябва да го има, то да стои на нощното му шкафче. И всеки шофьор на тир с подобни проблеми трябва да го има до себе си. И просто, когато дойде време за сън, той да си сложи маската, апаратчето подава налягане. То се упражнява върху горните дихателни пътища и те заемат отворено положение, така че болният да може да диша по време на сън с отворени дихателни пътища. За жалост нашата държава “е много скъперническа” по отношение на реимбурсация на медицински изделия, на медикаменти. И за това простичко устройство няма реимбурсация? Държавата може да дава всеки месец хиляди левове за един болен, за да му се поставят стентове на коронарните артерии, но не и да отдели няколкостотин лева за диагностика на този болен. Тогава може би ще се предотвратят много ситуации, в които е нужно поставянето на стент?
Между другото!
Сънната апнея е високо рискова причина и за исхемичната болест на сърцето. Нещата изглеждат така, сякаш не искаме да правим превенция. Сякаш искаме да има все повече и повече болни, които да бъдат стентирани. В европейските държави не е така, за тяхна радост и наше съжаление. Там нещата са канализирани, болните получават и диагностиката, и лечението. А и не е известно да има достатъчно експерти в Министерството на образованието, които да лобират за едно или друго медицинско изделие, средство, лечебен или диагностичен метод? Макар че не е нужно да има експерти, важното е, че има консултанти, които са наясно с проблема. Въпросът е някой да се допита до тях. Има подготвени хора в България, макар и малко. Лабораториите, за които стана дума в началото, вече ги има в цялата страна и хората могат да се възползват. Проблемът е, че Здравната каса не ги покрива като клинични пътеки или ако някой иска да свърши работа, трябва да се движи около проблема, т.е. да излъже Касата.
За такова лечение няма клинична пътека
Има само един непопулярен вариант да се вмъкне болен за лекуване на нарушение на съня - като се направят десетки нарушения. Но дори и това да се случи, накрая пак се стига до това болният сам да закупи апарат. И там се удря на камък. Има хора, които смятат, че ще им помогне оперативното лечение.
Да, но то се прилага единствено и само когато има някакви вродени деформации. Или ако има например увеличени сливици или някакви други аномалии на горните дихателни пътища. Но има доказателства, че дори да има ранен следоперативен ефект, след време болните развиват по-тежки дихателни нарушения. Т.е. класически си остава методът за лечение, за който говорихме досега.
При 90 на сто от катастрофите зад волана стои недоспал шофьор
Малко хора допускат, че при подобни усложнения може да се стигне и до смърт. Най-често такива болни загиват в съня си. Това обикновено се случва след алкохолен ексцес. Тъй като е нарушено това прецизно събуждане, болните загиват с асфиксия. Другият много сериозен проблем, това са катастрофите на прав участък от пътя. Когато видите катастрофа на прав участък от пътя без спирачен път - в 90 и няколко процента от случаите зад волана стои шофьор, който е имал проблеми със съня. Или страда от дневна сънливост, или е получи инфаркт например? Накратко - просто човекът има голям дефицит на сън. Много шофьори на тирове не си доспиват заради тежките курсове. Ако този човек спи само по три-четири часа на денонощие, все ще настъпи моментът, в който няма да издържи и ще започне да заспива. Разбирате, че тук не става дума за сънна апнея, този човек просто няма физическото време да се наспи. Но ние сега говорим за проблема сънна апнея.
При това заболяване страдащият е в сънен дефицит. Мозъкът често отказва и той заспива - именно на прав участък от пътя. Той заспива най-често, когато наоколо е тихо и монотонно, няма шумове и прочее. За съжаление обаче този проблем не се тиражира. Като че ли сме си заровили главата в пясъка и не искаме да осъзнаем опасността, която ни застрашава. Всеки е склонен да прави анализ с колко са се увеличили катастрофите, а да не се ангажира с причините за това. В България е пълно с хора, които умират да правят статистика, да правят графики, анализи, но не и да преодолеят подобна опасност. Явно е необходимо да се алармира и то на по-висок глас за този огромен проблем, защото той предполага човешки жертви така или иначе.
Стефка Николова, Русе:
Какви са основните причини за накъсването на съня?
Да, наистина съществува определена наследственост. Другите причини, които водят до засилване на апнеята, са употребата на алкохол преди лягане и медикаменти, които задълбочават съня, т.нар. сънотворни. Затова е добре човек с подобни проблеми да не приема алкохол 6-8 часа преди лягане. В случай, че той не се е подложил на задълбочено изследване и не спи с апарат за облекчаване на състоянието си. Това се отнася и за медикаментите.
Трябва да спре да ги приема непосредствено преди сън или ако може въобще да се откаже от тях. Иначе - от 5 до 25 пъти е по-висока вероятността човек да развие инфаркт и инсулт, особено в ранните сутрешни часове, когато фазата на съня е най-продължителна.
Невена Димова, Горна Оряховица:
Сериозни усложнения заради състоянието
Първо да кажем, че това състояние е само следствие, тъй като болният изпада в тежка хипоксия по време на сън. Той де факто е в кислороден глад в по-голямата част от нощта. Той ляга да спи 8 часа, но половината от времето прекарва в тежка хипоксия, в тежък недостиг на кислород на всички жизненоважни органи. Затова организмът реагира с вазоспазъм и с повишаване на кръвното налягане. Те, симптомите, са разхвърляни, така да се каже. Например от страна на сърдечно-съдовата система е високото кръвно налягане. Имайте предвид, че от 5 до 25 пъти е по-висока вероятността човек да развие инфаркт и инсулт, особено в ранните сутрешни часове, когато фазата на съня е най-продължителна. Тогава болните много често правят мозъчно-съдови инциденти.
Просто болните са с едни много разхвърляни симптоми и ако не попаднат на човек, който познава проблема, ги лекуват на парче. Много често болните със сънна апнея страдат и от гастроезофагеална рефлуксна болест. Получават парене зад гръдната кост, което се дължи на качване на киселини по време на сън от нощните контракции. А тези контракции, които настъпват в гръдния кош и корема, са следствие пак на сънната апнея. Само специалистът е този, който трябва да предположи, че може би става дума за сънна апнея. Много е важно специалист да диагностицира и лекува сънната апнея.
Апропо!
Ако страдащият попадне при кардиолог, той лекува симптома, а не причината. Например ще му даде съответните медикаменти, но няма да премахне причината. И, да, в началото човекът ще се почувства добре, след като се му предписали медикаменти за потискане на киселините, но само след месец симптомите отново се завръщат.
Яна БОЯДЖИЕВА
- Д-р Тихолов, предлагам да започнем разговора с малко повече информация за т.нар. лаборатории по съня. Каква е ролята на такава лаборатория? С какво допринася тя за лечението, за диагностиката?
- Ако трябва да сме точни, става дума за “Лаборатория за дихателни нарушения по време на сън”, но името не е от такова голямо значение. То може да е всякакво, важно е какво се прави в тази лаборатория. Основно - изследват се болни по време на нощен сън. По принцип повечето пациенти, които имат някакви оплаквания в това отношение, се преглеждат по време на будно състояние. Те посещават специалисти, споделят оплаквания, като част от тях се дължат на нарушения по време на сън. Но ако такъв болен не бъде изследван в състояние на сън, не могат да бъдат обективизирани тези причини, които водят до дадените нарушения.
Веднага ще дам един от най-ярките примери в това отношение. В осемдесет и пет на сто от случаите на т.нар. резистентна хипертония има пряка връзка със сънната апнея. Всъщност именно това заболяване стои зад резистентната хипертония.
Представяте ли си - цели 85 на сто. Може би някои от вашите читатели не знаят, нека припомним що е то резистентна хипертония - тази, която или не се поддава на лечение, или се лекува много трудно и се налага например да се сменят медикаменти - да се добавят втори, трети и четвърти. Но накрая все едно хипертонията не се повлиява от тези лечебни варианти, или се влияе само отчасти. Което ще рече, че след месец стойностите на кръвното налягане пак ще са високи.
И пак ще се повторя, за да се запомни, за 85 на сто от случаите на резистентна хипертония причина са дихателните нарушения по време на сън. Ако болният не бъде изследван именно по време на сън, реално лечението е симптоматично и на сляпо.
- Да се концентрираме върху самото заболяване. Що е то сънна апнея - болест, състояние, нарушение, какво?
- Това е състояние, при което се случва отпускане на меките тъкани, които изграждат горните дихателни пътища. Като цяло това така или иначе става в по-зряла възраст, след 30 навършени години и нагоре. Но искам веднага да подчертая, че и детската възраст не е пощадена. При тях има конкретни причини - възпалени сливици, аденоиди и други подобни състояния. Като цяло обаче заболяването съпътства най-вече хората в средна и по-напреднала възраст.
- Тук е мястото да припомним, че има разлика между хъркане и болестта сънна апнея...
- Не всяко хъркане е сънна апнея, но имайте предвид, че голяма част от тези хъркащи във времето развиват това заболяване. Тук става дума за степенно отпускане на меките тъкани във времето. Да речем, че тези тъкани са се отпуснали и провокират хъркане, след време обаче те се отпускат още и още, и започват вече частично, степенно да запушват горните дихателни пътища. Така се появява сънната апнея.
- Да посочим симптомите, основните. Хъркането е ясно. Какво друго е типично за това заболяване?
- Болестта се изразява в три кардинални симптоми - шумно хъркане, т.нар. апноични паузи, които са степенно изразени и продължават около 10-ина секунди, а може и повече. И третият кардинален симптом във времето е степенно изразена дневна сънливост. Тъй като болните многократно спират дишането си, те продишват с микросъбуждане. За да възстановят дихателния поток, те правят едно микросъбуждане, което де факто дава възможност на човека да направи тази част от горните дихателни пътища по-ригидна и да продишат.
Това са няколкостотин събуждания по време на сън, зависи каква е честотата. Например при болен, който има тежка сънна апнея, се случват по 40-50 събуждания на час.
- На час?
- Да, на час, което означава, че през нощта този човек се буди цели 500 пъти. Представете си как той се буди на всяка минута. Колкото и да се радва на добър сън, в един момент просто развява белия байрак, както се казва. А тук говорим за седмици, за месеци, за години. Един проблем, който ескалира, и в крайна сметка се появява и дневната сънливост. Това всъщност е симптомът, който най-често води пациентите до съответния специалист.
Говорим за напълно лечимо заболяване!
Сънната апнея е напълно лечимо заболяване със съвременните средства. Вече близо 20 години в помощ на тези болни са специални апарати. Това всъщност е едно простичко апаратче, което дава въздух на човека. И всеки страдащ пациент трябва да го има, то да стои на нощното му шкафче. И всеки шофьор на тир с подобни проблеми трябва да го има до себе си. И просто, когато дойде време за сън, той да си сложи маската, апаратчето подава налягане. То се упражнява върху горните дихателни пътища и те заемат отворено положение, така че болният да може да диша по време на сън с отворени дихателни пътища. За жалост нашата държава “е много скъперническа” по отношение на реимбурсация на медицински изделия, на медикаменти. И за това простичко устройство няма реимбурсация? Държавата може да дава всеки месец хиляди левове за един болен, за да му се поставят стентове на коронарните артерии, но не и да отдели няколкостотин лева за диагностика на този болен. Тогава може би ще се предотвратят много ситуации, в които е нужно поставянето на стент?
Между другото!
Сънната апнея е високо рискова причина и за исхемичната болест на сърцето. Нещата изглеждат така, сякаш не искаме да правим превенция. Сякаш искаме да има все повече и повече болни, които да бъдат стентирани. В европейските държави не е така, за тяхна радост и наше съжаление. Там нещата са канализирани, болните получават и диагностиката, и лечението. А и не е известно да има достатъчно експерти в Министерството на образованието, които да лобират за едно или друго медицинско изделие, средство, лечебен или диагностичен метод? Макар че не е нужно да има експерти, важното е, че има консултанти, които са наясно с проблема. Въпросът е някой да се допита до тях. Има подготвени хора в България, макар и малко. Лабораториите, за които стана дума в началото, вече ги има в цялата страна и хората могат да се възползват. Проблемът е, че Здравната каса не ги покрива като клинични пътеки или ако някой иска да свърши работа, трябва да се движи около проблема, т.е. да излъже Касата.
За такова лечение няма клинична пътека
Има само един непопулярен вариант да се вмъкне болен за лекуване на нарушение на съня - като се направят десетки нарушения. Но дори и това да се случи, накрая пак се стига до това болният сам да закупи апарат. И там се удря на камък. Има хора, които смятат, че ще им помогне оперативното лечение.
Да, но то се прилага единствено и само когато има някакви вродени деформации. Или ако има например увеличени сливици или някакви други аномалии на горните дихателни пътища. Но има доказателства, че дори да има ранен следоперативен ефект, след време болните развиват по-тежки дихателни нарушения. Т.е. класически си остава методът за лечение, за който говорихме досега.
При 90 на сто от катастрофите зад волана стои недоспал шофьор
Малко хора допускат, че при подобни усложнения може да се стигне и до смърт. Най-често такива болни загиват в съня си. Това обикновено се случва след алкохолен ексцес. Тъй като е нарушено това прецизно събуждане, болните загиват с асфиксия. Другият много сериозен проблем, това са катастрофите на прав участък от пътя. Когато видите катастрофа на прав участък от пътя без спирачен път - в 90 и няколко процента от случаите зад волана стои шофьор, който е имал проблеми със съня. Или страда от дневна сънливост, или е получи инфаркт например? Накратко - просто човекът има голям дефицит на сън. Много шофьори на тирове не си доспиват заради тежките курсове. Ако този човек спи само по три-четири часа на денонощие, все ще настъпи моментът, в който няма да издържи и ще започне да заспива. Разбирате, че тук не става дума за сънна апнея, този човек просто няма физическото време да се наспи. Но ние сега говорим за проблема сънна апнея.
При това заболяване страдащият е в сънен дефицит. Мозъкът често отказва и той заспива - именно на прав участък от пътя. Той заспива най-често, когато наоколо е тихо и монотонно, няма шумове и прочее. За съжаление обаче този проблем не се тиражира. Като че ли сме си заровили главата в пясъка и не искаме да осъзнаем опасността, която ни застрашава. Всеки е склонен да прави анализ с колко са се увеличили катастрофите, а да не се ангажира с причините за това. В България е пълно с хора, които умират да правят статистика, да правят графики, анализи, но не и да преодолеят подобна опасност. Явно е необходимо да се алармира и то на по-висок глас за този огромен проблем, защото той предполага човешки жертви така или иначе.
Стефка Николова, Русе:
Какви са основните причини за накъсването на съня?
Да, наистина съществува определена наследственост. Другите причини, които водят до засилване на апнеята, са употребата на алкохол преди лягане и медикаменти, които задълбочават съня, т.нар. сънотворни. Затова е добре човек с подобни проблеми да не приема алкохол 6-8 часа преди лягане. В случай, че той не се е подложил на задълбочено изследване и не спи с апарат за облекчаване на състоянието си. Това се отнася и за медикаментите.
Трябва да спре да ги приема непосредствено преди сън или ако може въобще да се откаже от тях. Иначе - от 5 до 25 пъти е по-висока вероятността човек да развие инфаркт и инсулт, особено в ранните сутрешни часове, когато фазата на съня е най-продължителна.
Невена Димова, Горна Оряховица:
Сериозни усложнения заради състоянието
Първо да кажем, че това състояние е само следствие, тъй като болният изпада в тежка хипоксия по време на сън. Той де факто е в кислороден глад в по-голямата част от нощта. Той ляга да спи 8 часа, но половината от времето прекарва в тежка хипоксия, в тежък недостиг на кислород на всички жизненоважни органи. Затова организмът реагира с вазоспазъм и с повишаване на кръвното налягане. Те, симптомите, са разхвърляни, така да се каже. Например от страна на сърдечно-съдовата система е високото кръвно налягане. Имайте предвид, че от 5 до 25 пъти е по-висока вероятността човек да развие инфаркт и инсулт, особено в ранните сутрешни часове, когато фазата на съня е най-продължителна. Тогава болните много често правят мозъчно-съдови инциденти.
Просто болните са с едни много разхвърляни симптоми и ако не попаднат на човек, който познава проблема, ги лекуват на парче. Много често болните със сънна апнея страдат и от гастроезофагеална рефлуксна болест. Получават парене зад гръдната кост, което се дължи на качване на киселини по време на сън от нощните контракции. А тези контракции, които настъпват в гръдния кош и корема, са следствие пак на сънната апнея. Само специалистът е този, който трябва да предположи, че може би става дума за сънна апнея. Много е важно специалист да диагностицира и лекува сънната апнея.
Апропо!
Ако страдащият попадне при кардиолог, той лекува симптома, а не причината. Например ще му даде съответните медикаменти, но няма да премахне причината. И, да, в началото човекът ще се почувства добре, след като се му предписали медикаменти за потискане на киселините, но само след месец симптомите отново се завръщат.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари