По света поставят изкуствен кръвоносен съд при аневризма на аортата

В България въпросът с финансирането на тези устройства още не е решен

По света поставят изкуствен кръвоносен съд при аневризма на аортата
Поради  недофинансиране на част от консумативите до момента в областта на съдовата хирургия в България се извършват значително по-малък от необходимия брой такива процедури.  В днешния брой на в. “Доктор” ви предлагаме разговор с един от водещите специалисти по съдова хирургия у нас, доц. д-р Димитър Петков - републикански консултант по съдова хирургия. Доц. Петков е член на дружествата по ангиология, съдова и ендоваскуларна хирургия, флебология, на Българското дружество по ендоваскуларна терапия, както и на международни организации в тази област. 

- Доц. Петков, какво представлява ендоваскуларното лечение на артериалните съдови заболявания?
- Това не са класически операции. Същността на тези интервенции се състои в следното: през малък отвор в кожата и артерията чрез катетри, на които са монтирани специални балони, се извършва разширяване на стеснения или запушен кръвоносен съд. Процедурата най-често се последва от поставяне на стент - устройство, подобно на пружинка, което не позволява повторно стеснение или запушване на артерията. 

- Какви са предимствата на тази процедура?
- Те са най-вече в полза на болния: травмата е минимална, възстановяването е много бързо. Буквално до ден-два той се прибира у дома. 

- Има ли разлика между ендоваскуларните процедури при лечението на артериалните и венозни съдове?
- Методът, който описах, касае лечението на артериите. Относно лечението на болните с хронична венозна недостатъчност  - разширени, варикозни вени, тук също се прилагат минимално инвазивни процедури - ендовенозна лазерна аблация и радиофреквентна аблация. Тук се използват специални апарати - генератори на лазерна и радиочестотна енергия, чрез които вкараните с пункция в разширените вени тънки влакна предизвикват “затварянето” на увредената вена. При варикозните вени, при които не може да се приложи описаната по-горе процедура, се използва друг метод за лечение - склеротерапията. Тук с тънка игла във вената се вкарва специално лекарство, предизвикващо “затварянето” й. Трябва да отбележа, че при лечението на тежките тромбофлебити също има нови възможности - след пунктиране на вената тромбът се разтваря с медикамент, след което се поставя стент. Надявам се скоро последният метод да се превърне в рутинна процедура и в България.

- Вие твърдите, че по “безкръвен път” може да се постави изкуствен кръвоносен съд и при аневризма на аортата. Това би спасило живота на много хора. Има ли условия този метод да се прилага и у нас?
- При поставяне на изкуствен кръвоносен съд вътре в разширената аорта - аневризма, 

болният си тръгва от болницата до ден-два 

На годишния конгрес на Европейското дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия в Стокхолм, в който бях участник, отново се потвърди, че в цял свят това вече е рутинна процедура.

В България въпросът с финансирането на тези устройства още не е решен, но Българското дружество по съдова хирургия работи упорито в тази насока. Аз съм оптимист и се надявам скоро и този проблем да намери решение.

- Много ли са скъпи тези устройства?
- Скъпи са, да - в рамките на 25-30 хиляди лева. Всъщност по цял свят цената им е такава.

- А другите ендоваскуларни процедури поемат ли се от Здравната каса?
- Да, някои от консумативите за артериалните процедури се заплащат от НЗОК. Това са стентовете и медикамент излъчващите балони. За съжаление стойността на консумативите за лазерната и радиофреквентна аблация не се заплащат от Здравната каса.

- Безкръвните операции имат ли противопоказания?
- Да, но когато не е възможно да приложим ендоваскуларно лечение, прибягваме до класическа операция. Това е голямото предимство на висококвалифицирания съдово хирургичен екип - той винаги може да избере и предложи 

най-ефективния и щадящ за пациента метод 

при лечението на неговото съдово заболяване.

- Доц. Петков, моля ви съвсем накратко да припомним кои са най-често срещаните тежки съдови увреждания?
- Запушванията и стесненията на артериите, както и тяхното патологично разширение - аневризма, които се дължат на различни заболявания - атеросклероза, диабет, болест на Бюргер. Варикозните вени също нарушават качеството на живот, а дълбоките венозни тромбози са причина за инвалидизация и развитие на белодробен тромбоемболизъм, който е съчетан с висока смъртност.

- В тази връзка да ви попитам и за профилактиката - тя е важен елемент по отношение на съдовите болести. 
- Нищо ново - повече движение, спорт. Много важно е да се свалят поне част от наднормените килограми. Рационалното хранене също е елемент от превенцията. Друг основен момент в профилактиката на съдовите заболявания е както болните, така и хората от рисковите групи да посещават редовно лекуващия ги лекар.

Категорично не се самолекувайте, защото можете да изгубите много неща - като започнем от крайниците и стигнем до здравето ви като цяло. Когато съдовите заболявания напреднат, става много сложно и за пациентите, и за лекуващите ги лекари.

В новия Национален рамков договор за 2015 година има положителни промени по отношение на лечението на съдовите заболявания. Макар и да не са достатъчно радикални, аз съм доволен от промяната, защото тя позволява използване на повече имплантанти - стентове и балони, по време на една процедура спрямо предходните години. Това ще подобри качеството на лечението при пациентите с артериални заболявания, ще понижи броя на хоспитализациите и ще оптимизира разходите за лечение на тези болни. 


Яна  БОЯДЖИЕВА

Коментари