Д-р Младен Младенов: Не всяка бучка в гърдата е рак
Основни рискови фактори са възрастта и телесното тегло
Преди седмица се проведоха профилактични прегледи за рак на гърдата в община Брегово, Видинско, на 189 жени. При три от тях е установен карцином, при 5 - аденоми на млечната жлеза. Девет жени са с кисти, а две с липоми. На всички жени са извършени клиничен и ехографски преглед от д-р Младен Младенов. При всеки един от съмнителните случаи е извършено мамографско изследване с дарения от “Ротари Интернешанъл” мамограф и екипа на МБАЛ - Червен бряг.
“Официалната статистика показва, че проблемите с гърдите се случват при една от всяка десет жени, но ранното диагностициране спомага за позитивен край на всяко наложило се лечение. За навременното откриване и ефективно възстановяване са важни самоконтролът и профилактиката. Доказано е, че откриването на бучка в гърдата не означава задължително злокачествено образувание, но дали това е така, може да потвърди единствено специалист”, каза мамологът д-р Младен Младенов от АГ болница “Св. София” в столицата.
- Д-р Младенов, има ли българката здравна култура?
- Определено мога да кажа, че през последните 15 г. значително се повиши. В момента здравната култура на генерацията жени, които са между 30 и 50 г., е изключително висока. Те са мотивирани да се проверяват рутинно, да провеждат профилактични прегледи. Те имат необходимата здравна култура и се грижат за здравето като за свой капитал. Проблем са пациентките над 60-годишна възраст. При тях мотивацията е малка, както и достъпът до здравни грижи. Подобен е случаят и с пациентки, които живеят в по-малки населени места, защото достъпът до специализиран център е свързан с пътуване, съответно и с разходи. При тях сякаш действа рефлексът, че грижата за здравето се осъществява от някой друг, а не от самите тях.
Откритите нови случаи на рак на гърдата от Брегово са именно такива - не са ходили на профилактични прегледи от няколко години. Затова и правим тези кампании - да стигнем до жените, където живеят, и да ги изследваме.
Основният проблем за България обаче си остава ранното откриване на тази болест. По отношение на лечението има стандартизация във всички диспансери спрямо европейските протоколи. Мога да кажа, че страната ни е на добро европейско ниво. През последните години достъпността до препарати вече също е много добра. И самият пациент също трябва да има лична мотивация, за да се чувства добре и да може да се откриват отрано промените в организма, които са свързани с метафизиране на процеса. Общата тенденция е развиването на рака на гърдата да се третира като хронично заболяване, при което може дълго време да се поддържа качеството на живота на пациентите, без това да доведе до летален край.
- Колко жени у нас имат рак на гърдата?
- Годишно около 4000 жени се разболяват. Това са жени, които са новооткрити или новозаболели. Като честота на заболяването у нас 72 на 100 000 се откриват, което е сравнително ниско спрямо световните данни за заболеваемост. По последни данни около 30 000 жени в България са преживели заболяването и в момента са оцелели след лечението. В зависимост от стадия, на който е лекувано заболяването, за тези жени прогнозата е различна. За жените в първи и втори стадий тя е много добра и отлична. За съжаление, при жените след тези стадии - вече трети и четвърти, драстично се нарушава продължителността на живота и в рамките на пет години те умират.
- Кои са основните рискови фактори, предразполагащи към заболяването?
- Всяка жена има риск да заболее от рак на гърдата и с възрастта той се покачва. Основният рисков фактор е възрастта и телесното тегло. Следващите по важност рискови фактори са наследственост, раждане, кърмене, употреба на хормонални препарати. Тези фактори качват риска, но не е задължително конкретната жена да се разболее.
Тези рискове действат при всеки жив организъм. Оказва се, че ракът на гърдата не е едно-единствено заболяване. Има повече от 10 типа рак, които могат да се проявят по различни начини, съответно и факторите са различни. Като най-рискови фактори за момента, както казах, се смятат възрастта, наднорменото тегло, липсата на раждане, генетичната наследственост, генетични мутации при специфични гени. С по-малък интензитет са фактори като редовна употреба на алкохол, живот в урбанизирана среда, липсата на кърмене.
- Споменахте, че тук е мястото на профилактичните прегледи.
- Всички жени, които са навършили 30 години, вече би трябвало да мислят за профилактични прегледи. Откакто практикувам, наблюдавам, че запуснатите случаи намаляха в последните години. Най-често те се дължат на особено мнение на пациентката по отношение на лечението. Тя е имала консултации в различни клиники, препоръчано й е лечение, но отказва и се лекува с алтернативни методи. Когато туморът се развие в такава степен, че нямаме много възможности за лечение, пациентката търси отново стандартната медицина. Но за две години от първоначалната диагноза ракът прогресира и излекуването е невъзможно.
Обикновено тези пациентки са интелигентни жени, които четат много, ползват информация, включително за алтернативни методи на лечение в България и в чужбина.
- При какви симптоми жената трябва да посети мамолог?
- По принцип жените трябва да посещават мамолог всяка година профилактично. Извън тези прегледи симптомите, които би трябвало да ги накарат да посетят мамолог, са промени в структурата на млечната жлеза,
които се изразяват в уплътняване на отделен участък, асиметрично уплътняване, кръв от зърното, промени в кожата с деформация на кожата или деформация на ареолата.
При по-младите жени - до 30 години, посещението е при желание или при откриване на проблем при опипване на конкретни промени в гърдата. При жени между 30 и 40 години посещението е веднъж годишно, като се извършва ехография. При жени над 40 години се извършва ехография веднъж годишно, а всяка втора година се прави и мамография.
- Обяснете, моля, каква е разликата между ехография и мамография.
- Чисто технически двата метода са различни. Ехографията е метод, при който тъканите се изобразяват чрез използване на ултразвук, а при мамографията се използват рентгенови лъчи. Двата метода не са взаимозаменяеми - информацията от тях се надгражда. При млади жени е препоръчителна ехографията поради високата плътност на структурите и невъзможността на мамографията да покаже интимната структура. При жени над 40 години обикновено структурата е достатъчно подходяща и се прави и мамография. Има патологични процеси, които по-добре се изобразяват чрез ехография, и други, които се откриват чрез мамография. Заради това двете изследвания се комбинират.
Люба МОМЧИЛОВА
“Официалната статистика показва, че проблемите с гърдите се случват при една от всяка десет жени, но ранното диагностициране спомага за позитивен край на всяко наложило се лечение. За навременното откриване и ефективно възстановяване са важни самоконтролът и профилактиката. Доказано е, че откриването на бучка в гърдата не означава задължително злокачествено образувание, но дали това е така, може да потвърди единствено специалист”, каза мамологът д-р Младен Младенов от АГ болница “Св. София” в столицата.
- Д-р Младенов, има ли българката здравна култура?- Определено мога да кажа, че през последните 15 г. значително се повиши. В момента здравната култура на генерацията жени, които са между 30 и 50 г., е изключително висока. Те са мотивирани да се проверяват рутинно, да провеждат профилактични прегледи. Те имат необходимата здравна култура и се грижат за здравето като за свой капитал. Проблем са пациентките над 60-годишна възраст. При тях мотивацията е малка, както и достъпът до здравни грижи. Подобен е случаят и с пациентки, които живеят в по-малки населени места, защото достъпът до специализиран център е свързан с пътуване, съответно и с разходи. При тях сякаш действа рефлексът, че грижата за здравето се осъществява от някой друг, а не от самите тях.
Откритите нови случаи на рак на гърдата от Брегово са именно такива - не са ходили на профилактични прегледи от няколко години. Затова и правим тези кампании - да стигнем до жените, където живеят, и да ги изследваме.
Основният проблем за България обаче си остава ранното откриване на тази болест. По отношение на лечението има стандартизация във всички диспансери спрямо европейските протоколи. Мога да кажа, че страната ни е на добро европейско ниво. През последните години достъпността до препарати вече също е много добра. И самият пациент също трябва да има лична мотивация, за да се чувства добре и да може да се откриват отрано промените в организма, които са свързани с метафизиране на процеса. Общата тенденция е развиването на рака на гърдата да се третира като хронично заболяване, при което може дълго време да се поддържа качеството на живота на пациентите, без това да доведе до летален край.
- Колко жени у нас имат рак на гърдата?
- Годишно около 4000 жени се разболяват. Това са жени, които са новооткрити или новозаболели. Като честота на заболяването у нас 72 на 100 000 се откриват, което е сравнително ниско спрямо световните данни за заболеваемост. По последни данни около 30 000 жени в България са преживели заболяването и в момента са оцелели след лечението. В зависимост от стадия, на който е лекувано заболяването, за тези жени прогнозата е различна. За жените в първи и втори стадий тя е много добра и отлична. За съжаление, при жените след тези стадии - вече трети и четвърти, драстично се нарушава продължителността на живота и в рамките на пет години те умират.
- Кои са основните рискови фактори, предразполагащи към заболяването?
- Всяка жена има риск да заболее от рак на гърдата и с възрастта той се покачва. Основният рисков фактор е възрастта и телесното тегло. Следващите по важност рискови фактори са наследственост, раждане, кърмене, употреба на хормонални препарати. Тези фактори качват риска, но не е задължително конкретната жена да се разболее.
Тези рискове действат при всеки жив организъм. Оказва се, че ракът на гърдата не е едно-единствено заболяване. Има повече от 10 типа рак, които могат да се проявят по различни начини, съответно и факторите са различни. Като най-рискови фактори за момента, както казах, се смятат възрастта, наднорменото тегло, липсата на раждане, генетичната наследственост, генетични мутации при специфични гени. С по-малък интензитет са фактори като редовна употреба на алкохол, живот в урбанизирана среда, липсата на кърмене.
- Споменахте, че тук е мястото на профилактичните прегледи.
- Всички жени, които са навършили 30 години, вече би трябвало да мислят за профилактични прегледи. Откакто практикувам, наблюдавам, че запуснатите случаи намаляха в последните години. Най-често те се дължат на особено мнение на пациентката по отношение на лечението. Тя е имала консултации в различни клиники, препоръчано й е лечение, но отказва и се лекува с алтернативни методи. Когато туморът се развие в такава степен, че нямаме много възможности за лечение, пациентката търси отново стандартната медицина. Но за две години от първоначалната диагноза ракът прогресира и излекуването е невъзможно.
Обикновено тези пациентки са интелигентни жени, които четат много, ползват информация, включително за алтернативни методи на лечение в България и в чужбина.
- При какви симптоми жената трябва да посети мамолог?
- По принцип жените трябва да посещават мамолог всяка година профилактично. Извън тези прегледи симптомите, които би трябвало да ги накарат да посетят мамолог, са промени в структурата на млечната жлеза,
които се изразяват в уплътняване на отделен участък, асиметрично уплътняване, кръв от зърното, промени в кожата с деформация на кожата или деформация на ареолата.
При по-младите жени - до 30 години, посещението е при желание или при откриване на проблем при опипване на конкретни промени в гърдата. При жени между 30 и 40 години посещението е веднъж годишно, като се извършва ехография. При жени над 40 години се извършва ехография веднъж годишно, а всяка втора година се прави и мамография.
- Обяснете, моля, каква е разликата между ехография и мамография.
- Чисто технически двата метода са различни. Ехографията е метод, при който тъканите се изобразяват чрез използване на ултразвук, а при мамографията се използват рентгенови лъчи. Двата метода не са взаимозаменяеми - информацията от тях се надгражда. При млади жени е препоръчителна ехографията поради високата плътност на структурите и невъзможността на мамографията да покаже интимната структура. При жени над 40 години обикновено структурата е достатъчно подходяща и се прави и мамография. Има патологични процеси, които по-добре се изобразяват чрез ехография, и други, които се откриват чрез мамография. Заради това двете изследвания се комбинират.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари