Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
17°C
Времето Видин
20°C
Времето Сандански
16°C
Времето Плевен
18°C
Времето Пловдив
20°C
Времето Русе
20°C
Времето Сливен
17°C
Времето Шумен
17°C
Времето Хасково
20°C
Времето Варна
19°C
Времето Бургас
20°C

Георги Мамалев: Брат ми почина от рак

Обичам лекарства и лекари, както и да се съветвам с тях
Прочитания: 1508  1 Коментар
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

Георги Мамалев е един от най-големите и талантливи комици в българския театър. Цели поколения знаят наизуст репликите му от “Оркестър без име” и са гледали по няколко пъти филмите, в които участва. Мамалев е играл в над 25 игрални филми и телевизионни сериали, участвал е в десетки театрални представления и тв предавания. Има една удивителна черта - и в живота да е такъв, какъвто го възприемаме на сцената - усмихнат, честен и много добър. На 5 август той навърши 64 години.

“Този сезон се навършват 40 г., откакто съм на сцената на Народния театър. Бях поканен през 1976 г., още като студент. Предложиха ми роля на Камерна сцена с Любомир Кабакчиев, Славка Славова, Виолета Гиндева, Кирил Кавадарков. Ролята не беше голяма, но за мен бе огромно щастие да играя с такива актьори. Развълнуван, отидох рано сутринта и гледах театъра отпред - от страната, където е фонтанът. Слънцето изгряваше иззад сградата и сякаш целият театър беше в ореол”, говори с възхита за първото си работно място големият комик.

- Наесен ще бъдете в нова роля в Народния театър, г-н Мамалев. Какво подготвяте?
- Представлението е много хубаво - “Мнимият болен” на Молиер, невероятна комедия. Аз играя именно мнимия болен, нещо, което и в живота ми е близко. Не че съм мним болен, но обичам лекарства, лекари, обичам да контактувам с тях, да се съветвам. Вкъщи имам аптечка, която от време на време прочиствам от лекарства с изтекъл срок на годност, слагам си нови. Както казваше Велко Кънев по време на турнетата, когато непрекъснато лекувах колегите, само операция не мога да направя. Велко беше най-трудният ми пациент, защото не обичаше да пие лекарства, дори и аспирин.
Около 10 декември ще бъде премиерата. Произведението е актуално и днес, особено в отношението лекар-пациент, за проблемите на болниците. И както казва един герой в моя моноспектакъл: “Мен ме лекуваха осем лекари и въпреки това оживях” - така се случва. Ако болният има невероятно желание за живот, медицината е безсилна.

- Някога тежала ли ви е популярността на комедиен актьор?
- Нищо сложно няма, популярността е част от професията, въпреки че на моменти е досадно. Обичам веселите, закачливите и остроумните хора, и самият аз се старая да бъда такъв и в живота. Всъщност 
това беше мечтата ми -

ако могат зрителите да ме приемат като част от себе си, защото съм непосредствен човек, народен.

 - Имали ли сте тежки моменти в живота си? Как успяхте да ги преодолеете?
- Разбира се, че съм имал. Най-трудно е, когато се разделяш с близките си, с приятелите. Преди години си замина брат ми от рак. Почина много малък - на 15 години, по-късно татко. Брат ми свиреше в духовия оркестър в Ямбол. Тогава бях в казармата, там получих телеграмата, много е тежко... За съжаление брат ми си отиде 3-4 дни преди първото ми представление, нe можа да ме види като актьор.
И после - отиват си и приятелите - Велко, Чочо, Андрей Баташов. Това са най-тежките моменти. Затова, когато си пожелаваме нещо, трябва да знаем, че най-важното е да сме здрави и да се радваме на живота.

Тегобите на живота не ме подминават, но се старая бързо да се изправя на крака и да продължа напред. Животът изисква да гледаме ведро на него, защото е само един. Имам и друга причина да се усмихвам - всички хора, които срещам всеки ден по улиците и които ми се усмихват, само като ме погледнат. Заради тях нямам право да съм тъжен.

- Щастлив човек ли сте?
- Щастлив човек съм, първо, защото съм роден на село и съм изживял много прекрасни моменти там и със семейството си.

Когато бях по-млад, ми минаваше мисълта, че вече съм постигнал всичко. Но многото работа не ми даде възможност да си помисля колко съм велик. Но и характерът ми е такъв, обичам да съм в центъра на вихрушката, обичам да работя, обичам всичко, което съм изиграл и ще изиграя още. Трябва да се раздаваме на хората, аз го правя, откакто съм се отдал на сцената.

- Кои са местата у нас, които най-много обичате?
- Любимо място на цялото ни семейство е Созопол. Аз от малък съм ходил там, имам и роднини, но голямата ми любов се зароди, когато снимахме “Оркестър без име”. Там беше базата на целия екип, там създадохме и много приятелства. И някак си Созопол е вплетен в нашия живот. Една година не отидохме дотам и после цяла година ни беше криво. Друго място, което много обичам, е Пловдив. Много е красив, имам спомени, защото съм бил войник там, снимал съм и много филми.

- Защо се разболяват българите?
- Всички хора боледуват, не само българите. Но при нас има много разболяващи фактори - липса на разнообразна храна, храненето на крак, много мазното ядене.

Много пушим, малко се движим

почти не спортуваме. Замърсяваме си природата, в много от градовете ни не може да се диша от мръсния въздух, не спазваме елементарна хигиена - душевна и физическа.

- Спазвате ли някакъв здравословен режим?
- Не бих казал, че стриктно спазвам някакъв режим, но от време на време се опитвам да коригирам нещата. В смисъл, че след представление някоя вечер няма да вечерям - ще хапна ябълки. Обикновено правя това поне един път в седмицата, но мисля, че е най-добре да има 2 разтоварващи дни. Не е “нормален” начинът на живот на актьорите - хората се прибират от работа, ние тогава отиваме...

- Народната медицина...
- Само когато се налага да пия определени чайове. Човек трябва да бъде много внимателен, когато става дума за народна медицина, защото има много самоизмислили се лечители. Както и когато се налага да пиеш разни хапчета - те са химия, помагат за едно, увреждат друго.

- Здравеопазването ни...
- За медицината не искам и да споменавам - тя съвсем не ни е наред. Смятам, че от изключително важно значение е точността на диагнозата, да се разбере какво е заболяването и как да се лекува. Забелязал съм, че

колкото лекари, толкова и диагнози има

Едно и също лекарство различни лекари по различни начини ти го дават да го пиеш. Защо е така, не мога да го разбера, но и на мен ми се е случвало това. Мисля, че болестите трябва да се лекуват от екип доктори. Както и използването на физиотерапията като първичен метод за лекуване, а не като нещо ей така, да има какво да се прави.

- Какво бихте пожелали на читателите ни?
- Здраве и късмет! Да бъдат по-оптимистично настроени, да вярват, че нещата ще се подобрят. Знам, че е трудно, но нека бъдем оптимисти. Животът е даденост, по-кратък или по-дълъг - както съдбата е решила. Можеш да го преживееш весело, можеш да го преживееш и тъжно.

Да правят каквото трябва, пък да става каквото ще. Аз специално се стремя да създавам добри неща, да не накърнявам никого. Ако мога поне за миг да дам частичка радост на хората, това ми стига. Стига ми, когато ме срещат на улицата непознати хора, да ми се усмихват - значи е станало нещото добро.

Люба МОМЧИЛОВА

 



 1 Коментар
  1. Завещавам Ви здраве 15.09.2016 16:06

    ... човечността да завещаеш на децата си най-ценното - здраве - подари им книгата "Завещавам Ви здраве" - http://www.zaveshtavamvizdrave.com

Напиши коментар:

CAPTCHA