Солта не е толкова вредна
Дефицитът й може да доведе до остеопороза
Отдавна сме приели и сме се съгласили с определението “бяла смърт” по отношение на солта и захарта. Според Световната здравна организация мъжете е достатъчно да употребяват средно по 10 грама сол, а жените - осем и половина грама. Известно е, че прекаляването със сол повишава кръвното налягане и представлява риск от сърдечносъдови заболявания. Но нови изследвания поставят под съмнение такъв извод.
Нефрологът от баварския град Ерланген, д-р Йенс Тиц, провел две изследвания, които разклащат отдавна затвърдената представа за белите кристали. Според неговото изследване солта предизвиква не жажда у човека, а спомага за по-добър апетит. Някои негови колеги, специалисти по изучаване функциите и болестите на бъбреците, възприели това твърдение изключително положително, други обаче го посрещнали на нож. На тях им било трудно да осъзнаят, че този резултат опровергава именно онова, което европейската медицина твърди повече от 100 години. Разбира се, не само медиците знаят, че готварската сол е натриев хлорид, без който е невъзможно протичането на жизненоважни процеси в човешкия организъм: като предаването на нервните импулси и съкращаването на мускулите. В дадения случай готварската сол служи като електролит, състоящ се от отрицателно заредени хлоридни йони и положително заредени натриеви йони.
Натриевите йони са особено необходими за нормалното функциониране на бъбреците, червата и черния дроб. Недостигът на сол провокира нервни разстройства, нарушения в храносмилането, проблеми със сърдечносъдовата система. Нашият организъм може да издържи съвсем без сол максимум 10 дни.
До какво води дефицитът на сол
Дефицитът от микроелемента готварска сол води до сънливост и слабост на мускулите, а в тежките случаи - до нарушаване координацията на движение. Солта и по-точно хлоридните йони спомагат за изработката на стомашен сок. Солта практически е единственият източник на хлор за човешкия организъм. Недостигът на сол се запълва от запасите, намиращи се в мускулната и костната тъкан, което може да доведе до тяхното разрушаване, т.е., остеопороза. Именно тези отдавна известни данни са разделили медицинския свят на два противоположни лагера. Докато едните са се вкопчили в идеята за “бялата смърт”, другите не намират достатъчно основания за подобен род заключения. На пръсти се броят медицинските изследвания, които доказват вредата от солта, но и в тези критики има немалко противоречия.
През 1988 г. тезата за това как влияе солта на кръвното налягане беше подложена на всестранна проверка. От резултатите от тези изследвания се стигна до следния извод: причината за това, че индианците употребявали малко сол и рядко страдали от хипертония, както и рядко умирали от сърдечносъдови заболявания, се крие в малките дози сол. Учените обаче са забравили, че туземците практически не употребяват не само сол, но и захар, а също и наситени мазнини. Освен това те водят много активен начин на живот и се движат всеки ден.
По-късни изследвания на тези тема откриват следната картинка: действително злоупотребата със сол предизвиква повишено кръвно налягане, но в съвсем незначителна степен. И въпреки това се препоръча употребата на готварска сол да се намали от 9-12 до 5-6 грама с намерението в бъдеще да се съкрати до 3 грама на ден. Обзорът на 269 научни публикации на тема връзката на солта с хипертонията и кръвоизлива в мозъка показал, че прекаляването с нея води до риск от сърдечносъдови заболявания. За това се говори в 54% от изследванията. В останалите този извод или е категорично опроверган, или изследователите не са получили еднозначен резултат. За пореден път трудностите са свързани с това, че е много сложно да се контролира храненето на доброволните участници в експеримента.
Затова д-р Йенс Тиц и неговият отдавнашен колега Фридрих Луфт се зарадвали, когато разбрали, че са включени в т.нар. проект “Mars-500”. Той е организиран от Германския център за въздушни и космически полети. Десет доброволци дали своето съгласие в продължение на
500 дни да симулират полет до Марс
пребиваване на Червената планета и завръщане. Ако за организаторите на проекта основната цел била да изучат психичното състояние на хората, отправящи се към Космоса, то д-р Тиц и д-р Луфт се хванали за уникалния шанс да проведат своите изследвания за влиянието на солта върху организма. В продължение на 28 дни те хранили доброволците с храна, подправена с едно и също количество сол. След това пак за толкова дни намалявали количеството сол от 12 на 9 грама и накрая през последния етап свалили количеството сол до 6 грама. Два пъти на ден измервали кръвното налягане на участниците в експеримента и правили анализи. Отначало всичко се движело по очаквания сценарий. Колкото повече сол приемали доброволците, толкова повече урина отделяли.
Отдавна се смята, че солта предизвиква жажда. Обаче при по-детайлно разглеждане изследователите открили нещо съвсем невероятно:
доброволците почти не пиели вода,
но независимо от това отделяли голямо количество урина. Учените предположили следното: благодарение постъпването на сол в организма, бъбреците произвеждат допълнително урина, за което са нужни някакви енергозагуби, предизвикващи на свой ред глад. Аналогичен резултат получили и при лабораторни мишки. Независимо от постоянно използваното в хода на експеримента едно и също количество натриев хлорид, концентрацията на сол в урината се променяла. Това показва, че намаляването на солта в организма зависи от редица фактори, за които по-рано никой не се е замислял.
Лекарите отначало не искали и да чуят за резултатите от новите изследвания. Но някои учени в крайна сметка били принудени да се съгласят с проведения експеримент. Макар че тази група била малобройна, се намирала под контрол, а самият експеримент се провеждал за достатъчно дълъг период от време. Това съвсем не означава обаче, че учените се отказват да продължат изследванията.
“Докато не бъде доказано опустошителното въздействие на солта върху организма, ще бъде грешка да се дават препоръки по начина на хранене в това отношение”, смята Андреас Валтеринг от Института по качество и рентабилност в областта на здравеопазването.
Яна БОЯДЖИЕВА
Нефрологът от баварския град Ерланген, д-р Йенс Тиц, провел две изследвания, които разклащат отдавна затвърдената представа за белите кристали. Според неговото изследване солта предизвиква не жажда у човека, а спомага за по-добър апетит. Някои негови колеги, специалисти по изучаване функциите и болестите на бъбреците, възприели това твърдение изключително положително, други обаче го посрещнали на нож. На тях им било трудно да осъзнаят, че този резултат опровергава именно онова, което европейската медицина твърди повече от 100 години. Разбира се, не само медиците знаят, че готварската сол е натриев хлорид, без който е невъзможно протичането на жизненоважни процеси в човешкия организъм: като предаването на нервните импулси и съкращаването на мускулите. В дадения случай готварската сол служи като електролит, състоящ се от отрицателно заредени хлоридни йони и положително заредени натриеви йони.
Натриевите йони са особено необходими за нормалното функциониране на бъбреците, червата и черния дроб. Недостигът на сол провокира нервни разстройства, нарушения в храносмилането, проблеми със сърдечносъдовата система. Нашият организъм може да издържи съвсем без сол максимум 10 дни.
До какво води дефицитът на сол
Дефицитът от микроелемента готварска сол води до сънливост и слабост на мускулите, а в тежките случаи - до нарушаване координацията на движение. Солта и по-точно хлоридните йони спомагат за изработката на стомашен сок. Солта практически е единственият източник на хлор за човешкия организъм. Недостигът на сол се запълва от запасите, намиращи се в мускулната и костната тъкан, което може да доведе до тяхното разрушаване, т.е., остеопороза. Именно тези отдавна известни данни са разделили медицинския свят на два противоположни лагера. Докато едните са се вкопчили в идеята за “бялата смърт”, другите не намират достатъчно основания за подобен род заключения. На пръсти се броят медицинските изследвания, които доказват вредата от солта, но и в тези критики има немалко противоречия.
През 1988 г. тезата за това как влияе солта на кръвното налягане беше подложена на всестранна проверка. От резултатите от тези изследвания се стигна до следния извод: причината за това, че индианците употребявали малко сол и рядко страдали от хипертония, както и рядко умирали от сърдечносъдови заболявания, се крие в малките дози сол. Учените обаче са забравили, че туземците практически не употребяват не само сол, но и захар, а също и наситени мазнини. Освен това те водят много активен начин на живот и се движат всеки ден.
По-късни изследвания на тези тема откриват следната картинка: действително злоупотребата със сол предизвиква повишено кръвно налягане, но в съвсем незначителна степен. И въпреки това се препоръча употребата на готварска сол да се намали от 9-12 до 5-6 грама с намерението в бъдеще да се съкрати до 3 грама на ден. Обзорът на 269 научни публикации на тема връзката на солта с хипертонията и кръвоизлива в мозъка показал, че прекаляването с нея води до риск от сърдечносъдови заболявания. За това се говори в 54% от изследванията. В останалите този извод или е категорично опроверган, или изследователите не са получили еднозначен резултат. За пореден път трудностите са свързани с това, че е много сложно да се контролира храненето на доброволните участници в експеримента.
Затова д-р Йенс Тиц и неговият отдавнашен колега Фридрих Луфт се зарадвали, когато разбрали, че са включени в т.нар. проект “Mars-500”. Той е организиран от Германския център за въздушни и космически полети. Десет доброволци дали своето съгласие в продължение на
500 дни да симулират полет до Марс
пребиваване на Червената планета и завръщане. Ако за организаторите на проекта основната цел била да изучат психичното състояние на хората, отправящи се към Космоса, то д-р Тиц и д-р Луфт се хванали за уникалния шанс да проведат своите изследвания за влиянието на солта върху организма. В продължение на 28 дни те хранили доброволците с храна, подправена с едно и също количество сол. След това пак за толкова дни намалявали количеството сол от 12 на 9 грама и накрая през последния етап свалили количеството сол до 6 грама. Два пъти на ден измервали кръвното налягане на участниците в експеримента и правили анализи. Отначало всичко се движело по очаквания сценарий. Колкото повече сол приемали доброволците, толкова повече урина отделяли.
Отдавна се смята, че солта предизвиква жажда. Обаче при по-детайлно разглеждане изследователите открили нещо съвсем невероятно:
доброволците почти не пиели вода,
но независимо от това отделяли голямо количество урина. Учените предположили следното: благодарение постъпването на сол в организма, бъбреците произвеждат допълнително урина, за което са нужни някакви енергозагуби, предизвикващи на свой ред глад. Аналогичен резултат получили и при лабораторни мишки. Независимо от постоянно използваното в хода на експеримента едно и също количество натриев хлорид, концентрацията на сол в урината се променяла. Това показва, че намаляването на солта в организма зависи от редица фактори, за които по-рано никой не се е замислял.
Лекарите отначало не искали и да чуят за резултатите от новите изследвания. Но някои учени в крайна сметка били принудени да се съгласят с проведения експеримент. Макар че тази група била малобройна, се намирала под контрол, а самият експеримент се провеждал за достатъчно дълъг период от време. Това съвсем не означава обаче, че учените се отказват да продължат изследванията.
“Докато не бъде доказано опустошителното въздействие на солта върху организма, ще бъде грешка да се дават препоръки по начина на хранене в това отношение”, смята Андреас Валтеринг от Института по качество и рентабилност в областта на здравеопазването.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари