Страдате ли от тежест, дискомфорт и отичане на краката, особено в края на деня? Получавате ли периодично схващане на мускулите и сърбеж по кожата на краката? Забелязали ли сте изпъкнали над кожата, удължени и извити вени на краката или разширени капиляри? Ако отговорът на някои от тези въпроси е “Да”, най-вероятно страдате от хронична венозна болест, чиято основна изява са т.нар. разширени вени, наричани още варикозни вени или варици. 

“Хроничната венозна недостатъчност е заболяване, което възниква вследствие на дисфункция на венозните клапи. Кръвта в артериите се придвижва под налягането, осигурено от сърдечната дейност, докато вените, особено тези в долните крайници, трябва да преодоляват гравитацията. Затова вените са снабдени с клапи, които позволяват на кръвта да се движи в посока, обратна на земното притегляне. Лекувайте болните си вени, за да не се стигне до ампутация на крака. Над 40% от българите имат хронична венозна болест. Само 1% от тях са се обръщали към лекар и са получили нужната терапия”, обяснява проф. д-р Георги Момеков, преподавател във Фармацевтичния факултет на Медицински университет - София, и председател на Българското научно дружество по фармация.

- Проф. Момеков, какво представлява хроничната венозна болест?
- Това е едно генетично заболяване, което се предава от родителите и представлява недостатъчност на съединителната тъкан. Поради това вените връщат кръвта към сърцето и белите дробове. При продължително изправено или седнало положение на тялото вените започват да се разширяват под тежестта на кръвта. Стените на здравите вени са достатъчно силни, за да устоят на това налягане. Податливите вени обаче се разширяват и възпрепятстват връщането на кръвта към сърцето. Когато това състояние стане хронично, с риск от усложнения, се нарича хронична венозна болест.

Когато кръвта се задържа във вените на краката, белите кръвни клетки преминават през стените им в тъканите, където освобождават вещества, предизвикващи хронично възпаление. То е съпроводено с болки в краката, отичане и постепенно влошаване целостта на кожата и подкожните тъкани. В началото болестта започва с тежест в краката, нощни крампи, уморени долни крайници, на които симптоми хората не обръщат внимание. Те смятат, че ако работят 8-10 часа прави или седнали, това е нещо съвсем естествено. Но не е така - трябва навреме да се започне лечение, което ще забави развитието на заболяването.

Почти половината от българите страдат от разширени вени. Ако не се лекува, заболяването прогресира и често води не само до естетично загрозяване на краката, а и до много сериозни усложнения. Две трети от хората с този проблем не са запознати достатъчно с болестта и не се лекуват. 

- Колко често срещана е болестта?
- Ежегодно у нас се оперират над 10 000 души. Отделно консервативно се лекуват още 30 000 - 40 000 българи. Можете да си представите реалната честота на заболяването. Рискови професии за тази болест са всички, свързани с продължително обездвижване. То води до венозен застой в краката. Продавачи, консултанти, шофьори, банкови и офис служители, шивачи са сред най-рисковите професии. 

- Какви са усложненията от заболяването?
- Най-тежкото усложнение е образуване на кръвен съсирек във варикозна вена, т.нар. повърхностна венозна тромбоза.

Друго усложнение е постепенно влошаване състоянието на глезените

Отначало кожата става кафеникава, след което загрубява, наподобявайки повърхността на картон. Тъканите отделят вещества, предизвикващи хронично възпаление, което води до болки в краката и подуване.

Хроничната венозна болест е прогресиращо заболяване. То е изключително тежко, ако не се лекува адекватно във всички стадии. Най-тежката фаза е появата на трофични язви по краката, които понякога налагат ампутация на крайника. Усложненията от хроничната венозна болест са появата на тромбофлебит, както и дълбока венозна тромбоза, белодробна тромбемболия - попадане на тромб в белия дроб, което често води до смърт. Придружаващите заболявания на болестта са хипертония, хемороиди, остеоартрит, исхемична болест на сърцето, диабет и сърдечна недостатъчност. 

- Има ли надеждна профилактика и каква е тя?
- Профилактиката на това заболяване е комплексна - промяна в начина на живот, носене на еластични чорапи с компресия, взимане на медикаменти от групата на флавоноидите. Редно е да се спазва двигателен и хигиенно-диетичен режим.

Трябва да се избягва продължителното стоене в право или седнало положение с липса на движение.

Излагането на високи температури - сауна, парна баня, топли басейни, топли помещения - също влияе негативно на вените. Хормоналните контрацептиви, нерационалното хранене, тютюнопушенето, неудобните дрехи и обувки са други причини, които могат да бъдат избегнати от пациентите.

- Много хора у нас предпочитат билки пред лекарства. Всичките ли треви са безвредни?
- Не съм против алтернативното лечение. Всеки има право на избор. Билките са ценни, но когато говорим за фитотерапия, почиваща на клинични проучвания. Същото не може да се каже, когато билкар ти продаде пакет с билкова смес. У нас няма запазена школа на билколечение. Като питате някои от билкарите откъде знаят за лечебния ефект на билките, източникът се оказва книга на Мария Требен. В България има над 30 вида жълт кантарион, но само един от видовете е лечебен.

- Но какво може да стане при едновременна билкова и медикаментозна терапия?
- Ако човек е на терапия с антиритмични лекарства, със статини, с лекарства за диабет, за потискане на кръвосъсирването, да не пие чай от жълт кантарион. При жълтия кантарион реакцията е обратната на тази при грейпфрута. Продукти с жълт кантарион ускоряват чернодробния метаболизъм. Представете си човек с трансплантиран бъбрек, който пие имуносупресори - потискащи имунния отговор. Жълтият кантарион така ускорява разграждането на имуносупресорите, че тяхната концентрация в кръвта пада под терапевтичната. Може да се стигне и до отхвърляне на присадения орган.

Избягвайте стегнати колани 

Вдигайте краката нависоко възможно най-често, така кръвта под въздействие на гравитацията се оттича към сърцето. Препоръчва се практикуване на спорт, но без вдигане на големи тежести, скуош, футбол, баскетбол. Всички останали спортове като колоездене, плуване, ходене са много подходящи за хората с разширени вени. При наличие на тежест и отоци в краката помага и носенето на еластични чорапи, които обаче трябва да бъдат предписани от съдов хирург, защото нивото на компресия зависи от стадия на заболяването. Колкото по-рано се направи консултация със съдов хирург, толкова по-малък е рискът от настъпване на усложнения.
Има определен набор от лесни и практични упражнения, които могат да бъдат прилагани дори и в офиса. Много просто за изпълнение упражнение например е повдигането на стъпалата на пръсти -  поне 20-30 повторения. Хубаво е да се прави на всеки час, особено от хора, които работят дълго на бюро и не се движат активно по време на работния ден.

Люба МОМЧИЛОВА