Безкръвният скалпел - бъдещето на медицината
Само допреди десетина години българите въобще не вярвахме, че може да има хирургични операции, които не оставят страх в душите и белези върху телата
Днес тези интервенции вече са факт дори у нас. В последните години стоманеният скалпел в медицината все по-често отпада, а ползата и смисълът на безкръвния скалпел за докторите и пациентите се увеличават.
“Що за хирург е този, който не борави ловко със скалпел? Що за операция е тази, след която не остава поне 10-15 см рана?”, диви се виртуозът в кардиологията доц. Иво Петров. “Допреди има-няма четвърт век такова беше разбирането за хирургия. В средата на 80-те години на ХХ в. е направена първата лапароскопска операция, но дори медицинската общност тогава не я е приела насериозно. В онези години първи американците направили “простата сметка”, че например класическата операция на жлъчка струва на пациента и на здравните фондове 8000 долара. Заедно с болничния престой, възстановителния период и обезщетенията за временна нетрудоспособност. А безкръвната - 6000. Днес в най-развитите страни лапароскопската хирургия на корем например се прилага в над 80% от случаите”, допълва статистиката доц. Петров.
“Обикновено се правят три отвора от по 0,5-1 см и в тях се вкарват 3 тръбички - двете оперират, а на върха на третата е малка камера, благодарение на която лекарят наблюдава на монитор процеса и направлява “опериращите” инструменти. На въпросния специален монитор лекарят може да види многократно увеличен образ на органа, който оперира. Жлъчен мехур например може да се оперира само с един разрез и след операцията остава следа от около 1 см, която до 3 месеца се заличава значително”, сигурен в ползата на т.нар. безкръвен скалпел е именитият кардиолог.
Вероятно повечето хора са чували за т. нар. безкръвни операции, но не са се задълбочавали върху въпроса какво представляват. С две думи и с риск да раздразним тесните специалисти в тази област, това са манипулации, придружени с минимален страх, малко болка и почти никакви белези.
В последно време те не просто стават все по-популярни у нас, но се прилагат върху мозъка, сърцето, коремната област, очите, кожата. Разбира се, на този етап не могат напълно да изместят традиционната “кървава” хирургия. Според много наши и чужди специалисти обаче бъдещето им принадлежи.
“Как предпочитате лекарите да проникнат в тялото ви - през огромен разрез или през малка дупчица”, напоследък този въпрос се задава най-често от хирурзи от почти всички специалности.
Лазерът и съвременните безкръвни технологии в медицината обаче не са панацея. Не бива да се забравя, че има заболявания, при които те са невъзможни. Тогава в действие влиза познатият от векове скалпел, който, макар и с кървава диря след себе си, спасява човешки живот.
Доц. д-р Иво Петров:
Болка няма, шевовете са 2-3 вместо огромен разрез
Виртуозът в ендоскопската кардиология доц. Иво Петров обяснява каква е разликата между ендоскопската, безкръвната и класическата хирургия.
“При безкръвната хирургия се извършва бърза оперативна интервенция с минимална тъканна травма, т.е. обикновено се правят три отвора - всеки е с размер от половин до един сантиметър, през които се вкарват троакарите, или т.нар. тръбички. В едната от тези тръбички е камерата, през другите две се оперира с помощта на специални инструменти. Хирургът действа, наблюдавайки процеса на специален монитор.
При традиционната хирургия се прави голям разрез, през който с помощта на ръцете си лекарят оперира даден орган в коремната кухина. Разликата е в това, че при новите методи имаме само два-три шева на кожата, а при традиционните - остава голям и трудно зарастващ белег.
При новите технологии се постига бързо възстановяване на пациентите и връщане към нормалния им начин на живот. Болката е сведена до минимум и на човек не му се налага да поглъща големи количества наркотични средства. Скъсява се значително следоперативният болничен престой. Всичко това помага за много по-бързо и пълно възстановяване на пациентите, на тяхната работоспособност. И не на последно място, трябва да споменем, че козметичният дефект е минимален”, категоричен е специалистът.
Челен опит
Проф. Тома Пожарлиев пръв в България започва да прилага миниинвазивната хирургия, масово известна като безкръвна. “Съвременните методи ни разграничиха от бръснарското съсловие. Направихме първата миниинвазивна операция на 11 март 1993 г., на коремната област. Вече 22 г. трупаме опит и се развиваме в тази посока. Обучихме над 300 лекари от цялата страна, колеги от съседни държави. Всъщност ние направихме и първите лапароскопски операции в Румъния и Македония. Повечето страни от Източна Европа ни изпревариха, въпреки че ние прилагаме тези техники много преди тях. Но те вложиха значителни средства в развитието на тази сфера, защото резултатите са много добри”, сподели за в. “Доктор” проф. Пожарлиев.
Люба МОМЧИЛОВА
“Що за хирург е този, който не борави ловко със скалпел? Що за операция е тази, след която не остава поне 10-15 см рана?”, диви се виртуозът в кардиологията доц. Иво Петров. “Допреди има-няма четвърт век такова беше разбирането за хирургия. В средата на 80-те години на ХХ в. е направена първата лапароскопска операция, но дори медицинската общност тогава не я е приела насериозно. В онези години първи американците направили “простата сметка”, че например класическата операция на жлъчка струва на пациента и на здравните фондове 8000 долара. Заедно с болничния престой, възстановителния период и обезщетенията за временна нетрудоспособност. А безкръвната - 6000. Днес в най-развитите страни лапароскопската хирургия на корем например се прилага в над 80% от случаите”, допълва статистиката доц. Петров.
“Обикновено се правят три отвора от по 0,5-1 см и в тях се вкарват 3 тръбички - двете оперират, а на върха на третата е малка камера, благодарение на която лекарят наблюдава на монитор процеса и направлява “опериращите” инструменти. На въпросния специален монитор лекарят може да види многократно увеличен образ на органа, който оперира. Жлъчен мехур например може да се оперира само с един разрез и след операцията остава следа от около 1 см, която до 3 месеца се заличава значително”, сигурен в ползата на т.нар. безкръвен скалпел е именитият кардиолог.
Вероятно повечето хора са чували за т. нар. безкръвни операции, но не са се задълбочавали върху въпроса какво представляват. С две думи и с риск да раздразним тесните специалисти в тази област, това са манипулации, придружени с минимален страх, малко болка и почти никакви белези.
В последно време те не просто стават все по-популярни у нас, но се прилагат върху мозъка, сърцето, коремната област, очите, кожата. Разбира се, на този етап не могат напълно да изместят традиционната “кървава” хирургия. Според много наши и чужди специалисти обаче бъдещето им принадлежи.
“Как предпочитате лекарите да проникнат в тялото ви - през огромен разрез или през малка дупчица”, напоследък този въпрос се задава най-често от хирурзи от почти всички специалности.
Лазерът и съвременните безкръвни технологии в медицината обаче не са панацея. Не бива да се забравя, че има заболявания, при които те са невъзможни. Тогава в действие влиза познатият от векове скалпел, който, макар и с кървава диря след себе си, спасява човешки живот.
Доц. д-р Иво Петров:
Болка няма, шевовете са 2-3 вместо огромен разрез
Виртуозът в ендоскопската кардиология доц. Иво Петров обяснява каква е разликата между ендоскопската, безкръвната и класическата хирургия.
“При безкръвната хирургия се извършва бърза оперативна интервенция с минимална тъканна травма, т.е. обикновено се правят три отвора - всеки е с размер от половин до един сантиметър, през които се вкарват троакарите, или т.нар. тръбички. В едната от тези тръбички е камерата, през другите две се оперира с помощта на специални инструменти. Хирургът действа, наблюдавайки процеса на специален монитор.
При традиционната хирургия се прави голям разрез, през който с помощта на ръцете си лекарят оперира даден орган в коремната кухина. Разликата е в това, че при новите методи имаме само два-три шева на кожата, а при традиционните - остава голям и трудно зарастващ белег.
При новите технологии се постига бързо възстановяване на пациентите и връщане към нормалния им начин на живот. Болката е сведена до минимум и на човек не му се налага да поглъща големи количества наркотични средства. Скъсява се значително следоперативният болничен престой. Всичко това помага за много по-бързо и пълно възстановяване на пациентите, на тяхната работоспособност. И не на последно място, трябва да споменем, че козметичният дефект е минимален”, категоричен е специалистът.
Челен опит
Проф. Тома Пожарлиев пръв в България започва да прилага миниинвазивната хирургия, масово известна като безкръвна. “Съвременните методи ни разграничиха от бръснарското съсловие. Направихме първата миниинвазивна операция на 11 март 1993 г., на коремната област. Вече 22 г. трупаме опит и се развиваме в тази посока. Обучихме над 300 лекари от цялата страна, колеги от съседни държави. Всъщност ние направихме и първите лапароскопски операции в Румъния и Македония. Повечето страни от Източна Европа ни изпревариха, въпреки че ние прилагаме тези техники много преди тях. Но те вложиха значителни средства в развитието на тази сфера, защото резултатите са много добри”, сподели за в. “Доктор” проф. Пожарлиев.Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари